и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „КейбълТел” АД - гр.Кърджали, против Решение № 583/20.10.2005 год. по Н.а.х.дело № 456/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0006/14.01.2005 год. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София, с което на „КейбълТел” АД – гр.София, на основание чл. 234 ал.4 от Закона за далекосъобщенията, е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди в жалбата си, че при връчване на акта за установяване на административно нарушение не бил осигурен преводач на представителя на дружеството – жалбодател, който бил чужд гражданин и не владеел български език, което препятствувало правото на защита на жалбодателя, тъй като съществувала несигурност дали представителят на санкционираното юридическо лице е разбрал точно и пълно съдържанието на съставеният акт за установяване на административно нарушение. Твърди, че като е приел обратното, първоинстанционният съд сам е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развива и други съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на наказателното постановление. Счита, че обемът на правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията при осъществяване на контролните й функции е дефиниран с разпоредбите на Закона за далекосъобщенията и е ограничен върху далекосъобщителните дейности; докато излъчването на радио-и телевизионни програми е радио- и телевизионна дейност, регламентирана и регулирана от ЗРТ, поради което и регулаторният орган бил друг – СЕМ. Прави извода, че актът за установяване на административно нарушение не е годно основание за образуване на административнонаказателно производство, като издаденото наказателно постановление било издадено от некомпетентен наказващ орган. Твърди още, че НП било подписано от г-жа Гергана Сърбова, която към момента на издаване на атакуваният административен акт била Председател на КРС. С решение на ВАС по адм.дело № 4531/2004 год. отменил решението на МС на РБ, с което Г.Александров е бил освободен от длъжността Председател на КРС и обявил нищожността на заповедта, с която последния бил освободен от длъжност, поради което НП не бил издаден от надлежен компетентен орган и следвало да бъде отменен. Развива съображения, че обжалваното съдебно решение не било съобразено с материално-правните разпоредби на ЗРТ и съответствуващите му разпоредби на ЗД. Моли да бъде отменено решението на РС – Кърджали, с всички произтичащо от това последици. В съдебно заседание, редовно призован, касатора не изпраща процесуален представител. Представя писмено становище, с което заявява, че поддържа жалбата така, както е предявена. Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Представя писмено становище, в което твърди, че обжалваното решение е законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е основателна. Релевираните с жалбата касационни основания са неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 0006/14.01.2005 год. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София, с което на „КейбълТел” АД – гр.София, на основание чл. 234 ал.4 от Закона за далекосъобщенията, е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че на 18.11.2004 год. двамата свидетели Недковски и Митев, които работят в Комисия за регулиране на съобщенията, извършили проверка в гр.Кърджали по повод преписка от СЕМ- София за нерегистрирана телевизионна програма, която проверка била извършена в дома на абонат на оператора "КейбълТел"АД - Екатерина Горчева от гр.Кърджали. Там чрез уред за замерване измерили параметрите на сигнала по кабела и така констатирали всички програми, които се излъчвали. След това ги описали и констатирали, че има излъчване на телевизионна програма с лого "СаbleTEL Кърджали", която не била регистрирана от СЕМ. Съдът е приел за установено от показанията на св. Недковски, че "КейбълТел" АД има програма, която се разпространявала в страната на основание чл.7 от Общата лицензия № 201, но нямал такава за програма с лого "СаbleТЕL Кърджали”. Първоинстанционният съд е приел за установено още, че жалбодателят е регистриран от КРС за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея,на основание чл.41 от Обща лицензия № 201 от 23.12.2003 год., видно от представеното по делото Удостоверение за регистрация по Обща лицензия № 201-04771-02/24.06.2004 год., издадено от Комисия за регулиране на съобщенията. Решаващият съд е посочил, че с писмо изх.№ 013-916/26.07.2005 год. Съвета за електронни медии - гр.София информирал съда, че към посочената дата телевизионна програма "КейбълТел - Кърджали" не била регистрирана в СЕМ, както и че „Кейбъл Тел" АД не притежавала нито регистрация, нито индивидуална лицензия за осъществяване на телевизионна дейност към 18.11.2004 год., като било подадено заявление за регистрация на телевизионна програма "КейбълТел - Кърджали" с вх.№ 027-183 от 31.05.2005 год., но документите били непълни с оглед изискванията на чл.111 от ЗРТ и процедурата по издаване на исканата регистрация не била финализирана.На датата на проверката бил съставен констативен протокол № П-БМ-079/ 18.11.04 год., ведно с Приложение № 2 за измерени параметри на сигналите в абонатен контакт на КДМ. С писмо от 29.11.2004 год. свидетелят Недковски поканил представител на жалбодателя да се яви за съставяне и връчване на акт заустановяване на административно нарушение по чл.234 ал.4 от ЗД, но тъй като последният не сторил това, то актът бил съставен на 06.12.2004 год. и изпратен в гр.София за връчване. В акта за установяване на административно нарушение проверяващите посочили, че „КейбълТел” АД – гр.София на 18.11.2004 год. в гр.Кърджали е разпространявало по кабелната си далекосъобщителна мрежа нерегистрирана телевизионна програма по реда на Закона за радиото и телевизията с лого „CableTEL Кърджали” на честота f=599.250 МНz, канал 37, с което е нарушило условията на чл.7 т.3 от Обща лицензия № 201/23.12.2003 год. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея / обн.ДВ бр.2/2004 год./, което квалифицирали като нарушение по чл. 234 ал.4 от ЗД. От самият акт се установявало, че същият е връчен лично на Роналд Чарлз Финли на датата 08.12.2004 год. На база на така съставеният акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с аналогично описание на нарушението. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че посоченият от административнонаказващият орган текст на чл.234 ал.4 от Закона за далекосъобщенията е дефинирал състава на административното нарушение, а именно: "Обществен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 15000 лв."; определил е признаците на цитираната административнонаказателна норма, като е направил извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна вмененото му административно нарушение, за което му е наложено административно наказание в неговия предвиден и възможен минимум от 5000 лв.За да направи този краен извод, съдът е приел за безспорно установено, че жалбодателя отговаря на понятието „обществен оператор” по смисъла на ЗД; както и че от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Недковски и Митев се установявало, че жалбоподателят разпространява по кабелната си далекосъобщителна мрежа телевизионна програма с лого "СаbleТЕL Кърджали", която не е регистрирана по Закона за радиото и телевизията, видно от писмо изх.№ 013 - 916/ 26.07.2005 год. на Съвета за електронни медии, което представлявало нарушение на чл.7 т.З от Обща лицензия № 201/23.12.2003 год. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея. Приел е също, че в случаят е ангажирана обективната отговорност на търговеца и установяване и доказване на вина не е необходимо, като на жалбодателя е била наложена имуществена санкция в предвидения минимум от 5000 лв., която съответствала на извършеното и на извършителя. Изложил е съображения, с които е отхвърлил доводите и оплакванията на жалбодателя относно твърдяните от последния допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. По отношение твърдяната от жалбодателя некомпетентност на наказващият орган решаващият съд е приел, че за нарушения за неспазване на условията и изискванията на Общата лицензия, констатирането на нарушенията и налагането на наказанията става именно по Закона за далекосъобщенията, който е приел за приложим в конкретния случай. Въз основа на всички изложени съображения е направил крйният извод, че обжалваното пред него наказателно постановление е законосъобразно, поради което го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за основателен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, но към установените с тях факти не е отнесъл приложимия материален закон. Приетата от решаващият съд фактиче±ка обстановка, описана по-горе – по отношение на извършената проверка от служители на КРС, направените констатации, съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление, е установена от събраните по делото доказателства, като няма спор относно същата между страните. Основният правен спор по делото се концентрира върху въпроса: допуснато ли е при така установената фактическа обстановка описаното в АУАН и НП административно нарушение. За да отговори на посоченият въпрос, настоящата инстанция съобрази следното: Безспорно е, че касатора осъществява дейност като далекосъобщителен оператор, при условията на Обща лицензия № 201/2003 год. Разпоредбата на чл. 7 т.3 от Общата лицензия установява правото /и задължението/ на регистрирано по лицензията лице да разпространява програми на радио- и телевизионни оператори, регистрирани и/или лицензирани по Закона за радиото и телевизията. От смисловото и систематично тълкуване на посочената разпоредба е видно, че израза „…регистрирани и/или лицензирани по Закона за радиото и телевизията.” се отнася не до понятието „програми”, а до съществителното „радио- и телевизионни оператори”. Този извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че в ЗРТ не се съдържа каквото и да било изискване за регистриране /а още по-малко за лицензиране/ на радио- и телевизионни програми, а напротив – в разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗРТ изрично е прогласен принципа на свобода на създаването радио- и телевизионни програми в Република България; осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на радио- и телевизионни програми на територията на страната и при условията на посочения закон /чл.9 ал.3 от ЗРТ/. Нещо повече, от заглавието и съдържанието на Глава шеста от ЗРТ, респ. от разпоредбата на чл.125а от ЗРТ се установява, че на регистриране и/или лицензиране по смисъла на ЗРТ подлежат радио- и телевизионни оператори, които могат да бъдат физически лица – еднолични търговци и юридически лица, а не създаваните или разпространявани програми. Все в този смисъл са и разпоредбите на чл.20, чл.32 и др. от ЗРТ. Предвид изложеното, и с оглед описанието на твърдяното нарушение в АУАН и НП – че касатора е разпространявал на 18.11.2004 год. нерегистрирана телевизионна програма с лого „CableTEL Кърджали”, касационната инстанция намира, че Общата лицензия № 201/2003 год., при условията на която касатора осъществява далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми, не вменява на последния задължението да разпространява регистрирани по ЗРТ програми /именно нарушение на каквото е посочено в АУАН и НП/, а му вменява задължението да разпространява радио- и телевизионни програми само на регистрирани радио- и телевизионни оператори. Ето защо, не е възможно чрез описаното в НП деяние – разпространяването на нерегистрирана телевизионна програма, касатора да извърши нарушение на условията на Общата лицензия № 201/2003 год., и по-конкретно на чл.7 т.3 от същата, което би било основание за ангажиране на безвиновната му административнонаказателна отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 234 ал.4 от ЗД. С други думи, посоченото в НП деяние на касатора не съставлява административно нарушение по чл.234 ал.4 от ЗД и същият не би могъл да отговаря по реда на административнонаказателното производство, чрез налагане на имуществена санкция на юридическото лице. В тази връзка следва да се отбележи, че без правно значение в случая е дали посочената телевизионна програма с лого „CableTEL Кърджали” е на регистриран и/или лицензиран по ЗРТ радио- и телевизионен оператор, тъй като дори и да не е на такъв, извършването на такова нарушение на условията на Общата лицензия № 201/2003 год. не е посочено, описано и вменявано на касатора въобще – нито в АУАН, нито в НП. С оглед изложените по-горе съображения, настоящата инстанция намира за несъстоятелен довода на представителя на ответника по касация, изложен в представеното по делото писмено становище – че изискването на чл.7 т.3 от Общата лицензия № 2012003 год. за регистрация и/или лицензиране по ЗРТ се отнася както за радио- и телевизионния оператор, така и за предаваната програма, а и същият довод представлява изключително свободно и разширително тълкуване на посочената норма, което е недопустимо. При това положение, и тъй като не е налице извършването от касатора на твърдяното административно нарушение, като не е съобразил посочените обстоятелства, а е направил обратния извод за осъществяване на соченото административно нарушение от касатора от обективна и субективна страна, първоинстанционния съд е допуснал грешка при юридическото квалифициране на установените факти, т.е. допуснал е нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното в настоящото производство решение. Това налага същото да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Настоящата инстанция намира направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на посоченото касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неоснователен. Това е така, тъй като съществените нарушения на процесуалните правила, като касационно основание, водещо до неправилност на съдебно решение, са само и единствено тези процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на делото или постановяване на решението. Такива процесуални нарушения настоящата инстанция не констатира да са допуснати от решаващият съд, като обосновката на оплакването на касатора в касационната жалба – за допуснати в хода на провеждане на административнонаказателното производство от наказващият орган процесуални нарушения, сочи на друго касационно основание – нарушение на материалния закон, по което съдът се е произнесъл по-горе в мотивите си, поради което е безпредметно обсъждането им. При този изход на делото, и с оглед изложеното по-горе относно наложителната отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление, поради нарушение на материалния закон, настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда и да се произнася и по третото заявено касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 583/20.10.2005 год. по Н.а.х. дело № 456/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което п о с т а н о в я в а: ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 0006/14.01.2005 год. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София, с което на „КейбълТел” АД – гр.София, на основание чл. 234 ал.4 от Закона за далекосъобщенията е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |