№ 10802
гр. С 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110143041 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от П. С.
С. с ЕГН ********** срещу „СВ“ АД, ЕИК ***, за установяване на недължимост на сумата
786,31 лева, представляваща задължения към ответника за периода от 24.08.2015 г. до
22.08.2016 г., начислени по партида с абонатен № ********** за недвижим имот, находящ
се на адрес: гр. С ж.к. „Я“, ул. „ЦИА“ № 36, ет. 3, ап. 7.
В исковата молба се твърди, че след направена справка в деловодството на ответника било
установено, че за абонатен номер ********** било начислено задължение в горепосочения
размер. Ищецът оспорва наличието на облигационна връзка с ответника, като сочи, че няма
качеството потребител, както и че имотът не е водоснабден, уредите, които се използват за
отчет не са изрядни и не са преминали необходимите метрологични проверки. Поддържа, че
отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса било извършено в нарушение на
чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, като не било поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите, не бил правен и
регулярен отчет. Не бил спазен и чл. 21, ал. 1 от общите условия, съобразно който
показанията на водомерите се отчитат за период не по-дълъг от един месец за общия
водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца до 24 часа след отчитане на общия водомер, както и на чл.
21, ал. 5 от ОУ според който датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено
уведомление в срок не по-кратък от 3 работни дни. Оспорва данните, въз основа на които е
начислена процесната сума, като формирани по показания на несертифицирано средство за
1
търговско измерване. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението.
На следващо място прави възражение за изтекла погасителна давност, като развива
подробни съображения относно приложението на краткия тригодишен давностен срок.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с
който не оспорва предявения иск и твърди, че ищцата не дължи процесната сума на
дружеството с оглед всички доводи , релевирани в исковата молба . Поддържа, че сума в
посочения размер и за посочения размер не се претендира от ищеца. Не оспорва и че
вземането е погасено по давност. Отправя молба за постановяване на решение при
признание на иска и за присъждане на сторените разноски в тежест на ищеца на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК. В отговора на исковата молба се твърди, че ответното дружество не
следвало да понесе тежестта за сторените от ищцовата страна разноски, тъй като не е дало
повод за завеждане на делото. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от представената от ищцата справка, че по партида с клиентски № **********
за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С ж.к. „Я“, ул. „ЦИА“ № 36, ет. 3, ап. 7
ответникът е фактурирал задължения за обща сума в размер на 786,31 лева за периода от
24.08.2015 г. до 22.08.2016 г. Видно от писмо от ответника до ищеца, в отговор на молба на
последния е представена помесечна справка за фактурирани задължения за процесния имот
за периода от 19.12.2013 г. до 22.08.2017 г. Предложено е споразумение за разсрочено
плащане и е посочено, че давността не се прилага служебно.
Ищецът твърди, че не дължи изпълнение на вземанията поради липса на облигационна
връзка, поради липса на предоставена услуга и поради погасяването по давност на
вземанията. Ответникът не оспорва иска, като изрично посочва, че го признава с оглед
всички релевирани в исковата молба доводи.
Разгледан по същество искът се явява основателен при прилагане последиците от
недоказване на обстоятелствата, за които ответникът носи доказателствена тежест в
производството по предявен отрицателен установителен иск и при съобразяване
извършеното от негов надлежно овластен представител признание. В тежест на ответника по
отрицателен установителен иск е да докаже съществуването на отричаното от ищеца право.
В случая ответникът не е навел твърдения за възникване и съществуване процесните
вземания и съответно не е ангажирал доказателства нито за възникване на вземане в негова
полза за претендирания период и в твърдяния размер, нито за реализиране на обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на погасителната давност, а напротив – признал е
основателността на иска по изложените от ищеца съображения.
Предвид посоченото недоказано е наличието на облигационно правоотношение между
страните, в рамките на което да е възникнало в тежест на ищцата процесното вземане.
Поради липсата на твърдяно и доказано валидно възникнало вземане на ответника срещу
2
ищеца, не следва изобщо да се обсъжда евентуалното възражение на ищеца за погасяване на
вземанията по давност.
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. С отговора на исковата
молба ответникът заявява изрично чрез надлежно упълномощен негов представител
/съгласно изричното пълномощно, представено по делото/, че признава иска с оглед
доводите на ищеца. Същото признание се съдържа и в нарочна молба от ответника с вх. №
113349/03.06.2022 г. Не се установява ответникът да е предприел действия по установяване
или събиране на процесните задължения, нито да е извършил именно спрямо ищеца
конкретни действия, които да бъдат оценени като повод ищецът да заведе настоящото дело.
Следва да бъде посочено, че участниците в процеса следва да упражняват своите права
добросъвестно /изрично в този смисъл чл. 3 ГПК/. В случая ищецът претендира да търси
защита срещу неоснователно претендирано от него вземане, а ответникът удовлетворява
този правен интерес на ищеца, като прави признание на иска, но въпреки това ищецът не се
възползва от правото си да поиска постановяване на решение при признание на иска по реда
на чл. 237 ГПК. Въпреки че съдът не постановява решение при признание на иска,
поведението на ищеца не може да изключи приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК щом
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признал иска. Съдът съобразява и
установената съдебната практика по аналогични казуси / част от която Определение № 549
от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., Определение № 365 от 23.09.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., Определение № 99 от 26.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
90/2019 г., III г. о., ГК и цитираните в същите съдебни актове/, според която извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е
повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. В
случая представеното от ищеца писмо от ответника дори не е покана, а отговор на нарочна
молба на самия ищец. Видно от представената справка процесните задълженията са
фактурирани като дължими за процесния имот, дали като задължено лице във фактурите е
бил посочен изобщо ищеца като задължено лице не става ясно, но е и ирелевантно
доколкото осчетоводяването на конкретни задължения не би могло да се счита за повод да
бъде предявен иска.
По изложените съображения и с оглед поведението на ответника съдът намира, че същият
не дължи разноски за производството, а такива се дължат на него от ищеца на основание чл.
78, ал. 2 ГПК в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. С. С. с ЕГН ********** не дължи на „СВ” АД с ЕИК
3
********* сумата 786,31 лева, представляваща задължения към ответника за периода от
24.08.2015 г. до 22.08.2016 г., начислени по партида с абонатен № ********** за недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. С ж.к. „Я“, ул. „ЦИА“ № 36, ет. 3, ап. 7.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК П. С. С. с ЕГН ********** да заплати на „СВ“
АД, ЕИК ********* сумата 100 лева – разноски за производството за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4