Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………… г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3698 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е след отмяна на
основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК на решението, постановено по АНД № 1082/2018
г. по описа на РС – Варна, което дело е било образувано по жалба на Н.Г.Д.
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1469877, издаден от ОД на
МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лв. (двеста лева) за това, че на 26.12.2016 г. в 18:16 часа в с.
Старо Оряхово, обл. Варна, ул. „Дунав”, до дом № 8 в
посока на движение към гр. Бургас управлява моторно
превозно средство „Фолксваген пасат” с рег. № А 8225 КР със скорост от 81
км/час при нормативно разрешена скорост от 50 км/час – нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Н.Г.Д. намира
издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като навежда подробни аргументи
в защита на своята позиция. Твърди се, че административнонаказващият орган е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в издадения
електронен фиш не са посочени датата му на издаване, както и трите имена и
длъжността на органа, който го е издал.
Жалбоподателят посочва, че до него не е изпращан снимков материал на нарушението.
Навежда оплакване, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не е
посочено с какъв вид техническо средство е установено нарушението – дали със
стационарно или с мобилно устройство, доколкото съгласно тълкувателната
практика на ВАС санкционната норма на чл. 189 ЗДвП се прилага само в случай, че
нарушението е установено със стационарно автоматизирано техническо средство.
Позовава се на изтекла давност по чл. 34, ал. 1 ЗАНН препятстваща ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Моли издадения електронен фиш да
бъде отменен като незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Н.Г.Д., редовно
призован, не се явява, не изпраща и процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество.
Въззиваемата страна ОД на МВР –
Варна, редовно призована, не изразява своето становище по отношение на
депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от жалбоподателя, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 26.12.2016 г. в 18,16 часа в с. Старо Оряхово, обл.
Варна, по ул. „Дунав”, до дом № 8 в посока на движение към гр. Бургас със
стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „SITRAFFIC ERS
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен
фиш серия К № 1469877, с който на собственика на автомобила – Н.Г.Д. на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 (триста) лева за извършеното нарушение
на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Самият електронен фиш серия К № 1469877 бил връчен на жалбоподателя Д. на
13.02.2018 г. (видно от отбелязването върху представения от жалбоподателя
заверен препис на електронен фиш).
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установи от показанията на св. З.Х. Ненчев и намиращите се в
административнонаказателната преписка писмени доказателства: заверено копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 по отношение на
стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“, издадено от
Българския институт по метрология; заверено копие на протокол от проверка №
108-ИСИ/14.04.2016 г. на стационарна видео - радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“ , издаден от Български институт по метрология; заверено копие на
констативен протокол от 29.05.2015 г. в изпълнение на Наредба № 18 от
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото св. З.Х. Ненчев,
доколкото същите са последователни, логични и непротиворечиви. Същите
съответстват и на събраните по делото писмени доказателства, които съдът също
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на
спазване на правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани
датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона
ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно от протокол за проверка № 108 от 14.04.2016 г., изготвен от
Българския институт по метрология, по отношение на видео – радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS
400”, идентификационен
номер *********BAA, регистрираната скорост в
настоящия случай попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия
е в рамките на
От правна страна:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по
смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на посоченото място и в посоченото
време лекият автомобил, собственост на жалбоподателя Н.Д., се е движел със
скорост от 81 км/ч при разрешена скорост в населено място до 50 км/час.
Следователно правилна е квалификацията на нарушението като такова по смисъла на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП отговорността е реализирана
спрямо собственика на автомобила към датата на нарушението – Н.Г.Д., тъй като в
14-дневен срок от получаването на фиша същият не е декларирал, че друг е
управлявал автомобила.
На следващо
място, от събраните писмени доказателства за вида на техническото средство за
измерване на скоростта и неговата годност се установява, че в случая е
допустимо отговорността за нарушението да бъде реализирана в производство по
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като автоматизираното техническо средство, фиксирало
нарушението, е стационарна система за видеоконтрол, която отговаря на
нормативните изисквания.
