ОПРЕДЕЛЕНИЕ №427
гр. Варна, 04.08.2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 278/20г., намира следното:
Производството е
образувано по подадени въззивни жалби на всяка от страните в
първоинстанционното производство, насочени срещу различни части на решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Разград, както следва:
1.Въззивна жалба от Е.П.Х., Х.П.Х. и Ж.Г.Х., представлявани от адв. П. К., против решението в частите му, с които са били отхвърлени предявените от всяка от въззивниците против „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, гр. София, искове за заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдените им размери от по 20 000 лева до пълните претендирани размери от по 50 000 лв., като обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Калина П.Х., причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г., предизвикано от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № Т 8760 МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена от ответното дружество, ведно със законната лихва от 12.06.16г. върху всяко от обезщетенията до тяхното окончателно изплащане. Счита се, че присъдените обезщетения са в занижени размери, което не съответства на претърпените от пострадалите морални вреди, на действащия лимит на застрахователя, който е 10 000 000 лв. за 2016г. и води до нарушаване на принципа на справедливост. Изложени са подробни съображения и аргументи, основани на обстоен анализ на доказателствения материал по делото /писмени, гласни доказателства и експертни заключения/, както и на съдебната практика по подобни казуси, които да обосноват присъждането на обезщетения в претендираните от всяка от ищците размери. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на обезщетения на посоченото основание в размери от още по 30 000 лв. за всяка от въззивниците, ведно със законната лихва от датата на деликта и до окончателното им изплащане. Отправено е и искане да се определи и присъди и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, гр. София.
2. Въззивна жалба от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, гр. София, подадена чрез юр.к. Св. К., против решението в частите му, с които дружеството е осъдено да заплати на всяка една от ищците обезщетения на посоченото основание в размери от по 20 000 лв. за всяка от тях. Счита се, че са незаконосъобразни изводите на съда за неприлагането на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на действащия КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./ и чл. 493а от КЗ, с която е определен максимален размер на обезщетенията в този случай от 5 000 лв. Не била доказана по делото и особена връзка между ищците и пострадалата по см. на ТР № 1/16г. на ОСГТК на ВКС. Присъденият размер се счита за прекомерно завишен и се отклонява от трайната съдебна практика по подобни казуси, което е нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Не е бил отчетен от съда и приноса на пострадалата за настъпването на вредите – пътувала без предпазен колан (което е прието от съда като обстоятелство, неповлияло на крайния негативен резултат) и имала знание, че се качва да пътува с водач, употребил алкохол (което обстоятелство е прието от съда, но същият е отчитал степента на алкохолно опиянение спрямо приетата от законодателя норма). Оспорва се и извода на съда, че върху присъденото в полза на адвоката на ищците адвокатско възнаграждение следва да се присъжда и ДДС. Присъждането на законната лихва върху обезщетенията се счита за незаконосъобразно, предвид неоснователността на главните искове. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне изцяло на исковете на ищците, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от Е.П.Х., Х.П.Х. и Ж.Г.Х., представлявани от адв. П. К., с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения по всяко от наведените в същата оплаквания. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на становището, вкл. и относно дължимостта на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
При извършената проверка за
допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи
следното:
Въззивните жалби са подадени в съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства за надлежна представителна власт за всеки от процесуалните представители, подали жалбите. Поради това същите се явяват допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито с.з.
Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно от това не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 30.09.20г. от 10.15 ч., за която дата и час страните да се призоват чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: