Решение по дело №2557/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 136
Дата: 1 март 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20185510102557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          01.03.2019г.                                       град К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Казанлъшки районен съд                                II граждански състав

На осемнадесети февруари                          Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

Председател: Стела Георгиева

                                                                                                                                                                    

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Георгиева гражданско дело № 2557 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1,  и 3  от Кодекса на труда /КТ/ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

 

В исковата си молба ищцата твърди, че по силата на трудов договор № *** г., сключен на *** г. в с. Д., общ. П., на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ във връзка с чл. 70 от КТ между нея, като служител и „Р.Б." ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управител Ж.П.М., чрез пълномощника си административния директор К.Г.Г., като работодател, изпълнявала длъжността „***“ в Д. в с. Д., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 325 лева и допълнително трудово възнаграждение - за прослужено време 0.6% на година професионален /сходен трудов стаж. С допълнително споразумение № *** г. в сила от г. към трудовия ѝ договор било увеличено основното ѝ месечно трудово възнаграждения на 1 331 лева, а с допълнително споразумение № г. в сила от 01.01.2018 г. към трудовия ѝ договор, същото отново било увеличено на 1 442 лева.

Ищцата сочи, че в Д.  /летния и есенния сезон/ и екстракцията  /целогодишно/ се работело на две смени, като всяка от тях имала *** - тя на едната смяна и колега на другата.

Сочи, че нито длъжностите, нито броя на хората са намалели през последните две години, дори през есента на 2017 г. състава на смените бил увеличен поради повишаване капацитета на екстракция.

Заявява, че на г. следобед ѝ била връчена Заповед № г. за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, считано от г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, подписана от адм. директор К.Г.. Още същия ден бил нареден паричен превод по банковата ѝ сметка, представляващ обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестието от страна на ответното дружество.

С протокол от г. предала на комисия в състав К.Г.Г. - административен директор и И.Ф.Б. - производствен директор в „Р.Б." ЕООД, работното си облекло и обувки - комплекти, съгласно дневника за раздадено работно облекло, служебния си мобилен телефон със зарядно устройство и СИМ карта, както и информация в писмен и електронен вариант и всички пособия, които е използвала при изпълнение на трудовите си задължения. По-късно ѝ било изплатено и полагащото ѝ се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск, а след 20.09.2018 г. след това и обезщетението по чл. 222 от КТ в размер на брутното ѝ трудово възнаграждение за 1 месец  /в който е останала без работа/, в размер на 1 684.26 лева /отразено в трудовата ѝ книжка на стр. 26/.

Твърди, че до настоящия момент вследствие на незаконното ѝ уволнение /прекратяване на трудовото ѝ правоотношение поради съкращаване на щата/ все още е безработна.

Счита, че уволнението ѝ /прекратяването на трудовото ѝ правоотношение/ поради съкращаване на щата „***" със Заповед № 00000256/17.08.2018 г. е незаконно и следва да бъде отменено.

Сочи, че съкращаването на едната от двете щатни бройки „***" е фиктивно. За да бъде уволнението поради съкращаването на щата законосъобразно, трябва не само щатната бройка да бъде заличена от щатното разписание, но и работата, която се е изпълнявала по тази щатна бройка, занапред да не се изпълнява от друг служител, като промяната на наименованието на длъжността, без да се променят трудовите функции, включени в нея, не представлява съкращаване на щата.

Заявява, че в процесния казус, работодателят е направил точно това, защото уж закрил щатната бройка за "***", а назначил друго лице със същите ***ични функции като променил длъжността на "отговорник смяна".

На следващо място твърди, че при съкращаване на част от бройките за определена длъжност подборът вече не е само право на работодателя, а и негово задължение и ако той не го извърши или го извърши не съгласно критериите, установени в чл. 329 от КТ, то уволнението е незаконосъобразно.

Смята, че ответното дружество въобще не е извършвало подбор. В случай, че все пак е извършило такъв, то оспорва неговата законосъобразност, тъй като следвало подборът да бъде извършен между всички служители заемащи съответната длъжност по щата на предприятието и според критериите квалификация на служителя и равнището на неговата работа.

Счита своето образование, знания и умения за изпълнение на трудовите ѝ функции, както и равнището на работата ѝ с оглед на цялостната ѝ дейност, за по-добри и по-значими от колкото тези на другия колега -***. Освен че е с необходимия ценз, заявява, че има и голям принос в производството, ***ичната документация и отчетност, тъй като е спомогнала за провеждането на кампаниите за преработка на лавандула през 2016 г., розовата кампания през м. май - юли 2017 г., лавандуловата кампания през 2017 г. и розовата кампания през 2018 г., като е полагала не само нощен, но и извънреден труд, без почивни дни и без полагащото ѝ се по закон заплащане. И когато през на м. юни 2018 г. провела разговор с адм. директор К.Г., в който категорично отказала да полага извънреден труд за следващата кампания през 2018 г, поради надвишаване на максималното установеното в КТ време за полагането му и отклонението от законоустановеното му заплащане, около два месеца по късно ѝ била връчена процесната заповед за уволнение поради съкращаване на щата.

Моли съда да постановите съдебно решение, с което да признае уволнението ѝ /прекратяването на трудовото ѝ правоотношение/ поради съкращаване на щата, извършено със Заповед № г. издадена от ответното дружество, за незаконно, включително и поради незаконосъобразността и на извършването на подбора и да го отмени.

Моли съда да осъди ответното дружество да ѝ плати обезщетение за срок от 6 месеца - времето през което е останала без работа поради уволнението, считано от г. до приключване на съдебното дирене - в размер на 10 105.56 лева, /равняващо се на сбора от 6 брутни трудови възнаграждения/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищцата адвокат Г. М., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Р.Б.“ ЕООД, чрез адв. Й.Д., с който заявява, че счита предявените исковете за допустими, но ги оспорва като изцяло неоснователни. 

 

Не оспорва единствено обстоятелството, че ищцата е изпълнявала длъжността "***" в "Р.Б." ЕООД по силата на трудов договор № *** г., както и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № г.

Оспорва всички останали, изложени в исковата молба твърдения, относно това, че прекратяването на трудовия договор с ищцата е фиктивно и работодателят, при прекратяване на трудовото правоотношение, не е спазил изискванията на Кодекса на труда, полаган извънреден труд, оставане без работа и др.

В отговора се сочи, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че прекратяването на трудовия договор е фиктивно.

Пълномощникът на ответното дружество оспорва заявеното от ищцата "уж закрива щатната бройка за "***", а назначава друго лице със същите ***ични функции като променя длъжността на  "отговорник смяна" (стр. втора, абзац четвърти от искова молба), тъй като то не съответствало на действителността.

Сочи, че в дружеството не е имало никога длъжност "отговорник смяна", вкл. към момента на прекратяване на трудовия договор с ищцата, а също така и към настоящия момент.

Твърди, че не отговарят на истината и изложените в исковата молба твърдения относно това, че дружеството-работодател не е спазило изискванията на чл. 329 КТ за провеждане на подбор. Заявява, че първоначално длъжността "***" в дружеството се изпълнявала от двама служители, видно от щатно-длъжностна разписание от 13.06.2016 г. Субективно право на работодателя е да реши колко и какви длъжности са необходими за дейността на дружеството. Поради тази причина към датата на прекратяване на трудовия договор с ищцата било извършено съкращение на щата за един "***", като занапред в щатно-длъжностното разписание оставала само една такава длъжност.

Сочи, че тъй като двама служители изпълнявали една и съща длъжност, преди да пристъпи към прекратяване на трудовия договор с един от тях, работодателят е спазил разпоредбата на чл. 329 КТ и е извършил подбор. Този подбор бил извършен при спазване на предвидените в чл. 329 КТ критерии, видно от съдържанието на представените с настоящия отговор Заповед № г. и Протокол от г.

Твърди, че видно от съдържанието на протокола за подбор, предвидените в чл. 329 КТ критерии квалификация и по-добра работа били приложени еднакво спрямо двамата служители, изпълняващи длъжността *** по еднакъв механизъм и еднакви критерии за оценяване, установен в Заповед № г. При оценката на законовия критерий "квалификация" при подбора е отчетена степента на образование и на двамата служители, изпълняващи длъжността "***". При оценка на представянето по законовия критерий "по-добра работа" са отчетени еднакво и за двамата служители особеностите на трудовото представяне, като в механизма за оценка са взети предвид и критериите заложени в длъжностните характеристики, съобразно особеностите на ***ичния процес в дружеството-работодател. Изискванията за изпълнение на длъжността *** в дружеството-работодател, са описани в т. 4 от длъжностна характеристика от г. Те са свързани преди всичко с организиране на работа и контрол, подготовка на суровините и отчитане на тяхното количество, следене на ***ичния процес, контрол на изходните съоръжения на екстракция.

Заявява, че при формиране на оценката за подбора, се взема предвид не само нивото на образование, но също трудовото представяне на технолозите. Критерият по-добра работа е съобразен именно с особеностите в изискванията за нейното изпълнение според задълженията по длъжностна характеристика - вземат се предвид влаганите при работа практическите знания и умения, свързани с ***ичния процес

Твърди, че едва след провеждане на подбора е бил прекратен трудовият договор с ищцата и изцяло абстрактни и неподкрепени с доказателства били твърденията на ищцата в исковата молба, че нейният принос по време на работата ѝ в дружеството бил по-голям.

Относно нивото на образование, сочи, че то не е единственото, което се отчита при провеждането на подбор по чл. 329 КТ и не е достатъчно, за да  даде предимство на ищцата пред другия служител, който изпълнява същата длъжност.

Сочи, че работодателят е приложил еднакво, спрямо двамата служители, които изпълнявали длъжността "***", критериите по чл. 329 КТ.

Пълномощникът на ответното дружество заявява, че изцяло неотносими към прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращение на щата, са изложените в исковата молба неверни твърдения за полаган извънреден труд, както и твърденията за неин личен принос в "производството, ***ичната документация и отчетност" (стр. 2, абзац последен на искова молба) и като част от трудовите задължения те следва да бъдат спазвани от всеки служител, който изпълнява длъжността "***".

Предвид изложеното моли съда исковата молба да бъде оставена без уважение, а исковите претенции отхвърлени изцяло. Моли, в случай, че съда остави исковите претенции без уважение, да присъди в полза на "Р.Б." ЕООД и направените разноски. Моли съда, в случай че прекратяването на трудовия договор бъде отменено и бъде присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. З КТ, да определи неговия размер след приспадане на изплатените на отпаднало основание обезщетения от "Р.Б." ЕООД по чл. 224, ал.1 КТ (за неизползван платен годишен отпуск - 995, 24 лв.), по чл. 222, ал. 1 КТ (за оставане без работа един месец след уволнението – 1 684,26 лв.) и по чл. 220, ал. 1 КТ (за неспазен срок на предизвестие – 1 684, 26 лв.) с общ размер от 4 363,76 лв.  В съдебно заседание пълномощника но ответното дружество Й. Д. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Излага съображения в писмена защита по делото.

 

С протоколно определение от 18.02.2019г. на основание чл.214, ал.1, предл.3 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ по размер  - обезщетение за времето през, което ищеца е бил без работа за периода от 20.08.2018г. до 18.02.2019г. на 10 029.06 лева.

 

По делото  са назначена   съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение, които съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От допълнителното заключение се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ  за периода 20.08.2018г. до 18.02.2019г. е в размер на 10 029.06 лева.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, намира за установено следното:

 

Не се спори по делото, а това се установява и от представения по делото  №***г., че между страните е съществувало трудово правоотношение, като през периода ***г. –. ищцата  е заемала длъжността „***“  в ответното дружество, при осемчасов работен ден, с основно месечно възнаграждение 1 325 лева, увеличавано с допълнителни споразумения  от и от.  Представени са и длъжностна характеристика за длъжността „***“ от ***г.  ., както и длъжностна характеристика  *** в Е. от ..

 

Със заповед №. на  управителя на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.1, т.2 от КТ, считано от. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена срещу подпис на ищеца на 17.08.2018г.

Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е определено обезщетение за неспазен срок за предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

 

            Видно от представеното щатно разписание от. числеността на персонала в „Р.Б.“ ЕООД е 14 щатни бройки в т.ч. 1 щ.бр. административен директор, 1 щ. бр. производствен директор, 1 щ.бр. технически сътрудник, 2 щ.бр. ***, 1 щ.бр механик промишлено оборудване, 2 щ.бр дестилатор/оператор, 1 щ.бр общ работник, 1 щ.бр. домакин и 4 щ.бр пазач. От представеното по делото щатно разписание към дата 17.08.2018г. числеността на персонала в  Р.Б.“ ЕООД е 1 щ.бр ***, като е посочено, че са заети 2 щ.бр. Представено е и щатно разписание по длъжности към дата 21.08.2018г. числеността на персонала е 1 щ.бр. административен директор, 1 щ. бр. производствен директор, 1 щ.бр. технически сътрудник, 1 щ.бр. ***, 1 щ.бр механик промишлено оборудване, 4 щ.бр машинен оператор, 4 щ.бр. зареждач, 2 огняр 1  щ.бр домакин.

 

Със Заповед №. на административния директор на „Р.Б.“ на основание §1, т.1 от ДР на КТ е съкратена една щатна бройка за длъжността „***“, считано от 17.08.2018г. Със същата заповед е определена комисия, която да извърши подбор по чл.329 от КТ по посочените в същата критерии.

 

Представен е и протокол от заседание на комисията за подбор по чл.329 от КТ.  В заключителната част на протокола комисията е  посочила, че след обсъждане на резултати от подбора следва да бъде прекратен трудовия договор Н.А.Х..

 

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И.Ф.Б..  От неговите показания се установява, че работи в ответното дружество на длъжност „производствен директор“. Заявява, че на . бил повикан от административния директор, за да си даде мнението и да направят подбор на кой от двамата технолози да се прекрати трудовият договор. Протокола бил на компютъра „написахме нещата и след това и след това продължихме работа“  Сочи, че в „Р.“ никога не е имало длъжност началник смяна и към момента също нямало. Проверки от Инспекцията по труда се правили често поне два пъти годишно, последната била по изпълнение на предписания по безопасност на труда.  След като направили подбора „колегата трябва да ги е изпратил в счетоводството в София, ние се обслужваме от външна фирма“.  На 17.08. предобед провели подбора. Неговото мнение било поискано, тъй като „пряк ръководител на технолозите, би трябвало да съм аз“. Критериите били записани и свидетеля само отговорил. Не бил смятал стаж, нито пък описвал такъв

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

По иска за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна.

 

Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328 ал.1, т.2, предл.второ от КТ, поради “съкращаване на щата“, считано от 20.08.2018 г. Заповедта е връчена на ищеца на г. Основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение е една от хипотезите, визирани в чл.328 ал.1 от КТ, при които субективното право на работодателя да прекрати трудовия договор със служителя се упражнява чрез отправяне на писмено предизвестие по чл.326 от КТ. Неспазването на определения срок на предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, а поражда задължение за работодателя да заплати и право на служителя да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, в каквато насока е отбелязването в заповедта за уволнение. Уволнението по чл.328 ал.1, т.2, предл.2 от КТ е законосъобразно, когато: 1. е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2. съкращението да е реално т.е съответната трудова функция респ. щ.бр. действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3.това да е налице към момента на уволнението т.е. датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване; и 4. да е извършено по съответния ред и от компетентен орган.

             Трайна и последователна е практиката на ВКС, че предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове / решение № 503/2012 г.  по гр. д. №77/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение №297/03.10.2014 г. по гр. д.№7528/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение №174/13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г. на ВКС,

           

            Ищцата оспорва липсата на работодателска власт на лицето, издало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и утвърденото щатно разписание. По делото е представено пълномощно, с което Ж.П.М. упълномощава К.Г.Г. от името и за сметка на фирмата с генерално права да сключва всякакви видове договори във връзка с дейността на фирмата, при условие и ред каквито прецени в това число и трудови договори от името но дружеството, като го представлява пред НАП и НОИ по тези пълномощия, както и да сключва всякакъв вид  граждански и трудови договори, позволени от закона, с физически лица от името и за сметка на дружеството. Да наема работници и служители за работа във фирмата, като сключва за целта необходимите договори и го задължава по тях. В тази връзка следва де се отбележи, че КТ не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудовото правоотношение. Личния характер на трудовите права и  задължения се определя с оглед престацията – работната сила по трудовото правоотношение, което се учредява с оглед личността за работника или служителя. За работодателя трудовото правоотношение не е с оглед личността, освен в хипотезата на чл.325, ал.т.10, когато работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед личността на работодателя – физическо лице. Разпоредбите на доброволното представителство чл.36 и сл. от Закона за задълженията и договорите намират съответно приложение за делегирана на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. /в този смисъл  Тълкувателно решение №6 от 11.01.2023г. на ВКС по тълк. дело №6/2012г., ОСГК/. По тези съображения съдът намира направеното от страна на ищцата възражение за липса на представителна власт за неоснователно.

 

Съгласно чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ в случаите на съкращаване на щата. Понятието „съкращаване на щата“ най – често се свързва с намаляване на бройките, определени за отделните длъжности или общото намаляване а работните места. Щатното разписание  съдържа всички щатни бройки, разпределени в обособените  организационни звена съобразно утвърдената структура на предприятието. Съкращаване на щата обаче е налице не само в случаите, когато се намаляват бройките за съответната длъжност или когато всички бройки за нея са заличени, но и случаите когато не се съкращава общата численост на персонала или дори тя се увеличава, но се премахват някои длъжности, а се създават нови, които нямат нищо обща с трудовите задължения на премахнатите. Тази разлика в случаите на съкращаване на щата и обстоятелството, че това основание за уволнени е безвиновно налагат безусловно в заповедта за уволнение да е посочена не само правната норма на  чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ /цифрово и текстово/, въз основа на която то е извършено, но и да са посочени в същите конкретни факти от действителността и датата на възникването им, които осъществяват предвидения в същата конкретен случай на съкращаване на щата. Противното обуславя не само обективна невъзможност за работника или служителя  да се защити в процеса срещу незаконността на извършеното на това основание негово уволнение, но обективно препятства и съдебния контрол на законосъобразността му.  Макар самото решение за извършване съкращение в щата да не подлежат на такъв контрол, на съдебен контрол безусловно подлежи уволнението, както по процедура, така и по същество, а последното изисква проверка на действителното възникване на посочените в уволнителната заповед конкретни факти от действителността и датата им, защото тази проверка изисква да се установи по делото  дали длъжността действително е била съкратена на конкретната дата преди уволнението, дали промените в щата са били извършени преди уволнението по законноустановения ред – от съответния компетентен орган и след датата на утвърждаване на новата щатно разписание, дали е извършен на дата преди уволнението и при извършването му са спазени и  правилото на подбора по чл.329 от КТ.  Очевидно е, че този съдебен контрол по същество е обективно невъзможен, тъй като в уволнителната заповед не са посочени конкретни факти обуславящи случай посочен в нормата на чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ и датата на възникването му.

В настоящия случай, в оспорената от ищцата уволнителна заповед №256/17.08.2018г.  е посочено единствено чл.328, ал.1, т.2, поради съкращаване на щата. Не са посочени конкретните факти от действителността и датата на възникването им, които да осъществяват цитираното основание и да обуславят законност на извършеното със заповедта безвиновно уволнение на същото основание. Всичко това препятства не само защитата на ищцата при уволнението, но и съдебния контрол за законосъобразност на същото, извършено именно и с тази заповед на ответника. Това е така, защото съдебния контрол се осъществява при преценка от съда само към момента на уволнението  на наличието на посочените в уволнителната заповед  факти и дата на осъществяването им, каквито в случая въобще не са посочени в заповедта.

 

Относно възражението на ищеца, че не е извършен подбор по чл.329 от КТ, както и че ако е извършен такъв, същият е незаконосъобразен и осъществен формално, съдът намира за установено следното :

 

В  настоящия случай се съкращава една от съществуващите 2 щатни бройки за  длъжността „***“, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор, съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ

 

Съгласно Тълкувателно решение №3 от 16.01.2012г. по тълкувателно дело №3/2011 г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл.329, ал.1 от КТ кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.341, ал.1,т.1 от КТ, при упражняването на  който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

 

По делото е представен Протокол от. на специално назначената със заповед №г. на административния директор на ответното дружество.  От същия се установява, че подбора е извършен между ищцата и Петър Георгиев Здравков, заемащи длъжността „***“ в ответното предприятие като критериите по който са оценени  двамата работници са еднакви. Ищцата е оспорила критерий 3, по – добра работа в частта 2.2.  „технически умения“, както и в частта умения за „работа в екип“, неправилно посочване на стажа на ищцата в ответника, към датата но прекратяване на трудовото правоотношение, притежавано от нея по – висока квалификация в сравнение с другия участник в конкурса. Когато преценката е обективерана в писмен документ, какъвто е настоящия случай, същия представлява писмено доказателство и при оспорване от уволненият работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени  средства, с оглед на действителните качества на участвалите в подбора.

 

От показанията на свидетеля  И. Б., който е бил член на комисията за подбора се установява, че подбора е извършен на 17.08.2018г. като критериите били набрани на компютъра на господин Г.  Заявява че бил повикан от административния директор на предприятието  „да си дам мнението по въпроса за прекратяване на договора на един от двамата технолози“.

 

За да бъде извършено законосъобразно задължението по чл.329 трябва да бъде извършен реален, а не формален подбор. Неправилното извършване на задължителния подбор по чл.329 от КТ има същите правни последици като неосъществяването на този подбор  - опорочаване уволнението и обуславяне на неговата отмяна.

 

Както бе посочено по - горе ищецът оспорва законността на подбора, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че подбора е законосъобразен като ангажира доказателства, че поставените от комисията оценки обективно съответстват на действителното ниво на изпълнение на възложената работа от ищеца. По делото ответникът не ангажира доказателства, чрез които да установи, че ищцата не притежава качества да работи в екип „служителят не винаги е кооперативен при необходимост от работа в екип“, „не притежава необходимия опит за съдействие и самостоятелно участие, в извършване на ремонтна дейност и профилактика, за да се запази ниско ниво на риск по отношение на производствени аварии и трудови злополуки“. Тези твърдения изложени от работодателя в Протокол от. за извършване на подбор подлежат на пълно доказване от страна на ответника, предвид факта и че ищцата притежава по – висока квалификация от другия участник участвал в подбора.

От показанията на разпитания по делото свидетел, не се установи по безспорен начин, същия да е имал непосредствени впечатления като пряк ръководител на технолозите от нивото на изпълнение на възложената работа, от знанията, опита, трудови навици и др. на участвалите в подбора служители.

В тази връзка по делото не бяха ангажирани писмени доказателства от страна на работодателя.

 

Поради изложеното съдът приема, че по делото не бе доказано, че подборът е законосъобразен – не бе установено, че поставените на ищцата  оценки за ниво на изпълнение на възложената работа обективно съответстват на действителните й личностни и професионални качества.

            По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен. Уволнението на ищцата е незаконно и следва да бъде отменено, чрез отмяна на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата № 256/17.08.2018 г.

 

            Съединяването на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ е обективно и кумулативно, тъй като от съда се иска да разгледа всеки едни от съединените искове и да се произнесе по всеки с решение. Кумулативното обективно съединяване на искове е допустимо и когато претенциите са в съотношение на главна към акцесорни, т.е. когато уважаването на единият иск обуславя уважаването на другите искове. В това съотношение са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ. Водещ е иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване незаконността на уволнението и за неговата отмяна, а иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ е акцесорен, защото неговото уважаване е възможно само ако заповедта за уволнение бъде призната за незаконна и уволнението бъде отменено.

            Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

 

За да възникне правото на обезщетение поради оставане без работа по чл.344 ал.1 т .3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ следва да са налице няколко предпоставки. Първата предпоставка е установяване на незаконосъобразност  на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на уволнението. Оставане без работа по смисъла на чл.225 от КТ представлява единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по чл.225, вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ /в този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС/.

 

Ищецът претендира обезщетение в размер  на 10 029.06  лева  за период,  считано от 20.08.2019г. до 18.02.2019г.

От  представеното заверено копие от трудова книжка в проведеното съдебно заседание  на 18.02.2019 г.  се установява, че след уволнението му, с атакуваната заповед № г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ до 18.02.2019г., ищецът не е започвал работа при друг работодател. Ето защо следва да се приеме, че ищеца е останал без работа след уволнението и има право на обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 КТ. От заключението на допълнителната съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за периода от 20.08.2018г. до 18.02.2019г. или за пет месеца и 21 работни дни е в размер на 10 029.06 лева.

 

            Относно направеното възражение за прихващане съдът намира същото за неоснователно по следните съображения. Правото на работника на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник на предизаеманата длъжност, изплатеното за неизползван отпуск не се връща. Периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната му работа се признава за трудов стаж, макар и да не е съществувало трудово правоотношение – законова фикция, създадена с разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ /решение № 948/21.12.2009 г. по гр.д. № 3128/2008 г. на ВКС, III г.о и решение по гр.д. № 418/2009 г. на ВКС, III г.о/.           

           

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

 

            Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност.  Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР  № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В настоящия случай са предявени два обективно кумулативно съединени иска, първият от който е неоценяем, а втория иск  оценяем. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, при защита по дела с определен материален интерес от 10 000 лева до 100 000 лева – 830 лева + 3 % за горницата над 10 000 лева или размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 830 лева. Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 1 000 лева. Следва да се отбележи, че правна помощ защита и съдействие е оказана по двата иска,  настоящото дело е приключило и обявено за решаване след  провеждането на четири съдебни заседания. По делото са събрани допълнително както писмени, така и  гласни доказателства. По изложените съображения съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна за неоснователно.

 

Предвид уважаването на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл.  3 от Тарифата за ДТ по ГПК, следва за бъде осъден ответникът да заплати в полза на  Районен съд  – К. сумата в размер на 190 лева представляващо възнаграждения за вещо лице.

 

На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – К. сумата от 451,16  лева държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси по ГПК, във връзка с чл.72, ал.1 от ГПК.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Н.А.Х., ЕГН **********,*** и отменя като незаконосъобразна заповед № г. на административния директор на „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  , представлявано от управителя Ж.П.М., с която заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Н.А.Х.,  на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.

 

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  , представлявано от управителя Ж.П.М. да заплати на Н.А.Х., ЕГН **********,***, сумата в размер на 10 029.06 лева, представляваща обезщетение по чл. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. чл.225, ал.1 от КТ,  за периода от 20.08.2018г. до 18.02.2019г. - времето, през което  Н.А.Х. е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва  от 08.10.2018г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  , представлявано от управителя Ж.П.М. да заплати на Н.А.Х., ЕГН **********,***, сумата в размер на 1 000 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  , представлявано от управителя Ж.П.М. да заплати в полза на бюджета  на Съдебната власт по сметка на Районен съд - К., сумата в размер на 451.16лева, представляваща дължимата държавна такса.

 

 

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  , представлявано от управителя Ж.П.М. да заплати в полза на бюджета  на Съдебната власт по сметка на Районен съд - К., сумата в размер на 190 лева, представляващи, възнаграждения за вещи лица.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – С., от обявената съобразно чл.315, ал.2 от ГПК дата 05.03.2019г.

 

                                                                    

 

 

 

 

                                                  Районен съдия :