№ 730
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502979 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262093 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. №
11162/2019 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на А. Ц. П., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда - 26.08.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 200 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. В.В. О. от САК, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 990.80 лв.;
1
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 2 400.00 лева и разноски за вещо лице,
в размер на сумата от 31 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца А. Ц.
П., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 297.50 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер
на сумата от 140 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца А. Ц. П.,
ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен /пряк/ иск е отхвърлен,
за разликата над уважения /60 000 лв./ до пълния предявен размер от 200 000
лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 140 000 лева, ведно със
законната лихва.
Моли ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 26.08.2019 г., за разликата над сумата от 20 000
лева до присъдените 60 000 лева с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение за неимуществени вреди е завишен и
не съответства на действително претърпените вреди от ищеца.
2
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо това да
отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 20 000 лв. до 60 000 лева.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – А. Ц. П., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
03.02.2017 г., около 07:15 часа в гр. София е пресичал пътното платно на
пешеходната пътека на бул. „Васил Левски“, в непосредствена близост на
кръстовището с ул. „Шипка“ където е бил ударен от лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № ***, управляван от Р. С. Я., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- вследствие на ПТП от получените телесни увреждания, за което е бил
транспортиран и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ ЕАД;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол;
- ПТП е настъпило по вина на Р. С. Я., ЕГН **********, който с
присъда № 286742 от 06.12.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 9483/2017 г. от
3
Софийски районен съд, влязла в сила на 17.07.2019 г. е бил признат за
виновен в това, че при управлението на лекия автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение по чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като
по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се
разкъсно –контузна рана на десйния крак; частично разрязване на
сухожилието на дълбокия мускул /сгъвач на палеца на десния крак/; счупване
на дясната талусна кост; счупване на кунейформените кости 1-ва и 2-ра на
левия крак; счупване на основите на предходилни кости 1-ва, 2-ра и 4-та на
левия крак – престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК;
- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- вследствие на уврежданията е претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания;
- писмената претенция за обезщетяване на вредите е предявил на
22.05.2017 г., по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил
обезщетение;
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева,
ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда - 26.08.2019 г.
Поискал е ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 27/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените с
исковата молба писмени доказателства не установяват механизма на
настъпване на ПТП и не обосновават извод, че застрахованият водач с
поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в по-нисък размер, което да е съобразно критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че
4
пострадалият не е пресичал пътното платно на пешеходна пътека, не е бил
придружаван от родител или пълнолетно лице, с което поведение е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основават своите претенции или
възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти, които не се оспорват от ищците с въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства установява, че на 03.02.2017 г.,
около 07:15 часа в гр. София е настъпило ПТП, при което ищецът, като
пешеходец е пресичал пътното платно на пешеходната пътека на бул. „Васил
Левски“, в непосредствена близост на кръстовището с ул. „Шипка“, където е
бил ударен лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, управляван от Р. С. Я.,
ЕГН **********.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол – л. 7 от
първоинст. п-во.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция
автотехническа експертиза /л. 76/, писмените доказателства и приложената
присъда.
С присъда № 286742 от 06.12.2017 г., постановена по н.о.х.д. №
5
9483/2017 г. от Софийски районен съд, влязла в сила на 17.07.2019 г. водачът
на лекия автомобил е бил признат за виновен в това, че при управлението на
лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 116
и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се разкъсно –контузна рана на десйния крак;
частично разрязване на сухожилието на дълбокия мускул /сгъвач на палеца на
десния крак/; счупване на дясната талусна кост; счупване на кунейформените
кости 1-ва и 2-ра на левия крак; счупване на основите на предходилни кости
1-ва, 2-ра и 4-та на левия крак – престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК.
Ищецът след ПТП е бил транспортиран и приет за лечение в
УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ ЕАД.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило медицинска експертиза /л. 98/, което визира съставомерните
увреждания на ищеца, посочени в присъдата.
Двата долни крайници са били имобилизирани с гипсови шини за срок
от 30 -45 дни.
Остеосинтезен материал не е поставян.
Общият възстановителен период е продължил за около шест месеца
След датата 20.03.2017 г. допълнително лечение не е провеждано.
Фрактурите са зараснали със спад на надлъжния свод на ходилата
/плоски стъпала/, който ще се компенсира с ползване на ортопедични стелки.
Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Ищецът е предявил писмената претенция за обезщетяване на вредите на
22.05.2017 г., по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил
обезщетение.
6
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера
на обезщетението за неимуществените вреди и наличие, респективно
отсъствие на поведение на ищеца, с което пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
ПТП е настъпило на 03.02.2017 г. с участието на лек автомобил, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника, сключена на 27.07.2016 г., поради което приложими в случая са
разпоредбите на Кодекса на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, управляван от
7
Р. С. Я., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на Р. С. Я., ЕГН ********** е
осъществена с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Присъдата и доказателствата по делото обосновават извод, че водачът
на лекия автомобил при неговото управление е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени в ЗДвП и поведението му осъществява
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение;
получените травматични увреждания, които са преодолени без поставяне на
остеосинтетичен материал; продължителността на общия лечебен и
възстановител период; периода от време, в който болките и страданията са
били интензивни; отсъствието на негативни за здравето последици;
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
8
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 60 000 лв. и подлежи
на отхвърляне до пълния предявен размер от 200 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът с исковата молба е поискал да се присъди законната лихва
считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда
9
26.08.2019 г. и ответникът дължи тази лихва от посочената дата.
С оглед на изложеното и двете въззивни жалби са неоснователни,
поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г., за
разликата над сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева до размер на сумата от
60 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 60 000 лева до
пълния предявен размер от 200 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
26.08.2019 г., до размер на сумата от 20 000 лева не е обжалвано от ответника
и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на двете жалби всяка
една от страните следва да понесе направените деловодни разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262093 от 30.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 11162/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на А. Ц. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 03.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 26.08.2019 г., за
разликата над сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 60 000 лева, както
и в ЧАСТТА, в която е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения /60
000 лева / до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262093 от 30.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 11162/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 262093 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. № 11162/2019
г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на А. Ц. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 03.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда - 26.08.2019 г., до размер на сумата от
20 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11