О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
02.08. 2019
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 960 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от А.Д.А., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** срещу Я.А.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищцата твърди, че с определение от 23.02.2017 г. Окръжен съд - Кюстендил е допуснал обезпечение на бъдещия иск на Я.А.Г. срещу нея за сумата от 57 789, 87 лева чрез запор на банкови сметки в 27 банки на територията на Република България. Въз основа на така посоченото определение е издадена Обезпечителна заповед на 27.02.2017 г., с която се налага обезпечителен запор. По молба на ответницата е образувано изпълнително дело № 20178510401226 по описа на ЧСИ Мариян Петков - peг. № 851 с район на действие - Софийски градски съд. Делото е образувано на 09.03.2017 г. и на същата дата са изпратени запорни съобщения до посочените в Обезпечителната заповед 27 банки. Твърди, че има разкрити банкови сметки на територията на Република България единствено в „Прокредит Банк” АД. С получаването на запорните съобщения „Прокредит Банк” АД е наложила обезпечителния запор върху двете банкови сметки на ищцата. В предоставения месечен срок ответницата е предявила пред родово компетентния Окръжен Съд - Хасково иск за заплащане от страна на ищцата на сумата от 57 789, 87 лева на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Образувано е гр. д. 205/2017 г. по описа на ОС - Хасково, по което е постановено Решение № 440/24.11.2017 г., с което искът е отхвърлен изцяло, а Я.Г. е осъдена да заплати сторените разноски на ищцата. Срещу така постановеното съдебно решение Я.Г. е депозирала въззивна жалба, по която е образувано в. гр. д. 154/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и с Решение № 87/16.05.2018 г. въззивната инстанция е потвърдила изцяло първоинстанционното решение. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата и с определение № 945/03.12.2018 г., постановено по гр. д. 3748/2018 г., IV Гражданско отделение на Върховен касационен съд не е допуснало до касационно обжалване на въззивното решение, съответно така постановеното първоинстанционно решение, с което се отхвърля предявеният от Я.Г. иск е влязло в законна сила. Сочи, че за периода, през който съдебният спор е бил висящ между Я. Георгиева Г. и ищцата - от месец март 2017 г. до месец декември 2019 г. върху описаните по - горе банкови сметки обезпечителният запор е бил в сила. Сметките са останали запорирани и съгласно Тарифата за физическите лица на „Прокредит Банк” АД, банката събира такси за обслужване на банкови сметки, върху които са наложени запори, както следва: „месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор - ВGN 150“. За периода от налагане на обезпечителния запор до моментa на предявяване на исковата молба Тарифата е била неколкократно променяна, като таксите, които са били събирани, са следните: за периода от месец април 2017 г. до месец август 2017 г. включително - ежемесечна такса от 5,11 € или обща такса в размер на 25,55 €; за периода от месец септември 2017 г. до месец май 2018 г. включително - ежемесечна такса от 25,56 € или обща такса в размер на 230,04 €; за периода от месец юни 2018 г. до месец май 2019 г. включително - ежемесечна такса от 76,69 € или обща такса в размер на 920,28 €. Общата сума на събраните такси от банковата сметка на ищцата поради наложения запор е в размер на 1 175, 87 €, чиято левова равностойност възлиза на 2 299, 80. Твърди, че така събраните от банката такси не биха били събрани от банката, ако запорът върху сметката на ищцата не беше наложен. От друга страна – исковото производство, инициирано от страна на Я.Г. по обезпечения иск е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което искът се отхвърля по категоричен начин. Намира, че събраните от сметката й такси в размер на 2 299, 80 лева за периода от месец април 2017 г. до месец май 2019 г. включително, представляват нанесена вреда на ищцата. Отделно от това - по разплащателната сметка на ищцата, разкрита в лева към датата на налагане на обезпечителния запор е имало наличност в размер на 347, 27 (триста четиридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) лева. Съгласно посочената Тарифа за физическите лица на „Прокредит Банк” АД, сумата е събрана в пълен размер за периода от налагането на запора до настоящия момент и поради липса на допълнителна наличност, тя е служебно закрита. Намира, че посочената сума също представлява претърпяна вреда от неоснователно наложения обезпечителен запор. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата общо от 2 800, 43 лева, представляваща: претърпяна вреда от наложен запор върху банковите й сметки, разкрити в „Прокредит Банк” АД за периода от месец април 2017 г. до месец май 2019 г. включително в размер на 2 647, 07 лева; законна лихва за забава върху горната сума в размер на 153, 36 лева, изчислена за периода от настъпване на вредата до датата на предявяване на настоящата искова претенция, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се признава исковата претенция и се моли поради това и доколкото се сочи, че не е даван повод за завеждане на делото разноските в настоящото производство да се възложат върху ищцата.
2.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възражения на ответника:
Предявен е иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК.
3. Права и
обстоятелства които се признават: ответникът признава иска.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение на доказателствената
тежест:
Ищецът следва да докаже следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност, че е бил ответник по бъдещ иск, по отношение на който съдът е допуснал обезпечение, искът не е бил предявен в срок или същият е отхвърлен, съответно настъпване на вреди от това и размера им. Не е необходимо да се доказва вина от страна на ищеца по обезпечения иск при извършените от него процесуални действия, доколкото отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е обективна.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопрекратявящи, правоунищожаващи.
Предвид разпределението на доказателствената
тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат
доказателства.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, по останалите доказателствени искания на ищцата, съдът обявява на страните, че ще се произнесе след изслушването им в първото по делото открито съдебно заседание.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2019г. от 11, 20 ч., за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като
на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на
съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер,
като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание,
споразумението има значение на влязло в
сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за
страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: