Р Е Ш Е Н И Е
№ 359/22.02.2024 г. град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич втори касационен състав
На тринадесети
февруари 2024 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Нели Каменска
Иванка Иванова
Секретар: Веселина Сандева
Прокурор: Златко Тодоров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 3 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от А.Ш.А. ЕГН ********** ***, чрез
адв. С.К. *** против Решение № 337/14.11.2023 г., постановено по НАХД № 292/
2023 г. по описа на РС – Добрич, с което е потвърдено НП № 23-1717-000079/
06.02.2023 г. на началника на Първо РУ- Добрич при ОД на МВР – Добрич, с което
на касатора, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП са наложени адм. наказания: „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лв. В жалбата не е посочено конкретно
касационно основание за отмяна. При тълкуване се извлича – необоснованост и
явна несправедливост на наложените адм. наказания. В съдебно заседание
касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – началникът на група ООР при
сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР-Добрич, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението е законосъобразно. Не са допуснати процесуални
нарушения. Доказано е извършеното адм. нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че касаторът е бил санкциониран за това, че на
06.12.2022 г., около 15:00 часа, в гр. Добрич, по бул. „З-ти март”, в близост
до „ВиК - Добрич“ АД - гр. Добрич, в посока бензиностанция „Хим ойл“, управлява
лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № *****, към 06.12.2022 г. собственост на *****,
ЕГН **********, като не изпълнява задължението си да спре автомобила в най-дясната
част на платното за движение, след като му е подаден ясен сигнал за спиране със
стоп палка по образец и продължава движението си в посока бензиностанция „Хим
ойл“ – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
От правна страна въззивният съд е приел, че административно-наказателното
производство е започнало на 24.01.2023 г. с акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № НП 79/24.01.2023 г. (бланков № 263402, Серия
АД). АУАН е съставен в законово установените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед с Рег. №
357з-172/21.01.2022 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, относно оправомощаване
на държавни служители от сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ - Добрич,
които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност
по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Кодекса за застраховането на обслужваната
територия.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното НП в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в
инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния АНО, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №
8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на
служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват
технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено
словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на
състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи
са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която
се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не
съществува.
С жалбата, както и в съдебно заседание касаторът е оспорвал
констатациите в НП. Навеждал е доводи, че на посочените в акта и в НП място,
дата и час, той не е управлявал процесното МПС, както и, че същото е било
продадено на преминаващи през с. Стражица случайни лица, без писмен договор с нотариална
заверка на подписите.В хода на съдебното производство не се установила различна
фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на касатора и издаденото
въз основа на него НП. Разпитан като свидетел в съдебно заседание,
актосъставителят Иван Б. Иванов е потвърил констатациите в акта.
Аналогични са били и показанията и на свидетеля Георги
В. Кондаков.
Съдът е кредитирал в цялост показанията на свидетелите
– пол. служители, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в
хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични
и непротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Непосредствено след инцидента, свидетелят Иван Иванов, в качеството си на полицейски
служител е изготвил съответната докладна записка. Независимо, че тази докладна записка
не съставлява годно доказателствено средство по смисъла на НПК, същата е
индиция за твърдените от свидетелите и страните факти и обстоятелства,
непосредствено след протичане на събитието. При съпоставка на показанията на
свидетеля Иванов, дадени в съдебно заседание, с изложеното от него в
изготвената докладна записка, не се констатират противоречия, относно фактите и
обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по делото.
Тъй като с жалбата и в съдебно заседание се навеждали
доводи, че на посочените в АУАН и в НП място, дата и час, касаторът не е
управлявал процесния автомобил са били ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на свидетеля *****.
Съдът не е кредитирал показанията на този свидетел,
дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за нейната
заинтересованост - същата се намира във фактическо съжителство с касатора по делото,
поради което е налице обвързаност помежду им и която обвързаност променя
отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото. От друга страна
показанията на този свидетел се оборват по категоричен начин от показанията на
свидетелите И. Б. *****. Ето защо съдът е
намерил твърденията на касатора, че на процесните дата, място и час, не е
управлявал автомобила за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй
като същите се оборват по категоричен начин от гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на свидетелите *****, които са категорични, че сигналът
за спиране, подаден от свидетеля Иванов със стоп палка е бил ясен и
своевременен, както и че именно касаторът е управлявал процесното МПС.
Нарушението не представлява маловажен случай. Съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (респективно
нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
(нарушение) от съответния вид. Т.е., маловажността е конкретна преценка на
степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно
на АНО, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че касаторът не е спрял на
подадения със стоп палка ясен сигнал за спиране, осъществява състава на
съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. Липсват и обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване
на нарушението.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд
за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно
мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми.
Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както и всички наведени
възражения от наказаното лице. С оглед установените
фактически данни съдебният състав намира, че касаторът е извършил вмененото му нарушение по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП. При подаден сигнал от полицейски
служител да спре на посочено място, той е продължил движението си и се е
наложило да бъде последван от полицейските служители и е установен последствие.
Затова съдът приема, че касаторът действително е нарушил чл. 103 от ЗДвП, според който текст при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Поведението на касатора не е било съобразено с това изискване, поради което и
същият основателно е санкциониран на основание нормата на чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП. Съдът счита, че наложените наказания на касатора макар и максимални са справедливи, с оглед данните и за
други негови нарушения по ЗДвП - от приложената справка
е видно, че на същата дата са му съставени още три
акта, по които наказателните постановления са влезли в сила. Отделно от това
съдът намира, че в случая става дума за крайно демонстративно поведение - касаторът вместо да спре до
служителите е ускорил и е продължил движението си по посока
на центъра на града. Подобна проява е крайно безцеремонна и утежнява характера на разглеждания
случай.
С оглед горното, настоящата съдебна инстанция намира, че в НП е направено достатъчно подробно
и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени, а приложената от АНО санкционна норма съответства на
установеното нарушение.
В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя. Не са налице материално-правните предпоставки
за приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на
нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 337/14.11.2023 г., постановено
по НАХД № 292/ 2023 г. по описа на РС – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:………. ..………..