Р Е Ш Е Н И E
1117/7.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание
на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1569 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на «Ф.В.К. ООД, със седалище *** представлявано от Цв. К.срещу НП № 23-0000166,
издадено на 14.03.2019г. от Началник на ОО »Автомобилна администрация» гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 200 лева на осн. чл. 105 ал.1
от ЗАвтПревози за нарушение на чл.10, §2
от Регламент 561/2006 на ЕП и Съвета вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПревози.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Формулирано е искане за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата и искането до съда.
Представителят администратино наказващия орган оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на процесния акт.
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2019 г. свидетелят
Й.Й., служител в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, приключил комплексна
проверка на «Ф.В.К. ООД относно транспортната
дейност на дружеството. След като се запознал с предоставените документи
установил, че дружеството притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на РБългария,
а от съдържанието на предоставената на
магнитен носител информация от картата на водача и чрез програмен продукт TDCS - че на 01.06.2018г. водачът
Ев. Г.при извършване на превоз на товари за собствена сметка за периода от 11:07 ч. до 17.:12 ч. го е управлявал 4.50
ч. без да ползва непрекъсната почивка от
поне 45 минути, след период на
управление от 4.30 ч. или поне 15 минути, последвана от почивка по време на
работа от поне 30 минути. По този начин той е превишил времето за управление с
20 минути. За това свид.Й. приел, че транспортното предприятие не извършва
редовни проверки за осигуряване спазването на глава ІІ от Регламент 561/2006
г.
На 14.02.2018 г. свид. Й. съставил срещу «Ф.В.К. ООД, акт за установяване на административно
нарушение № 259762. В него той описал констатациите си и иззетите като
доказателства документи. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 10, § 2 изр.1 пр.2 от Регламент
№ 561 /2006 г. на ЕП и Съвета във връзка с чл. 78, ал.1, т.1 от
ЗАвП. При предявяване на акта на лице упълномощено от законния
представител на нарушителя, било вписано
че има възражения, но в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
писмени такива не били депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-0000166/
14.03.2018 г. В него административно-наказващият орган като възприел изцяло
направените в АУАН фактически констатации, квалифицирал нарушението по чл. 10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент
№ 561 /2006 г. във връзка с чл. 78, ал.1, т.1 от
ЗАвПр. и на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвтПр
наложил на дружеството жалбоподател
имуществена санкция в размер на 200 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетеля Й.Й.
и писмените доказателства приобщени по делото. Съдът ги кредитира като обективни и взаимно допълващи
се.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
кръга на предоставените им правомощия съгласно чл.91 ал.3 от ЗАвтП, чл.92 ал.2
от ЗАвтПревози и Заповед № РД
-08-249/15.05.2015 г. издадена от Министъра на ТИТС.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред
административно наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на
законния представител на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение в срока по
по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда
на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Както в
АУАН, така и в процесното НП допуснатото нарушение е описано с необходимата конкретика
и същото се изразява в това, че в качеството си на превозвач «Ф.В.К. ООД не е извършвал редовни проверки за осигуряване спазването на
нормативната уредба в случая от водача Е.. Г., който на
01.06.2018 г. е работил повече от допустимото, съгласно нормативно предвиденото
задължение за ползване на почивка след период на управление от 4.30 ч. Т.е. фактите и обстоятелствата, които
водят до ангажиране на адм. наказателната отговорност са конкретизирани
по начин, който не осуетява правото на
защита на нарушителя. Датата на извършване на нарушението е индивидуализирана
съобразно тази, на която е установено превишение на времето за управление на превозното
средство от посочения водач и неползвана на почивка В този смисъл съдът счита,
че не са допуснати нарушения по см на чл.42 т.3 и 4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
По
приложението на материалния закон:
Съдът намира, че от доказателствата по делото може да се направи
безспорен извод, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 10 § 2 изр.2 пр.2 от Регламент
№ 561 /2006 г. по следните
съображения: Съгласно чл. 4
б."п" от регламента "транспортно предприятие" е всяко
физическо лице, всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без
юридическа правосубектност, независимо дали е с цел печалба или с идеална цел,
или всеки официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност
или зависи от орган, който притежава такава правосубектност, които извършват
автомобилен превоз, независимо дали под наем или срещу възнаграждение или за
своя собствена сметка. В случая, няма спор, че „Ф.В.К. ООД е такова транспортно предприятие. За него,
съобразно разпоредбата на чл. 10 § 2 изр.2
съществува задължение да инструктира водачите и извършва
редовни проверки, щото те да са в състояние да спазват глава II от Регламент
561/2006 г. От
писмените доказателства по преписката се установява, че управлението на
превозното средство на 01.06.2018 г. е продължило 4 ч. и 50 м. и водачът му не
е ползвал непрекъсната почивка от 45 мин. или такава от поне 15, последвана
от почивка по време на работа от поне 30
мин.
Конкретното нарушение е извършено
чрез бездействие - неосъществен контрол, непроведени проверки, предположени
като действия от норма в Регламент.
Действително нормата на чл.10 §2 изр.2 пр.2 от Регламент 561/2006 не предвижда
определена форма на проверките. Това
дава възможност на превозвача сам да избере начина на организация на работата,
но тя трябва да е осъществена така, че проверките да бъдат доказани. Ангажираните
от жалбоподателя писмени доказателства:
Заповед № 1 относно задълженията на водачите за времето на управление,
прекъсване и почивки съобразно разписаното
в чл.5-9 от Регламент 561/2006 г. и извлечение от книгата за инструктаж,
в която е удостоверен извършения такъв
на Евг.Генов при постъпване на работа,
вкл. и запознаването му с посочената заповед, не могат да обосноват извод за
изпълнение на задължението на транспортното предприятие да извършва редовни
проверки за осигуряване на спазването от водачите на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от Регламент
561/2006 г.
Освен това проведеният първоначален
инструктаж, няма отношение към последващия периодичен контрол. Самата нарушена
норма в изречение второ,/ което изрично е посочено като форма на изпълнителното
деяние в АУАН и НП/, прави диференциация между инструктажа и последващия
контрол, като е предвидил двете фактически действия отделно едно от друго, но в
задължителна последователност.
Предвид изложеното
съдът намира, че законосъобразно е ангажирана
адм. наказателната отгорност на жалбоподателя, по реда на чл. 105 от ЗАвПревози,
която регламентира общия случай на санкция за нарушения на този закон, вр. чл. 78,
ал.1, т.1 от закона. Наложената имуществена санкция е в предвидения
от законодателя абсолютен размер, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията
й.
Съдът не намери
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН тъй като настоящото нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от останалите случаи на нарушения от този вид, още повече че за
жалбоподателя има регистрирани и други нарушения на нормативни актове свързани с реда за
извършване на обществен превоз на товари.
При така установената процесуална и
материална законосъобразност на обжалвания акт същият следва да бъде потвърден, за това и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0000166,
издадено на 14.03.2019г. от Началник на ОО »Автомобилна администрация» гр.Варна, с което на «Ф.В.К. ООД, със седалище *** представлявано от Цв. К.е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 200 лева на осн. чл. 105 ал.1
от ЗАвтПревози за нарушение на чл.10, §2
от Регламент 561/2006 на ЕП и Съвета вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПревози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
СЪДИЯ: