Р
Е Ш Е Н И Е № 3
Гр.
Бургас, 27. 01. 2020г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на десети януари през 2020г. , в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
При
секретаря Павлина Костова и с участието на Прокурора Десислава Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия- докладчика Захариев в. НОХД № 1084 по описа на
Съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 15 от 03. 10. 2019г.
по НОХД № 137- 2019г. Районен съд- Карнобат е признал подсъдимия И.Е.А. с ЕГН **********,***
за ВИНОВЕН в това, че на
05.07.2018 година около 00.20 часа в с.
Съединение община Сунгурларе, Бургаска област по улица “Втора“ в посока центъра,
до парка, управлява моторно превозно средство-лек автомобил „********“ с рег. № ********
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно с концентрация
на алкохол в кръвта 1.42 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 318 от 06.07.2018 год. на
Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР Бургас, поради което и на
основание чл.343б,ал.1 от НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, както и на наказание „ГЛОБА“ в размер на 500лв., и на
лишаване от право на управление на МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА като е зачел времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
ОТЛОЖИЛ е, на
основание чл. 66,ал.1 НК изпълнението на определеното наказание една година
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Накрая с
присъдата съдът е осъдил на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия И.Е.А., със
снета по делото самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на КРС
разноските по делото в размер на 14лв. и по сметка на ОД на МВР Бургас в размер
на 50.26лв.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимият, който я обжалва чрез своя защитник адв. П.Н. *** със
съображения, че тя е незаконосъобразна, необоснована и постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила на досъдебното
производство. Моли присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена нова
такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, респективно-
атакуваната присъда да бъде отменена и делото върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати нарушения.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Бургас намира жалбата
за частично основателна, но по съвсем други съображения- че нито от
диспозитива, нито от мотивите към нея не е ясна действителната воля на съда. В
тази връзка намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото върнато на
първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите според него нарушения.
Подсъдимият
лично и чрез своя процесуален представител, моли съда да го признае за невинен
и да го оправдае по предявеното обвинение, респективно присъдата да бъде
отменена и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите според
него нарушения на процесуални правила. Както пред първата, така и пред
настоящата инстанция не се признава за виновен.
Бургаският
окръжен съд, в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 НПК и независимо от основанията, посочени от страните, приема за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срок от процесуално легитимно лице и пред компетентен съд, поради
което е процесуално допустима.
По
същество:
За да постанови атакуваната присъда,
районният съд е положил всички необходими и достатъчни усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото, въз основа на което е направил обосновани изводи
относно фактическата обстановка. Приел е за безспорно, че подс. И.Е.А. е
неосъждан, но като правоспосочен водач на МПС отт 21.06.1999 год.е допуснал
редица нарушения на ЗДвП, за които е санкциониран.
По нататък съдът е приел, че на 05.07.2018
год. около 00. 15 часа, свидетелите Е.
П.
и Д.
Ч.-
полицейски служители в РУ Сунгурларе, по време на проверка по служба в района на
с. Съединение, община Сунгурларе двамата забелязали автомобил „********“, който се движи по
черен път, успоредно на улицата, на която се намират. Водачът на автомобила
променил посоката на движение на автомобила, поради което свидетелите решили да
го спрат и проверят. За тази цел те включили светлинен и звуков сигнал на
служебния автомобил и тръгнали след лекия автомобил, който обаче увеличил
скоростта си на движение и започнал да криволичи
по пътя, за да не бъде изпреварен. Свидетелят Порязов подал на водача на
преследвания автомобил сигнал за спиране със стоп палка, но същият отново не спрял
на място, а продължил като навлязъл в ул.“Единадесета“ в с.Съединение, едва
след което спрял пред дом № **.
Св. Ч.
спял служебният автомобил непосредствено зад него. Св. П., който се намирал на предна дясна
седалка, също слязъл и се отправил към спрелия автомобил „*******“. При това П.
видял на предната лява седалка, зад волана, на лекия автомобил „*******“ подс. А., който бил
във видимо нетрезво състояние и се опитва да отвори вратата и слезе. Свидетелят
разпоредил на подсъдимия да излезе от
автомобила и да представи свидетелството за управление и документите на
автомобила. Подс. А. отговорил, че се намира пред дома си и отказва да
представи документите си. Тогава полицаите го предупредили,че ако не представи
документите ще бъде задържан, но подсъдимият отново не представил документи,
което наложило задържането му. Извършена била справка чрез дежурния по
управление, при която се установило, че водачът е подс. И.А. и управляваният от него автомобил “*******“ с рег. № ******* е негова
собственост. На място св. П.попитал подс. А. дали е съгласен да
му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство
„Дрегер“, но последния отказал.
След
задържането, подсъдимият бил приведен в РУ Сунгурларе за изготвяне на документи
за допуснатите нарушения. Пристигайки в управлението, А. изразил желание да
бъде изпробван с техническо средство, което било сторено В 01.43 часа и подсъдимия
бил изпробван за алкохол с техническо средство дрегер 7410+ с фабричен номер
ARSM 0053. Уредът отчел положителен резултат-1.40 промила. На подсъдимия биле издаден талон за изследване
№ 0000173, в който същия написал, че не приема резултата от изследването. При
това двамата свидетели отвели А. за вземане на кръвна проба, която била
изпратена за изследване в „БНТЛ“ при ОД МВР Бургас. При вземане на пробата двете епруветки не били
облепени с изискуемите по Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози стикери със сериен номер. Въз основа на кръвната проба на
досъдебното производство била извършена и надлежно приета и от съда химическа
експертиза , от протокол № 318/ 06. 07. 2018г. от която е видно,че на
05.07.2018 год. в 11.00 часа в БНТЛ ОД МВР Бургас са получени на ръка кръвни
проби /2 бр. вакуумни епруветки / с изследвано лице И.Е.А.. След изследването е
установено, че в кръвта иззета от подс. А. се доказва съдържание на етилов
алкохол в количество 1.42 промила.
По- нататък в мотиве към присъдата си съдът подробно
е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства като е посочил
кои от тях като е посочил кои от тях съответстват изцяло на процесуалните
изисквания, гарантиращи правото на защита на подсъдимия и кои са събрани в
нарушение на закона, но които в крайна сметка не водят до извод за допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения. Това той е сторил като подробно е обсъдил
доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност. На първо място е
отговорил на защитата на подсъдимия, че показанията на св. св. П. и Ч.в крайна
сметка са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, още повече, че
по време на съдебното следствие разпитите им са проведени устно и
непосредствено.
Съдът
подробно се е обосновал защо не приема показанията на св. Х., Св. Р.А., Е. А. и св. М. - те са нелогични и вътрешно
противоречащи си, а на места- и житейски неправдоподобни.
Особено внимание
съдът е обърнал на възражението за законосъобразност на вземане кръвната проба
от подсъдимия. При това е приел, че действително следва да се констатира формално
допуснато нарушение на чл.17,ал.4 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, но това нарушение не е съществено и не влияе върху
отчетения резултат, респ. върху идентификацията на пробата. В тази връзка е
посочил, че с ДВ бр.81 в сила от 01.07.2018г. цитираната наредба е изменена,
като съгласно чл. 3,ал.2 от същата при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Този талон по ал. 2 се
придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за
изследване и добавена в края цифра от 1 до 8 (чл. 3,ал.3). Съгласно изменената
разпоредба на чл. 17,ал.4 от Наредбата Вакуумните епруветки и контейнерите за
урина, съдържащи пробите, се запечатват със стикера със сериен номер по чл. 3, ал. 3,
придружаващ талона за изследване. В протокола за изследване се отбелязва
серийният номер на стикера. В случая върху епруветката с кръвната проба на
подсъдимия не е бил поставен стикер, но съдът е приел, че това не е довело до
опорочаване на процедурата за установяване на концентрация алкохол в кръвта.
Позовал се е както на показанията на св. П., така и на заключението на вещото лице Л., от които е видно, че причината за непоставяне на този стикер е
несвоевременната доставка от страна на отговорните институции. От разпита на
вещото лице е бил установен начина, по който е индивидуализирана кръвната проба
на подс. А. и съпровождащите я документи- самата проба е била запечатана,
капачката е била облепена с лейкопласт и парафинирана, като са били изписани
трите имена на подсъдимия. Допълнително съдът е съобразил и показанията на св.
П. в смисъл, че на инкриминираната дата не е била
вземана друга кръвна проба, а вещото лице е допълнило задължителното условие,
че преди да се приключи изследването на една кръвна проба и отразяването на
резултата от нея документално, не се започва работа по втора кръвна проба.
Въз основа така установената фактическа обстановка, съдът е направил
обоснован извод относно правната квалификация на деянието, а именно, че
подсъдимият И.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Посочил е и съображенията си за това- от обективна страна подсъдимият е
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „*******“ с рег. № *********
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно с концентрация
на алкохол в кръвта 1.42 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 318 от 06.07.2018 год. на Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР Бургас. От субективна страна подсъдимият е
предполагал, че управлява МПС след употреба на такова количество алкохол, чиято
концентрация в кръвта му ще бъде над 1.2 на хиляда, като това предположение е с
такава степен на вероятност, че води до неизбежност, като въпреки това е
предприел управление на автомобила.
При определянето на наказанието съдът е
съобразил както целите на закона по смисъла на чл. 36 НК, така и с императивните
критерии на чл. 54 НК. Съобразил е на първо място, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 343б ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до три години и глоба
от двеста до хиляда лева. Преценил е обстоятелството, че обществената опасност
на извършеното престъпление е висока предвид родовия и непосредствен обект на
посегателство и тя не бива да бъде омаловажавана независимо, че от допуснатото
нарушение не са настъпили други вредни последици, включително имуществени или
неимуществени вреди. Съобразил е и степента на обществена опасност на самия
деец- макар и да не е посочил изрично, първоинстанционния съд без съмнение е
обосновал извода си в тази насока на базата на приети и обсъдени още в началото
на мотивите доказателства- например на справката за други предходни нарушения
на правилата за движения по пътищата, но и чистото съдебно минало на
подсъдимия. При това положение правилно
е приел, че наказанието следва да изиграе поправително и превъзпитателно
въздействие върху подсъдимия, а и предупредително въздействие върху другите
членове на обществото. В крайна сметка съдът е приел, че наказанието на
подсъдимия ще бъде справедливо ако е определено при превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно лишаване от свобода в размер
на една година, изпълнението на което е отложил за срок от три години на
основание чл. 66 ал. 1 НК. Съдът е наложил законосъобразно и кумулативно
предвиденото в закона наказание глоба при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно 500 лева. Наложил е и задължителното по смисъла на
чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1 от НК
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест
месеца, като е зачел времето, през което
А. е бил лишен от това право по административен ред.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимият, чрез своя защитник отново подчертава същите съображения
за нарушение на процесуални правила, изложени пред районния съд. В тази връзка
и в конкретния случай следва да се посочи, че Окръжният съд напълно споделя
изводите на първата инстанция, че констатираните процесуални нарушения на
досъдебното производство не са в кръга на тези, които биха довели до извод за
наличие на съществени отстраними процесуални нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на подсъдимия.
Неоснователни
са и съображенията на държавното обвинение за допуснати процесуални нарушения
при постановяване на присъдата и изложените към нея мотиви- напротив- правното
основание на текста, по който подсъдимия е признат за виновен и осъден е ясно
посочено; ясно и подробно е изложено и фактическото изписване на
престъплението- управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2
на хиляда. Друг е въпросът дали деянието е осъществимо при форма на вината
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК или е при съзнавана непредпазливост
по чл. 11 ал.3, предл. второ НК- съзнавана непредпазливост / самонадеяност/.
Този въпрос обаче по никакъв начин не опорочава крайния правен извод на
районния съд. Неоснователно по същество е и второто възражение на прокурора,
тъй като е безспорно предвид вида и размера на наложените наказания, че те не
са определени при изключенията на чл. 55 НК- подробно е обсъдено, че не са
налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, при които и най- лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко. Вярно е, че съгласно константната императивна
практика на ВКС това следва бъде формално посочено, но пък в конкретния случай
е безспорна действителната воля на съда. И все пак действително при излагане на
присъдата съдът е следвало да посочи изрично, че прилага разпоредбата на чл. 54 НК.
При
цялостната проверка на присъдата съдът не констатира наличие и на други
отстраними съществени нарушения на процесуални правила, водещи до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, поради което като цяло атакуваната присъда
следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна, а
наложеното наказание е справедливо. Липсват основания за отмяна или изменение
на присъдата.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15 от 3. 10.
2019г. по НОХД № 137- 2019г. на Районен съд- Карнобат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :