Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 20.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретар АНЕЛИЯ М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1776/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от И.Г.Х. против Ж.М.М. за установяване на вземания по заповед за изпълнение.

            В исковата молба са наведени твърдения, че между ищеца и ответника, действащ чрез пълномощника си М.А.М., е сключен договор, въз основа на който ищецът се е задължил да окаже съдействие на ответника във връзка със завеждането на претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 23.12.2013 г. ПТП в гр. Ловеч пред съответната застрахователна компания. В тази връзка се твърди, че ищецът e снабден и с представителна власт да претендира заплащането на обезщетение от застрахователя на прекия причинител на вредата и/или Гаранционния фонд, вкл. да води граждански и изпълнителни дела за обезщетяване на вредите. Страните договорили възнаграждение в размер на 25 % от всяко получено обезщетение, след изплащането му по сметка на ответника. Твърди се, че ищецът предприел действията, за които бил овластен от пълномощника на ответника /М.А.М./, като въз основа на подадена от него молба до „Лев инс” АД на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 13 750,00 лв. От получената по сметката на ответника сума ищецът заявява, че е получил догореното възнаграждение /25 %/ или сумата от 3 437,00 лв.

Ищецът твърди, че след съгласуване на позицията си с тази на ответника, предявил пред СГС иск за заплащане на обезщетение в размер на 68 216,00 лв. – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, а в рамките на образуваното производството искът е уважен до размера от 40 200,00 лв. Решението е потвърдено с решение на САС по в. гр. д. № 551/2018 г. в обжалваната част.

Въз основа на издадени в полза на ответника изпълнителни листове са образувани изпълнителни дела пред ЧСИ Бъзински, в рамките на които е събрана сума в размер на 60 090,90 лв. Сумата е постъпила по сметката на ответника. След плащането на сумата по сметка на ответника вземането за заплащане на възнаграждение по договора с ищеца е станало изискуемо, но изпълнение не е предложено. За събирането му ищецът е подал заявление, а издадената въз основа на него заповед е връчена на ответника чрез залепване на уведомление.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 15 622,50 лв. – представляващи 25 % от получено застрахователно обезщетение по договора за застрахователна и правна помощ, сключен между страните, по повод настъпило ПТП на 23.12.2013 г., ведно със законната лихва от уведомяването на длъжника /29.07.2019 г./ до окончателното и погасяване и присъди сторените по делото разноски.

            В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника оспорва заявената претенция. Твърди, че договора, въз основа на който се търси изпълнение, е сключен от представител без представителна власт. Пълномощникът на ответника, чрез който е сключен договора, не е овластен с правата за сключването му, включително досежно параметрите на уговореното в него възнаграждение. На следващо място се твърди, че договореното възнаграждение е завишено, като то надхвърля десетократно уговорения минимален размер в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатско възнаграждение, а общия му размер надвишава възнаграждението за година в страната, като не е справедлив и обоснован с оглед обема на извършената работа. В тази връзка се твърди, че той е сключен в противоречие с добрите нрави.

В хода на делото ищецът участва лично, като по същество излага становище за основателност на заявената претенция и излага съображения за това.

Ответникът се представлява по делото от назначен му от съда особен представил, който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца е образувано ч. гр. д. № 910/2019 г. По него съдът е издал заповед, като е разпоредил на Ж.М.М. да заплати на И.Г.Х. сумата от 15 622, 50 лв. – възнаграждение по договор за застрахователна и правна помощ във връзка с причинени имуществени вреди на М. от ПТП, настъпило на 23.12.2013 г. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.

Ж.М.М. е упълномощила М.А.М. да я представлява пред всички застрахователни компании и/или Гаранционния фонд във връзка с получаването на застрахователно обезщетение по повод претърпени от нея болки и страдания в резултата на ПТП, настъпило на 23.12.2013 г., при което са ѝ причинени телесни увреждания; да предявява от нейно име и за нейна сметка претенции за заплащане на обезщетение за причинени ѝ имуществени и неимуществени вреди; да преупълномощава с правата по пълномощното други лица – компетентни адвокати, като отговоря за действията им като свои; да представлява М. пред всички съдебни инстанции, като преупълномощава правоспособни лица по чл. 32 ГПК, като я представлява при завеждането и поддържането на наказателни дела и осъдителни искове против извършителят на ПТП- то и граждански дела срещу неговия застраховател за получаване на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени ѝ имуществени и неимуществени вреди в размер по нейна преценка, като разполага с правата да сключва спогодба при условия каквито прецени, да намалява или увеличава претенцията, да оттегля или да се отказва от иска, както и да подава или оттегля жалби във връзка с образуваните производства, да получава присъдените суми, да извършва всички действия, които съставляват акт на разпореждане с делото; във връзка с посочени права да се снабди с изпълнителен лист за присъдените суми и да образува изпълнителни дела срещу застрахователната компания на виновния водач за принудително събиране; да получи договореното/присъдено обезщетение по посочена от М. сметка, като и да подпише споразумение за извънсъдебно уреждане на спора. Подписът на М. под пълномощното е заверен на 26.05.2014 г. от нотариус Дойнов, което се установява от удостоверението му изявление на гърба на представения препис на пълномощно и заведен под № 890 /л. 7 от делото/.

М.А.М., като пълномощник на Ж.М.М., въз основана на пълномощно рег. № 890/26.05.2014 г., е преупълномощила адв. И.Г.Х.. В пълномощното е включен обем права, каквито са предоставени на Мирославова с издаденото ѝ от М. пълномощно /съдържанието на двете пълномощни е идентично/. Подписът на Мирославова под пълномощното е заверен на 26.05.2014 г. от нотариус Дойнов, което се установява от удостоверението му изявление на гърба на представения препис от него и заведен под № 894 /л. 8 от делото/.

Между М.А.М., действаща като пълномощник на Ж.М.М., въз основа на нотариално заверено пълномощно рег. № 890/26.05.2014 г. на нотариус Младен Дойнов от една страна и адвокат И.Г.Х., от друга страна, е постигнато съгласие и сключен договор по силата, на който първият е възложил на втория да извърши всички необходими правни и фактически действия, като съдейства на М. са получи обезщетение от застрахователна компания и/или Гаранционен фонд във връзка с претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди по повод настъпило ПТП на 23.12.2013 г. срещу заплащането на възнаграждение в размер на 25 % от полученото от М. обезщетение по посочена от нея банкова сметка /***. 6 от делото/.

            Ищецът, действайки като пълномощник на ответника, е подал заявление до ЗПК „Лев инс” АД – ЦУ, като в него е поискал в полза на М. да се заплати обезщетение в размер на 80 000,00 лв. за причинени ѝ неимуществени вреди от настъпило на 23.12.2013 г. ПТП, причинило изпадането ѝ в безсъзнание, травматично счупване на лява подбедрица, лява раменна кост с разместване на фрагментите с последващо оперативно лечение – свързване с помощта на метал и причиняващи затруднения в движението на ляв крак и ръката около години и 1 963 лв. имуществена вреда, съгласно разходни документи – разходи във връзка с проведено ѝ лечение. В заявлението е посочено, че вредите, за които М. претендира обезщетение, са причинени от Йото Стойков Петков при управлението на лек автомобил „Сеат толедо”, застрахован при ЗПК „Лев инс” АД. Заявлението е заведено при застрахователя под № L-1914 на 01.08.2014 г. /л. 9 от делото/.

Във връзка с подаденото от ищеца заявление /вх. № L-1914 на 01.08.2014 г./ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди на Ж.М., пострадала от ПТП на 23.12.2013 г. ЗПК „Лев инс” АД е уведомила адресата, че застрахователната комисия е определила обезщетение в размер на 13 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 750,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като при съгласие с общо определената сума от 13 750,00 лв. следва да заповяда в ЦУ и да представи документите, за сторени разходи, в оригинал /л. 46 от делото/.

В писмо, адресирано до ЦУ на ЗК „Лев инс” АД, подадено от ищеца, като пълномощник на ответника, той е поискал от адресата да изплати определеното от него обезщетение не по късно от 06.11.2014 г. по сметка на правоимащото лице. Писмото е заведено при адресата под № L-2875 на 06.11.2014 г. /л. 10 от делото/.

В полза на Ж.М.М. са издадени два изпълнителни листа – от 19.11.2018 г. от АС София, въз основа на решение по гр. д. № 551/2018 г. срещу ЗК „Лев инс” АД за сумата от 19 700,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.12.2013 г., ведно със законната лихва от 23.12.2013 г. до окончателното плащане и от СГС по гр. д. № 6460/20.09.2017 г. по гр. д. № 10881/2016 г. срещу ЗК „Лев инс” АД за сумата от 20 000,00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.12.2013 г., ведно със законната лихва от 23.12.2013 г. до окончателното плащане. Върху изпълнителния лист от 30.01.2019 г., издадена от СГС, е отбелязано, че той се издава в полза на Ж.М.М. с пълномощник – адв. Ивало Х..

На 14.12.2018 г. и 05.03.2019 г. Милен Иванова Бадински е наредил на „Юробанк България” АД /клон София/ да се плати по сметка на Ж.М.М. в същата банка /клон Плевен/ сумите от 29 564,46 лв. и 30 526,44 лв. с посочено основание за превод изп. № 5754/2018 г. и изп. д. № 651/2019 г.

            При съобразяване на изложените твърдения съдът приема, че е сезиран с иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 во ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв и възражения за нищожност на договорната връзка поради липса на съгласие /от представител без представителна власт/ и противоречие с добрите нрави.

            Предмет на установяване е вземане за възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие.

            По делото е установено, че във връзка с настъпило на 23.12.2013 г. ПТП, ответникът е упълномощил на 26.05.2014 г. Мирослава Андрианова Мирославова с правата да заведе от нейно име претенции за заплащане на обезщетение за причинени ѝ имуществени и неимуществени вреди, като преупълномощава с правата по пълномощното други лица – компетентни адвокати и отговоря за действията им като свои. Въз основа на учредената ѝ представителна власт Мирославова е преумъплномощила ищеца с правата по пълномощното ѝ.

Ищецът, действайки като пълномощник на ответника, е изготвил заявления до застрахователя на прекия причинител на вредата и представлявал ответника във водените срещу него граждански дела пред СГС и САС. Производствата по делата са приключили с акт по същество, като в полза на ответника са издадени изпълнителни листове за сумата от 39 700,00 лв. /19 700,00 лв. по изпълнителния лист, издаден от САС и 20 000,00 лв. по изпълнителния лист, издаден от СГС/.

            Въз основа на издаденото пълномощно на М.А.М. тя, от името на ответника, е сключила договор за правна помощ и съдействие с ищеца, като в него е договори заплащането на възнаграждение в размер на 25 % от платеното на М. обезщетение. Спорно по делото е породил ли е правно действие този договор и дължи ли се въз основа на него възнаграждението за предоставени адвокатски услуги.

            Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът му се определя в договор между него и клиента му. Размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и не по-нисък от предвидения в наредба на ВАС за съответния вид работа. Възнаграждението може да се договоря в абсолютна сума и/или в процент върху интереса, с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес /чл. 36, ал. 1, 2 и 4 ЗАдв/. От казаното следва, че за предоставените от адвокат услуги той има право на възнаграждение.

            С учредената в полза на Мирославова представителна власт от М. са и дадени права да води претенции за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП, вкл. да прехвърля тези права, като овластява с тях избран от нея адвокат, с оглед въведените изисквания в чл. 32 ГПК относно кръга от лица, които могат да извършват действия пред съд. Тя не е овластена с правота да сключва договори за правна помощ и съдействие.

            От тук следва извода, че договорът, от който ищецът черпи права, е сключен от представител без представителна власт.

Съгласно т. 2-ра на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Правните последици на договора настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

            Потвърждаването е едностранно волеизявление на лицето от името, на което е сключен договора без представителна власт, като то поражда действие от момента, в който достигне до третото лице, което е договаряло с мнимо представлявания. За да поради правно действие то трябва да се извърши в същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора /чл. 42, изр. последно ЗЗД/.

Договорът за правна помощ и съдействие не е неформален договор, поради което и упълномощаването за сключването на такъв договор, е неформално /аргумент от противното от чл. 37 ЗЗД/. В тази връзка потвърждението за неговото сключване може да се извърши и с конклудентни действия.

В хода на производството ищецът поддържа, че действията по сключване на договор за правна защита и съдействие, са потвърдени именно чрез конклудентни действия, изразяващи се в извършено в негова полза плащане при договорените параметри - 25 % от върху платеното в полза на ответника обезщетение от застрахователя на прекия причинител на вредата.

            В кориците на делото няма доказателства, които да установяват, че в полза на ответника, застрахователят на прекия причинител на вредата е заплатил обезщетение в размер на 13 750,00 лв. Ангажирано е писмо, в което е предложено на ответника заплащане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди от ПТП. Няма данни този размер на обезщетение да е заплатен. Върху тази сума ищецът признава, че е получил възнаграждение в размер на 25 % от ответника, както е уговорено в договора за правна помощ и съдействие. Направеното от него признание не обвързва съда, тъй като то е за изгоден за него факт /че той е потвърдил действията по сключване на договор без представителна власт, плащайки част от възнаграждението по договора/, като то не е се подкрепя от другите доказателства по делото. Доказателства, че по договорната връзка, по която ищецът търси установяване на вземане, ответникът е предложил изпълнение, не са ангажирани.

            От казаното следва извода, че след като преди образуването на производството и в хода му ответникът не е потвърдил действията по сключване на договор за предоставяне на правна помощ и съдействия, като в хода на производството се е позовал на липсата на представителна власт у мнимия представител, той се е позовал на недействителността, като тя от висяща се е трансформирала в окончателна. С оглед на това по тази договорна връзка той не дължи изпълнение, което е основание да се отрече и вземането на ищеца.

            В този случай, с оглед правилото на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, по искане на ищеца или на представляваното от него лице адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Тази възможност пред ищеца стои, доколкото в хода на производството пред СГС и САС той не е представлявал ответника безплатно, за което му е присъдено възнаграждение /данни за безплатно представителство на ответника има в постановените актове на СГС и САС/.

            При направения извод, че договорната връзка между страните не е породила правно действие, съдът не следва да дава отговор на възраженията, че размерът на възнаграждението, договорено в нея, противоречи на добрите нрави.

            Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, което при изхода на спора следва да се отхвърли.

            Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с решението. По делото той е представляван от особен представител, на който следва да се заплати възнаграждение в размера на 998,68 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от адвокат И.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** против Ж.М.М., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 во ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв за установяване съществуването на вземане в размер на 15 622,50 лв. – представляващи 25 % от получено застрахователно обезщетение по договора за застрахователна и правна помощ, по повод настъпило ПТП на 23.12.2013 г., ведно със законната лихва от уведомяването на длъжника /29.07.2019 г./ до окончателното ѝ погасяване, предмет на издадена Заповед № 533 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 910/2019 г. на РС Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат И.Г.Х., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Г.Г. – особен представител на ответника Ж.М.М., възнаграждение в размер на 998,68 лв. /деветстотин деветдесет и осем лева шестдесет и осем стотинки/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: