№ 2870
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110209638 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети март през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 9638 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 57 от 12.07.2021 г.,
издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с
което на Ф. Ю. М. е наложена глоба в размер на 10 000 лева за нарушение на
чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и е
постановено стоките, предмет на нарушението да се отнемат в полза на
Държавата и да се унищожат.
В жалбата се правят подробни оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска неговата
отмяна. А при условията на алтернативност се иска намаляване на наложената
глоба.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не се представлява, но чрез своя процесуален представител, в депозирано
писмено становище, поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Въззиваемата страна – редовно призована за съдебно заседание, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателката е издадено наказателно постановление №
57/12.07.2021 г., при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в което е прието за
установено, че при извършена проверка на 01.03.2020 г. в гр. Димитровград
по бул. Съединение в товарен автомобил Форд Транзит с рег. номер СТ 3007
ВК е използвала в търговската си дейност, по смисъла на 13, ал. 2, т. 2, вр. чл.
13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като е съхранявала с цел продажба стоки 57 бр.
спортни екипи, означени с различни знаци, без разрешението на
маркопритежателите им – нарушение на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, за което й е
наложена глоба в размер на 10000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложеното по делото наказателно постановление, както и от останалите
2
доказателства по делото.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 42, т.4 и т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като видно от приложената
административнонаказателна преписка, не е съставян акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). В случая наказателното производство
по ДП № 156/2020 г. по описа на РУ – Димитровград, пр. пр. № ТОД-223/2020
г. на Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград е било образувано без
да е посочено лице, срещу което е било водено наказателното производство
(л. 1 от ДП), като до приключване на наказателното производство с
постановление от 27.10.2020 г. на прокурор от РП-Димитровград (л. 188-189
от пр.пр.), не е било повдигнато обвинение на конкретно лице, в това число и
на жалбоподателката. С това постановление на прокурора наказателното
производство е било прекратено и преписката е изпратена за търсене на
административно-наказателна отговорност, като е било прието, че
разследваното деяние само формално осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, но същото е малозначително по смисъла
на чл. 9 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.
Поради това прокурорът е прекратил наказателното производство и е
изпратил материалите на ПВ, но препис от прекратителното постановление не
е бил връчван на жалбоподателката и това е видно, както от материалите по
досъдебното производство, така също и от съдържанието на самото
прекратително постановление на прокурора. При това положение,
контролният орган е следвало да състави АУАН, тъй като спрямо това лице
производството се образува за първи път едва със съставянето на акта.
Съответно, от този момент то има процесуалните способи за защита в
производството преди издаване на НП, като несъставянето на АУАН го
лишава от всички тях и жалбоподателката, сочена за нарушител, се запознава
с фактите на обвинението едва с получаване на НП. Това засягане на правото
на защита и само по себе си е основание за незаконосъобразност на НП, в
какъвто смисъл са и оплакванията на защитата.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
3
когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на
наказващия орган. Предоставената по силата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН правна
възможност на АНО да състави наказателно постановление за нарушение,
установено въз основа на събрани в хода на прекратено наказателно
производство доказателства, му дава правомощие да извърши собствен
анализ на тези доказателства и да постанови санкционен акт. В случай, че
АНО установи наличието на данни за осъществено административно
нарушение от лице, различно от това, срещу което се е водило наказателното
производство, следва да укаже на компетентния контролен орган да състави
акт за установяване на административно нарушение. В случая наказателното
производство е било водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 172б, ал. 1 от НК, но в него жалбоподателката не е била привличана
към наказателна отговорност. Доколкото хипотезата на санкциониране по чл.
36, ал. 2 ЗАНН е изключение от общото правило за образуване на
административно-наказателно производство със съставяне на АУАН, то тази
хипотеза може да се прилага единствено по отношение на лицето, срещу
което се е водило наказателното производство, тъй като само това лице е
имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защити
по тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество (както в случая
жалбоподателката е била разпитана единствено като свидетел по досъдебното
производство) или не, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН и да се ангажира административнонаказателната му отговорност за
нарушение, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото
наказателно постановление. Следователно, за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е било
необходимо издаването на АУАН в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не
може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в
които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то
е имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административно-наказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
4
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на
АУАН, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на
административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на
защита на наказаното лице. Налице са нарушения на административно
производствените правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателката, поради което оспореното наказателно постановление
следва да се отмени. В посочения смисъл е и съдебната практика – например
Решение № 6632/12.11.2021 г., по адм. дело № 7105/2021 г. по описа на
АССГ, 4-ти касационен състав, което разрешение се споделя и от настоящата
инстанция и от което разбиране съдът не намира основание да отстъпи.
При този изход на делото, се явява безпредметно обсъждането на
останалите възражения на жалбоподателя.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
С наказателното постановление АНО се е произнесъл и по предмета на
нарушението, представляващ инкриминираните стоки, но наказателното
постановление се явява незаконосъобразно в цялост, като същото следва да се
отмени и в тази му част. С оглед на това, че стоките предоставени на АНО се
явяват веществени доказателства по досъдебното производство, то същите
следва да се изпратят от АНО на наблюдаващия прокурор за упражняване на
правомощията му по чл. 243, ал. 2, вр. чл. 112, ал. 2 от НПК, за да може да се
гарантират правата на маркопритежателите.
Страните в производството не са направили искане за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 57 от 12.07.2021 г.,
5
издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с
което на Ф. Ю. М. е наложена глоба в размер на 10 000 лева за нарушение на
чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и е
постановено стоките, предмет на нарушението да се отнемат в полза на
Държавата и да се унищожат.
УКАЗВА на председателя на Патентно ведомство, че след влизане в
сила на настоящото решение, следва да изпрати на наблюдаващия прокурор
по ДП № 156/2020 г. по описа на РУ – Димитровград, пр. пр. № ТОД-223/2020
г. на Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград, за упражняване на
правомощията му по чл. 243, ал. 2, вр. чл. 112, ал. 2 от НПК по отношение на
иззетите вещи.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6