Спазени са
изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (ред. ДВ, бр. 36 от 2015
г.), съгласно която за осъществяване на контрол на
движението по пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, доколкото по делото са представени заверени
копия на удостоверение за одобрен тип на средство за измерване № 09.10.4823,
издадено от Български институт по метрология по отношение на стационарна видео
– радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC
ERS 400“
и протокол за последваща проверка на стационарна видео –
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC
ERS 400“ с идентификационен № 003059047BAA.
Не следва да
се обсъжда дали на място е имало обозначение с пътен знак за наличието на
стационарно техническо средство за измерване на скоростта съгласно изискванията
на чл. 133а, ал. 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци. Задълженията на службите за контрол да обозначат мястото за контрол, като
поставят пътни значи и техника за видеонаблюдение,
има за цел да постигне спазването на правилата за движение и да има превантивна
роля. Наличието на обозначение или липсата му не е факт, от който може да
зависи възникването на административнонаказателна отговорност. Извършването на
нарушението – управление на МПС с превишена скорост – е основанието за
санкциониране на жалбоподателя и този факт е установен несъмнено.
Обжалваният
електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните
работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описанието на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата.
Легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените
в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението (Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Следователно
неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не са отразени трите имена и
длъжността на органа (служителя), който го е издал, както и датата на издаване.
Достатъчно
ясно са конкретизирани мястото и съставът на извършване на нарушението. Видът
на техническото средство е индивидуализиран изчерпателно (автоматизирано
техническо средство № *********BAA), което позволява
пълноценното упражняване на правото на защита чрез проверка за годността на
системата, на това дали е вписана в регистъра на Българския институт по
метрология и дали е била стационарно монтирана. Съдът не споделя и аргумента,
че непосочването на видът на автоматизираното техническо средство в електронния
фиш води до неговата незаконосъобразност. Тъкмо поради това, че записаната във
фиша информация е достатъчна, съдът установи, че техническото средство отговаря
на изискванията по чл. 189, ал. 4 ЗДвП и е годен и надежден способ за измерване
и установяване на превишената скорост.
Следва да се
отбележи, че не представлява процесуално нарушение фактът, че в самия
електронен фиш не е отбелязано пред кой конкретен съд може да се обжалва фишът,
още повече, че в конкретния случай жалбоподателят правилно е насочил жалбата си
към местно и родово компетентния съд – Районен съд Варна.
Релевираното в жалбата възражение, че електронният фиш е издаден в
противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН извън тримесечния преклузивен срок не може да бъде споделено. Това е така,
тъй като по делото са представени доказателства (разпечатка от система за
управление на административно-наказателна дейност на ОДМВР – Варна – л. 12 от
делото), че електронният фиш е съставен на 02.01.2017 г., т.е. 7 дни след
установяване на нарушението и нарушителя. Обстоятелството, че електронният фиш
е връчен на жалбоподателя едва на 13.02.2018 г. от служител на ОДМВР – Бургас
не променя извода на съда, че срокът за издаване на електронния фиш е спазен,
като ирелевантно се явява обстоятелството, че същият
е връчен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Поради
горните съображения, според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на електронния фиш.
От
субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението,
предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги
е целял, тъй като жалбоподателят Д. като правоспособен водач е
следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи по
ул. „Дунав” в с. Старо Оряхово, обл. Варна с
разрешена скорост от 50 км/час, като неглижирал
установените правила и наличното ограничение с пряката си цел да управлява
своето МПС с избрана от него самия скорост.
По отношение на наказанието:
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване
на разрешената скорост с 31 км/ч. в населено място, следователно обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който
не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
В
санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на
установеното превишаване на разрешената скорост в населено място с 31 км/ч.,
попадащо в границите, визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на
глобата от 200 лева, който е фиксиран в посочената разпоредба в редакцията към
датата на извършване на нарушението (ДВ, бр.
10 от 2011 г.), е определен в съответствие със закона.
Въз основа
на изложените аргументи, съдът намира жалбата за неоснователна, а процесният електронен фиш – за законосъобразен, поради
което същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 1469877, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
на основание чл.189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя Н.Г.Д., ЕГН **********, постоянен адрес *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: