Р Е
Ш Е Н
И Е №260204
гр.Русе, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в
публично заседание на 09-ти февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
МИЛЕН П.
при секретаря ТЕОДОРА
ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора............, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 4888 по описа на 2020г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът С.П. *** твърди, че при
подготовка на документи за продажба на негов недвижим имот, находящ се в с.С.,
общ.Сливо поле му връчили копие от акт №2160 за частна общинска собственост. В
този акт било отразено, че собствения му имот бил собственост на общ. Сливо
поле. Твърди, че имота е собственост на семейството му от 1948г. и във владение
на същото до предявяване на иска. Заявява, че владеели и ползвали имота
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, защото знаели че е техен. Процесният
имот бил придобит от дядо му С.П.П. посредством съдебна делба на наследство на
неговия баща П. П. Б., като в последствие е построена жилищна сграда, в която
живеели родителите му П.С.П.и И. Х.а П.. След смъртта им владеел и поддържал
имота, плащал данъците, таксите, сметките. Твърди, че през 1990г. бил издаден НА по обстоятелствена
проверка, в който той и майка му И. П.били отбелязани като собственици по
давност и наследство на процесния недвижим имот. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае по отношение на общ.Сливо поле, че е собственик на недвижим имот находящ се в с.С.,
общ.Сливо поле, обл. Русе, кв. 32, УПИ
VІІI-60, ул. "Възраждане", при граници на имота от север УПИ IХ-61, от
изток УПИ V-67, от юг УПИ VІІ-59, от запад улица, заедно с построената върху
дворното място жилищна сграда. Претендира разноски.
В срока за отговор, по чл.
131 ал. 1 ГПК, Община
Сливо поле оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че процесния имот е част от по-голям имот и за който е
съставен АДС №40/03.08.1964г., В този АДС било отбелязано, че със заповед
№355/15.12.1988 г. се одобрява новия регулационен план на с. С. и парцел III в кв. 32 по стория план на селото се раделял на два
нови парцела, съответно IX-61 и VІІI-60 в кв 32. За процесния парцел имало
съставен АДС № 120/ 30.06.1993г., в който е отбелязано,че имота е държавен от
1956 г. Със заповед № 9500- 189/16.04.2008 г. на обл. управител на обл. Русе процесния
имот бил отписан от актовите книги за държавна собственост и преминал в
собственост на общ. Сливо поле. Въз основа на тези документи бил съставен и акт
№ 2160 от 29.12.2008г. за часна общинска собственост. Поддържа, че процесния
имот е бил държавна, респективно общинска собственост от 1956г.,поради което моли
иска да бъде
отхвърлен,
претендират разноски.
От фактическа страна:
От приложения по делото/л.8/
НА №41, д.№2506/1990г. за собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена
проверка на нотарис при РРС е видно, че ищеца и майка му И.Х.П.са признати за
собственици на процесния имот по давност и наследство. Приложен е протокол от
о.с.з. на Околийски съд-Кубрат от 10.10.1948г., видно от който са допуснати до
делба различни имоти, находящи се в с.С.. От представените удост. за наследници
се установява, че С.П.П. е дядо на ищеца по бащина линия, че П.С.П./баща/ и И.
Х. П./майка/ на ищеца са починали съответно на 20.08.1988г. и 20.04.2017г. и са
оставили за свои наследници С.П.П.-син и Р.П.М.-дъщеря. Безспорно ищеца е
заплащал данъци и такси за процесния имот.
С АДС №40/03.08.1964г./л.37/
имот в парцел III в кв. 32 по плана на с. Стамболово с обща площ от 1582 кв.м.е
обявен за държавен на осн. Закона за уреждане правата на лицата заели или получили
държавни дворни места, действащ от 1956г. В този АДС е отбелязано, че със
заповед №355/ 15.12.1988г. се одобрява новия регулационен план на с. Стамболово
и парцел III в кв. 32 по стария план на селото се раделя на два нови парцела,
съответно IX-61 и VІІI-60 в кв 32. За процесния парцел VІІI-60 има съставен АДС № 120/ 30.06.1993 г. Със
заповед № 9500- 189/16.04.2008 г. на обл. управител на обл. Русе процесния имот
е отписан от актовите книги за държавна собственост и преминават в собственост
на общ. Сливо поле. Въз основа на тези документи е съставен акт № 2160 за частна
общинска собственост от 29.12.2008 г. Със заповед №РД-984/07.10.2020г. на и.ф.
на кмет на общ.Сливо поле /за която липсват данни да е обжалвана/ е отказано
процесния имот да бъде отписан от актовите книги на имотите-общинска
собственост.
По делото е
приета неоспорена от страните техническа експертиза, от заключението на която
се установява, че липсва идентичност между процесния имот и допуснатите до
делба от Околийски съд-Кубрат имоти. Вещото лице подробно е описало промените в
имота, станало чрез приложените АДС и други актове.
По делото са разпитани
свидетелите на ищцовата страна-С. Дилянова-Й. и М. К.. Свид. установяват, че в
процесния имот са живеели родителите на ищеца, а самия той винаги се е грижил
за имота и го е поддържал. Сочат и че не им е известно някой да е предявявал
претенции към имота.
От правна страна:
Искът по чл.124, ал.1 ГПК
е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на
определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус
допустимостта на предявеният положителен установителен иск се обуславя от това
доколко за ищеца съществува правен интерес от търсената
с исковата молба защита. Нуждата на П. от
защита чрез предявения иск се поражда от това, че към настоящия момент същия не разполага с друга правна възможност за правна
защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор. В случая претендираното от ищеца право се отрича от ответника, което според доктрината е достатъчна предпоставка
за наличие на правен интерес, който в такива случаи не е необходимо да се
доказва изрично. Правният интерес от предявения иск се определя и с оглед
същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими
откъм предмет и легитимирани страни, поради което същият се явява процесуално
допустим.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съдът приема, че ищеца не е доказал собствеността му върху процесния имот
да произтича от наследство, т.к. липсва идентичност между процесния имот и
допуснатите до делба от Околийски съд-Кубрат имоти. Съответно титулът му за собственост е НА №41,
д.№2506/1990г. за собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка. Съгласно чл.6 ЗС /редакция от 1951 г./ държавни стават имотите, които държавата придобива
съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Първата
хипотеза има предвид осъществяването на такъв юридически факт, чиято правна
последица, според предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои в
изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му
в патримониума на държавата. Приложеният по делото
АДС
№40/03.08.1964г. е съставен
на основание чл.6
ЗС, а имотът, описан в него
- парцел III в
кв. 32 по плана на с. Стамболово с обща площ от 1582 кв.м. е обявен за държавен въз основа на Закона за уреждане правата на лицата заели или
получили държавни дворни места, обн. ДВ. бр.90 от 09.11.1956г. Безспорно и че впоследствие този имот, със заповед
№355/ 15.12.1988г. се раделя на два нови парцела, съответно IX-61 и VІІI-60 в
кв 32. За процесния парцел VІІI-60 е съставен АДС № 120/ 30.06.1993 г., а със
заповед № 9500- 189/16.04.2008 г. на обл. управител на обл. Русе процесния имот
е отписан от актовите книги за държавна собственост и преминава в собственост
на общ. Сливо поле.
Дори и да се приеме, че праводателите на ищеца са
упражнявали фактическа власт по отношение на процесния имот от 1948г., след приемането на ЗС през
1951г., същите не са придобили по давност имота. Това е така, доколкото в
разпоредбата на чл.86 ЗС /ред. ДВ, бр.92 от 1951 г./ е налице забрана за
придобиване по давност на вещ, която е социалистическа собственост. Този
принцип е залегнал и в редакцията на разпоредбата ДВ, бр.31 от 1990 г.,
съгласно, която не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или
общинска собственост. Настоящата редакция на разпоредбата – ДВ, бр. 33 от 1996
г., гласи, че не може да се придобива по давност вещ, която е публична държавна
или общинска собственост. Това означава, че от влизане в сила на законовата
разпоредба- 01.06.1996г. е започнал да тече давностният срок по отношение на
вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменение на цитираната разпоредба. С приемането на §1 от ДР
към ЗС, в сила от 01.06.2006 г. /редакция ДВ, бр.18 от 2020 г./ давността за
придобиване на имоти- частна държавна или общинска собственост спира да тече до
31.12.2022 г. От това следва, че периода от изменението на разпоредбата на
чл.86 ЗС до приемането на §1 от ДР към ЗС, в сила от 01.06.2006 г. не е изтекъл
10-годишния давностен срок, необходим за да бъде придобит имотът по давност. В
този смисъл е съдебната практика – Решение №17/ 29.01.2016 г., постановено по
гр.д. № 3612 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о., съгласно което недвижим имот,
който е принадлежал на държавата не може да бъде придобит по давност предвид
установените в ЗС забрани. По въпроса „дали с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на
ЗС /ДВ, бр.46 от 2006 г./ е постановено спиране на давностния срок по чл.79,
ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който
е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл.86
ЗС /ДВ, бр. 33 от 1996 г./, преди този срок да изтече” е било образувано
тълкувателно дело №3 /2017 г. на ОСГК на ВКС. С ТР №3/14.02.2018 г. е отклонено
предложението за постановяване на тълкувателно решение по поставения въпрос.
Върховните съдии са приели, че не са налице противоречиви разрешения по
идентични материалноправни въпроси, които да обосноват приемането на
тълкувателно решение. В практиката на ВКС еднозначно се приема, че 31.05.2006
г. е бил последният ден, с изтичането на който недвижим имот – частна държавна
или общинска собственост, може да се придобие по давност на основание чл.79,
ал.1 ЗС с изтичането на 10-годишен давностен срок. Оттук следва, че вещно право върху имот
частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез
десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния
срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока -
31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г.
Предвид
всички изложени по-горе съображения ищеца не е придобил по давност имота нито
към датата на снабдяване с констативния НА през 1990г., нито към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция
Следва да се отбележи и че съгласно чл.26, ал.2 ГПК, освен в предвидените от
закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. От
този принцип произтича и правното положение, че ищецът може да иска от съда да
го признае за собственик само на притежаваните от него ид.ч. от съсобствения имот. Единствено за исковете по
чл.108 ЗС се приема, че представляват действие на обикновено управление, поради
което могат да бъдат предявявани от отделен съсобственик, който е легитимиран
да отстранява от общата вещ всяко трето лице, което владее без правно основание/ в т.см. Решение
№ 47/30. 05.2018г. по гр.д. №2487/2017г. на ВКС, I г.о.Когато
само някои от съсобствениците предявят срещу трето за съсобствеността лице
установителен иск за собственост, съдът може да уважи този иск до размера на
притежаваните от ищците права. Ако ги признае за собственици на целия имот,
решението няма да съответства на действително притежаваните материални права. В настоящия случай от представените по делото удостоверения за наследници/л.11 и л.12/ се установява, че наследник на П.С.П./баща/ и И.а Х. П./майка/ на ищеца е и Р. М..
Всичко
гореизложено обуславя
извода, че положителния установителен иск се явява недоказан и следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и
на осн.чл.78, ал.3 ГПК, ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 300.00 лв.-заплатено
адв. възнаграждение.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от С.П.П., ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение
на Община Сливо
поле, БУЛСТАТ: *********, представлявана от В. Х. А.-кмет, че ищеца е собственик на
недвижим имот находящ се в с.С., общ.Сливо поле, обл. Русе, кв. 32, УПИ VІІI-60, ул. "Възраждане", при
граници на имота от север УПИ IХ-61, от изток УПИ V-67, от юг УПИ VІІ-59, от
запад улица, заедно с построената върху дворното място жилищна сграда.
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на Община
Сливо поле, БУЛСТАТ: *********, представлявана от В Х А.-кмет
сумата от 300.00 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: