№ 4039
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110146707 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от И. Х. Н. срещу „Дяков констръкшън“ ЕООД с
правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 20 000 лв., предявена като частичен
иск от пълен размер от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.03.2021г.,
установена с разпореждане № 30604/01.11.2022 г. на ТП на НОИ – София-град, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 02.03.2021г. Претендират се и разноските по
делото.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор от
21.04.2020г. е работил при ответното дружество на длъжността „общ работник“ и с място на
работа гр. София, ул. „Рожен“ № 88.
Твърди, че на 02.03.2021г. при изпълнение от възложена от прекия му ръководител
работа – пресоване на ламарина на преса, която не е била технически изправна и е била без
проведени редовни технически прегледи, е претърпял трудова злополука, която е призната за
такава по смисъла на чл. 55 и сл. КСО с разпореждане № 30604/01.11.2022 г. на ТП на НОИ
– София-град съгласно чл. 60, ал.1 КСО. В следствие на инцидента ищецът е претърпял
телесни увреждания, изразяващи се в ампутация на дистална фаланга на 2-ри пръст на лява
ръка. Поддържа, че е търпял и продължава да търпи болки, страдания, психически
дискомфорт и стрес от настъпилата трудова злополука. Сочи, че след настъпването на
злополуката е изпитвал силна болка, която е продължила в периода на възстановяване с по-
нисък интензитет. Навежда твърдения, че травмата е създала и нейните последици ще
1
продължава да създават неудобства в ежедневието му при всички действия, извършвани с
помощта на лявата ръка. Изтъква, че в следствие на случилото се е претърпял и тежка и
остра психотравма, изразяваща се по подробно описаните в исковата молба начини.
Претендира заплащане на сумата от 20 000 лв., частично от 40 000 лв., ведно със законната
лихва върху главниците от 02.03.2021г. до окончателното изплащане, както и разноските по
делото.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който се взема становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва наличието на трудово правоотношение между страните по
договор от 21.04.2020г., тъй като същият не е представен по делото. Сочи, че липсва
причинно-следствена връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Твърди, че не
му е известно да е настъпвала описаната в исковата молба трудова злополука. Поддържа, че
няма данни за настъпила след злополуката временна или трайна неработоспособност на
ищеца. Навежда доводи за липса на вина от страна на работодателя за настъпване на
злополуката, като прави евентуално възражение за проявена от ищеца груба небрежност.
Оспорва размера на предявения иск като завишен.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.200 ал.1 и ал.3 от КТ
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото;
2.професионално заболяване или трудова злополука, установена по съответния
административен ред; 3/ причинена временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % или смърт, 4/ вреда – имуществена или неимуществена и
нейния размер, и 5/ причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата
злополука и вредата.
С оглед представените по делото доказателства съдът намира, че не е налице елемент
от фактическия състав, а именно наличие на трудова злополука, установена по съответния
административен ред.
Считано от 01.01.2000г. КСО регламентиран за реда за установяване на трудова
злополука- чл.55-60 от КСО. Проведена административна процедура за установяване на
2
трудово злополука и приемането за такава с нарочен акт от съответното длъжностно лице е
положителна предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на работодателя по
реда на чл.200 от КТ. В решения на ВКС постановени по чл.290 от ГПК – № 374/23.07.2014г.
по гр.д. № 3766/2013г. на ІV г.о. на ВКС, № 319 от 22.06.10 г. по гр. дело № 204/09 г. на ІІІ г.
о. на ВКС и решение № 31 от 2.02.11 г. по гр. дело № 1894/09 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение
№ 109 ОТ 12.03.2012г. по гр.д. № 622/2011., ІV г.о. на ВКС, Решение № 339 от 10.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 728 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1957/2009 г., III г. о., ГК, и др. е прието, че липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на
исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този
факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл. 57 и сл. от
Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране
на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обусловя наличието на елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200
КТ. Липсата на разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца
да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.
Действително, в настоящия случай първоначално с Разпореждане № 30604 от
01.11.2022г. на ТП на НОИ процесната злополука е била призната за трудова по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО.
Разпореждане № 30604 от 01.11.2022г. на ТП на НОИ е било отменено с Решение №
1040-21-666/10.11.2023г. на директора на ТП на НОИ и преписката е била върната за ново
произнасяне.
Впоследствие с Разпореждане № 30604 от 10.01.2024г. на ТП на НОИ процесната
злополука не се приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Изложени са мотиви във
връзка с факта, че на 02.03.2021г., когато е настъпила злополуката, работникът е бил в
отпуск и че не е доказано, че злополуката е довела до неработоспособност.
От удостоверение изх. № 1023-21-678/10.04.2024г. е видно, че Разпореждане № 30604
от 10.01.2024г. на ТП на НОИ е влязло в сила на 27.03.2024г.
Ето защо съдът намира, че не е доказано описаната в исковата молба злополука да е
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Напротив, по установения ред е прието, че същата
не представлява трудова злополука. С оглед горепосочената практика съдът се счита
обвързан от извода на длъжностното лице към НОИ, че процесната злополука не е трудова
по своя характер.
По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен само на това основание, без да
е необходимо разглеждане на останалите елементи на фактическия състав.
3
Относно разноските по производството:
Предвид изхода на делото, разноски биха се дължали единствено на ответника. Тъй
като същият се представлява от синдик, на когото не се следва възнаграждение като
ангажиран процесуален представител и тъй като самият той сочи, че не е реализирал
разноски по делото по време на устните състезания, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. Н. ЕГН: **********, с адрес: гр. Ботевград, ул.“Хан
Аспарух“ № 32 и със съдебен адрес: гр. София, ул.“Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж,
офис № 4, срещу „ДЯКОВ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Банишора“ № 92, вх. Д, ет. 4, ап. 62,
представлявано от синдик Х. В. М., със съдебен адрес: гр. София, бул.“Княз Александър
Дондуков“ № 5, вх. В, ет. 5, иск с основание чл.200 ал.1 от КТ за сумата от 20 000,00 лв.
/двадесет хиляди/, частично от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.03.2021г. в гр.
София, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на увреждания:
ампутация на дистална фаланга на 2-ри пръст на лява ръка, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 02.03.2021г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4