ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
С., ул. „П. В.“ № 29, ет. 3, чрез юрк. Й.М., против Разпореждането,
инкорпорирано в Заповед № 1198/05.02.2021г. на Районен съд –Пловдив, IV
гр.с. по ч.гр.д.№ 2047/2021 г., с което е отхвърлено подаденото от
дружеството против ИБР. Л. ГР., ЕГН – **********, заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в
размер на 27 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането и 254,52
лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител
като неравноправни клаузи. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови издаване на заповед за изпълнение и за тези суми.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на
разглеждане.
1
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваните части
посочва само, че процесните клаузи на договора са неравноправни.
С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД се възразява, че Районният съд не е взел предвид всички
обстоятелства при сключване на договора, не е установил дали клаузите по
договора са уговорени индивидуално или не, поради което и се оспорват
изводите на заповедния съд за неравноправност на клаузите на договора, от
който произтичат претендираните вземания. Застъпва с аргументи за
дължимостта на претендираните суми, доколкото поръчителят е търговец и
извършва гаранционни сделки възмездно. Поддържа, че дори Районният съд
да е приел разпоредбата на чл. 4 от Договора за заем за нищожна, то
възнаграждението на поръчителя, изпълнил задълженията си по договора, се
дължи в пълен размер. Счита, че неправилно е квалифицирано искането му за
заплащане на сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, тъй
като се касае за допълнителни услуги изпращане на напомнителни писма,
ел.съобщения, обаждания, лични посещения и др., вследствие виновно
неизпълнение от страна на заемателя, свързани с договора за потребителски
кредит, съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал.1, освен когато: т.2 пр.2 – искането е в противоречие
с добрите нрави и т.3 /нова -ДВ, бр.100/20.12.2019г./ – искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице
обоснована вероятност за това. При преценка на изложените обстоятелства и
съдържанието на постигнатите договорености, въззивният съд намира, че
макар възнаграждението за предоставеното поръчителство формално да не
възниква от договора за потребителски кредит, то разходите за неговото
заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, поради следва да
бъдат взети предвид при извършване на преценката за неговата
неравноправност, с оглед разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП.
В случая икономическата тежест се понася от потребителя, който
заплаща възнаграждението наред с другите парични задължения за
2
предоставения заем, поради което процесното възнаграждение представлява
разход по кредита и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде включено при изчисляване на
ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит.
В случая с Договора за паричен заем от 27.11.2019г. е установен
ГПР в размер от 49,96 %, в който не е включено възнаграждението по
договора за възлагане на поръчителство, видно от чл. 2 от договора за
паричен заем, в който същото не е посочено. С оглед на това потребителят е
бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще
направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 3 10 от ЗПК. С оглед
договорения размер на ГПР и размера на уговореното възнаграждение за
поръчителя за срока на договора, е налице обоснована вероятност
действителният размер на ГПР да превишава и законовия максимум по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Поради това неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът
не може да приеме неравноправна клаузата, тъй като в заповедното
производство не е установен начина на договарянето и. При твърдение за
индивидуално договаряне на клаузата, въз основа на която се претендира
вземането, този факт подлежи на установяване от кредитора в евентуално
бъдещо исково производство, като за настоящото е достатъчно да е налице
основателно съмнение.
На следващо място въззивният съд намира, че клаузата за
заплащането на разходи и такси за извънсъдебно събиране е неравноправна,
на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, както и
противоречащи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, според които
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото действията по
извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.
Разглежданият вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при
определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ
елемент е. Затова уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер,
3
събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и
предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на
забраната на чл. 33 от ЗПК. Освен това видът, размерът и действието, за което
се събират такси не е ясно и точно определено в договора за потребителски
кредит.
Следва да се посочи също, че не се твърди в подаденото заявление
„Файненшъл България“ ЕООД да е сключило договор за поръчителство със
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно поетото задължение пред
длъжника, който договор би бил основание да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор.
Разпореждането в обжалваните части, с които е отказано
издаването на заповед за изпълнение на осн. чл.411 ал.2 т.2 пр.2 и т.3 от ГПК
се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
За пълнота на изложението се посочва, че ако заявителят намира,
че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава
възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред,
като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждането, инкорпорирано в Заповед №
1198/05.02.2021г. на Районен съд –Пловдив, IV гр.с. по ч.гр.д.№ 2047/2021 г.,
с което е отхвърлено подаденото от дружеството против ИБР. Л. ГР., ЕГН –
**********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в размер на 27 лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на вземането и 254,52 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител, като
неравноправни клаузи, по Договор за паричен заем № 3694161/27.11.2019г.,
4
вземанията по който са прехвърлени от заявителя по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2019г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5