Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1048
гр.
Пловдив, 6.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 24.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3082/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.Т.В. против Наказателно постановление № 320/07.04.2020, издадено от началник пето РУ към ОДМВР-Пловдив, с което
на А.Т.В. е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.
218б НК.
С
жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на НП
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В НП нарушението е описано по
следния начин: на 27.02.2019 г. в гр. Пловдив А.Т.В. задържал намерен мобилен телефон “Huawei
Р20 Lite" и в продължение на една седмица не съобщил за него на собственика, на властта или
на този който я е загубил.
Според настоящия състав при
описание на извършеното от наказания субект в НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита и затрудняващи
проверовъчната дейност на съда, което се явява безусловно основание за отмяна
на НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички релевантни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото
или от останалите процесуални документи с подготвително значение ( обвинителен
акт, АУАН). Всеки порок досежно тези
задължителни реквизити на правораздавателния акт, представлява съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяната му, независимо от
останалите особености в развитието на делото.
Следва да бъде отбелязано и че
гарантирането на правото на защита на наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите
фактически и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН. Действително в чл. 53, ал.
2 ЗАНН е предвидена възможност да се издаде НП и когато в АУАН са допуснати
пороци, стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
систематично тълкуване на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл.
52, ал. 2 ЗАНН се установява обаче, че този ред за саниране на процесуални нарушения, допуснати при издаване на
АУАН е неприложим,
когато в същия не са описани пълно, точно
и ясно всички съставомерни факти, не са посочени нарушените правни норми
или е определена погрешна правна квалификация.
Приложението
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити или пороци
при издаването му, които не
са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и
субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна квалификация.
В този изричен смисъл
е и трайната практика на Административен съд Пловдив, приемаща, че разширително тълкуване според което по реда
на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с
индивидуализация на съставомерните признаци на деянието и неговата правна
квалификация е недопустимо, доколкото напрактика би се обезсмислило изготвянето
на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото надлежно предявяване-
така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. №
3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015
г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от
24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
От
гореизложеното следва, че ако в АУАН са допуснати пороци при описание на
съставомерните признаци на нарушението или дадената правна квалификация, НП
подлежи безусловно на отмяна, дори и в него тези пороци да не са налице,
доколкото правото на защита на наказания субект вече непоправимо е накърнено
при предявяване на вмененото нарушение и този процесуален порок е неотстраним
по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
На
още по силно основание НП следва да се отмени и в обратния случай, когато
пороците при описание на съставомерните фактически положения и дадената правна
квалификация касаят текста на самото НП, но не и на АУАН, доколкото в ЗАНН е предвиден ред за саниране с НП
на пороци, допуснати при издаване на АУАН, но не и обратното. Както
вече се отбеляза съгласно задължителните указания дадени с ППВС 1/1953 като
правораздавателен акт, ограничаващ правната сфера на наказания субект, НП
следва със съдържанието си в пълна мяра да очертава фактическите и правните
основания за налагане на предвиденото наказание, като е недопустимо тези
основания да се извеждат по пътя на препращането или тълкуването от останалите
книжа по делото.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. №
657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по
нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че
в изпълнение на контролно- отменителните си правомощия по чл. 63 ЗАНН съдът
може да потвърди атакуваното пред него НП, само при кумулативното наличие на
следните предпоставки:
1.
Както в АУАН, така и в НП са
надлежно описани по небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда
начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение
2.
Както в АУАН, така и в НП са
надлежно описани по небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда
начин нарушените правни норми
3.
Налице е пълно съответствие между описаните в АУАН и НП съставомерни
фактически признаци и дадената правна квалификация
4.
Съставомерните фактическите положения, така както са описани в АУАН и НП се
установяват от събраните по делото доказателства
5.
Фактическите положения, така както са описани в АУАН и НП сочат на извършването на съставомерно деяние
именно по правната квалификация възведена с АУАН и НП.
6.
Фактическите положения, така както са описани в АУАН и НП позволяват реализиране на отговорността на
дееца по съответния процесуален ред- с НП или ЕФ.
Важно е да се отбележи, че
предвид гореизложените принципни положения за съда не съществува възможност да
потвърди НП въз основа на нови
съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени
за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени
на дееца с АУАН и НП. За съда не
съществува възможност и за първи път
да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма,
ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и/или НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения и приложимите правни норми, за
които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства или
правни норми, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
Поради изложеното следва да се
приеме, че ако съдът констатира, че:
-
в АУАН не са описани всички съставомерни фактически признаци, обуславящи
съставомерност по съответния административен състав и/или
приложимите правни норми, независимо от посоченото в НП
-
в НП не са описани всички съставомерни фактически признаци, обуславящи
съставомерност по съответния административен състав и/или приложимите правни норми, независимо от
посоченото в АУАН
-
е налице разминаване в очертаните в АУАН и НП съставомерни фактически
признаци и/или приложими правни норми
-
фактическите положения, така както са описани в АУАН и/или НП не
кореспондират с дадената в съответния акт правна квалификация
-
фактическите положения, така както са описани в АУАН и/или НП не са
достатъчни за преценка извършено ли е нарушението, като за да се определи
съставомерно ли е деянието на етап съдебно следствие се налага установяване на
нови съставомерни фактически признаци, които не са предявени по надлежния ред
на дееца
-
фактическите положения така както са
описани в АУАН и/или НП не позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред
НП следва безусловно да се отмени, доколкото
тези пороци няма как да бъдат санирани за първи път на етап съдебно следствие
пред въззивната инстанция.
Точно такъв е и настоящия случай.
Съгласно утвърденото разбиране в
доктрината и съдебната практика деянието
е съставомерно по престъпния състав на
чл. 207 НК, само ако
загубената вещ е намерена лично от дееца. Ако вещта е намерена от трето лице и е предадена на дееца на
някакво фактическо или правно основание, с оглед всички обстоятелства по делото
и установеното субективно отношение към предадената вещ би могло да се касае
или за престъпление по чл. 206 НК
(обсебване) или за несъставомерно деяние. Тоест основното съставомерно
обстоятелство за престъпния състав на чл. 207 НК е личното намиране на загубената вещ от дееца.
Така изрично Александър Стойнов,
Наказателно Право. Особена част. Престъпления против собствеността /стр. 120 и
сл./
Предвид гореизложените принципни
положения това съставомерно обстоятелство следва не само да се установява от
доказателствата по делото, но и да е описано надлежно в НП, доколкото само по
този начин надлежно се въвежда в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на процесното НП
в обстоятелствената му част изобщо
липсват твърдения кое е лицето което е намерило процесната вещ, което
прави невъзможна преценката на
съда дали деянието, така както е описано в НП е съставомерно по вменената
правна квалификация по чл. 207 НК, като съгласно обсъдените вече принципни
съображения, посоченото се явява безусловно основание за отмяна на НП.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН въобще не е следвало да се издава АУАН, поради което и от съдържанието му
не могат да се черпят аргументи нито за законосъобразност на НП, нито за
неговата отмяна.
Така изрично Решение № 2367 от
20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив., Решение № 1108 от 23.06.2017 г. по н. д. № 1319
/ 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай в текста на НП
липсва посочването и на друго съставомерно обстоятелство, а именно стойността на инкриминираната вещ.
Стойността на предмета на престъплението е съществен белег на всички
престъпления против собствеността. Нещо повече в хипотезата на чл. 218б НК от стойността на предмета на
престъплението зависи реда по който следва да се ангажира отговорността на
дееца. Ако стойността е под две минимални работни заплати и при наличие
на останалите визирани в законовия текст предпоставки, дееца се наказва по
административен ред, а ако е над две минимални работни заплати наказанието се
налага по реда на НПК.
В
конкретния случай с липсата на посочване в основния правораздавателен акт на стойността
на инкриминираната вещ, съдът се лишава от възможността да провери дали отговорността на дееца въобще е
могло да бъде реализирана по реда на ЗАНН, което съгласно изложените по-горе
принципни съображения представлява безусловно основание за отмяна на НП,
доколкото този порок не може да се санира за първи път на съдебна фаза.
Така
изрично Решение № 1926 от 10.11.2017 г. по н. д. № 2345 / 2017 г. на XIX състав
на Административен съд - Пловдив
Налице е и
още едно самостоятелно материално правно основание за отмяна на НП. От текста
на прокурорското постановление е видно, че от доказателствата по прокурорската
преписка се установява, че процесният
телефон е намерен не от наказания субект А.В., а от трето лице- А.Ю.,
който го предал на В.. Аналогична фактическа обстановка е приета и в АУАН, а и
не е спорна между страните.
От
изложеното следва, че надлежен субект
на престъплението по чл. 207 НК е именно А.Ю., а не А.В., доколкото
именно Ю.лично е намерил лично загубената вещ.
Както вече се посочи при тази
фактическа обстановка В. в зависимост от останалите обстоятелства по делото би
могъл да носи отговорност за обсебване по чл. 206 НК.
От текста на НК е видно обаче, че
престъплението по 207 НК е наказуемо с глоба от 100 до 300 лева, докато за
престъплението по 206 НК се предвижда лишаване от свобода, тоест се явява по-тежко
наказуемо.
При липса
на възможност за приложение на института на изменение на обвинението по чл. 287 НК в процеса по ЗАНН, деецът няма как да
бъде наказан за извършване на по-тежко наказуемо престъпление, а доколкото
деянието му е несъставомерно по –лекото, то НП следва да се отмени.
От всичко
гореизложено е видно, че пороците на
процесното НП се дължат не на дейността на наказващия орган , а на изначално незаконосъобразните указания,
които е дал прокурора за наказване на В. по чл. 207 НК при положение,
че извършеното от жалбоподателя е несъставомерно по този законов текст.
Видно от
начина на описание на деянието в НП, наказващия орган е прозрял
незаконосъобразността на прокурорските указания и се е опитал да ги
санира, което по принцип заслужава само
адмирации.
При
установената фактическа обстановка, обаче наказване по чл. 207 НК е правно неиздържано,
поради което и НП следва да се отмени.
Предвид
този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски би
имал жалбоподателят, но доколкото такива
не са поискани и не са представени доказателства за сторването им, то
не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 320/07.04.2020, издадено
от началник пето РУ към ОДМВР-Пловдив, с което на
А.Т.В. е наложена глоба в размер
на 300 лева на основание чл. 218б НК.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.