Р Е Ш Е
Н И Е
№ 490
гр.
Бургас, 18.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 262 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Д.Д. , ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-0769-004834
от 19.12.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор
„ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно,
незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че не става ясно, за кое нарушение е бил
санкциониран, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда два състава на нарушения
– отказ да бъде извършена проверка с техническо средство на място или
неизпълнение на предписание за медико-лабораторно изследване. Сочи, че АНО е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не е посочил в НП нарушената
норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която предвижда забрана за управление на МПС
под въздействие на алкохол. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. А., който поддържа жалбата и изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.09.2018 г. около 00:10 часа жалбоподателят
управлявал в гр. Бургас по бул. З.С.от бл. *** в посока пътен възел „Юг“, срещу
бензиностанция „Д.“ лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № *******. Свидетелят Д.А.
служител в сектор „ПП” предприел действия за извършване проверка на
жалбоподателя за употреба на алкохол, като жалбоподателят отказал да бъде
тестван с техническо средство „Дрегер“. Свидетелят А. издал талон за медицинско изследване на жалбоподателя, в
който било посочено, че до 45 минути от връчването му жалбоподателят може да
даде кръв за изследване в УМБАЛ Бургас. Жалбоподателят оказал да даде кръв.
За установеното нарушение свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя
АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
А. и събраните писмени доказателства в пълна степен разкриват всички относими
факти и обстоятелства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и
АУАН са издадени
от компетентни органи (Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. в сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
обуславят отмяна на издаденото НП. В тази връзка съдът не споделя възражението
на жалбоподателя, че е допуснато нарушение, тъй като не става ясно за кое
нарушение е бил наказан. Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
задължение за съответния водач на моторно превозно
средство да съдейства при извършване
на проверка с тест
за установяване употребата на алкохол или
да изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи
лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата
на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие
на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за
медицинско изследване и даване на проби за химическо
лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол
от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил
алкохол. Следователно ако водачът не окаже съдействие за реализирането на който
и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не е
изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност в настоящия случай да бъде установено дали е употребил алкохол.
Независимо от броя на методите, които водачът е отказал да бъдат приложени
спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с
техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол, а впоследствие е отказал
да даде кръвна проба за химическо лабораторно изследване.
С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
като както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин.
От събраните по делото доказателства по безспорен
и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил процесното
нарушение. От показанията на свидетеля А. се установява, че на процесната дата
и час жалбоподателят е управлявал МПС, като при извършване на проверка от
служители в сектор „Пътна полиция“ жалбоподателят е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол. Отделно от това от показанията на
свидетеля А. и от талон за изследване се установява, че жалбоподателят е
отказал да даде и кръвна проба за извършване на медицински анализ. Видно от
издадения талон, същият е подписан от жалбоподателя, което предполага, че
жалбоподателят се е запознал с неговото съдържание, т.е. формирал е знание къде
да се яви да даде кръв и в какъв период от време. Независимо от това
жалбоподателят не се е явил на указаното място и не е дал кръв за изследване.
С оглед изложеното съдът прави извод за
доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, тъй като безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят не е оказал дължимото съдействие за извършване на проверка от
контролните органи за употреба на алкохол от жалбоподателя в качеството му на
водач на МПС. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, че не е
била посочена в АУАН и НП като нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
която предвижда забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол. В
случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е съдействал да бъде
изпробван за употреба на алкохол, а не за това, че е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Така вмененият на жалбоподателя фактически състав на
нарушение правилно е бил подведен от АНО под нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от Д. административно
нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Следователно НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0769-004834 от 19.12.2018 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на С.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“
в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС