Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 08.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 27.09.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 81 по описа за 2021 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, против Й.Д.Д. ЕГН ********** с правно основание: чл. 422, вр.
чл. 415, чл.342 ТЗ и чл.79 ЗЗД от ГПК и
цена на иска: 257,73 лв.
Ишецът, чрез
процесуалния си представител сочи, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Й.Д.Д. било образувано ч. гр. д. № ****/2020 г. по описа на Районен
съд К., била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 257.73 лв., връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Сочи, че по
повод договор за мобилни услуги от дата 29.12.2016 г., сключен с мобилния
оператор Т.Б. ЕАД, ответникът Й.Д.Д. бил
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ******и
титуляр на мобилен номер ******. По силата на Допълнително споразумение от дата
08.11.2017 г. абонатът предпочел нова абонаментна програма- Тотал 24,99 със
срок на действие 24 месеца до 08.11.2019 г. При възползване от преференциални
условия на Оператора, абоантът сключил
и Договор за лизинг към мобилен номер ****** от същата дата 08.11.2017 г., по
силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство ******2016 В1аск за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 9.99 лв., съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Въз основа
на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението за мобилни номера ****** била фактурирано под
клиентския номер на абоната № ******.
Сочи, че
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор вески потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.“.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.10.2018 г. до 04.01.2019
г. Т.Б. ЕАД издал:
- Фактура №******/05.11.2018 г. за
отчетния период на потребление от 05.10.2018-04..11.2018 г. с дължима стойност
111.09 лв., от които 20.82 лв. без ДДС за абонаментен план; 9.99 лв. за
лизингова вноска и потребление, фатктурирано извън месечния абонамент,
изразяващо се в: 59.96 лв. без ДДС за Роуминг Roam&Surf; 3.49 лв. без
ДДС за Роуминг таксуване (общо)
Дължимата
сума била платима в срок 20.11.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера.
-Фактура №******/05.12.2018
г. за отчетния период на потребление от 05.11.2018-04.12.2018 г. с дължима
стойност 44.00 лв., от които 20.82 лв. без ДДС за абонаментен план; 9.99 лв. за
месечна лизингова вноска; 8.99 лв. без ДДС за Плати с Теленор от Google Play Store; 0.03 лв.
Дължимата
сума била платима в срок 20.12.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата била прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 111.09 лв., при
което общо дължимото задължение възлизало на сума в размер на 155.09 лв.
-Кредитно
известие №******/05.01.2019 г. за отчетния период на потребление от
05.12.2018-04.01.2019 г. с дължима стойност 2.74 лв. след като на абоната била
върната пропорционално начислена при сключване на абонамента сума в размер на
-6.04 лв. без ДДС и начислена дължимата
лизингова вноска в размер на 9.99 лв.
Дължимата сума била платима в срок 20.01.2019
г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния
отчетен период в размер на 155.09 лв., при което общо дължимото задължение възлизало на сума в размер на
157.83 лв.
Сочи, че за
посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил задължението си да
заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги в общ размер на 157.83 лв.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 157.83 лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ
на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и
издал по абонатен номер № ******крайна фактура № ******от дата
05.02.2019 г.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни
устройства били обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи, че
съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните
лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б." ЕАД / т.е. на 5-то число от месеца/.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за били обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими от месец 02/2019 г. когато е издадена крайната
фактура № ******, съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- По Договор
за лизинг от 08.11.2017 г. за устройство ******2016 В1аск, се дължала цената в размер на 99.90 лв.,
която представлявала 9 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 89.91
лв., дължими за периода от месец 02/2019 г. до месец 10/2019 г., съгласно
уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 9,99 лв. / чл. 1, ал. 2 от Договора/;
Сочи, че
като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б."
ЕАД ответникът се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонии услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника на дата 31.01.2019 г.
При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".
Сочи ,че в
чл. 20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор.
Моли съда на
основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да постанови Решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника Й.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Дкг и МС, в размер на 157.83 лв. (сто петдесет и седем лева и
83 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за периода от 05.10.2018 г. до 05.12.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Й.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** в
размер 99.90 лв. (деветдесет и девет лева и 90 ст.), представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 08.11.2017 г.
Претиндира
за разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен тговор от особения представител на
ответника –адв. Г.А.,***.
Сочи, че по обективен критерий били предявени следните
искове: обективно съединени установителни искове за наличие на вземане,
произтичащо от неизпълнение на задължение по договор за мобилии услуги и
допълнително споразумение към него, с правно основание на искоеете по чл. 79,
ал. 1, ЗЗД; обективно съединени установителни искове за наличие на вземане,
представляващо незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.
1. По основателността на исковете за
неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от договор за мобилни услуги
от 29.12.2016 г. и допълнително споразумение към него от 08.11.2017 г. за номер
*******-
1.1. Договор
за мобилни услуги за номер *******- видно от същия, ответникът придобил качеството „потребител" по
силата на този договор, избрал абонаментен
план с наименование „Старт 11, 99“. Договорът е в сила за период от 24
(двадесет и четири) месеца, считано от 29-12-2016 до 29-12-2018 год. (стр. 2,
т. 11 от Договора). Ответникът бил информиран за датата на издаване на
фактурите - 5-то число ежемесечно (стр. 1, т.5 от Договора), уведомен за срока на плащане на фактурите, както и че
неполучаването на същите не го освобождавало от задължението да заплати
стойността им (арг. чл. 26 и 27 от Общите условия на оператора и
Декларация-съгласие, подписана от ответника на 29-12-2016 год.) Нямало данни и
не се прилагали доказателства ответникът да е получил СИМ-карта с индивидуален
номер, съгласно т. 7 от Договора. Същият не съдържал указание, че освен
договор, представлява и разписка за получаване на картата и/или други
устройства, сочени в него. Извън факта на влизане в сила на договора, следвало
ищецът да докаже, че е осигурил достъп до мрежата си, като е предал на
ответника СИМ-карта, даваща достъп до мрежата на Т.Б. ЕАД, както и че е
осигурил останалите технически условия за използване на мобилни услуги от
ответника.
1.2. Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги за номер *******- видно от същото,
ответникът се съгласил да ползва нов
абонаментен план и условия, а именно „Тотал 24, 99, промо 2000 МВ".
Споразумението влиза в сила, считано от 08-11 -2017 год., като продължавало
срока за ползване на мобилни услуги от горепосочения мобилен номер до
08-11-2019 год. Следвало да се има
предвид, че доколкото задължението за плащане на потребени услуги произтича от
сключените между оператора и абоната договори, по които операторът е длъжен да
предостави услуги, а потребителят да заплати цената им, основателността на
исковете остава недоказана и това не можело да бъде санирано с представянето на
издадени от Т.Б. ЕАД фактури, които представлявали само счетоводен документ за
взета стопанска операция, а не доказателство за реално предоставени и потребени
услуги.
2.
По основателността на исковете за заплащане на лизингови вноски по
договор за лизинг:
2.1. Договорът
за лизинг към мобилен номер *******абонатът
сключил на 08.11.2017 г. По силата на същия, на абоната било
предоставено за ползване мобилно устройство за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 9.99 лв., съгласно уговорен в
договора погасителен план. На основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
договора за лизинг, ищецът претендирал, че има вземане, представляващо останалите
незаплатени лизингови вноски, като предсрочно изискуеми, тъй като
индивидуалният абонемент на абоната бил предсрочно прекратен по иегова вина.
2.2. Вярно
било, че в договора и в Общите условия липсвал предвиден ред, по който
операторът следва да упражни правото си на едностранно прекратяване на
договора, респ. ред, по който да демонстрира това свое волеизявление за
прекратяване. В исковата молба, дължимостта на оставащите лизингови вноски се
аргументирала с предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. В чл. 75
от Общите условия едностранното
прекратяване на договора било предвидено като правна възможност, която
операторът имал право да използва или да не използва. Нямало текст, който да
предвижда правен автоматизъм, по силата на който договорът да се счита за
прекратен задължително при настъпване на определено обстоятелство. Т.е.
операторът правил разлика между понятията „прекратяване на договора" и
„право да прекрати едностранно". В този смисъл, логичното тълкуване
сочило, че за да има право да претендира остатъка от лизинговите вноски, Т.Б.
ЕАД трябвало да докаже прекратяването на договора, пък дори и да не е предвиден
специален ред или способ за обективиране на волеизявлението за прекратяване.
Сочи, че нямало текст, предвиждащ автоматично прекратяване на договорите при
настъпване на олределени факти. В този
смисъл, счита, че нямало доказателства за такова прекратяване и за причините за
него, респ. за Т.Б. ЕАД не било възникнало правото на иск за заплащане на
остатъка от лизинговите вноски,
Сочи, че предявените искове за заплащане на
лизинговите вноски за периода м. 02/2019 до м. 10/2019, както и за
допълнителната 24-та вноска за изкупуване на устройството, намира за
неоснователни.
Сочи, че посочените в исковата молба
фактури с №****** и №****** не представлявали доказателство за реално потребени
далекосъобщителни услуги от определен вид, нито за тяхната стойност.
Моли съда да отхвърли предявените
искова като изцяло неоснователни и
недоказани.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. ****/2021
по описа на РС-К..
Видно от същото на основание чл. 410
от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № ****/09.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение за
сумите, предмет на настоящото исково производство, която е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел
настоящия иск.
Към заповедното производство са
приложени присмени доказателства: Договор за мобилни услуги от дата 29.12.2016
г., сключен с мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД; Общи условия; Допълнително споразумение
от дата 08.11.2017 г.; Договор за лизинг към мобилен номер ****** от 08.11.2017 г.; Фактура №******/05.12.2018;Фактура
№******/05.11.2018 г.; Кредитно известие №******/05.01.2019; крайна фактура № ******от
05.02.2019 г.;
Фактура №******/05.11.2018 г. е за
отчетния период на потребление от 05.10.2018-04.11.2018 г. с дължима стойност
111.09 лв., от които 20.82 лв. без ДДС за абонаментен план; 9.99 лв. за
лизингова вноска и потребление, фатктурирано извън месечния абонамент,
изразяващо се в: 59.96 лв. без ДДС за Роуминг Roam&Surf; 3.49 лв. без ДДС за Роуминг таксуване (общо).
Фактура №******/05.12.2018 г. е за
отчетния период на потребление от 05.11.2018-04.12.2018 г. с дължима стойност
44.00 лв., от които 20.82 лв. без ДДС за абонаментен план; 9.99 лв. за месечна
лизингова вноска; 8.99 лв. без ДДС за Плати с Теленор от Google Play Store;
0.03 лв. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния
отчетен период в размер на 111.09 лв., при което общо дължимото задължение
възлиза на сума в размер на 155.09 лв.
- Кредитно известие №******/05.01.2019
г. е за отчетния период на потребление от 05.12.2018-04.01.2019 г. с дължима
стойност 2.74 лв. след като на абоната е върната пропорционално начислена при
сключване на абонамента сума в размер на 6.04 лв. без ДДС и начислена дължимата лизингова вноска в
размер на 9.99 лв. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от
предходния отчетен период в размер на 155.09 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в размер на 157.83
лв.
- крайна фактура № ******от дата
05.02.2019 г. е за отчетния период 05.01.2019 – 04.02.2019 с дължима стойност
406,82 лева, от които 157,83 лева – задължения за предходен период с ДДС; 99,90
лева вноски за лизинг на основание т.3.2 от договора за лизинг на основание т. 12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори. Сумата от 149,09 лева от същата
фактура не се претендира от ищеца.
По делото е начначена, изслушана и приета съдебна компютърно-техническа експретиза,
която не е оспорена от страните.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно страните се намират в договорни отношения.
По делото е безспорно установено, че
ответникът е подписал договори за услуги с ищеца, ползвал е мобилни номера, мобилни услуги, мобилно устройство,
предоставени по договора и не е изпълнил
задължението си да заплати дължимите суми в срок. По делото не бяха представени
доказателства за плащане на претендираните от ищеца суми от страна на
ответника.
Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № ****/2020
г. по описа на РС-К., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За да е налице валидно възникнало вземане на
ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти:
че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период
и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във
фактурите размери.
Ищецът обосновава исковата си
претенция на посочените договори и фактури.
С оглед на
ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените Договор за мобилни услуги от дата 29.12.2016 г.;
Допълнително споразумение от дата 08.11.2017 г.; Договор за лизинг към мобилен
номер ****** от 08.11.2017 г.са валидно
сключени между страните. Представените договори не са оспорени от ответника, и
тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно
чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в
същите, са направени от тези лица.
Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон
за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните
договори за мобилни услуги в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си
задължения по договорите - да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги.
Доказателство относно факта на плащане на сумите по фактурите не са ангажирани
и до датата на приключване на съдебното дирене.
С оглед на изложеното съдът намира,
че исковете на ищеца към ответника за всички претендирани дължими суми са
основателни и доказани, а като такива следва да бъдат уважени.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното
уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени
в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2020
г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 145,00 лв.
В производството по гражданско дело
№ 81/2021 г. ищецът има разноски в общ размер на 735,00 лева, от които 75,00
лева държавна такса, 120,00 лева –
депозит за съдебна компютърно-техническа експретиза 180,00
лева адвокатско възнаграждение и 360,00 лв. депозит за особен представител.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените
в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 880,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***,
бизнес парк София сграда 6, по Заповед
за изпълнение № ****/09.09.2020 г. по ч.гр.д. № ****/2020 г. по описа на РС-К.
сумата от: 257,73 лв. (двеста петдесет и
седем лв., 73ст.) главница, от която:
157,83лв. месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги; 99,90лв. лизингови вноски, както и законна лихва върху главницата от 04.09.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД
с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, бизнес парк
София сграда 6, по Заповед за изпълнение
№ ****/09.09.2020 г. по ч.гр.д. № ****/2020 г. по описа на РС-К. сумата от 145,00 лева /сто четиридесет и пет лева и нула стотинки/ разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД
с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, бизнес парк
София сграда 6 направените съдебни и деловодни разноски в размер на 735,00 лева /седемстотин тридесет и пет и
нула стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- С..
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2020 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: