Решение по дело №259/2018 на Районен съд - Омуртаг

Р       Е       Ш      Е       Н       И       Е

 

№ 104                                             31.10.2019 година                          гр. Омуртаг

                  

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Районен съд Омуртаг

На осми октомври две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова

гражданско дело          номер № 259               по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Делбеното производство е във фазата по извършване на делбата.

С ВЗС на 25.06.2019 г. Решение № 39/18.04.2019 г. е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с номер V-98 /парцел пети за дворище деветдесет и осем/ в квартал 16 /шестнадесети/ с площ 1687 /хиляда шестстотин осемдесет и седем/ квадратни метра по регулационния план на село ***, община А., находящ се на улица *** № *** /номер пет/ при граници на имота: улица ***, УПИ с № IV-97, УПИ с № XI-98 и УПИ с № VI-102, заедно с построените в същото дворно място ЕДНОЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 125 /сто двадесет и пет/ квадратни метра И СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 76 /седемдесет и шест/ квадратни метра, между съделителите Ф.Н.Х. с ЕГН **********, М.Н.Х. с ЕГН – ********** и А.М.Х. с ЕГН **********, при квоти, както следва: Ф.Н.Х. - 1/8 ид. част, М.Н.Х. - 1/8 ид. част, и общ дял в СИО на съпрузите Ф.Н.Х. и А.М.Х. – 6/8 идеални части. В първото съдебно заседание след допускане на делбата е поставена на разглеждане възлагателната претенция, направена от Ф.Н.Х., действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. С.Г. от ТАК, с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот. В с. з. пълномощникът на ищеца моли за уважаване на допуснатата възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, тъй като имотът бил неподеляем, установено било наличието на всички предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК, а и понастоящем ищецът и съпругата му живеели в имота.

Ответникът М.Н.Х., призован редовно по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не се явява и не се представлява по делото, като от същия не е постъпило становище за извършване на делбата.

Ответникът А.М.Х. се представлява от процесуалния си пълномощник адв. С.Г. от ТАК, която моли съда да уважи поставената на разглеждане възлагателна претенция на ищеца.

Съдът като прецени изразените становища във връзка със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С ВЗС на 25.06.2019 г. Решение № 39/18.04.2019 г. е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с номер V-98 /парцел пети за дворище деветдесет и осем/ в квартал 16 /шестнадесети/ с площ 1687 /хиляда шестстотин осемдесет и седем/ квадратни метра по регулационния план на село ***, община А., находящ се на улица *** № *** /номер пет/ при граници на имота: улица ***, УПИ с № IV-97, УПИ с № XI-98 и УПИ с № VI-102, заедно с построените в същото дворно място ЕДНОЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 125 /сто двадесет и пет/ квадратни метра И СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 76 /седемдесет и шест/ квадратни метра, между съделителите Ф.Н.Х. с ЕГН **********, М.Н.Х. с ЕГН – ********** и А.М.Х. с ЕГН **********, при квоти, както следва: Ф.Н.Х. - 1/8 ид. част, М.Н.Х. - 1/8 ид. част, и общ дял в СИО на съпрузите Ф.Н.Х. и А.М.Х. – 6/8 идеални части.

По претенцията на ищеца Ф.Н.Х. с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в негов изключителен дял на допуснатия до делба наследствен недвижим имот – За уважаването на посочената претенция следва да се установи наличието на следните предпоставки:1/делбеният имот да е наследствен, жилищен и неподеляем, 2/ претендиращият наследник да е живял в този имот при откриване на наследството и 3/ този наследник да не притежава друго жилище. Досежно поделяемостта на имота е налице изискано и постъпило становище от главния архитект на Община А. по чл. 201, ал. 1 ЗУТ, в което е отразено, че допуснатият до делба УПИ е поделяем, доколкото от същия могат да се образуват два самостоятелни УПИ, отговарящи на чл. 19 ЗУТ. В подобен смисъл е и заключението на допуснатата по делото съдебна техническа експертиза, прието от съда като компетентно изготвено. От същото следва, че процесният УПИ принципно е поделяем, тъй като от същия могат да се обособят два УПИ, отговарящи на изискванията за минимална площ по чл. 19 ЗУТ. Същевременно вещото лице е посочило, че съобразно квотите на страните, определени с решението по допускане на делбата, този имот е неподеляем на три реални дяла, тъй като за дяловете от по 1/8 ид. част не е възможно образуването на УПИ, отговарящ на изискванията на чл. 19 ЗУТ за минимални размери на имота. В с. з. вещото лице поддържа заключението си за неподеляемост на имота предвид размера на дяловете на съделителите и по-конкретно поради невъзможността за обособяване на отделен имот, съответстващ на дела на ответника, равняващ се на 1/8 ид. част, тъй като същият няма да отговаря на законовите изисквания за минимална площ и минимално лице на имот. Относно жилищната сграда в имота вещото лице е категорично, че и тя е неподеляема, тъй като от нея не могат да се обособят две самостоятелни жилища с отделни входове, без преустройства, по-големи от обичайните. След изслушване на експертното заключение в с. з. пълномощникът на ищеца заявява изрично, че ищецът и ответницата не желаят от имота да се образуват два отделни имота и счита, че поделянето на имота на реални дялове съобразно квотите на страните е невъзможно. При така обсъдените становища и експертно заключение съдът приема, че делбеният имот е неподеляем съобразно определените с решението по допускане на делбата квоти на страните. Според описанието на делбения имот, дадено в исковата молба и в експертното заключение, същият има жилищен характер, тъй като съответства на легалното понятие за жилищен имот, дадено в §5, т. 30 от ДР на ЗУТ, а именно: „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Същият съответства и на изискванията на чл. 40 ЗУТ. Намиращата се в този имот жилищна сграда, ведно със стопанската постройка, придава жилищен характер на целия имот, тъй като според данните по делото същият и сградата в него са предназначени за задоволяване на жилищни нужди. Преди да обсъди другите две предпоставки съдът следва да прецени основателността на възлагателната претенция в контекста на задължителното тълкуване, дадено в т. 8 от ТР № 1/2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК/отм., сега чл. 349, ал. 2 ГПК/ е недопустимо, като делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК/отм., сега чл. 348 ГПК/. От изложеното в мотивите на решението по допускане на делбата става ясно, че поначало съсобствеността е възникнала между ищеца, ответника, техния трети брат и баща им от наследяване на тяхната майка А. Х., като след откриване на това наследство преживелият съпруг на наследодателката е получил дял от 5/8 ид. части, включващ наследствения му дял от 1/8 ид. част + притежаваните след прекратяване на СИО с починалата му съпруга 4/8 ид. части, а всеки от тримата им синове е получил наследствен дял в размер на по 1/8 ид. част. Последвалите прехвърлителни сделки, чрез които съответно бащата е продал на ищеца всички притежавани от него общо 5/8 идеални части от имота, а единият от тримата му синове и брат на ищеца и ответника, а именно Ф. Н.Х., също е продал на ищеца собствената си 1/8 идеална част от посочения имот, не променят наследствения характер на съсобствеността и не водят до извода за наличие на смесена/комбинирана съсобственост в смисъла, вложен в това понятие съгласно т. 8 от ТР № 1/2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Последвалата съдебна практика, обхващаща постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС приема, че не е налице смесена съсобственост, изключваща възлагането на съсобствения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, когато след откриване на наследството са последвали прехвърлителни сделки между наследниците, в резултат на които се е увеличил наследствения дял на определени наследници за сметка на намаляване дяловете на други наследници. В т. см. са Решение № 148 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 437/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила В., Решение № 86 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. П., Решение № 239 от 6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ц.. Идеята, заложена в тези решения е, че и след извършване на тези прехвърлителни сделки между наследниците имотът е запазил наследствения си характер за всички съделители, в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, поради което в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК. С тези решения се приема също, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, отново не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм. ), при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество, какъвто не е настоящия случай. По конкретния казус обстоятелството, че като съделител участва и съпругата на ищеца, която по силата на закона на основание чл. 21 СК се явява съсобственик на придобитите чрез прехвърлителните сделки между бащата и единия от братята – от една страна, и ищеца – от друга, общо 6/8 идеални части, не превръща съсобствеността в комбинирана от гл. т. на породилия същата юридически факт. И това е така, тъй като съпругът участва в съсобствеността не като трето лице, което по сделка придобива част от наследствения имот, а участва по силата на закона – в т. см. Решение № 18/27.02.2013 по дело № 572/2012 на ВКС, ГК, I г. о. С оглед на направените дотук съждения съдът приема, че е налице първата предпоставка за основателност на предявената възлагателна претенция, а именно: делбеният имот е наследствен, жилищен и неподеляем.

По втората предпоставка - претендиращият наследник да е живял в този имот при откриване на наследството, съдът отчита, че в случая следва да се има предвид откриване на наследството на наследодателя А. М.  Х. ***, починала на *** година. Досежно установяване на тази предпоставка ищцовата страна е ангажирала писмени и гласни доказателства. В подписана от ищеца декларация същият декларира, че е живял в жилищния имот – собственост на родителите му А. М.  Х. и Н.Х.Х., към момента на откриване на наследството, останало от тях, който имот се намирал в с. ***, общ. А., ул. *** № ***, както и че не притежава друг жилищен имот на територията на Република България. В показанията си свидетелката Х. М./роднина по съребрена линия от ІV степен на ищеца и ответника/ посочва, че ищецът не притежава жилищен имот на територията на РБългария. Същата установява, че ищецът и ответницата/негова съпруга/ са живели винаги в имота на неговите родители в с. ***, общ. А., и са имали едно домакинство с тях. Свидетелката конкретизира, че към момента на смъртта на А. Х. ищецът и ответницата са живели в процесния имот заедно с тази наследодателка и съпруга й, където продължили да живеят и след това. Според тези показания ищецът и ответницата са се грижили в продължение на шест месеца за болния баща на ищеца - Н. Х., до смъртта му. Свидетелката уточнява, че денем за баща си се грижел ищецът, а нощно време грижи за него полагали ответницата и свидетелката. Същата сочи, че и към момента ищецът и съпругата му живеели в делбения имот, тъй като нямали друго жилище. Свидетелят М. Х. /роднина по съребрена линия от ІV степен на ищеца и ответника/ също посочва, че ищецът и съпругата му А. нямат собствено жилище на територията на страната ни и към момента на настъпване на смъртта на всеки от родителите на ищеца двамата живеели в наследствения имот в с. ***, в който продължили да живеят и след като починали родителите на ищеца. Свидетелят уточнява, че именно ищецът и съпругата му поддържат и сега този имот. Съдът няма основание да не кредитира събраните свидетелски показания, тъй като разпитаните свидетели са в еднаква степен на родствена връзка и с двете страни по делото/ищеца и ответника/, което не може да обоснове извод или съмнение за по-голяма заинтересуваност в полза на някоя от двете страни. Показанията на свидетелите са ясни, точни, конкретни и категорични. Същите кореспондират взаимно досежно изложените в тях данни, които съответстват на наличните по делото писмени доказателства за процесния имот и за наследодателите на страните. Ето защо съдът кредитира събраните свидетелски показания. Въз основа на тези кредитирани свидетелски показания съдът приема, че към момента на откриване на наследствата и на двамата наследодатели – родители на ищеца и ответника, ищецът и неговата съпруга/ответницата по делото/ са живеели в делбения имот. Свидетелските показания и посоченият в материалите поделото адрес на ищеца, който съвпада с адреса на делбения имот, сочат на едно трайно и продължително фактическо установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение/за жилищни нужди/, в какъвто смисъл е и установеното от съдебната практика задължително тълкуване на втората предпоставка по чл. 349, ал. 2 ГПК съгласно т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. По делото липсват данни и доказателства, оспорващи и оборващи установеното със свидетелските показания, поради което и съдът приема, че ищецът е живял в делбения имот към момента на откриване на всяко от двете наследства.

По третата предпоставка - претендиращият наследник да не притежава друго жилище, са събрани както писмени, така и гласни доказателства. Налице е посочената по-горе декларация от ищеца, който декларира в същата, че не притежава друг жилищен имот на територията на Република България. Подадената от съделителя декларация е предназначена за доказване на отрицателното условие за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и представлява частен документ, изхождащ от страна по делото и ползващ се с материална доказателствена сила относно декларирания факт. Доколкото тези писмени декларации имат за цел да установят обстоятелство в полза на лицето, от което изхождат, то същите следва да се ценят с оглед на всички останали доказателства по делото, а при тяхното оспорване тежестта на доказване относно декларираните обстоятелства е изцяло за лицето - декларатор/в т. см. Решение № 143/08.02.2017 по дело № 1693/2016 на ВКС, ГК, II г. о. и Решение № 110 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 432/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д. /. По настоящото дело декларацията на ищцата не е оспорена, а декларираният от същата отрицателен факт, че не притежава други имоти освен процесния, се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства. Събраните и кредитирани свидетелски показания потвърждават декларираното обстоятелство, че ищецът няма друг жилищен имот на територията на страната ни и живее и понастоящем в делбения имот.

При изложените изводи, направени въз основа на събраните и анализирани доказателства, съдът намира предявената възлагателна претенция за основателна и доказана. Ето защо следва в дял на ищеца да бъде поставен целия допуснат до делба недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК задължителна последица от възлагането на имота на един от съделителите е уравняване дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Тъй като по настоящото дело делбеният имот – предмет на уважената възлагателна претенция, е единствен предмет на делбеното производство, то уравнението следва да бъде извършено в пари. Меродавна за определяне на паричните уравнения е пазарната оценка на делбения имот, дадена от вещото лице в заключението на извършената съдебна техникооценъчна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда. Предвид тази оценка, която е в размер на 15 000 лева, и с оглед определените от съда квоти на съделителите ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника М.Н.Х. като притежател на 1/8 идеална част от имота сумата в размер на 1875 лева в 6/шест/-месечен срок от влизане на решението за възлагане в законна сила ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението до окончателното й заплащане. В случай, че определеното парично уравнение не бъде изплатено с лихвите в посочения срок, решението за възлагане имота на ищеца ще бъде обезсилено при прилагане правилата на чл. 349, ал. 6 ГПК. Съдът осъжда ищеца да заплати парично уравнение по чл. 349, ал. 5 ГПК само на съделителя Х., тъй като другият съделител А.М.Х. притежава общ дял в делбения имот заедно с ищеца на основание съществуващия между тях режим на СИО, която е бездялова и не предполага единият съпруг да наплаща парични уравнения на другия съпруг при това за обща идеална част.

Предвид извършването на делбата чрез способа на възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК и съгласно правилото на чл. 355 изр. І ГПК следва всеки един от съделителите да заплати 4%-на такса по чл. 8 от Тарифа ГПК върху стойността на дела му, определена според пазарната стойност на делбения имот, която е в размер на 15 000 лева, а именно: всеки от съделителите Ф.Н.Х. и М.Н.Х. с пазарна стойност на дела на всеки от тях в размер на 1875 лева, следва да заплати държавна такса в размер на по 75 лева, а съделителите Ф.Н.Х. и А.М.Х. – с пазарна стойност на общия им дял в размер на 11 250 лева – солидарно да платят държавна такса в размер на 450 лева.

Водим от горното съдът

 

Р         Е         Ш       И:

 

ПОСТАВЯ на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в дял на съделителя Ф.Н.Х. с ЕГН ********** следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с номер V-98 /парцел пети за дворище деветдесет и осем/ в квартал 16 /шестнадесети/ с площ 1687 /хиляда шестстотин осемдесет и седем/ квадратни метра по регулационния план на село ***, община А., находящ се на улица *** № *** /номер пет/ при граници на имота: улица ***, УПИ с № IV-97, УПИ с № XI-98 и УПИ с № VI-102, заедно с построените в същото дворно място ЕДНОЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 125 /сто двадесет и пет/ квадратни метра И СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 76 /седемдесет и шест/ квадратни метра, на стойност 15 000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК Ф.Н.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Х. с ЕГН – ********** в уравнение на дела му сумата в размер на 1875/хиляда осемстотин седемдесет и пет/ лева в 6/шест/-месечен срок от влизане на решението за възлагане в законна сила ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Ф.Н.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела му от 1/8 ид. част.

ОСЪЖДА М.Н.Х. с ЕГН – ********** да заплати по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела му от 1/8 ид. част.

ОСЪЖДА Ф.Н.Х. с ЕГН ********** и А.М.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата в размер на 450/четиристотин и петдесет/лева, представляваща държавна такса върху общия им дял от 6/8 идеални части.

При неизпълнение на задължението на съделителя Ф.Н.Х. да изплати паричното уравнение на дела на съделителя М.Н.Х. ведно със законните лихви в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, последното ще бъде обезсилено по право на основание чл. 349, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Т..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова