Р
Е Ш Е
Н И Е
№................
гр.
Плевен, 09. 03. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА,
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 7850 по описа за 2016 година, на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Е.И.Г. против А.И.И., в която се твърди, че
са наследници на ***И.. Посочва, се че на същия е било отстъпено право на
строеж върху държавна земя, което е реализирано. Твърди се, че бащата на
страните е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, целият от 640 кв. м.,
имот 14, кв. 8. Твърди се, че в имота има построени жилищна сграда и лятна
кухня. Моли да се допусне до делба посочения имот при два равни дяла.
С решение от 20. 01.
2017 год, постановено по делото, съдът е отхвърлил предявения от Е.И.Г., ЕГН**********,
против А.И.И., ЕГН**********, иск на осн. чл.34 от ЗС, вр. с чл.69 от ЗН, за
делба на УПИ с обща площ 640 кв. м, находящ се в ***, съставляващ имот XIV, кв.
8 по плана на с. Опанец, ведно с построените в него сгради: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА И ЛЯТНА КУХНЯ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Със същото решение, съдът е осъдил Е.И.Г.,
ЕГН **********, да заплати д.т. по сметка на ПлРС в размер на 50лв., върху
отхвърления иск. Осъдил е, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, Е.И.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН**********, направени
деловодни разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
С решение от 30.06.2017 г, постановено по в. гр. д. № 161 /
2017 год. по описа на ПлОС, решението на първоинстанционния съд е обезсилено в
частта му, в която е отхвърлен предявения от Е.И.Г., ЕГН **********, против А.И.И.,
ЕГН **********, иск на осн. чл.34 от ЗС, вр. с чл.69 от ЗН, за делба на
построените в УПИ с обща площ 640кв.м., находящ се в с. Опанец, общ.Плевен,
обл.Плевен, съставляващ имот XIV, кв. 8 по плана на с. Опанец, ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА И ЛЯТНА КУХНЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН и Е.И.Г., ЕГН**********,
е осъдена да заплати д.т. по сметка на ПлРС в размер на 50лв., върху
отхвърления иск, а на А.И.И., ЕГН**********,
направени деловодни разноски в размер на 600 лв., за адвокатско възнаграждение.
Делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда,
с участието на задължителния необходим
другар – А.Д.И., която е в граждански брак с ответника А.И.И. от 09. 03. 1963
г.
В изпълнение на указанията на въззивния съд, съдът със свое
определение от 24. 10. 2017 г, наред с първоначалния ответник в процеса, е конституирал и А.Д.И.,
адрес: ***.
Ищцата, Е.И.Г., твърди в депозираната искова молба, че тя и
първият ответник А.И.И., са наследници като низходящи на ***И., поч. на 05. 04.
1984 г. В исковата молба се посочва следното:
Поисканите до делба, построени в УПИ с обща площ 640 кв. м.,
находящ се в ***, съставляващ имот XIV, кв. 8 по плана на с. Опанец, ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И ЛЯТНА КУХНЯ, са били
построени в общински поземлен имот от общия наследодател на страните, въз
основа на типов договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от
1963 г. За построените в имота ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И ЛЯТНА КУХНЯ е било
издадено удостоверение за търпимост № ТСУС94Е – 535 - 1 от 28. 12. 2015 г. на
Община Плевен. Страните не могат да се поделят доброволно, поради което се
претендира допускане до съдебна делба при равни квоти.
Прилагат се писмени доказателства. В срока за отговор
ответниците А.И.И. и А.Д.И., чрез адв. К. от ПлАК, оспорват иска за делба, като
излагат доводи, че процесните сгради не са съсобствени, а са придобити от
първия ответник по завещание, алтернативно се претендира, че същият е придобит
от двамата ответници по давност. Излагат се доводи, че бащата на ищцата и
първия ответник е починал през 1984 г , а майка им - *** И. - през 2001 г. Твърди се, че през 1980 г. и
двамата са оставили завещание, с което завещават на сина си процесния имот.
Твърди се, че завещанията са съхранявани при нотариус, като са обявени на 02. 11.
2004 г. и вписани на 29. 11. 2004 г. Твърди се, че завещанията са действителни
и отговарят на всички законови изисквания. Алтернативно се твърди, че след
смъртта на ***И., само А.И. и втората ответница – негова съпруга са ползвали
имота, като ищцата идвала само на гости и не е предявявала претенции по
отношение на имота. Претендира се да бъде отхвърлен предявеният иск за делба.
Представени са писмени доказателства.
Ответникът е оспорил предявения иск, като е изложил аргументи,
че е собственик на имота по завещание и
алтернативно се е позовал на придобивна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори, видно
от удостоверение за наследници № 304 / 21.
06. 2016 г, че ***И. е
починал на 05. 04. 1984 г. и е оставил за наследници страните по делото - негови низходящи. Приложено е
удостоверение за идентичност на имена на
***И. и ***И.. Представен е типов договор от 15. 03. 1963 г. за отстъпване
право на строеж върху държавна земя на ***И.. Представено е удостоверение за
търпимост № ТСУ и С 94Е – 535 – 1 / 28. 12. 2015 г, изд. от Община - Плевен, на
двуетажна жилищна сграда в УПИ XIV, кв. 8 по плана на с. Опанец, построена 1963
г. и лятна кухня, построена н в същия имот през 1977 г. Посочено е, че
търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване и могат да
бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
От страна на
ответника е представено саморъчно завещание – завет - 2 б.,
с дата юни 1980 г, вписано в АВ - Плевен
през 2004 г, с което в полза на ответника, от наследодателите- родители, са
завещани посочените сгради.Изготвен е протокол за обявяване на саморъчно
завещание, съхранявано в нотариата от 02. 11. 2004 г .- 2бр. Приложен е КНА № 86,
рег. № 1152, д. № 83 / 2016 г, с което ответникът е признат за собственик на
двете сгради - двуетажна жилищна сграда от 92 кв.м. и лятна кухня от 15 кв.м,
построени в държавно дворно място, находящо се в ***
Спорен по делото е
въпросът, налице ли са условията за допускане на делба на процесния имот и
основателно ли са направените възражения на ответника?
С оглед на спорния
въпрос са събрани гласни доказателства.
Свидетелят ***, син
на ищцата, посочва, че процесният имот е
построен през 1962 – 1963 г. от родителите на майка му, т. е. баба му и дядо му,
с техни средства и труд. След смъртта на баба му, майка му е идвала в имота,
във връзка със сезонна селскостопанска работа, но не е живяла постоянно в с. ***.
От неговите показания безспорно се установява, че страните по делото са били в
лоши отношения, между тях са възникнали разногласия във връзка с добива и
реализацията на реколтата от наследствените лозя.
Свидетелят **** посочва, че познава страните и в имота от
1963 г. живее А.. Заявява, че къщата е строена
от ответника и баща му. Посочва, че сестрата не е живяла в имота и е
започнала да идва, едва във връзка с наследствени земеделски земи, но не
посочва точно през коя година. Заявява, че всички знаят в селото, че
имотът е на А..
Свидетелят ***, посочва, че ответникът живее в имота, а
сестрата живее в ***, откакто се е омъжила. Заявява, че всички знаят, че имотът
е на А. и че той, заедно с баща си и дядо си, е строил сградите.
Свидетелят ***, посочва, че ответникът живее в имота, а
сестра му не е живяла постоянно в селото.
От разпита на свидетелката ***, живуща *** имота, се
установява, че къщата е на А., а сестра
му живее в гр. ***.
Във връзка със спорните въпроси:
На първо място, съдът приема, че представените саморъчни
завещания са нищожни, тъй като датата е положена след подписа. От друга страна,
с искането за обявяване на завещанието,
наследникът е упражнил правата си по наследството, т.е. обективира
намерението си да се ползва от него, като по този начин е демонстрирал
намерението си да владее имота като свой. По отношение на възражението за
придобивна давност, направено от
ответника, съдът счита, че е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива от
недобросъвестния владелец с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Необходимо е упражняване на фактическа власт върху конкретна вещ за период по -
дълъг от 10 години и промяна на субективното отношение към вещта на лицето,
упражняващо властта. Владението трябва да е явно и обективирано по начин, че да
достигне до знанието на останалите съсобственици и да не е оспорвано от
последните./ В този смисъл е решение № 239
/ 29. 05. 1996 г. по гр.дело 91 / 1996 г. – І - во гр. отделение на ВС, решение
№ 238 / 11. 04. 2000 г. на ВКС по гр.дело № 1031 / 1999 г. на І - во
гр.отделение, решение № 265 / 28. 04. 2004 г. на ВКС по гр. дело № 720 / 2003 г.
на І - во гр.отделение, решение № 508 / 29. 07. 2003 г. на ВКС по гр. дело № 740
/ 2002 г. – І - во гр. отделение, решение № 5 от 25. 01. 2010г. на ВКС по гр. д
. № 2728 / 2008 г, II г. о. /. Ответникът трябва да докаже противопоставянето
на владението и волята му да достигне до знанието на останалите съсобственици.
Сънаследникът е отнел владението на вещта на останалите сънаследници, ако не ги
допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или ползва вещта по такъв начин,
който показва, че я счита за своя. Той е демонстрирал намерението си да свои
имотите от построяването на сградите, видно от показанията на свидетелите. Промяната на основанието на владението се установява от показанията на свидетелите и от
обявяването на саморъчните завещания през 2004 г. Към датата на ИМ, е
изтекла необходимата давност за придобиване на правото на собственост
върху процесните имоти.
При това положение, следва да се отхвърли искът за делба,
като неоснователен и недоказан. Останалите доказателства, съдът намира, че не
следва да обсъжда, като неотносими към
спора.
При този изход на процеса, следва ищцата да заплати д. т.
по сметка на ПлРС в размер на 50 лв.
На осн. чл. 78, ал.3
от ГПК ищцата следва да заплати на ответниците сумата 600 лв, представляващи
направени деловодни разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.Г., ЕГН **********,***, против А.И.И., ЕГН **********,***, и А.Д.И. ***,
иск на осн. чл.34 от ЗС, вр. с чл.69 от ЗН, за делба на:
УПИ с обща площ 640 кв. м, находящ се в с. *****, общ.**,
обл.**, съставляващ имот XIV, кв. 8 по плана на с. Опанец, ведно с построените
в него сгради: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И ЛЯТНА КУХНЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати д.т. по
сметка на ПлРС в размер на 50 лв, върху отхвърления иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Е.И.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН**********,***,
направените деловодни разноски в размер на 600 лв, за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд
в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: