№ 313
гр. Пазарджик, 05.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500286 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателката Т. И., редовно призована, не се явява.
За нея се явява адв.Х. Г..
За ответника „Е.М.“ ЕООД, редовно призовани, представител не се
явява.
Постъпило е писмено становище. Не възразяват по хода на делото.
Формално заявяват, че поддържат иска и е приложено пълномощно.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК, в отсъствие на представител на ответника
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1359 по
1
описа за 2023 година е отхвърлен иска, предявен от Т. К. И., ЕГН **********,
от с. М.К., общ. Пазарджик, ул. "Е." 1, срещу "Е.М." ЕООД - С., ул. "Р. П. К."
6, сграда М. Т., ет. 6, ЕИК *****,за прогласяване на недействителността на
договор за потребителски паричен кредит Р.-**** от 05.11.2010 г., сключен
между Т. К. И. и "Б.П.П.Ф." ЕАД, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, както и
за прогласяване на нищожността на клаузи 3 (общ размер на кредита), 6
(месечна погасителна вноска), 7 (обща стойност на плащанията), 8 (годишен
процент на разходите) и 9 (погасителен план) oт същия договор поради
противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 143 и 146 от
Закона за защита на потребителите.
В срок постановеното решение е обжалвано от Т. К. И. ,представлявана
от адв. Х. Г..
Счита ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие както с материалния закон, така не съответно на
доказателствата по делото.
Моли да бъде отменено и постановено друго , с което постановените
искове – уважени.
Претендираната от ответното дружество сума в размер на 1 991,33 лв
липсвала в договора за кредит като сума и вид плащане, но била част от
вземането в изпълнителния титул, където фигурирала като надбавка,
представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора
по подготовка и обслужване на заема. Не било ясно какъв е характера на тази
сума и как е формирана дали не представлява скрито оскъпяване на кредита,
като по този начин влиза в противоречие с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В решението било прието ,че
тази сума представлява възнаградителна лихва, но дори да е така, сумата
била необосновано висока и достигала почти 50 % от стойността на
отпуснатия кредит, което поставяло в изключително неблагоприятно
положение потребителя спрямо търговеца.
По този начин така уговорената неустойка била недействителна като
противоречаща на добрите нрави, съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСТК, а също и неравноправна клауза съгласно чл. 143 т.5 от ЗЗП.
2
Съдът приел, че клаузите на процесния договор не са индивидуално
уговорени, но това не ги правел неравноправни.
Не споделят извода ,като считат ,че начинът на сключване на договора
е поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо
търговеца, което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло
диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед
препращането на чл. 24 ЗПК.
Методът на изчисляване на съответните параметри на кредита трябвало
да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти, както и да е налице конкретна формула за определяне
на възнаградителната лихва и на неустойките - съществен елемент от
съдържанието на този вид договори. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който
кредиторът е формирал методологията, създадена от него, кредиторът не
може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП.
Клаузи ,според които при неизпълнение се задължава потребителя да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора/, били нищожни и водели до
нищожност на целия договор.
Съдът приел,че не е налице противоречие със ЗПК, тъй като процесния
договор не нарушавал чл.19, ал.4 от ЗПК. Този извод също е неверен. Този
извод също не бил правилен. Стойността на лихвения процент по договора
била18,42 %/, а на годишния процент на разходите - 37,89 %, като
надвишавал три пъти размера на законната лихва, което правило е действало
към датата на сключване на договора за кредит - 05.11.2010г. Трайна била
съдебната практика ,според която посочва добросъвестния и съответстващия
на добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/ предел на волята
на страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти
размера на законната .
Моли решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.
Претендира разноски.
3
В срок е постъпил писмен отговор от „Е.М.“ ЕООД.
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
Относно сумата 1991,33 лв. било ясно от мотивите на
първоинстанционния съд, че сумата представлява възнаградителна лихва. В
този смисъл неоснователни и необосновани са твърденията на насрещната, че
посочената сума е с неизяснен произход, алтернативно, че има характер на
неустойка, която представлява скрито оскъпяване на кредита.
Неоснователно било и оплакването, че възнаградителната лихва е
необосновано висока и противоречи на добрите нрави. По - високият й размер
всъщност обезпечава поетият от кредитодателя по - голям финансов риск, тъй
като се касае за кредит, отпуснат от небанкова финансова институция и
липсва каквото и да е уговорено от страните обезпечение.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на общите правила на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД било налице, когато се нарушават принципите на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения. Във всеки случай, когато е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава
принципът на добросъвестност в облигационните отношения.
Правилно първоинстанционният съд приел, че размерът на сумата,
която следва да бъде върната в размер на 7714,76 лв. на пръв поглед изглежда
твърде висока спрямо главницата, но се отнася за целия четиригодишен
период на връщане на заема и изчислени на годишна база, нито лихвеният
процент, нито годишният процент на разходите не се различават от
посоченото в договора, като посочения лихвен процент от 18,42 % на сто не
противоречи на добрите нрави доколкото е в размер под приетия в по-старата
практика размер от три пъти законната лихва.
Правилно приел още съдът ,че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
съществува от 2014 г., като не се прилага за процесния договор за кредит, но
дори и да се прилага, той не би я нарушавал.
Уговорен бил фиксиран лихвен процент, а не променлив - поради което
е достатъчно да бъде посочен размера. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК в договора бил инкорпориран погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран
4
лихвен процент.
Претендират се разноски и се излагат принципни възражения по отношение
разноските на другата страна.
Адв.Г.: Поддържам въззивната жалба изцяло. Нови доказателства няма
да сочим.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля Ви да отмените обжалваното
първоинстанционно решение по причини, изложени във въззивната жалба.
Претендираната от ответното дружество сума в размер на 1991 лева,
независимо от нейното наименование, дали както той я нарича надбавка, дали
както съдът в своето решение възнаградителна лихва, смятам, че това е
въпрос на фонетика, тъй като очевидно, че тя е необосновано висока и дори
да се приеме, че е възнаградителна лихва, тя е в повече от 50 % отколкото
реално отпуснатия заем. Поддържам изцяло доводите за неравноправност на
цитираните клаузи на договора. Смятам, че те не са индивидуално уговорено,
жалбоподателката не е имала никаква възможност да влияе върху тяхното
съдържани, тъй като всички сме наясно че това са бланкови и
стандартизирани формуляри, с които гражданите не се запознават преди да
бъдат подписани. Налице е противоречие със закона за потребителския
кредит, поради което моля да отмените решението на РС и постановите
такова с което да уважите ищцовите претенции. Претендираме и разноски,
съобразно изискванията на чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 5.7.2024г.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
10.50часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6