№ 43
гр. Г.Т., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20223220200182 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на С. И. И. с ЕГН – ********** от с. М.,
общ. Г.Т., обл. Д., ул. „***, срещу Наказателно постановление № 22-0265-
000240/27.07.2022г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева, както и лишаване
от право да управлява МПС за 6/шест/месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява,
прилага становище по жалбата, в което излага доводи, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт
1
за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.
Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания,
съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателят на 14.06.2022г. в 15:55 часа по път 9701, в посока от с. М.
към кръстовището с пот 9002, управлява лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.
№ ***, негова собственост, като при извършена проверка непосредствено на
кръстовището се установило че МПС-то е с прекратена регистрация на
17.05.2022г.
Актосъставителят приел, че жалбоподателя управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля В. Д.,
актосъставител, и на свидетеля Г. А., които са в унисон и със събраните по
делото писмени доказателства. Тя не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
2
правила. Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в
съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав
на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което
жалбоподателят основателно е бил санкциониран.
Жалбоподателят не оспорва нарушението, но навежда доводи, че не е
знаел, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация.
Дори и да се приеме, че не е знаел, че следва да пререгистрира
автомобилът, то незнанието на закона никога не може да служи извинително
за нарушаващият го. Последният е правоспособен водач на МПС.
Съобразно ЗДвП, а именно при промяна на регистрирано превозно
средство в 30 – дневен срок праводателят и преобретателят предоставят на
съответното структурно звено по регистрация при „Пътна полиция“ копие от
договора за прехвърляне на собствеността. Според Наредба № I–45/
24.03.2000г. с промени обнародвана в ДВ бр. 48 от май 2020г. – чл. 4, ал.1
„Собственикът е длъжен да представи превозното средство, необходимите
документи в определения срок за регистрация, промяна на регистрация или
прекратяване на регистрацията“. В случай, че не отразите промяна на
собствеността пред компетентните органи следва служебна дерегистрация.
Жалбоподателят е придобил автомобила и е бил наясно, че следва да
предостави автомобила за отразяване на промяна на собствеността, което не е
сторил,а е заминал в чужбина, което обстоятелство не го оневинява. При
завръщането си същият не е предприел незабавно мерки относно
регистрацията, а продължил да управлява автомобила.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателя е извършил посоченото
административно нарушение.
Правилно е квалифицирано деянието, като нарушение, за което следва
на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП да се вмени на жалбоподателят
административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП визира, че „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“.
3
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателят. При определяне размера на наказанието по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието
определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил минимално предвиденото в правната норма наказание.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите
обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този
вид администратино нарушение. Жалбоподателят е управлявал не
регистрирано МПС в продължение на около месец.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0265-
000240/27.07.2022г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – - Д., с което
на С. И. И. с ЕГН – ********** от с. М., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „***, за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева, както и лишаване
от право да управлява МПС за 6/шест/месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4