Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11594 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Р.С.А. искова молба за осъждане на З. „Л.и.“ АД да
му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от 20.04.2019
г. до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата молба, че на 16.10.2018 г. около 15.30 часа по ул. „Суходолска“, от ул. „312“ към ул. „762“ Т.Р.А. управлявал
л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******. В района на кръстовището с ул.
„Банско“ при предприемане на маневра завой наляво не пропуснал насрещно
движещия се по ул. „Суходолска“ мотопед „Чин Чи“, модел „Км50Кт Зе“ с ДК № *******, управляван от Р.А..
Настъпило
ПТП, при което ищецът получил мозъчно сътресение, кръвонасядане, контузия и
подкожен хематом на челото вляво, охлузвания в средата на челото, по лигавицата
на горната устна, дясно бедро, десен глезен, разкъсно-контузна рана над лявата
устна и контузия на шията с изразен болков синдром.
След
произшествието Р.А. бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“ за лечение. Изписали го на
19.10.2018 г.
Търпял
негативни последици от получените увреждания, включително срив на
самочувствието и тежък психологически шок. Страхувал се да излаза навън, имал
проблеми със съня, станал чувствителен и лесно раздразнителен.
Към 16.10.2018
г. за управлявания от Т.Р.А. л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № *******имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. На 09.01.2019 г. З. „Л.и.“ АД бил сезиран с искане за определяне и
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 16.10.2018 г. С писмо
от 15.07.2019 г. дружеството уведомило ищеца, че е определено обезщетение в
размер на 2 800 лева. Този размер обаче пострадалият намира за занижен и
счита, че З. „Л.и.“ АД дължи да му заплати обезщетение в размер на 26 000
лева. Поради това моли съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно
със законната лихва от 20.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Л.и.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на
произшествието, описаните в исковата молба увреждания и причинната връзка с
процесното ПТП. Възразява, че ищецът е бил неправоспособен и оспорва размера на
обезщетението като завишен. Твърди и наличие на съпричиняване на вредите от
страна на ищеца, който пътувал без поставена предпазна каска.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за
допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 09.01.2019 г., към са приложени констативен протокол, допълнителен
лист към преглед за пациент, епикриза и удостоверение за раждане.
С
допълнителна молба от 19.04.2019 г. е представено удостоверение за банкова
сметка *** Р.А..
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
Видно от
справка от Информационен център към Гаранционен фонд, на 07.12.2017г. със З. „Л.и.“
АД е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
собствениците, водачите и държателите на МПС с ДК № *******и срок на действие
от 12.12.2017 г. до 11.12.2018 г. Това обстоятелство
е отделено като безспорно между страните и с определение от 13.03.2020 г.
В случая
отговорността на З. „Л.и.“ АД ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките
от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и наличие на причинна връзка
между получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
Относно
механизма на произшествието е изслушана авто-техническа експертиза. Установява
се, че на 16.10.2018 г. около 15.30 часа по ул. „Суходолска“
в посока от ул. „762“ към ул. „312“ се е движил мотоциклет, тип скутер „чин Чи“ с рег. № *******, управляван от Р.С.А. със скорост
около 40 км/ч. При приближаване на мотоциклета към кръстовището с ул. „Банско“
срещу него в дясна пътна лента се е движил л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“,
управляван от Т.Р.А.. На кръстовището лекият автомобил предприел маневра завой
наляво, при което поставил в невъзможност мотоциклетистът да предотврати удара.
С предна дясна част мотоциклетът се е ударил в преден десен ъгъл на лекия
автомобил. След кратко приплъзване двете превозни средства се разминали. От
сблъсъка мотоциклетът се отклонил наляво и паднал заедно с мотоциклетиста. Като
причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи действията на водача Т.А..
Въпреки че мотоциклетистът се е движил със скорост около 40 км/ч, а л.а.
„Фолксваген“ – с около 20 км/ч, ударът е бил непредотвратим. Спрямо момента, в
който лекият автомобил навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, отстоянието на Р.А. от мястото на удара било 9 м, по-малко
от опасната зона на спиране от 28 м. Това на правило невъзможно ищецът да
предотврати удара. Спрямо момента, в който лекият автомобил е предприел
маневрата завой наляво, отстоянието на мотоциклета е
било 15 м и предвид опасната зона на спиране от 28 м, и в този случай Р.А. не е
имал техническа възможност да спре и да предотврати произшествието.
Така
даденото заключение съдът кредитира като последователно, обективно и съответно
на останалия доказателствен материал по делото.
Водачът Т.А.
е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП – при завиване наляво за
навлизане в друг път да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
В случая водачът на лекия автомобил не е съобразил нито скоростта на насрещно
движещия се мотоциклетист (която е била в рамките на позволената за конкретния
пътен участък), нито отстоянието, на което се е
намирал, за да положи нужните усилия да предотврати инцидента.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач за причинените от противоправното деяние вреди на ищеца.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение
следва да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че при ПТП на 16.10.2018 г. Р.С.А. е получил контузия и подкожен хематом вляво
челно на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна, охлузване на дясна
подбедрица и контузия на дясно ходило. Всички тези увреждания са установени при
преглед от съдебен лекар на 22.10.2018 г. При нормален неврологичен статус и
образни изследвания без отклонение от нормата е приета диагноза „мозъчно
сътресение“. Допълнително са описани охлузвания в областта на челото, горната
устна, вътрешната повърхност на дясно бедро и кръвонасядания в десен глезен. Тези
увреди пострадалият е могъл да получи като водач на мотопед. След
произшествието се провел активен диагностичен процес и консервативно лечение –
вливане на обезболяващи разтвори и обработка на раните. Болките от мекотъканните увреди отшумявали за около две до три седмици
след получаването им. В случая мозъчното сътресение протекло със субективно
съобщен симптом на главоболие, без изпадане в пълно безсъзнание, което сочело
на лека степен на увредата. Въпреки това и предвид възможността от прояви на
главоболие, световъртеж и безсъние, на А. е било препоръчано да проведе два
контролни прегледа. Данни такива да са проведени в случая липсват. Мозъчното
сътресение и свързаната с него симптоматика отшумявали за около 25 дни. Ищецът
не е оказал съдействие на вещото лице за извършване на преглед. От данните в КТ
изследване на главен мозък на 18.10.2018 г. д-р Г. е установил анахроидна киста, която също е обяснение за трайни и
продължителни болки в главата. Невъзстановени увреди от травмите не се сочат в
заключението, но вещото лице допуска от раната на лигавицата на горната устна и
от охлузването на челото да са останали малки белези.
Разпитаният
по делото свидетел С.Г. съобщава, че Р.А. бил настанен за болнично лечение и че
след изписването продължил да се лекува у дома за неопределен период от време.
Около месец стоял вкъщи и се оплаквал от проблеми със съня.
Съдът
приема, че справедливият размер на обезщетението е 5 000 лева. Р.А. е
възстановил физическото си състояние за около месец. Получените от ищеца травми
не са довели до опасност за здравето му, но са му причинили дискомфорт. Качеството
на живот на Р.А. е било нарушено, без да се установи особено затруднение в
хигиенно-битовите му дейности и ползване на чужда помощ в ежедневието. Не се
доказаха психични проблеми, извън обичайните притеснения. Ищецът е търпял
краткосрочно консервативно болнично лечение, без оперативни интервенции.
Продължаващите страдания и оплаквания от продължително главоболие не се доказа
да се намират в причинно-следствена връзка с увреди, получени при процесното
ПТП. Болестната находка в главния мозък, датираща преди 16.10.2018 г., е
възможно обяснение за това оплакване. Предвид леката степен на мозъчно
сътресение, изключени са оплаквания от тази увреда три години след инцидента. Уврежданията
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на 17-годишния
ищец. Действително, Х.е търпял болки и страдания, но те не са дали отражение на
здравословното му състояние в дългосрочен план.
Обезщетение
в размер на 5 000 лева съдът счита за справедлив, като при определянето му
взе предвид лимитите на застрахователните суми и конкретните икономически
условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 16.10.2018 г.,
когато е настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за ищеца,
а да репарира действително получените увреди, при съобразяване и на трайните
последици за здравето на пострадалия, каквито в случая не се установиха.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на А., което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Първото
от възраженията е за неправоспособност на ищеца да управлява превозно средство.
Действително, от данните в административно-наказателната преписка се
установява, че Р.А. не е притежавал правоспособност. Това обстоятелство само по
себе си не води до принос за настъпване на увредите. Ищецът се е движил при
спазване на правилата за движение по пътищата, без превишаване на разрешената
за участъка скорост. Изцяло в поведението на водача Т.А. е причината за
настъпване на произшествието. За управлението на мотоциклета без призната
правоспособност Р.А. е понесъл административно-наказателна отговорност.
Причинна връзка между неправоспособността и инцидента не се установява, поради
което това възражение е неоснователно.
Според вещото
лице д-р Г., ако ищецът е бил с поставена предпазна каска, е следвало да има
увреждане от ръба на каската, каквото не се установява в случая. Не би се
получил обаче описания хематом в челната област. Така даденото заключение е
обосновано и логично. В негова подкрепа са и показанията на свидетеля С.Г.,
който е видял, че по лицето на А. има кръв, което е необяснимо при правилно
поставена предпазна каска по време на движение на мотоциклета.
Нарушението
на задължението по чл. 137е от ЗДвП е допринесло за голяма част от охлузванията
и разкъсно-контузните рани по лицето на ищеца. При отчитане на приноса на
пострадалия, съдът определя 3 500 лева за окончателен размер на
обезщетението.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Установява се, че след сезиране на ответника с претенция
на 09.01.2019 г., на 19.04.2019 г. ищецът е представил удостоверение за
банковата си сметка.
Според чл. 496,
ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за
пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие,
непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи; друго
удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на
вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не
възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има
съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно
обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С предявяване на претенцията ищецът е представил документите,
с които е разполагал, поради което застрахователят не е могъл да откаже да се
произнесе по претенцията.
Нещо
повече, съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 –
10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал.
1 от КЗ. Така приетата нормативно уредба вменява в задължение на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да се произнесе по претенцията на
пострадалия в тримесечен срок от сезирането. След този срок той дължи законна
лихва върху обезщетението.
Непосочването
на банкова сметка ***безщетението, а резервите
относно плащането са самостоятелно основание за отказ да го изплати. В случая
непосочването на сметка е ирелевантно и не е от естество да освободи ответника
от заплащане на лихви след изтичане на тримесечния срок от сезирането му, доколкото
и в хода на настоящото производство ответникът не е определил размер на
обезщетението, а изразява становище за неоснователност на иска, което поддържа
до приключване на устните състезания.
По така
изложените съображения съдът приема, че З. „Л.и.“ АД дължи да заплати законна
лихва от 09.04.2019 г. – датата, следваща изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по претенцията на ищеца. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, лихвата следва да бъде присъдена от 20.04.2019 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищеца е оказана
безплатна правна помощ, поради което на адв. В. О. се дължи адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска – 211.62 лева.
Ответникът претендира по разноски по списък, според който същите възлизат
на обща стойност 1 660 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска,
ищецът дължи на З. „Л.и.“ АД 1 436.54 лева.
Р.А. е бил освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което по сметка на СГС ответникът дължи 140 лева
държавна такса и 67.31 лева депозити за експертизи по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Р.С.А., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило на 16.10.2019 г. ПТП в гр. София, ведно със
законната лихва от 20.04.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.В.О., с адрес *** сумата
от 211.62 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.С.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1 436.54 лева разноски за производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски Градски съд сумата от 140 лева държавна такса и 67.31 лева
депозити за експертизи по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: