Р Е Ш Е Н И Е
№291 22.07.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седми юли 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №315 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
ал.2 от ДОПК, образувано е по жалбата на С.Ж.Г. против Решение №154/30.04.2020г
на Директора на ТД НАП Пловдив, с което са потвърдени ПНОМ
№С190024-022-0050342/18.06.2019г, ПНОМ №С190024-022-0123986/31.12.2019г и ПНОМ
№С190024-022-0123971/31.12.2019г., а жалбата против Разпореждане
№С200024-137-0002630/23.03.2020г за отказ да се прекрати събирането на сумата
от 11894.67лв., поради изтекла давност, против Разпореждания за изпълнение на
запорни съобщения №190024-029-0027279/19.06.2019г до „Юробанк България“ АД и
№190024-029-0027276/19.06.2019г до „ПИБ“ АД,
против Разпореждания за разпределение №С190024-125-0184067/26.06.2019г,
№С200024-125-0082273/23.03.2020г, №С200024-125-0082276/23.03.2020г и
№С2000-125-0082279/23.03.2020г, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив е оставена без уважение като неоснователна.
С жалбата пред съда се поддържат
доводите за изтекли давност и преклузивен срок и се иска от съда преписката да
се върне с указания за прекратяване на принудителното изпълнение върху всички
останали суми като се присъдят разноските по делото.
Ответника поддържа, че няма изтекла давност,
а преди да изтече преклузивния срок са постъпили доброволно суми, които могат
да бъдат разпределяни и след като изтече срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК тоест
вместо да бъдат отписани служебно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Принудителното изпълнение по ИД
№24150005369/2015г е образувано за събиране на сумата от 12 837.04лв,
представляващи лихви, установени с РА №**********/08.07.2014г, главниците по
който са платени на 11.08.2014г. След образуване на изпълнителното дело е
изпратено СДИ, връчено на 07.03.2016г за сумата от 12690.48лв, като с това
съобщение обезпечителни мерки не са наложени. Съгласно СДИ задълженията са
както следва:
За период 01.01.2007г-31.12.2007г
лихви ДОО -2882.07лв, лихви ЗДДФЛ -4292.01лв, лихви УПФ-812.22лв, лихви ЗО
-579.46лв. / всичко задължение за 2007 -8565.76/
За период 01.01.2008г-31.12.2008г лихви ЗО
-449.41лв, лихви УПФ -630.94лв, лихви ДОО -2145.20лв, лихви ЗДДФЛ-871.81лв. /всичко
за 2008г -4097.36лв/
За период 07.08.2014г -11.08.2014г.
лихви ЗО -2.31лв, лихви ДОО -6.70лв, лихви ЗДДФЛ -10.85лв, лихви УПФ 0.97лв. /всичко
20.83лв/ За период 09.07.2014г -11.08.2014г лихви УПФ 6.53лв. /всичко за
периода/
На 18.06.2019г е издадено ПНОМ №С190024-022-0050342/18.06.2019г
за вземания от „ЮРОБАНК“ АД и „ПИБ“ АД, получено на 24.06.2019г. – давността по
чл.170 ал.1 от ДОПК спира на тази дата на основание чл.172 т.5 от ДОПК. На
25.06.2019г по набирателната сметка тоест по ИД е внесена доброволно сумата от
795.81лв, която е разпределена с Разпореждане №С190024-125-0184067/26.06.2019г,/
давността по чл.170 ал.1 от ДОПК се прекъсва и започва да тече нова пет годишна
давност за принудително изпълнение/, както следва:
174.79лв за лихви ДОО 2007г / 2882.07
-174.79=2707.28лв/, 260.70лв за лихви ДДФЛ /4292.01лв-260.70=4031.31лв/,
35.14лв за лихви ЗО /579.46лв-35.14=544.32лв/, 49.26лв за лихви УПФ
/812.22лв-49.26лв=762.96лв/. Остатък на задължението за този период-8045.87лв.
130.10лв лихви ДОО за 2008г/2145.20лв-130.10лв=2015.1лв/, 52.95лв лихви ДДФЛ за 2008г /871.81лв
-52.95лв=818.86лв/, 27.25лв лихви ЗО
за 2008г/449.41лв-27.25=422.16/, 38.26лв
лихви УПФ за 2008г /630.94-38.26=592.68/. Остатък за този период 3848.80лв.
07.08.2014г-11.08.2014г:
3.43лв +3.27 лихви ДОО /6.70лв-6.70лв=0/,
2.24лв лихви ДДФЛ
/10.85-2.24=8.61лв/, 2.31лв лихви ЗО /2.31лв-2.31лв=0/. 0.97лв лихви УПФ
/0.97.-0.97=0/. / остава за периода 8.61лв лихви ДДФЛ/
09.07.2014г.-14.08.2041г :
6.53лв лихви УПФ – 6.53лв=0.
Всичко останало след
разпределението е равно на 11 894.67лв, за обезпечаване на които задължения
са наложени обезпечителни мерки върху вземанията на длъжника от трети лица с
издадени на 31.12.2019г ПНОМ, едното от които получено на 03.01.2020г –
давността по чл.170 ал.1 от ДОПК отново спира. За постановлението до ИНСАЙТ –
КАМЕЛИЯ ХРИСТОВА-ИЛИЯ ХРИСТОВ ЕТ е
върната обратната разписка за сменен адрес.
На 21.02.2020г длъжникът
подава искане до публичния изпълнител, в което иска да бъдат отписани
преклудираните с изтичане на срока по чл.170 ал.2 от ДОПК вземания, и възразява,
че е изтекла и пет годишната давност на 09.07.2019г, до която дата не са били
извършвани, според него, действия по принудителното изпълнение, тъй като той не
е получил нито едно съобщение за обжалваните действия на публичния изпълнител.
На 18.03.2020г във връзка
с подаденото искане по чл.173 от ДОПК, е направена справка в ДОС на лицето и е
установено, че има вноски в Банка данъци в общ размер 1645.85лв, Банка социално
осигуряване 116.95лв, Банка ДЗПО -31.84лв. Всички задължения на Г. за данъци,
ДОО и ДЗПО са включени в ИД
№24150005369/2015, което е в размер на 11 894.67лв за лихви по РА
*********/08.07.2014г на НАП. До този момент публичния изпълнител не е прилагал
разпоредбата на чл. 173 ал.2 ДОПК за служебно отписване на задълженията, за
които е изтекъл срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК – тези, които са преклудирани към
31.12.2018г, а това са посочените задължения за период 01.01.2007г
-31.12.2007г, по- точно лихвите върху главниците за 2007г. текат от 07.05.2008г
до 31.12.2008г, а срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК, за лихвите в този период, тече
от 01.01.2009г и изтича на 31.12.2018г. На тази дата биха били преклудирани
сумите от 8 565.76лв./ лихви върху главниците, възникнали през 2007г/, ако
в периода 2014г до 2016г не бяха плащани доброволно посочените по-горе суми.
Освен това в съображение влиза нормата на чл. 174 от ДОПК. Внесените суми доброволно, което
означава по сметката, посочена в СДИ –набирателна, не подлежат на връщане, дори
когато и преклузивния срок е изтекъл – чл. 174 от ДОПК. Това се отнася за
внесените на 25.06.2019г суми, които са разпределени, както е посочено по-горе.
За неразпределените, но внесени от 2014г до 2016г преклузията не е настъпила. За
яснота следва да се разгледат
аргументите, които се извличат от чл.170 ал.3 и чл.171 от ДОПК. Давността
погасява материалното право да се иска плащане / правото на иск/, включително
да се получи, чрез принудително изпълнение, на което съответства задължение да
се търпи осребряване имуществото на длъжника. Преклузивния срок по чл.171 ал.2
от ДОПК погасява вземането и дори давностния за правото на принудително
изпълнение да не е изтекъл, защото е спиран или прекъсван, правото да се получи
плащане остава без предмет. Ето защо законодателя е предвидил прихващане между
съществуващи вземания, дори когато за едното не може да се иска принудителното
му събиране – двете вземания, между които се извършва прихващане трябва да
съществуват. Доброволността тук няма правно значение – съществува вземане,
което вече не е гарантирано от правото на принудително удовлетворяване тоест не
е ликвидно / няма го правото на ликвидация на имуществото, за да се получат
сумите/, но може да бъде прихващано. С изтичане на преклузивния срок се
погасява вземането и поради това не може да се прихваща, но ако е платено
доброволно, то не подлежи на връщане. След като не може да се прихваща, но не
следва и да се връща, означава, че единствената възможност е да бъде отнесено
към вземанията, дори и те да са отписани – така повелява чл.174 от ДОПК и
принципа на доброволно плащане на дълг, който вече не е ликвиден е въведен и в
облигационното право. Ето защо разпределението на сумите, извършено на
26.06.2019г. е законосъобразно. Разликата между чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК е
съществена, отразява основен правен принцип, който е един и същ в гражданското
облигационно и в публичното данъчно право, а именно: правото на иск се погасява
по давност, а то е право да се иска и получи плащане на задължението.
Преклузивния срок погасява задължението по силата на чл.171 ал.2 от ДОПК и не продължава да съществува, поради което правото
да се иска плащане остава без предмет. Освен това, правните норми не се
съдържат в една разпоредба, защото между тези две понятия има съществено
различие. Правната норма е правило за поведение, състоящо се от хипотеза,
диспозиция и санкция, като последното понятие не се изчерпва с наказание, а се
състои от правата и задълженията, които възникват за страните по едно
правоотношението, когато се осъществи диспозицията на правната норма. При
нейното сбъдване се наслагва второ, ново правоотношение между страните – такова
е правоотношението, което възниква с издаване на РА, същият и изпълнително
основание. Така хипотезата на една правна норма често се съдържа в разпоредба,
предписваща изискуемо поведение на субектите. Диспозицията се сдържа в друга
разпоредба, която описва отклонението от изискуемото поведение, а санкцията
може да бъде предвидена и в трета разпоредба, освен ако се касае за наказателен
състав, и тя посочва как се урежда този
конфликт между правно изискуемото и социалното поведение на субектите по
правоотношението, а именно за кого и какви права възникват, съответно за кого и
какви задължения се вменяват, как се установяват и удостоверяват, за да бъдат
удовлетворени и да се постигне целта на хипотезата – това е целта на закона. Да
се приведе социалното в унисон с правното и да настъпят фактите, които биха
настъпили ако беше изпълнена хипотезата на правната норма. Следват
процесуалните норми, предписващи реда за удовлетворяване на правата. Така
поставения в настоящия казус въпрос не се изчерпва с просто броене на срокове,
а чрез правните принципи се определят приложимите правни норми, които уреждат
конкуренцията между различните правила за поведение. Правен принцип се съдържа
в чл.174 от ДОПК и тъкмо, чрез него се определя коя правна норма да се приложи,
за да се разреши възникналия правен спор, а именно защо въпреки изтеклия срок
по чл.171 ал.2 от ДОПК е било правно допустимо да се отнасят суми към вече
преклудирани вземания и защо за това отнасяне, извършеното служебно отписване
няма правно значение тоест дори да бяха отписани преклудираните задължения, то
постъпилите доброволно суми трябва да бъдат разпределени към тях. Не подлежат
на прихващане, не могат и да се върнат, дори вземанията да са отписани, поради
което няма какво друго да се направи, освен да се отнесат към преклудираното
задължение. Целта на хипотезата, която се съдържа в материалните данъчни
закони, въз основа на които е възникнало и станало изискуемо на посочената дата
публично задължение е, това задължение да бъде платено. Тази цел постига чл.174
от ДОПК и той разрешава повдигнатия от жалбоподателя спор. След като чл.174 от ДОПК предписва, че
доброволно платените суми след сроковете по чл.172 от ДОПК не подлежат на
връщане, но прихващане се допуска само със вземания, за които е изтекъл
единствено давностния пет годишен срок за принудителното им удовлетворяване, то
се налага извода, че извършените разпределения на суми на 26.06.2019г са
законосъобразни. За извършените на 23.03.2020г разпределения на суми е приложим
принципа на чл.174 от ДОПК – доброволно плащане на задълженията. За да е налице
доброволност то длъжника трябва да е внесъл сумите по набирателната сметка,
посочена в СДИ, както е сторил със сумата от 795.81лв внесена на 25.06.2019г,
или да е внесъл суми, за които да не е посочил към кои задължения се отнасят. Видно
от протокол от 18.03.2020г и приложенията към него, длъжникът е внасял в банка
данъци, на различни дати в периода от 11.08.2014г до 07.12.2016г суми от по 100лв
и еднократно 45.85лв, за които не е посочил конкретно задължение, което
погасява ,а на 11.08.2014г, когато е погасил главниците по РА е внесъл и 116.96лв
по сметка за социално осигуряване, и на същата дата 31.84лв по сметка ДЗПО.
Следователно погасявал е доброволно установените с РА задължения, които към тези дати не са били
преклудирани и по-късно са разпределени, което действие възражението не
суспендира. Плащанията са извършени
преди да изтече преклузивния срок, поради което извършеното по-късно разпределение
няма правно значение, включително по аргумент от чл.174 от ДОПК, освен за
определяне размера на обезпеченията, но тъй като не е извършено разпределение –
а това бездействие не е обжалвано от длъжника, ПНОМ от 18.06.2019г се явява законосъобразно.
Сумите са внесени неправилно от задълженото лице, което е причина да не са
разпределени и след получаване на СДИ е продължил да внася суми, които не
посочва за кои задължения се отнасят, нито уведомява публичния изпълнител. Освен
това лихви върху лихви не се дължат, поради което и това късно разпределение не
вреди, нито помага на страните по правоотношението. Все в тази връзка следва да
се каже, че отказа да се признаят за погасени по давност задълженията в размер
на 11 894.67лв е законосъобразен, тъй като давността по чл.171 ал.1 от ДОПК за провеждане на принудителното изпълнение започва да тече от датата на
издаване на РА, като същата е спряла на 24.06.2019г. Същата давност е
прекъсната на 26.06.2019г и от тази дата тече нова пет годишна давност по отношение
на онези задължения обаче, които не са преклудирани – обхванатите от преклузия
могат само доброволно да бъдат плащани. Така се налага извода, че
разпределенията от 23.03.2020г са извършени за вземания, които са платени преди
преклузията, а на 26.06.2019г са разпределени суми, които са платени доброволно
след изтичане на преклузивния срок за онези лихви, които са натрупани в
най-ранния период. Ето защо жалбата се явява неоснователна. Длъжникът не
обжалва разпореждането от 26.03.2020г, относно размера на отписаните като
преклудирани вземания, въпреки че е имал правен интерес, за да се проверява
дали този размер правилно е определен. Очевидно е, че отписването е извършено
въз основа на остатъка след извършените разпределения като са извадени сумите
на лихвите до 31.12.2010г, останали непогасени, чрез доброволните плащания в
срока по чл.171 ал.2 от ДОПК и след неговото изтичане. Възнаграждението за
юрисконсулт се определя по правилата на чл. 143 ал.4 от АПК вр. с чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и Наредбата за правната помощ. Няма материален интерес,
нито е по реда за проверка на РА.
Воден
от тези мотиви и на основание чл. 197 ал.2 вр. с ал.4 от ДОПК, Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ж.Г. против
Решение № 154/30.04.2020г на Директор ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА С.Ж.Г. ЕГН **********
да заплати на НАП сумата от 120лв / сто и двадесет/, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: