ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
гр. Габрово, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500468 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „АПС Бета България" ЕООД,
подадена чрез пълномощника П. Б. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.
№ 1885/2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението за претендираните суми.
Излагат съображения, че между страните „Кредисимо" ЕАД, в качеството си на
кредитодател, и Д. Г. Г., с ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № 896459 на 23.06.2017 г. по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече. В Раздел III, т. 6 от Общите условия /ОУ/,
ясно е посочен фактът, че „Кредисимо" ЕАД предоставя на Кредитополучателя на
посочения в Заявлението имейл адрес „Стандартен европейски формуляр" (СЕФ), съдържащ
1
цялата необходима преддоговорна информация за желания Кредит. В т. 8 на същия раздел
от Общите условия /ОУ/ е посочено също, че „Кредисимо" ЕАД предоставя на
Кредитополучателя на посочения в Заявлението имейл адрес актуалните ОУ и проект на
Договор за Кредит на български език. Следователно Д. Г. Г. е имал изцяло възможността да
се запознае с всички необходими документи за сключването на процесния договор.
Посочените документи са приобщени към доказателствения материал по делото още с
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
образуване на настоящото производство.
Длъжникът Д. Г. Г. е сключил на 23.06.2017 година Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице -
„Кредисимо" ЕАД и да отговаря пред него солидарно с длъжника Д. Г. Г. за всички
задължения на длъжника по Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от „Кредисимо" ЕАД. На 23.06.2017 г. „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо" ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“
ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо" ЕАД за всички задължения на длъжника по
Договора за кредит. Така „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задълженията си към Д. Г. Г. по
Договора за предоставяне поръчителство.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
„Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на
Д. Г. Г. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на
уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД е
изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими
суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“ ЕООД. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е
погасило дължимите от Д. Г. Г. на „Кредисимо" ЕАД суми, както следва: 1. 450 лева
/главница/ по Договор за кредит; 2. 47.45 лева /договорна лихва/ за период 10.07.2017 г. до
10.11.2017 година; 3. 171.37 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по електронна поща
Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора
„Кредисимо" ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 229.65 лева, ведно със сумата от
79.11 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по
Договора за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера „„АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
2
гр. ***, п.к. ***, бул. „***" № * *, ап. *. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от
него в договора електронна поща с имейл от 06.04.2021 г.
Моли да се отмени постановеното от Районен съд- Габрово Разпореждане № 2326 от
11.11.2022 г., с което е отхвърлено заявлението да се издаде Заповед за изпълнение в полза
на „АПС Бета България" ЕООД срещу длъжника Д. Г. Г., с ЕГН ********** за следните
суми: 450,00 лв. - главница по договор за кредит № 896459, сключен на 23.06.2017 г. между
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *** и Д. Г. Г.; 229,65 лв. - възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до изплащането
им; 47,45 лв. - договорна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 10.11.2017 г.; 171,37 лв. - лихва
за забава върху вземането по договор за кредит за периода 10.07.2017 г. до 23.02.2021 г.;
79,11 лв. - лихва за забава върху възнаграждението по договор за поръчителство за периода
23.02.2021 г. до 02.03.2021 г, които задължения са прехвърлени на „АПС Бета България"
ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен с
„Кредисимо" ЕАД и „Ай тръст" ЕООД.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление от „АПС
Бета България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Г. Г.. Във връзка с
подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 2398/2022 г. по описа на Районен съд -
Казанлък на парично вземане в размер на 977,58 лв., от които: главница в размер на 450,00
лв. и 229,65 лв. - възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство; 47,45 лв. -
договорна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 10.11.2017 г.; 171,37 лв. - лихва за забава
върху вземането по договор за кредит за периода 10.07.2017 г. до 23.02.2021 г.; 79,11 лв. -
лихва за забава върху възнаграждението по договор за поръчителство за периода 23.02.2021
г. до 02.03.2021 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Паричното вземане е за задължение по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна „Ай тръст“ ЕООД в полза на „АПС Бета България" ЕООД. Длъжникът е бил
уведомен за цесията на електронната си поща на 06.04.2021 г.
В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на
23.06.2017 г. между „Кредисимо" ЕАД и Д. Г. Г. е сключен договор за потребителски кредит
с № 896459, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, като кредитополучателя се е задължил при
3
условията и сроковете да говора да усвои върне като заплати на кредитодателя уговорената
лихва за ползване на кредита.
Между „Ай тръст“ ЕООД и Д. Г. Г. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и
„Кридисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя, по договора за потребителски кредит.
Поради неизпълнение на задължението си, договора за потребителски кредит от
страна на кредитополучателя е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай
Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „АПС Бета България" ЕООД възниква правен интерес от
предявяване на претенциите по съдебен ред.
Претендират от длъжника Д. Г. Г., посочените по-горе суми и разноски.
С определение № 1823 от 12.10.2022 г., Районен съд – Казанлък е прекратил
производството по ч.гр.д. № 2398/2022 г. и е изпратил заявлението и приложенията към него
по компетентност на Районен съд – Габрово, на основание чл. 118 във вр. с чл. 411 от ГПК.
Образувано е ч.гр.д. № 1885/2022 г. по описа на ГРС.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че договора за кредит е бил
сключен от разстояние, чрез средствата за комуникация, доставчикът е длъжен да докаже, че
са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено
съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл.18, ал. 1
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът за кредит от
разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
електронния документ и електронния подпис. Към заявлението не са приложени
доказателства за комуникацията между страните по договора, за електронните им изявления.
Точно поради тази причина е напълно неизяснено какво всъщност е предложено на
потребителя и по какъв начин е сключен договора. По изложените съображения, съдът е
приел, че не се установява наличието на сключен Договор за потребителски кредит с №
896459 от 23.06.2017 г. между длъжника Д. Г. Г. и „Кредисимо“ АД, поради което е
отхвърлил изцяло заявлението, тъй като искането е в противорчие със закона.
Въззивният съд изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд по
отношение на договорите сключени от разстояние и по реда на ЗПФУР. За доказване факта
на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18 от
ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата
от разстояние, който следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора, а в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага ЗЕДЕУУ. В случая към заявлението по чл. 410 ГПК не са представени
4
доказателства, от които да се установява, че е спазен реда и формата за сключване на
договора за потребителски кредит от разстояние, и в частност реда електронно изявление, в
съответствие с изискванията на ЗЕДЕУУ, което е необходимо, за да бъде ангажирана
отговорността на длъжника за неизпълнение. Към подадената частна жалба също не са
представени доказателства, които да обосноват различен извод от този на заповедния съд.
В изпълнение на задължението си по чл. 410, ал. 3 от ГПК при сключен договор за
потребителски кредит от разстояние заявителят не е освободен от задължението си да
ангажира годни доказателства за това, че са направени валидни електронни изявления от
страните, насочени към сключването на договора. Този извод произтича и от разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Предвид това, за да изпълни
разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, заявителят, който претендира вземания въз основа на
потребителски договор от разстояние, следва да представи към заявлението електронния
документ, обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението,
при съвпадането на които възниква договорната връзка.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2326 от 11.11.2022 г. постановено по ч.гр.д. №
1885/2022 г. на Районен съд - Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5