Присъда по НЧХД №363/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 148
Дата: 10 октомври 2025 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20242230200363
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 148
гр. Сливен, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело частен
характер № 20242230200363 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Д. П. – роден на ***** г. в гр.Сливен, с постоянен адрес
гр.*****, понастоящем живущ в с.*****, български гражданин, със средно образование,
женен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че: На 12.08.2022
г. в с.*****, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида,
е причинил на И. К. Д. от с.***** средна телесна повреда, изразяваща се в наранявания,
които проникват в черепната кухина, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.
ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН ********** от с.***** да заплати на И. Д. П. с ЕГН
********** сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща направени по делото
разноски, платено адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 148 от 10.10.2025 год. по НЧХД № 363/2024 год. на СлРС
изготвени на 27.10.2025 год.

Частният тъжител И. К. Д. е предявил обвинение срещу подсъдимия И.
Д. П. за извършено от него престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2
вр. ал. 1 от НК.
В с.з. частният тъжител, редовно призован, се явява лично и с повереник
адв. А. А. от АК – Сливен. Повереникът поддържа обвинението срещу
подсъдимия И. Д. П., така както е повдигнато, счита го за доказано по
безспорен и категоричен начин, като изразява становището си в тази насока.
Пледира съда да признае подсъдимия П. за виновен по повдигнатото му
обвинение и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година, което да бъде изтърпяно ефективно. Пледира да им бъдат
присъдени направените по делото разноски. Частният тъжител изразява
съгласие с повереника си.
В с.з. подсъдимият И. Д. П., редовно призован се явява лично и с
надлежно упълномощен защитник - адв. Д. П. от АК - Сливен. Не се признава
за виновен, но дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да
постанови присъда, с която да го оправдае.
Упълномощеният защитник на подс. П. пледира, че не било изяснено с
кое точно деяние коя повреда на тъжителя се е получила, а не може присъдата
да почива на предположения, като излага подробно становището си в тази
насока. Счита, че обвинението не е доказано и пледира за оправдателна
присъда.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Д. П. е български гражданин, със средно образование,
женен, не работи, неосъждан.
Частният тъжител И. Д. и подс. П. живеели през една къща в с. П., общ.
Сливен.
На 11.08.2022 год. около 23,30 часа частният тъжител И. Д. и съпругата
му - свид. М.В. се прибирали към дома си, след като били на гости при техни
приятели в селото. Двамата вървели пеша, като частният тъжител И. Д. бутал
колелото си. Докато минавали по улицата пред дома на подс. П. се разлаяли
кучетата.
По това време подс. П. бил в дома си и чул, че кучетата лаят настървено
и излязъл на улицата да види какво става. След него на улицата излязла и
съпругата му - свид. В. П..
Излизайки на улицата подс. П. съборил на земята свид. М.В., след което
1
съборил и частния тъжител И. Д., който паднал по гръб и си ударил главата и
ребрата. Свид. М.В. отишла до частния тъжител И. Д., но същият не бил
съзнание. Тогава подс. П. донесъл една кофа с вода и започнал да полива с нея
частния тъжител И. Д. за да се свести. След това свид. М.В. успяла да изправи
частния тъжител И. Д. за да го прибере, като по пътя до дома им частният
тъжител И. Д. падал няколко пъти.
На следващия ден – 12.08.2022 год. в 12,30 часа частният тъжител И. Д.
бил приет в НХО – неврохирургични легла при МБАЛ „Д-р И. Селимински“
АД – гр. Сливен.
На 16.08.2022 год. в 10,00 часа частният тъжител И. Д. бил изписан от
отделението с окончателна диагноза „Счупване на свода на черепа, закрито“,
като му била издадена Епикриза (л. 7 – 8 от делото).
На 17.08.2022 год. в 11,04 часа, по негово желание, частният тъжител И.
Д. посетил съдебен лекар и след извършеният му преглед и освидетелстване
му било издадено Съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 338/2022 год.
от д-р Чаушев - Управител на СМДЛ „Медексперт д-р Чаушев“ - гр. Сливен. В
предварителните сведения в СМУ е отразено, че освидетелстваният е
съобщил, че на 11.08.2022 год. около 23,30 часа, като се връщали от гости, бил
нападнат от един мъж, който му нанесъл удари и освидетелстваният паднал,
като ударил главата си на повърхността на пътя; получил значителни
травматични увреждания и изпаднал в безсъзнателно състояние. В СМУ
раздела „Обективно при прегледа се установи“ е отразено, че е установена
повърхностна рана с разкъсани и натъртени ръбове, в процес на заздравяване
в лявата тилна област на главата, с размери около 2-2,5 см.; установени били
болки в областта на дясната половина на гръдния кош, които се засилвали при
опипване с ръка и при раздвижване на снагата. В заключението на СМУ било
отразено, че при прегледа, освидетелстването и проучването на представените
медицински документи на името на лицето И. Д. било установено, че при
възникналия инцидент, същият е получил контузия на главата и гръдния кош с
наличие на разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на главата в процес
на заздравяване, сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние,
като по този повод бил приет на лечение в отделението по неврохирургия.
Отразено било още, че при извършените прегледи и изследвания били
установени данни за счупване на девето ребро в дясно, закрити счупвания на
черепа отпред, като фрактурната линия започвала от лявата скулна кост и
продължава нагоре към основата на черепа и към слепоочната кост и счупване
на черепа в лявата теменнослепоочна област с малък епидурален хематом.
Посочено е в СМУ, че описаните увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени по начин и време, както съобщава и самият освидетелстван в
предварителните сведения. Отразено е, че установената черепномозъчна
травма с установените счупвания на черепните кости, епидуралния хематом и
изпадането му в безсъзнателно състояние с липса на пълен и ясен спомен за
случилото се, са причинили на освидетелствания „Разстройство на здравето,
2
временно опасно за живота“, а счупването на деветото ребро и останалите
травми са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота”, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК (л. 14 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и
категоричен начин, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на
всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на свид. М.В. се установява, че заедно със съпруга й -
частният тъжител И. Д., който тикал колелото си, се прибирали пеша към дома
си. От показанията на свид. М.В. се установява още, че подс. П. излязъл от
дома си заедно със съпругата си - свид. В. П., съборил я на земята, след което
съборил и частния тъжител И. Д. на земята, при което последният паднал по
гръб и си ударил главата и ребрата; както и че подс. П. извадил вода с една
кофа и полял с нея частния тъжител И. Д. за да се свести. Съдът кредитира
показанията на свид. М.В. в тази им част, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид.
М.В., в които заявява, че този инцидент се е случил на 12.08.2022 год. около
23,30 часа, тъй като видно от приложената по делото Епикриза от НХО при
МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – гр. Сливен, частният тъжител И. Д. е бил
приет в отделението на 12.08.2022 год. в 12,30 часа, като бил изписан на
16.08.2022 год. в 10,00 часа.
От показанията на свид. В. П. се установява, че е излязла след съпруга
си - подс. П. на улицата, където частният тъжител И. Д. бил на земята и не бил
в съзнание; че съпругът й изнесъл вода в една кофа и се опитвал да свести
частния тъжител И. Д.; както и че свид. М.В. отвела частния тъжител И. Д. в
дома им. Съдът кредитира показанията на свид. В. П. в тази им част, тъй като
същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът не
кредитира показанията на свид. В. П., че частният тъжител И. Д. докато бил на
земята издавал звуци като хъркане, както и че подс. П. се опитал да вади езика
на частния тъжител И. Д., но той се обърнал на една страна и продължил да
спи, тъй като в тази им част показанията й не се подкрепят от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства. В показанията свид. М.В.
и на свид. Б. Д., липсват твърдения същите да са видели подс. П. да извършва
такива действия, а свид. В. П., като съпруга на подс. П., е заинтересована от
изхода на делото.
От показанията на свид. Б. Д. се установява, че същата вечер чул
кучетата да лаят много, излязъл на улицата и видял, че частният тъжител И. Д.
бил паднал на земята, главата му била точно на бордюра; че подс. П. взел една
кофа с вода и поливал частния тъжител И. Д., който бил в безсъзнание; че
свид. М.В. помагала на частния тъжител И. Д. да стане, като последният падал
2-3 пъти на земята. Съдът кредитира показанията на свид. Б. Д., в тази им част
тъй като свидетелят пресъздава това което е възприел лично, показанията му
3
са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото и се подкрепят от
събраните по делото доказателства, освен това свидетелят не се намира в
никакви близки или родствени отношения с подсъдимия. Съдът не кредитира
показанията на свид. Б. Д., в частта в която заявява, че подс. П. се опитал да
изправи частния тъжител И. Д., тъй като не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Данни за такива действия от страна на подс. П. няма
нито в показанията на свид. М.В., нито в показанията на свид. В. П..
От показанията на свид. Г. С. се установява, че разбрал за инцидента,
разговарял със свид. М.В. за случилото се, както и че посетил частният
тъжител И. Д. докато последният бил в болницата. Съдът кредитира
показанията на свид. Г. С., тъй като свидетелят пресъздава това което е
възприел лично, показанията му са безпротиворечиви, относими са към
предмета на делото и се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс. П., в които заявява, че е излязъл
на улицата, тъй като кучетата лаели настървено, като след него излязла и
съпруга му - свид. В. П.; че на улицата били частният тъжител И. Д. и свид.
М.В.; че залял с една кофа вода частния тъжител И. Д. за да го свести; както и
че след това свид. М.В. вдигала частния тъжител И. Д., но той паднал няколко
пъти. В тази част обясненията на подс. П. кореспондират с посочените
кредитирани от съда доказателства по делото. Съдът не кредитира
обясненията на подс. П., в които твърди, че се опитвал да вдигне частния
тъжител И. Д., както и че се опитвал да му вади езика, тъй като не се
подкрепят от събраните по делото и кредитирани от доказателства. Съдът
намира, че тези твърдения на подс. П. са негова защитна позиция, която не се
потвърждава от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като
същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
Подсъдимият И. Д. П. не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради
което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за това, че на 12.08.2022 год. в с. П., общ. Сливен, в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, е причинил
на И. К. Д. от с. П., общ. Сливен средна телесна повреда, изразяваща се в
наранявания, които проникват в черепната кухина.
По делото не се събраха безспорни доказателства, че подс. П. е
осъществил от обективна страна инкриминираното деяние, а съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно единствено и
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
4
В Решение № 93/23.03.2010 год. по н.д. № 751/2009 год., III н.о., на ВКС
е посочено, че в НПК, в тълкувателната дейност на ВС и в текущата практика
на ВКС в принципни решения, не се поставя никакво ограничение за
възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на
частната тъжба (напр. относно дата, място или елементи от фактическото
изпълнение на престъплението), стига непълнотата да е отстранена преди
изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. В същото
решение е посочено е още, че изпълнението на това изискване на закона е
свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в
наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на
частното обвинение; както и че подобно на обвинителният акт - за
престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по
частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от
престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на
предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от НПК в тежест на частния
тъжител е да докаже обвинението по дела образувани по тъжба на
пострадалия, т.е. обективната и субективната страна на престъплението за
което е повдигнал обвинение, като в обективната страна на престъплението се
включва и датата на извършване на същото. В настоящия случай частният
тъжител с частната тъжба е повдигнал обвинение срещу подс. П. за извършено
от него деяние на 12.08.2022 год. и същата дата - 12.08.2022 год. е посочена
като дата на увреждането в предявения с тъжбата граждански иск (л. 5 от
делото). Това обстоятелство е заявено от частния тъжител и в съдебно
заседание проведено на 14.11.2024 год., когато по реда на чл. 276, ал. 2 от НПК
съдът му е дал възможност да изложи обстоятелствата включени в
обвинението, където същият отново е заявил, че телесната повреда е
причинена на 12.08.2022 год. (л. 79 от делото). В този смисъл са и показанията
на свид. М.В., която също заявява, че деянието било извършено на 12.08.2022
год. към 23,30 часа (л. 94 от делото).
В хода на съдебното следствие беше установено, че на посочената в
частната тъжба дата и час подс. П. няма как да е причинил телесната повреда
на частния тъжител И. Д., тъй като същият на 12.08.2022 год. в 12,30 часа бил
приет в НХО в МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД - гр. Сливен и е изписан на
16.08.2022 год. в 10,00 часа (л. 7 от делото).
За пълнота следва да се отбележи, че при разглеждане на делото в СлРС
частният тъжител не се е възползвал от възможността дадена му в
разпоредбата на чл. 287, ал. 6 от НПК да повдигне ново обвинение на подс. П.,
преди да е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК. По време на приключване
на съдебното следствие този преклузивен срок е изтекъл и спрямо подс. П. не
е било повдигнато обвинение за деяние извършено на 11.08.2022 год.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не се събраха безспорни
доказателства, че деянието е извършено от обективна страна от подс. П. на
5
12.08.2022 год., съдът не следва да обсъжда другите съставомерни признаци
от обективната и субективната страна на престъплението. Въз основа на
всички събрани писмени и гласни доказателства, анализирани подробно по –
горе, обвинението срещу подс. П. не беше доказано по несъмнен начин,
поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2
вр. ал. 1 от НК.
Съгласно правилата на процеса частният тъжител И. К. Д. беше осъден
да заплати на И. Д. П. сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща
направени разноски по делото, платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6