Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1236 02.10.2020 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен
съд, първи състав, в публично заседание на втори септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 762 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят- ЕТ
„Тонита – Т.П.“, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.„Карлово“№
30, ет.6, ап.16, представляван от собственика на капитала- Т.Я.П., против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02/311/00865/3/01/04/01 (АУПДВ),
издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който, на основание
чл.46, ал.1 от Наредба №30/ 11.08.2008г., т.8.1. от Договор № 02/311/00865 от
15.10.2014г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на едноличния
търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 381 523,10 лв. за установено неизпълнение на приходите, заложени
в бизнес плана, съгласно т.30 от „Правила
за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г.“
Жалбата е
изискана в цялост, след като първоначално с преписката бе представена само част
от нея, като е приложена по делото (л.1006-1013-
том ІІІ-ти от делото) и уточнение към нея (л.1039-1041 от том ІІІ-ти по делото). Твърди се материална и
процесуалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Според жалбоподателя
„Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.9 от ЗПЗП са в сила от
28.06.2019г., което е след извършване на проверката, а започналите производства
(като процесното) се довършвали по реда, действащ преди създаването на новите
разпоредби и издаване на Правилата. Така на практика била въведена санкция,
която не била известна на получателите на безвъзмездната помощ нито към датата
на кандидатстване по проекта, нито при подписване и изпълнение на договора,
нито при извършване на проверката. Сочи се нарушение на формата на оспорения
индивидуален административен акт. Твърди се, че основанието за издаване на
процесния акт било чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а в случая тази разпоредба не била
приложена, което било съществено нарушение на административно-производствените
правила. Сочат се разпоредбите на чл.71, ал.4; чл.73, ал.1 и ал.4 от ЗУСЕСИФ,
които според жалбоподателя били нарушени. Излагат се аргументи, че нормата на
чл.27, ал.7 от ЗПЗП се отнася само за програмен период от 2014-2020г., но не и
за предходния от 2007-2013г., който е меродавен в настоящият случай.
Неоснователно се сочели основанията на нарушенията, тъй като инвестицията бирла
извършена безспорноИзлагат се аргументи за необоснованост на АУПДВ. Ангажират
се доказателства. Иска се отмяна на акта и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание за жалбоподателя се явява лично и се представлява от упълномощен
представител -адвокат Ш., като се пледира за цялостна отмяна на оспорения акт. Ангажират
се гласни доказателства и задачи към вещото лице.
Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния
си пълномощник адвокат М. оспорва жалбата и пледира да бъде отхвърлена. Представя
административната преписка. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд- Бургас, като обсъди
доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено
следното:
Относно допустимостта:
Жалбата е подадена от активно легитимиран
субект- адресат на акта, който е неблагоприятен за оспорващият субект-
едноличен търговец, в преклузивния срок. Оспореният акт има характер на
индивидуален административен акт– властническо волеизявление на ответния
административен орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за
адресата, съответно подлежащ на съдебен контрол. Следователно, оспорването е
процесуално ДОПУСТИМО.
ФАКТИТЕ:
Въз основа на
инвестиционен проект с придружаваща документация (л.12 и сл. от том І-ви) в полза на жалбоподателя било издадено
разрешение за строеж № М-02/30.05.2013г. (л.17) за „вилно селище – блокове А,
В, С, D, Е, F и G, външен басейн, ограда и
фотоволтаична инсталация с мощност 1000 Wp за собствени нужди в ПИ 010066,
местност Над селото, землище на с.Медово, общ. Поморие“.
С Договор № 02/311/00865/15.10.2014 г. (л.397 и сл. от том ІІ-ри) за отпускане
на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007– 2013г./ПРСР/, подкрепена от ЕЗФРСР от 15.10.2014 г., Фондът
предоставил на ЕТ „Тонита – Т.П.“ безвъзмездна финансова помощ в размер на 381
523,10 лв. С Анекс I от 14.05.2015 г. /л.393
и сл. том ІІ-ри от делото/ към договора бил създаден нов текст, който
предвиждал междинно плащане на обособена част по проекта в размер на 301 329,91
лв., съгласно Приложение № 1. Сумата от 381 523,10 лв. постъпила по
разплащателната сметка на едноличния търговец, открита в „ПИБ" АД на два
транша: на 17.07.2015г. – 301 329,91 лв. и 16.12.2015г. – 80 193,19 лв.
С констативен акт
от 17.08.2015г. (л.19) била установена годността за приемане на строежа и било
издадено Удостоверение № 116/07.12.2015 г. (л.22
том І-ви от делото) за въвеждане в експлоатация на строеж – вилно селище -
блокове А, В, С, D, Е, F и G в ПИ
010066, м. „Над селото“ в землището на с.Медово. В удостоверението е отразено,
че строежът бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти.
Със заповед №
РД-16-1086/30.11.2015г. (л.10 от том І-ви
от делото) на кмета на община Поморие била определена категория „три
звезди“ за обект МН – стаи за гости „комплекс Старите къщи“ и на същата дата било
издадено Удостоверение № 164-Т за утвърдена категория „три звезди“ за същия обект.
Сумата 381 523.10 лева, съгласно процесният договор е
получена от жалбоподателя / наричан „ползвател“ по договора/ по разплащателната
сметка на едноличния търговец, на два транша, на дати, както следва:
На 17.07.2015г.- 301 329.91 лева
На 16.12.2015г.- 80 193.19 лева
От страна на Фонда, впоследствие са извършени проверки,
както следва:
Извънредна проверка на място в периода 20.06.2019г. –
27.06.2019г., след плащане по договора, както и след извършени допълнителни
административни проверки било констатирано неизпълнение на задължения, съгласно
одобрения бизнес план. Било установено неизпълнение
на финансовите показатели на одобрения с договора бизнес план. в който са
залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като
допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по
него. В одобрения бизнес план за всяка една от годините били заложени приходи
от наем на малки къщи, наем големи къщи, наем ВИП къща в размер на 278 800 лв.,
които при извършените административни проверки преди сключването на договора за
подпомагане били прекалкулирани на 272 000 лв. При проверката на място
били представени документи за 3 (три) пълни финансови години – 2016, 2017 и
2018 г., както и за периода 01.01.2019 – 31.05.2019г.
За пълната финансова 2016 г. било констатирано, че са
реализирани приходи от наем на малки къщи, наем големи къщи, наем ВИП къща в
размер на 3 154 лв., което представлява 1,16 % изпълнение на приходите,
заложени за същия период в одобрения бизнес план.
За пълната финансова 2017 г. било констатирано, че са реализирани
приходи от наем на малки къщи, наем големи къщи, наем ВИП къща в размер на 37
926 лв., което представлява 13,94 % изпълнение на приходите, заложени за същия
период в одобрения бизнес план.
За пълната финансова 2018 г. било констатирано, че са реализирани
приходи от наем на малки къщи, наем големи къщи, наем ВИП къща в размер на 58
114 лв., което представлява 21,37 % изпълнение на приходите, заложени за същия
период в одобрения бизнес план.
За периода 01.01.2019 г. – 21.06.2019 г. били реализирани
приходи от наем на малки къщи, наем големи къщи, наем ВИП къща в размер на 13
984 лв., което представлява 5,14% изпълнение на приходите, заложени за същия
период в одобрения бизнес, спрямо заложените приходи за период от 6 месеца.
Доколкото обаче, към датата на проверката на място, не била изтекла цялата
финансова 2019 г., този резултат не бил взет под внимание при оценката на
изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.
Въз основа на горните констатации проверяващите направили
извод, че установеното изпълнение на бизнес плана, изчислено средно аритметично
за три пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. било в размер на 12,16 %. В писмото било посочено, че
описаното се явява неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от договор
02/311/00865 от 15.10.2014г., поради което на основание на т.4.4, буква „б“ и
т.8.1 от Договор № 02/311/00865 от 15.10.2014г., във връзка с неизпълнението на
посочените текстове от договора, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., и публикуваните в брой 69 от
30.08.2019г. на ДВ „Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г,“ на едноличния търговец следвало да бъде издаден акт
за установяване на публично държавно вземане.
С уведомително
писмо, изх.№ 01-6500/8430 от 23.10.2019г. (л.165-168
том І-ви от делото), на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил ЕТ
„Тонита – Т.П.“, че Фондът открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. В писмото било посочено, че производството
се открива във връзка с констатации, направени след проверка на изпълнението на
договора и подадени от едноличния търговец заявки за плащане №
02/311/00865/2/01 от 15.05.2015г. и № 02/311/00865/3/01 от 14.10.2015г. по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие
на селските райони 2007-2013г.Търговецът бил уведомен още, че за
констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект (не
постигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за три цели
финансови години 2016г., 2017г. и 2018г., съгласно точка 30, Предложение I от
Приложение към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения
по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“ когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи,
съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период и
това е продължило една финансова година (2016 г.), размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по
договора, който в случая бил определен на 381 523,10 лв.
Жалбоподателят депозирал писмени
възражения срещу изложеното в уведомителното писмо (л.174-184 от том І-ви), в които изразил несъгласие с посоченото
правно основание и приложимия нормативен акт. Изтъкнал, че цитираните правила
били влезли в сила след извършване на проверките; от изложението в писмото не
било възможно да се направи извод какъв е видът на административната мярка; не
било налице твърдяното нарушение, тъй като непостигането на параметрите за
печалба на бизнес-плана не представлявало неизпълнение на одобрената
инвестиция, защото бизнес-планът бил само едно икономическо виждане за бъдещ
несигурен период. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на твърденията за
липса на нарушение и са приложени доказателства, които според жалбоподателя
подкрепят тезата за липса на виновно поведение.
Депозирано било и допълнение към
възраженията (л.268-276 от том І-ви от
делото), в което се излага теза, според която моментът към който бил
изготвен бизнес-планът не бил актуален и към датата на проверките реалността в
сферата на туризма била силно изменена – наблюдавал се спад в посещаемостта.
Приложени са доказателства.
С изх.№ 01-650/8430/20.02.2020г. бил издаден процесният Акт за
установяване на публично държавно вземане /л.374-383
от делото –том ІІ-ри/, с който, на основание чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от
11.08.2008г., т.8.1. от Договор № 02/311/00865 от 15.10.2014г., чл.59, ал.1 и
ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, на
едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 381 523,10 лв. за установено неизпълнение на
приходите, заложени в бизнес плана, съгласно т.30 от „Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г.“
В мотивите на Акта, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ изцяло е възприел
и възпроизвел, изложените в уведомителното писмо констатации и изводи, въз
основа на които определя подлежащото на възстановяване публично държавно
вземане. Обсъдени са и депозираните писмени възражения, ведно с представените
доказателства. Същите били преценени като неоснователни, за което са изложени
подробни мотиви.
На 04.03.2020г.
бил изготвен и доклад за нередност (л.384) до дирекция „Финансова“ от отдел
„ОПЧП“ към дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за
развитие на селските райони“. Нередността била описана, както следва: въз
основа на извършена проверка на място след плащане по договора и извършени
допълнителни проверки било установено неспазване на договорни и нормативни
задължения, както следва: в представения и одобрен с договора за подпомагане
бизнес-план са залегнали финансови показатели, въз основа на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията
по него. При проверка на място били представени документи за три пълни
финансови години 2016, 2017 и 2018г., както и за периода 01.01.2019г. –
21.06.2019г. Установеното изпълнение на бизнес-плана средно аритметично за тези
финансови години е 12,16 % от заложените приходи. Посочен е и размерът на
сумата възстановяване – 381 523,10 лв.
За установяване
на факти от значение за правилното решаване на спора, по делото е допуснато
извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Окончателният вариант на заключението
по допуснатата по инициатива и на двете страни експертиза е приет в последното
по делото съдебно заседание, проведено на 02.09.2020г., като е озаглавено
„интегрирано заключение“/л.1122-1138 от
том ІІІ-ти от делото/, предвид факта, че обхваща поставените задачи и на
двете страни, ведно с направените уточнения относно изпълнение на поставените
към вещото лице задачи, поставени от двете страни по делото.
Според експертизата и отговора на поставените
от жалбоподателя въпроси, съгласно
Удостоверение № 116/07.12.2015 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „вилно
селище – блокове А, В, С, D, Е, F и
G в
ПИ 010066, м. „Над селото“ в землището на с.Медово“, строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти.
На 30.11.2015 г. била получена категоризация „три звезди“
на обект стаи за гости „Комплекс Старите къщи“ за срок от пет години, за което
било издадено Удостоверение № 164-Т за утвърдена категория три звезди.
Към 31.12.2015 г. по
сметка 203 (Сгради Медово) бил заприходен дълготраен материален актив с
първоначална стойност 936 949,84 лв. с посочено основание „Акт обр.16“.
Едновременно с това, към 31.12.2015 г. по сметка 206 (Мебели и електроуреди)
били заприходени активи, послужили за обзавеждане на хотелската и кухненската
част на обекта, на обща стойност 84 873,74 лв., които към 31.12.2019 г.
достигнали до стойност 136 334,34 лв.
Според вещото лице от месец януари 2016 г. Комплекс
„Старите къщи“ функционира по предназначение – предоставяне на туристически
продукт включващ: настаняване, хранене, транспорт, еко туризъм, други
атракционни мероприятия. Всяка от услугите се предлагала поотделно или в
комбинация – туристически пакет, т.е. в комбинация най-малко от два различни
вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция.
Експертът описва комплекса – 11 къщи за гости (9 еднофамилни къщи и 2
двуфамилни къщи) и хотелска част с 8 стаи, както и ресторант/механа с три зали
с приблизително 80 места, работещ целогодишно. Освен настаняване и изхранване
на гостите, комплексът предлагал тематично ориентирани допълнителни
туристически услуги в областта на морския, културния, кулинарния, здравния,
планинския, селския, винения, еко, конгресния, приключенския, спортния туризъм.
Предлагали се също транспортни услуги (извършване на трансфери), екскурзоводски
услуги, атракционни услуги, воденето на туристи в планинска и природна среда и
други.
Прогнозата за
всяка от десетте години включени в проекта били годишни приходи от продажби в
размер на 278 800 лв., прекалкулирани при извършените административни проверки
преди сключване на Договора за подпомагане до размер 272 000 лв. /двеста
седемдесет и две хиляди лева/. Всички отчетени от жалбоподателя приходи били
реализирани в резултат на предоставени услуги по настаняване, хранене и
допълнителни туристически услуги, предоставени в „Комплекс Старите къщи“ - с.Медово
и в този смисъл експертът приел, че са пряко, свързани с инвестицията за която
е получена субсидията.
След запознаване със счетоводните документи на едноличния
търговец – оборотни ведомости, баланси, отчет за приходите и разходите, отчетни
регистри по ЗДДС и първични счетоводни документи експертът установил, че една
част от приходите са облагани с 20% ДДС, а друга с 9%, както следва: при
предлагане на услуга с обща цена, която включвала нощувка и хранене,
жалбоподателят приложил ставка от 9%, съгласно чл.66, ал.2 от ЗДДС. За отделно
предлагани услуги, в т.ч. храна и напитки извън общия пакет била приложена
ставка от 20%, съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Въз основа на представени на експертизата аналитични
оборотни ведомости към 31 декември за съответната година, аналитични обороти на
сметки от групи 60 (разходи по икономически елементи) и 70 (Приходи от
продажби), както и отчет за приходите и разходите (ОПР) за всяка от обсъжданите
години били установени декларирани приходи по години, както следва:
За 2016 г. приходи от продажби – 48 058,19 лв., което
представлява 17,68 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес-план;
За 2017 г. приходи от продажби – 167 804,70 лв., което
представлява 61,69 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес-план;
За 2018 г. приходи от продажби – 231 414,39 лв., което
представлява 85 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения
бизнес-план;
За 2019 г. приходи от продажби – 371 191,99 лв., което
представлява 136 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес-план.
В Раздел VI от ОПР (Нетни приходи от продажби по
икономически дейности), описаните по-горе приходи били посочени на ред 55 -
Хотелиерство. Сумите на приходите в оборотните ведомости и тези, посочени в
отчета за приходи и разходи съвпадали напълно за всяка една от процесиите
години. Установеното изпълнение на бизнес плана, изчислено като средно
аритметична величина е посочено от вещото лице в размер на 54,79 % за пълни
финансови години – 2016 г.; 2017 г. и 2018 г.
От счетоводните записвания на жалбоподателя били
установени, разходите за инфраструктура, изграждане на допълнителни съоръжения
в обекта и извършване на довършителни дейности по години са, както следва:
За 2015 г. отчетени допълнителни разходи за придобиване на
ДМА са в размер на 127 939.23 лв.;
За 2016 г. отчетени допълнителни разходи за придобиване на
ДМА са в размер на 31 464.43 лв.;
За 2017 г. допълнителни разходи за придобиване на ДМА са в
размер на 194 374.27 лв.;
За 2018 г. не били установени допълнителни разходи за
придобиване на ДМА;
През 2019 г. били отчетени допълнителни разходи
за придобиване на ДМА в размер на 58 690.76 лв. и към 31.12.2019 г. общо натрупаните
допълнителни разходи за придобиване ДМА са изчислени в размер на 412 468.69
лв.
На следващо място, експертът установил увеличението
на приходите по години, в проценти:
За 2016 г. приходи от продажби – 48 058,19 лв.;
За 2017 г. приходи от продажби – 167 804,70 лв.
Увеличението на приходите през 2017 г. е 249 % спрямо 2016 г.;
За 2018 г. приходи от продажби – 231 414,39 лв.
Увеличението на приходите през 2018 г. спрямо 2017 г. е 38 %;
За 2019 г. приходи от продажби – 371 191,99 лв. Увеличението
на приходите през 2019 г. спрямо 2018 г. е 60 %;
За 2016 г. приходи от продажби – 48 058,19 лв. Увеличението
на приходите през 2019 г. спрямо 2016 г. е 672 %.
На
въпросите, поставени от ответната страна, вещото лице отговаря, както
следва:
С Анекс I от 14.05.2015 г. към процесният договор е бил
създаден нов текст, който предвиждал междинно плащане на обособена част по
проекта в размер на 301 329,91 лв., съгласно Приложение № 1. Сумата от 381
523,10 лв. е постъпила по разплащателната сметка на едноличния търговец,
открита в „ПИБ" АД на два транша: на 17.07.2015г. – 301 329,91 лв. и
16.12.2015г. – 80 193,19 лв.
На следващо място, експертът изяснява още, че счетоводната
отчетност на едноличния търговец не е била организирана по видове къщи, а по
видове приходи от продажба на услуги, представляващи облагаеми доставки с 9
% ДДС и
такива с 20 % ДДС, поради което експертизата не може да отговори на въпроса,
какъв е реализираният приход за всяка от посочените видове къщи. Установени са
декларирани приходи по години, както следва:
За 2016 г. приходи от продажби – 48 058,19 лв., в т.ч. 37
040,28 лв. обложени с 20% ДДС и 12 009,50 лв. обложени с 9% ДДС, което
представлява 17,68 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес-план;
За 2017 г. приходи от продажби – 167 804,70 лв., в т.ч. 132
996,76 лв. обложени с 20% ДДС и 34 807,94 лв. обложени с 9% ДДС, което
представлява 61,69 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес-план;
За 2018 г. приходи от продажби – 231 414,39 лв. в т.ч. 177
861,08 лв. обложени с 20% ДДС и 53 553,31 лв. обложени с 9% ДДС, което
представлява 85 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения
бизнес-план.
Установеното
изпълнение на бизнес плана, изчислено като средно аритметична величина било в
размер на 54,79 % за пълни финансови години – 2016 г.; 2017 г. и 2018 г.
От информацията във водените регистри на настанените
туристи, експертът установил нощувките по периоди, както следва: 2016 г. – 48
нощувки; 2017г. – 302 нощувки; 2018 г. – 593
нощувки. Информация за вида на къщите, в които
гостите се настаняват не била предвидена като реквизит в регистъра, поради
което експертизата не дава отговор на въпроса колко нощувки са реализирани,
съответно в малките къщи, големите къщи и ВИП къщата.
Установените приходи, счетоводно отразени по години, по
сметка 703 са:
Сметка 703 (Приходи от продажба на услуги) за 2016 г. – 47
797,80 лв.;
Сметка 703 (Приходи от нощувки) за 2017 г. – 34 807,94 лв.;
Сметка 703 (Приходи от нощувки) за 2018 г. – 53 553,31 лв.
Експертизата сочи, че приходите по бизнес план са
272 000 лв. При съпоставка на приходите по бизнес план с тези, счетоводно
отразени по посочената сметка, процентът на изпълнение на приходите е, както
следва:
За 2016 г. приходите по сметка 703 са в размер на 47 797,80
лв., което представлява 17,57 % изпълнение на приходите, заложени за същия
период в одобрения бизнес-план;
За 2017 г. приходите по сметка 703 са в размер на 34 807,94
лв., което представлява 12,80 % изпълнение на приходите, заложени за същия
период в одобрения бизнес-план;
За 2018 г. приходите по сметка 703 са в размер на 53 553,31
лв., което представлява 19,69 % изпълнение на приходите, заложени за същия
период в одобрения бизнес-план.
Установеното
изпълнение на бизнес плана, изчислено като средно аритметична величина,
съгласно информацията съдържаща се в счетоводна сметка 703 е определено от
експерта в размер на 16,69 % за пълни финансови години – 2016 г.; 2017 г. и
2018 г.
На следващо място
експертизата сочи, че съгласно подадени отчетни
регистри по ЗДДС, данъчната основа на облагаемите доставки със ставка 9%,
посочени в клетка 13 на месечните справки-декларации по ЗДДС за анализираните
периоди 2016 г.; 2017 г. и 2018 г. е обобщена, както следва:
За 2016 г. в размер на 11 017,91 лв., което представлява
4,05 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения план;
За 2017 г. в размер на 32 790,60 лв., което представлява
12,06 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения план;
За 2018 г. в размер на 39 743,83 лв., което представлява
14,61 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения план.
Установеното изпълнение на бизнес плана по
данни от справките-декларации по ЗДДС, изчислено като средно аритметична
величина е определено от експерта в размер на 10,24 % за пълни финансови години
– 2016 г.; 2017 г. и 2018 г.
В открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че в БИЗНЕС-ПЛАНА
не са изрично посочени допълнителните туристически услуги, предлагани от
едноличния търговец. Формулирано понятие „допълнителни
туристически услуги“ в бизнес-плана няма, но е налично „други приходи“. Сочи се, че допълнителните
туристически услуги се облагали със ставка 20% ДДС. Посочените на стр.7 от
заключението общи приходи от продажба по години 2016, 2017 и 2018г., вещото
лице изяснява като установени приходи по счетоводни данни такива, каквито са
осчетоводени с двете ставки от 9% и 20%, като сборът от тези приходи
остойностени по двете ставки, давали сумата, която била посочена като общи приходи
от продажби. Тази сума общи приходи от продажби била сравнена със сумата, която
била заложена по бизнес-план, а именно
272 000 лв.
Заложеният приход от 272 000 лв. в бизнес-плана се формирал от наем на
малки къщи, големи къщи и наем ВИП къщи. Експертът уточнява, че посочените в
заключението „други приходи“ не били прибавени към
приходи от нощувки и наем, тъй като са сравнявали приходи с приходи, а не нетни
парични потоци. Уточнява, че нетният паричен поток не представлява приход.
Вещото лице сочи, че
на стр.6 от заключението има текст, който е част от поставен от жалбоподателя
въпрос, но който текст не бил пренесен в заключителната част на експертизата.
Това е текстът, който на стр.6 в допълнителен въпрос на жалбоподателя под № 1
се констатират определени факти /относно
констатациите при извършената проверка в периода от 20.06.2019г. до 27.06.2019г./,
но същите не са пренесени в заключителната част на писменото заключение и следва да бъдат взети
предвид, като липсата се задължи на пропуск да се пренесе този текст и в
заключителната част /на стр.13 от заключението/.
По инициатива на
жалбоподателя в процеса са ангажирани и гласни доказателства. По делото в
качеството на свидетел е изслушан Г.Д.Ж.– Кметски наместник на с.Медово,
общ.Поморие.
Свидетелят сочи,
че живее в с.Медово от около 48 години, а изпълнява длъжността кметски
наместник и кмет вече трети мандат. Познава процесния туристическият комплекс
„Старите къщи“ още от началото на строежа, тъй като инвеститорът заявил при
свидетеля разрешение, за изхвърляне на почвата от изкопните работи. Уточнява,
че строежът се ползва като туристически комплекс от четири години постоянно.
Според него имало посещаемост, както от български, така и от чуждестранни
туристи. Обектът се използвал за туристически услуги от самото построяване.
Това бил първият туристически обект в местността, а в последствие, поради
наличието на туристи, били изградени и други подобни обекти. Заявява, че
благодарение на тези обекти районът бил благоустроен с улици. Общински съвет
Поморие приел нов ПУП за местността „Над
селото“. В с.Медово туристическият комплекс „Старите къщи“ бил най-големият
работодател. Благодарение на комплекса се развили някои традиции и бил възобновен
кукерският празник в населеното място, както и се увеличила посещаемостта на
селото от туристи. Свидетелят Ж. не знаел колко души конкретно работят в
комплекса, но познавал хора от селото, които работят там – поне 6 човека. Не
знаел колко нощувки има в комплекса и колко точно е бил натоварен. Заявява, че
не знае през годините каква е била заетостта, тъй като не влиза в задълженията
му.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Относно компетентността на органа, издал оспорения администра-тивен акт:
Процесният ИАА е издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“,
на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, както и на основание чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.
Нормата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП сочи, че „Дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“.
Съгласно чл.27, ал.9 от ЗПЗП „Изпълнителният
директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.
6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на
допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското
законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се
обнародват в "Държавен вестник“.
В настоящият случай, тези правила са обнародвани в Държавен вестник/ДВ/,
бр.69 от 30.08.2019г., а нормата на чл.27, ал.9 от ЗПЗП действително е в сила
от 28.06.2019г.
Предвид изложеното, издаденият от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ индивидуален административен акт очевидно е в изпълнение на
неговите правомощия, респективно е в рамките на неговата материална компетентност.
Форма на административния акт:
АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити,
които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК, включително всички фактически и правни основания за постановяването му.
Спазване на административнопроизводствените правила:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, относно нарушение на
процедурата по издаване на процесния акт. Сочената от страната възможност за
издаване на акт по реда на ЗУСЕСИФ в процесният случай е неприложима. Това е така, поради следното:
В чл.11,т.4 от ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна
агенция се изпълняват от Държавен фонд “Земеделие“, а съобразно чл.11а, т.9 от
ЗПЗП Разплащателната агенция „администрира
нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.; Следователно, неоснователни са доводите на оспорващата страна, че
специалният закон /ЗПЗП/ уреждал само случаите на следващия програмен период,
но не и периода 2007-2013г.
Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“,
който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл.20а, ал.1 от
ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК Несъмнено, вземанията възникващи въз основа на административен договор са
публични държавни вземания, видно от текста на чл.27, ал.5 от ЗПЗП и се събират
по реда на ДОПК, с издаване на съответен АУПДВ.
Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
поради неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите, извън основанията на ал.6 от чл.27 от ЗПЗП се
установява с издаване именно на АУПДВ по реда на ДОПК, а не по реда на ЗУСЕСИФ.
Видно от фактическите основания за издаване на акта /абзац първи от стр.2 на АУПДВ/ той се основава на неизпълнение на
финансовите показатели на одобрения с договора от 15.10.2014г. бизнес план,
в който са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидия. В този смисъл, актът се основава именно на неспазване критериите
за допустимост, които не се сочат в текста на чл.27, ал.6 от ЗПЗП и за
това, редът за издаване на решение, съгласно чл.73 от ЗУСЕСИФ в случаят е
неприложим.
Противно на изложеното от жалбоподателя, производството по издаване на
процесния АУПДВ е започнало на 23.10.2019г., с изпращане на уведомителното
писмо, с което ползвателят е уведомен за стартиране на процедурата и на
търговеца е предоставена възможност за депозиране на възражение и
доказателства, от която ползвателят се е възползвал. Неправилно, според
оспорващата страна се сочи, че производството е започнало с извършване на
проверките през месец юни 2019г. Извършените проверки на място, са в изпълнение
на правото на Фонда, съгласно т.4.1, т.4.2 и т.4.3 от договора от 15.10.2014г.
да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията,
включително контрол по изпълнение условията по договора за отпускане на
финансова помощ. При тези проверки на място следва да се проверява и
счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информацията,
респективно може да изисква от ползвателя документи, сведения и справки.
Изрично е посочено, съгласно т.4.3., че правата по т.4.2 описани по-горе се
отнасят и за времето след предоставяне на помощта, за установяване на целевото
й използване съобразно условията на договора. Ето защо, извършването на
проверките съставлява част от правата на фонда, произтичащи от сключения
договор между страните и не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че
производството е започнало още с извършването на проверка през месец юни същата
година.
Предвид факта, че е предоставена възможност на едноличния търговец да се
запознае с конкретните констатации на Фонда, съответно фактическите и правни
основания за започване на производството, на страна е предоставена възможност
да се защити, поради което и процесуалните права в това производство не са
нарушени.
В заключение, съдът не констатира допускането на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в настоящото производство по издаване
на АУПДВ и наведените възражения в тази насока са неоснователни.
По приложението на материалния закон,
съдът констатира следното:
Както вече бе посочено, предоставената безвъзмездна финансова помощ
подлежаща на възстановяване несъмнено съставлява публично държавно вземане, по
смисъла на чл.162, ал.2, т.8-9 от ДОПК, доколкото се претендира главницата и
лихва върху тази сума.
Безспорно е по делото, че първата пълна финансова година е 2016г., тъй
като окончателната реализация на проекта е на 16.12.2015г. при това положение,
правилно именно тази година е взета предвид като начало на периода, който
следва да бъде обхванат от извършените проверки по изпълнение на договора,
ведно с представения бизнес –план.
От представените данни по счетоводна сметка 703 „приходи от нощувки“ и заключението
на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че приходите
за трите пълни финансови години- 2016г., 2017г. и 2018г., са както следва:
За 2016 г. приходите по сметка 703/приходи от нощувки/
са в размер на 47 797,80 лв., което представлява 17,57 % изпълнение на
приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес-план;
За 2017 г. приходите по сметка 703/приходи от нощувки/
са в размер на 34 807,94 лв., което представлява 12,80 % изпълнение на
приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес-план;
За 2018 г. приходите по сметка 703/приходи от нощувки/
са в размер на 53 553,31 лв., което представлява 19,69 % изпълнение на
приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес-план.
При положение, че счетоводната отчетност на едноличния
търговец не е била организирана по видове къщи, а по видове приходи от продажба
на услуги, представляващи облагаеми доставки с 9 % ДДС и такива с 20 % ДДС, вещото лице
не може да отговори на въпроса, какъв е реализираният приход за всяка от
посочените видове къщи. Същевременно, са установени декларирани приходи от
продажби по години, както следва:
За 2016 г. приходи от продажби – 48 058,19 лв., в т.ч. 37
040,28 лв. обложени с 20% ДДС и 12 009,50 лв. обложени с 9% ДДС, което
представлява 17,68 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес-план;
За 2017 г. приходи от продажби – 167 804,70 лв., в т.ч. 132
996,76 лв. обложени с 20% ДДС и 34 807,94 лв. обложени с 9% ДДС, което
представлява 61,69 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес-план;
За 2018 г. приходи от продажби – 231 414,39 лв. в т.ч. 177
861,08 лв. обложени с 20% ДДС и 53 553,31 лв. обложени с 9% ДДС, което
представлява 85 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения
бизнес-план.
Съгласно
счетоводното законодателство, в сметка 702 се отразяват „приходи от
туристически услуги“, на които се начислява 20% ставка ДДС, а в сметка 703 - „Приходи
от нощувки“.
Съгласно чл.66,
ал.2 от ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения е 9%. В т.45 от §1 на ДР
на ЗДДС се съдържа легалното определение на понятието „настаняване“, като
основна туристическа услуга, съгласно т.69 от ДР на Закона за туризма. Според
тази норма, основните туристически услуги
са настаняване, хранене и транспортиране. От гледна точка изискванията
на Закона за ДДС, при предлагането на услуга с обща цена, която включва нощувка
и хранене, ще е приложима ставката от 9%, а за отделно предлагани туристически
услуги, в това число храна и напитки извън общия пакет, би била приложима
ставката от 20 %, съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
От приложените документи, включително контролни листи отразяващи фактите, установени при
извършените проверки, съпоставени с бизнес плана /л.79 и сл. от том І-ви от делото/ и по конкретно данните от работен
контролен лист /л.90 от първи том/ става
ясно, че за наем малки къщи по бизнес плана за 2016г. е отразено количеството
1230, за наем големи къщи- 820 броя, а наем ВИП къща- 205 броя наеми. При
проверката се установява осъществени 38 броя общо и за трите вида наеми за тази
година, което съставлява приходи от продажби в размер на 3154 лева, съответно
за 2017г., спрямо заложения показател по бизнес план- 278 000 лева.
Тези показатели са 2017г. са същите в бизнес плана, като при проверката
общо установените продажби са 301 броя наеми на трите вида къщи през посочената
година и са реализирани приходи от 37 926 лева.
За последната от трите пълни години- 2018г. показателите в бизнес плана
са същите, като общо установените продажби са 593 броя наеми за трите вида къщи
общо, съответно са реализирани приходи от 58 114 лева.
Показателите за 2019г. не следва да се цитират, тъй като проверката за
тази година не обхваща пълна календарна година и според описаното в АУПДВ
показателите за 2019г. не са взети предвид при преценката за постановяване на
процесния акт, който се основава на анализа на данните само от трите пълни
години- 2016, 2017 и 2018г.
При тези констатации, по начина, по който е водено счетоводството от
самия търговец, последният сам се е поставил в невъзможност да бъде установено,
че е изпълнил показателите на бизнес плана. Това е така, тъй като обективно не
би могло да се проследи какви са доходите от наемите на отделните видове къщи-
малки, големи и ВИП. След като в този план възможните обекти за отдаване под
наем са обособени в три категории, с посочване на отделни наемни цени за всеки
от видовете къщи, ползвателят би следвало да оформи счетоводните си документи
именно по начин, по който е възможно онагледяване изпълнението на заложените
показатели в бизнес плана, които са били предпоставка за одобряване на проекта
и сключване на договора.
При положение, че отразените от вещото лице доходи по сметка 703 за всяка
от трите години са под 20 % от изпълнение на показателите заложени в плана,
дори да се кредитират тези изражения на доходите за трите пълни години,
очевидно е налице неизпълнение на поетите договорни задължения и възниква
основание за връщане на така предоставената субсидия, съгласно чл.46, ал.1 от
Наредба № 30 от 11.08.2008г. /за краткост наредбата/.
Изслушаните по делото
свидетелски показания на Г.Ж., ангажирани по искане на жалбоподателя по никакъв
начин не могат да оборят констатациите, че показателите съдържащи се в
одобрения проект, които както стана ясно са част от поетите договорни
задължения, не са изпълнени, поради което и тези гласни доказателства не биха
могли да опровергаят констатираното неизпълнение на цитирани договорни
задължения, а именно по т.4.12 и 4.18 от договора.
Наведените още с възражението до
административния орган доводи на жалбоподателя относно причините, поради които
се е стигнало до неизпълнението категорично не попадат в хипотезата на
форсмажорни обстоятелства, изчерпателно изброени в хипотезата на §1, т.27 от ДР
на наредбата от 11.08.2008г., а именно: „а)
смърт на ползвателя на помощта; б) продължителна професионална нетрудоспособност
на ползвателя на помощта;в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да
бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова
помощ; г) тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в
имота;д) разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на
инцидент;е) епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на
земеделския производител.“ В този смисъл, не са налице основания за
неизпълнение на заложеното в договора, с което ползвателят се е задължил и
което е било основание за отпускане на средствата по договора.
Въпреки обективната невъзможност да
се проследи отдаването на отделните видове къщи, според начина на водене на
счетоводството, респективно изпълнението конкретно по всяка от трите категории
обекти, самият факт, че сумите приети от експертизата като приходи по години,
формирани от включени суми с 9% ставка по ЗДДС са под 20 % изпълнение на
заложеното по плана, се онагледява извода, че приходите от предоставени основни
туристически услуги, в които се включват нощувки и хранене са значително
по-малко от обема, който е предвиден при отпускане на средствата. След като и
според приетото заключение на вещото лице в този бизнес план не е предвидено
описаните суми от годишен приход в размер на 272 000 лева да включват
„допълнителни туристически услуги“, които съгласно закона се начисляват със
ставка от 20% ДДС не би могло да се твърди, че търговецът е изпълнил
предвиденото в плана. Обстоятелството, че се включва в масата на приходите и
сумите от такива услуги, начисляващи се с 20 % ставка ДДС означава, че това не
са приходи от наем на къщи/нощувките/, а от други дейности и те нямат отношение
към изпълнението на договора и конкретно поетите задължения по него. Това е
така, защото приходите от други дейности, които не са отразени в договора,
респективно в одобрения проект означава, че тези дейности обективно не биха
моглид а бъдат обект на мониторинг от страна на фонда, след като за тяхното
подпомагане не е кандидатствано. Това, че разяснителната норма на т.69 от ДР на
Закона за туризма дефинира сред основните туристически услуги настаняване,
хранене и транспортиране не означава, че одобреният с договора бизнес план
противоречи на закона, както се твърди от оспорващата страна. Лично ползвателят
е посочил в този план, че при реализацията на проекта следва да се получава
наем от трите вида къщи за всяка пълна финансова година, поради което се е
задължил и с неговото изпълнение, което очевидно е прието от фонда и като
условие за допустимост на подпомагането. В периода на мониторинга, а именно 5
години след сключване на договора това договорно задължение по т.4.12 от
процесния договор в периода, съгласно т.4.18 от договора не е изпълнено и
действително е налице основание за издаване на процесния АУПДВ. Съгласно чл.16,
ал.2 от Наредба № 30 от 2008г., бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години.
Дефиницията на §1, т.19 от ДР на тази
наредба сочи, че „проект“ е заявление
за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, при което не би могло да се
твърди, че бизнес-планът има само прогнозен характер, респективно, че не е част
от договора и не задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в
изпълнение на договорните си ангажименти.
Неоснователен е и довода на
жалбоподателя, че бизнес-планът не е част от договора. Това твърдение
противоречи на съдържанието на самия договор, тъй като в текста на т.9.1, буква
„г“ се сочи, че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, включително и предоставения от ползвателя
и одобрен от фонда бизнес-план.
Вярно е, че съгласно чл.48. (1) Страните по договора не
отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи
на форсмажорни обстоятелства, по смисъла на §
1, т. 27 и при спазване на условията на този член, но както вече бе отбелязано, в
случаят не се и твърди настъпването на някое от лимитативно изброените в тази
норма, описани по-горе.
Съгласно чл.46, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. разплащателната
агенция определя размера на средствата, които следва да бъдат върнати от
ползвателя на помощта.
Съгласно т.30, от Приложение към раздел І“Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл.27, ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи, както е
в случая, с оглед обсъдените по-горе констатации и на приетата по делото
експертиза, и това е продължило в упоменатия проверяван период, считано от
началото на 2016г., размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е
100 %. След като безспорно това е сумата от 381 523.10 лева именно това е
и размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет
на издадения АУПДВ, за което и според упоменатото в договора се дължи законната
лихва върху тази сума, начислявана от изтичане на срока за доброволно
изпълнение.
Както вече бе отбелязано, административното производство е започнато на
23.10.2019г., а не през месец юни 2019г., поради което публикуваните в Държавен
вестник бр.69 от 30 август 2019г. Правила очевидно са приложими и в това
производство, а не им е придадено обратно действие, както се твърди от
жалбоподателя.
Обобщено, обосновава се извода, че оспореният административен акт е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и във връзка с
направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски следва в полза
на ДФ “Земеделие“ да се присъдят направените по делото разноски, включващи
платено адвокатско възнаграждение в размер на 7614 лева, с включен ДДС и
платено възнаграждение на вещо лице в размер на 500 лева или общо разноски в
размер на 8114 лева, които да бъдат заплатени на страната от жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен
съд –гр.Бургас, в настоящия състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Тонита –Т.П.“,
ЕИК *********, представляван от
собственика на капитала- Т.Я.П., против АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНО
ДЪРЖАВНО ВЗЕМАНЕ № 02/311/00865/3/01/04/01 (АУПДВ), издаден от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЕТ „Тонита –Т.П.“, ЕИК *********, представляван от собственика на капитала- Т.Я.П., да
заплати на Държавен Фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сумата от 8114.00 /осем хиляди сто и
четиринадесет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: