РЕШЕНИЕ
№ 1114
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500319 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
1/ въззивна жалба вх. № 87612/31.10.2024г. от Н. М. Ц. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Р.“ №*, ап.**, срещу решение № 3621/17.10.2024г.,
постановено по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на
Районен съд - Варна, В ЧАСТТА, с която:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските по отношение на
детето Н. Н. Ц. с ЕГН **********, на майката С. О. Л., с ЕГН ********** от
гр. В., ул. „У. Г.“, №*, вх.*, ет.*, ап.**.
ПОСТАНОВЯВА, че местоживеенето на детето Н. Н. Ц. с ЕГН
********** ще е при майката С. О. Л., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „У. Г.“,
№*, вх.*, ет.*, ап.**.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н. М. Ц., с ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Р.“ №*, ап.**, с детето Н. Н. Ц. с ЕГН **********
както следва: - Всяка четна седмица от календарната година в дните събота и
1
неделя от 09,00 ч. на първия ден до 19,00 ч. на втория ден с преспиване, като
бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; - През лятната
ваканция – петнадесет дни през месец юли и петнадесет дни през месец
август, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка година на
рождения ден на детето – 20 септември от 10,00 до 13,00 часа, като бащата
взима детето от дома на майката и го връща пак там; - Всяка година на
рождения ден на бащата – 6 септември от 10,00 до 13,00 часа, като бащата
взима детето от дома на майката и го връща пак там; - Всяка четна година от
23 декември в 18,00 часа до 27 декември в 18,00 часа, с преспиване в дома на
бащата; - Всяка нечетна година от 29 декември в 18,00 часа до 02 януари в 18,
00 часа, с преспиване в дома на бащата.
ОСЪЖДА Н. М. Ц., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Р.“ №*, ап.** да
заплаща за детето Н. Н. Ц. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С. О. Л., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „У. Г.“, №*, вх.*, ет.*,
ап.**. ежемесечна издръжка в размер на 1000 /хиляда/ лева, с падеж всяко
първо число на месеца за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.10.2023 г. до 06.12.2023 г. и от влизане в сила на настоящото решение до
настъпване и до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването на издръжката.
2/ въззивна жалба вх. № 95608/27.11.2024г. от С. О. Л. с ЕГН
********** от гр. В., ул. „У. Г.“, №*, вх.*, ет.*, ап.**. срещу решение №
3621/17.10.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г.
по описа на Районен съд – Варна и решение № 3948/07.11.2024г., постановено
по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд –
Варна и, В ЧАСТТА, с която съдът:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение №
3621 от 17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 13757/2023 г. по описа на ВРС,
26 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за издръжка в останалата част от
500 лв. до пълния размер на претенцията от 1500 лв., като неоснователна и
недоказана.“
Във въззивна жалба вх. № 87612/31.10.2024г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
нарушение на процесуалните правила и норми и необоснованост. Сочи се, че
2
съдът е допуснал нарушение на установените процесуални правила, като е
преустановил пледоариите по същество на делото и по искане на ищеца в хода
на устните състезания е определил, че допуска увеличаване на размера на иска
за издръжка. На следващо място съдът приема и кредитира изцяло
показанията на майката на ищцата за С. Д., която се явява заинтересована от
изхода на делото, като нейните показания са очевидно „фантасмагорични“.
Нейните показания за упражнено от бащата насилие се опровергават от
влязлото в сила решение на ВРС по ЗЗДН, а твърденията за отвличане на
детето не се доказват. Съдът неправилно приема, че ищцата работи,
приемайки представеният трудов договор като доказателство, но съгласно
удостоверението, издадено от НАП Варна, ищцата няма никакви приходи.
Съдът приема за установено, че ответникът е „авторитарен тип и налага свой
стил на възпитание, който невинаги е в интерес на детето“, но подобно
заключение няма нито в социалния доклад, нито в съдебните експертизи. На
последно място, съдът определя издръжка в размер на 1300лв. месечно, без да
мотивира подобен размер. В хода на производството не са доказани каквито и
да било необичайни нужди на детето. В противоречие с практиката приема
също, че ответникът следва да заплаща 1000лв. от тях. Законодателят не е
предвид възможността издръжката на дете да се плаща според доходите.
Напротив, издръжка се дължи независимо дали някой има доходи или не.
Издръжката се дължи по равно от двамата родители и подобна
неравнопоставеност в заплащането е незаконосъобразна. Присъденият размер
на издръжка е неоправдан, предвид факта, че минималната работна заплата за
процесния период е 933лв, а размерът на издръжката е част от минималната
работна заплата.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да уважи неговите искови претенции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, в който излага становище за правилност и законосъобразност на
постановеното решение в посочените части. Поддържа се, че съдът не е
извършил процесуално нарушение, тъй като преди приключване на делото и
след искане на ищеца за увеличаване на размера на претендираната издръжка
от 1000лв. на 1500 лв. по време на устните състезания, съдът е отменил
дадения ход на делото по същество, допуснал е изменението на иска, изменил
е доклада по делото и едва след това отново е постановил протоколно
3
определение, с което е дал ход по същество. Счита сочените процесуални
действия за допустими. Сочи, че категорично се установява, че бащата през м.
август 2023г. е отвел детето Н. в гр. С. и го е задържал еднолично и самоволно
при себе си до средата на м.Декември 2024г. Сочи, че са налице доказателства,
че майката е трудово ангажирана. По въпроса за издръжката твърди, че бащата
заплаща по 1500лв. месечна издръжка в полза на детето от момента на
раздялата на неговите родители. Сочи, че размерът на издръжката не е
оспорен от насрещната страна, както и че бащата подчертава, че има свръх
позитивен годишен финансов баланс, който сам той определя на няколко
милиона годишно.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.
Във въззивна жалба вх. № 95608/27.11.2024г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразил, че детето Н., съобразно
обичайния му начин на живот, създаден от родителите му, има до някаква
степен завишен стандарт на живот в сравнение с обичайното. Обичайно
бащата заплаща по банков път по 1500лв. месечна издръжка в полза на детето
и то от момента на раздялата на неговите родители /Април 2022г./. Сочи, че
размерът на издръжката не е оспорен от насрещната страна, както и че бащата
подчертава, че има свръх позитивен годишен финансов баланс, който сам той
определя на няколко милиона годишно. Твърди нови обстоятелства, а именно,
че от края на м. октомври 2024г. детето е записано, по взаимно съгласие на
родителите, да тренира тенис на корт в спортен клуб. За всеки месец са
предвидени по осем на брой тренировки, за които се заплаща по 70лв. за всяка,
т.е. 560 лв. месечно.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи в
цялост исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от насрещната
страна.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с
4
правно основание чл.127, ал.2 от СК от ищцата С. О. Л. от гр. В., против
ответника Н. М. Ц. от гр. С.. В исковата молба ищцата С. О. Л. твърди, че с
ответника Н. М. Ц. съжителствали на съпружески начала от 11.10.2018 г. до
25.04.2022 г. и са родители на детето Н. Н. Ц., роден на 20.09.2019 г. След
раздялата между страните ищцата и детето се установили на адрес в гр. В., ул.
„Г.” №*, вх.*, ет.*, ап.**, заедно с майката на ищцата. Ответникът живеел в гр.
С.. Изборът на местоживеенето на детето, изборът на личния му лекар –д-р
М., както и изборът на детската градина, която да посещава детето – ДГ №**
„П. Б.”, филиал Ж. в гр. В., били направени съвместно от двамата родители
към момента на раздялата им. Детето посещавало посочената детска градина
от 15.09.2022 г. По споразумение между страните ответникът заплащал
ежемесечна издръжка за детето, чрез ищцата, в размер на 1500 лв., който
размер бил съобразен с обичайния стандарт на живот на детето. Пак по
договореност между родителите бащата следвало да осъществява контакти с
детето, като го взема за по два-три дни месечно при себе си, а през ваканциите
за по-дълъг период, но не повече от десет последователни дни, но винаги след
постигнато общо съгласие между родителите за конкретните дни. Относно
въпросите, касаещи детето ищцата никога не пренебрегвала желанията на
ответника и винаги се допитвала до него. Ищцата твърди, че на 08.11.2022 г.
ответникът взел детето от гр. В. по особено груб начин и въпреки
несъгласието на ищцата. По този повод било образувано производство по
ЗЗДН, по което на ответника били наложени мерки по закона, като същият бил
задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо
ищцата и детето. През месец август 2023 г. страните имали уговорка
ответникът да вземе детето при себе си в гр. С. на 25.08.2023 г. и да го върне
до средата на месец септември същата година, тъй като започвала учебната
година и детето следвало да посещава задължително предучилищна група. По
така постигната уговорка ответникът взел детето, но не го върнал. Уведомил
ищцата, че самият той се намира под опасност, което налагало той и детето да
ходят придружени от лични охранители. При тази информация ищцата
започнала да умолява ответника да върне детето, но той отказал с мотива, че
при нея няма охрана, че В. е провинциален град и не е подходящо място за
развитие на детето му. На 15.09.2023 г. ищцата заминала за гр. С., за да вземе
детето. Там тя била заставена да се настани в хотел, резервиран от ответника,
ако иска да види детето. В късния следобед на същата дата детето било
5
доведено при нея от охранител, когото ищцата не познавала и който останал
да нощува в съседната стая на нейната с детето, и който след това ги
съпровождал навсякъде, където ищцата ходила с детето. Два дни по-късно
охранителят отвел ищцата и детето при ответника, който принудил ищцата да
си тръгне без детето, като я уверил, че ще доведе детето в гр. В. до 20.09.2023
г., когато бил рожденият ден на детето. На този ден ответникът довел детето и
рожденият ден бил отпразнуван в гр. В., след което ответникът изискал да
вземе детето за още две седмици, съобщавайки, че това ще е докато се оправят
нещата, свързани със заплахата за неговия живот и след това обещал да върне
детето. Така отново отвел детето в С.. След това обяснил, че детето е болно и
ще го върне когато оздравее, а след това започнал да се държи агресивно и
заявил, че няма да върне детето. Ищцата твърди, че в С. ответникът нямал
възможност да се грижи за детето, а то се придружавало от охранители, които
имали ролята на детегледачи. В този период ищцата разговаряла с детето и го
уверявала, че ще го вземе. На 13.10.2023 г. тя отишла в С. по уговорка с
ответника, за да вземе детето, но ответникът й поставил условие да отиде
сама и в конкретно посочен от него апартамент. Ищцата изпитвала
притеснение от заплашителния тон, с който ответникът поставил условията и
не се съгласила да влезе в апартамента. Помолила ответникът да изведе детето
с багажа му, за да го вземе, но той отказал и продължил да я заплашва. Тогава
ищцата се обадила на своя приятелка, която я придружила до апартамента,
тъй като ищцата се страхувала сама да отиде. Ответникът обаче повече не
отговорил на обажданията на ищцата и тя се обадила на тел.112, откъдето й
съобщили, че не могат да направят нищо, освен да я придружат, но по този
начин ще стресират детето. Това обезкуражило ищцата и тя си тръгнала. На
следващия ден ищцата се свързала с ответника, с молба да се види с детето, но
той отказал и заявил, че няма да се занимава с нея. След това ищцата
депозирала сигнал в Първо РУ при ОДМВР С..
Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови
решение, с което да предостави упражняването на родителските права над
детето Н. Н. Ц. на нея, като постанови и местоживеенето на детето да е при
нея на адреса й в гр. В.; да определи режим на лични контакти на ответника с
детето, както следва: До навършване на петгодишна възраст на детето - всяка
първа и трета събота и неделя от 10,00 ч. до 13, 00 ч. без преспиване, в
присъствието на социален работник на територията на гр. В.; от навършване
6
на петгодишна възраст до навършване на седемгодишна възраст – всяка първа
и трета събота и неделя от 09,00 ч. до 19, 00 ч. без преспиване, на територията
на гр. В.; от навършване на седемгодишна възраст - всяка първа и трета събота
и неделя от 09,00 ч. на първия ден до 19, 00 ч. на втория ден с преспиване,
през лятната ваканция – десет дни през месец юли и десет дни през месец
август, когато майката не ползва полагаем годишен отпуск, както и всяка
четна година от 23 декември в 18, 00 часа до 27 декември в 18, 00 часа, с
преспиване в дома на бащата, а всяка нечетна година от 29 декември в 18, 00
часа до 02 януари в 18, 00 часа, с преспиване в дома на бащата. Ищцата моли
също така ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето
в размер на 1500 лв., считано от предявяване на исковата молба, платима чрез
ищцата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законни причина за изменението или прекратяването й.
В депозирания писмен отговор ответникът, чрез процесуален си
представител заявява, че счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че
искането да се предостави упражняването на родителските права над детето
на майката, не отговаря на интересите на детето и го оспорва. Заявява, че
оспорва изцяло всички обстоятелства, изложени от ищцата, сочещи намален
родителски капацитет от негова страна. Ведно с отговора на исковата молба е
подаден насрещен иск, с който ищецът по него не оспорва обстоятелството, че
с майката на детето са във фактическа раздяла от месец април 2022 г. Твърди,
че той е собственик на няколко търговски дружества, развива собствен бизнес
с ненормиран работен ден и разполага със свободно време. Твърди, че
ответницата не работи, а разчита на издръжката на своите родители. Заявява,
че в С. детето е посещавало детска градина, като грижите по отглеждането и
възпитанието на детето са осъществявани само от него, който като баща
разполагал с необходимия авторитет, време, средства и желание. Сочи, че
детето е изключително привързано към него. Смята, че майката оказва
неблагоприятно влияние над детето. Тя живеела в едностаен апартамент в гр.
В., заедно със своята майка в жилище недобре отопляемо и с недостатъчно
добри условия за отглеждане на дете. Детето нямало обособено място да
почивка, учене и игри. Ищецът предложил на майката да се премести в гр. С. с
детето, като самият ищец да поеме разходите по наем на жилище и всички
сметки за битови нужди, както и цялата издръжка на детето. Единствено
7
помолил ответницата да намери работа за собствената си издръжка. Ищецът
имал основен и изключителен принос за издръжката на детето, която той
осигурявал 100%. Ищецът сочи също, че майката оказва неблагоприятно
влияние на детето в морално отношение, като в присъствието на детето се
разхожда без дрехи и му вменява момичешки похвати. Ищецът счита, че той
притежава необходимите възпитателски качества за правилното възпитание и
отглеждане на детето и е изградил необходимите навици и умения да
осигурява адекватни грижи. Смята, че от изключително значение в случая е
обстоятелството, че детето е от мъжки пол и е силно привързано към своя
баща.
Предвид така изложените обстоятелства ищецът по насрещния иск моли
съдът с решението са да предостави на него упражняването на родителските
права спрямо детето, като постанови и детето да живее при него. Моли на
ответницата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето,
който включва възможност тя да го взема с преспиване всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, както и една седмица през лятната ваканция,
несъвпадаща с платения отпуск на бащата. Моли също, ответницата да бъде
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето в минималния предвиден
в закона размер, ведно със законната лихва при забава.
В подадения отговор на насрещния иск ответницата по него го оспорва.
Счита го за неоснователен. Твърди, че от раждането на детето и до момента
единствено тя полага непосредствени грижи за отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето, подпомагана от своята майка. Твърди, че е трудово
ангажирана и разполага с прекрасни битови условия. Счита, че е с висок
родителски капацитет, със стабилно изграден морал и чувство за отговорност.
Твърди, че детето е силно привързано към нея и има изградена стабилна
обкръжаваща го среда в гр. В.. Заявява, че бащата често пътува извън
страната, има много ангажименти и ограничено свободно време, живее сам и
няма подпомагаща го среда, подходяща а отглеждане на дете, страда от
зависимост от хазарт, има обичайно агресивно поведение, страда от
биполярно разстройство. Ответницата сочи също, че от 08.12.2023 г. и до
момента бащата не е потърсил детето за личен контакт, а определената
издръжка с определението за привременни мерки не е заплащана. По тези
съображения, ответницата моли насрещния иск да бъде отхвърлен.
8
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При преценката си за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение, съдът приема следното от фактическа и
правна страна:
Няма спор между страните по делото, че са родители на детето Н. Н. Ц.,
родено на 20.09.2019 г., което е видно от представеното по делото заверено
копие на удостоверение за раждане, изд. от С. община, район С., въз основа на
акт за раждане №***/01.10.2019 г.
Не се спори и че, родителите са съжителствали на съпружески начала,
без сключен граждански брак от 2018 г., като първоначално са живели в гр. С.,
където се е родило детето, а впоследствие се преместили в гр. А.. През 2022 г.
са се разделили, като раздялата им настъпила на 25.04.2022 г.
Видно от удостоверенията за настоящ адрес, майката и детето са адресно
регистрирани в гр. В., считано от 29.04.2022г. От служебна бележка, издадена
от Детска градина №** „П. Б.“, е видно, че детето е било записано в същата от
15.09.2022г., като за учебната 2023/2024г. продължава да е със статут
„записано“.
С решение № 910/19.07.2023г. по гр.д. № 20233100500947 по описа за
2023г. на ВОС е потвърдено решение № 369/08.02.2023г. по гр.д. №
20223110115255 по описа за 2022г. на ВРС, в частта в която е наложена мярка
за защита, като Н. М. Ц., ЕГН ********** е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. О. Л., ЕГН ********** и детето Н.
Н. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Мярката е
наложена за извършен от Н. М. Ц. акт на домашно насилие на 08.11.2022г., а
именно насилствено отвеждане на детето за личен контакт.
По делото е представено медицинско удостоверение № 97 от
24.04.2027г., съгласно което при прегледа на А. К. Ц. /майка на Н. Н. Ц./ се
установяват охлузвания на лицето, двете ръце и двата крака и кръвонасядания
на двете ръце, при твърдения, че същата е била бита от сина си.
9
Представено е постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 31.07.2017г. на СРП, от което се установява, че по пр.пр. №
32666/2017г. по описа на СРП няма данни за престъпление от общ характер,
доколкото се касае за неуредени семейни и гражданско-правни отношения
между А. К. Ц. и сина й Н. Н. Ц..
Представено е и постановление за спиране на наказателно производство
от 04.07.2023г. на СРП, от което се установява, че наказателното производство
по ДП № 1055/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. № 30721/2022г. по описа на
СРП, водено за отнемане на чужди движими вещи - 70 000 евро от владението
на А. К. Ц. е спряно поради това, че когато пострадалият е роднина на
извършителя /в конкретния случай неин син/, наказателното преследване се
възбужда по тъжба на постаралия, съгласно чл. 218в от НК, а такава липсва. С
определение от 19.09.2023г. на СРС, НО, 101 състав е било отменено
постановлението за спиране на наказателно производство от 04.07.2023г. на
СРП поради неизясняване на фактическата обстановка от водещите
разследването.
Съгласно постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 05.2023г. се установява, че е отказано образуване на досъдебно
производство по преписка № 15536/2023г., при съмнения за настъпила
насилствена смърт на А. К. Ц., поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер.
Пред настоящата въззивна инстанция се събраха доказателства за
издадена Заповед за задържане по ЗМВР № 36533-690 от 12.12.2024г., с която
С. Л. е била задържана за срок до 24 часа.
От административно наказателно дело № 5011/2024 г. по описа на
Районен съд – Варна, 27- ми състав, се установява, че Заповед за задържане по
ЗМВР № 36533-690 от 12.12.2024г., е била отменена като незаконосъобразна.
Приобщени са и доказателства от воденото ДП № 1938/2024г. по описа
на РУ при ОД на МВР В., пр.пр. № 18620/2024г. на ВРП: 2 бр. протоколи за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение от 12.12.2024 г., съгласно които в лекия автомобил, управляван от
нея са намерени 18 бр. пликчета с прахообразно вещество; експертна справка
№ 332/13.12.2024 г. по описа на ОД на МВР – Варна и протокол №
0172/14.02.2025 г. по описа на ОД на МВР – Варна, Базова научно –
10
техническа лаборатория, от които се установява, че прахообразното вещество
е наркотична субстанция - кокаин.
И към настоящия момент няма данни по воденото ДП № 1938/2024г. по
описа на РУ при ОД на МВР В., пр.пр. № 18620/2024г. на ВРП, да е било
повдигнато обвинение на лицето С. Л. /8 месеца след установяване на
релевантните факти/.
Същевременно по ДП № 7781/2025г., пр.пр. № 7781/2025г. по описа на
РП - В., с постановление на прокурор при РП - В. от 03.06.2025г. е образувано
производство № 73/2025г. по описа на ОСлО - ОП В., за това, че на
12.12.2024г. в гр. В. пред надлежен орган на власт е набедена С. О. Л. в
извършване на престъпление, за което деецът е знаел, че тя е невиновна. В
писмото на РП - В. е посочено, че от материалите, събрани по тази проверка,
може да се направи извод, че много от обстоятелствата, при които са открити
наркотични вещества в автомобила й са „меко казано съмнителни и
противоречащи на житейската логика“. Именно това е дало основание за
извода за наличие на достатъчно данни за набеждаването на г-жа Л. и
образуването на досъдебното производство за набеждаване.
От съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, касаещи
досъдебните производства, се установява, че към настоящия момент няма
повдигнати обвинения и/или влезли в сила присъди спрямо нито една от
страните по делото. До произнасяне на компетентните органи в сферата на
наказателното правораздаване, настоящият граждански съд не би могъл да се
произнесе по въпроса извършено ли е от страните престъпление и какво е то.
До влизане в сила на наказателна присъда, лицето, срещу което се води
наказателното производство, се счита за невинно по отношение на твърдените
обвинения. Съгласно презумпцията за невиновност, провъзгласена за основен
принцип в наказателното право в чл. 16 от НПК, обвиняемият се смята за
невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. След
влизане в сила на присъдата, на основание чл. 300 от ГПК, гражданският съд е
длъжен да зачете задължителната й сила - „влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“. Поради това
към настоящия момент не се установяват извършени престъпления от никоя
11
от страните.
От извършения на 07.01.2025г. във ВМА токсикохимичен анализ на кръв
и урина на С. Л. се установява, че същата няма установени в организма опиати
и забранени субстанции.
От изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, се установява, че всеки от родителите притежава родителски
капацитет да изпълнява родителската си роля, без дефицит на родителски
умения. Отразено е, че „майката С. О. Л. притежава развит родителски
капацитет и успешно упражнява родителската си роля. Майката е запозната с
необходимите потребности на детето и показва, че полага адекватни грижи,
подпомагана от своята майка. Адекватността на грижите се установява по
състоянието на детето, което е с нормално физическо, психическо,
интелектуално и социално развитие, съответно за календарната възраст.
Майката и бащата успяват да поддържат постоянство в изискванията си към
детето за спазването на въведени правила. Бащата Н. Ц. притежава също
необходимия родителски капацитет за отглеждането на сина си, но той
предвид данните по делото и резултатите от изследването, по точно
особеностите на личностовата характеристика е склонен към авторитарност,
налагане на своя стил на отглеждане, съответно възпитание на детето.
Въпреки проявява на обич и грижа към детето приоритетно би го възпитавал в
неговите принципи, които няма да бъдат в синхрон с тези на майката и
истинските потребности на детето. Този факт ще поставя детето в състояние
на обърканост и ще се отрази с появата на конфликт на лоялност и
последващи симптоми на тревожност и невротичност.“
В обследването е посочено, че „психологичната теория родителския
капацитет се разглежда като способността на възрастните, които изпълняват
родителските функции, да разбират, разпознават, да имат ресурса и да умеят
да задоволяват потребностите на детето. Потребностите, свързани с
правилното психично развитие на детето са физиологични и психични.“
„Вследствие на действията на ответника детето Н. е било лишено през втората
половина на 2023г. от връзка с майката, и, както е видно обсъждането в
КСППЕ на детето Н., то оценява негативно тази раздяла. Това по –дълго
отделяне от майката, по време на пребиването на детето при бащата през
2023г., е и възможното обяснение за изведената по –горе дистантност от
12
бащата – детето дава данни, че е усещало липсата на майка си, чувствало се е
лишено от нея, изпитвало е тъга, и е възможно да се опасява от ново
ограничаване на контактите с майка си. В този ред на разсъждения, тази
дистантност не е проява на родителско отчуждение, вследствие на
манипулативно поведение от страна на отглеждащия го към момента
родител.“
При изследването се установява още следното: „Отношение към майката
– демонстрира изцяло позитивно емоционално отношение към майката. В
ситуации където има избор към кого да прояви своите предпочитания, избира
майка си. Определя майка си като авторитетен възрастен във всички ситуации
освен една. Отношение към бащата – отношението към бащата е позитивно,
но желае винаги взаимоотношенията им да са в присъствието на майката.“
В заключението на вещите лица си сочи, че „при децата особено в по -
ниска възраст майката е основна и значима фигура за удовлетворяването им
посредством грижите, които полага и отношението й. По време на
изследването беше наблюдавана топла емоционална връзка между всеки един
от родителите и детето. Детето Н. е видимо привързано към майка си, но и
проявява радост при споменаването и появата на баща му, както и желание да
бъде по-дълго време с него. За правилното ранно детско развитие са нужни и
двамата родители и продължителен период без срещи с бащата е възможно да
повлияят негативно на развитието.
По отношение на бащата експертизата сочи, че „клиничното тълкуване
и психологична интерпретация на пиковете по тези скали, очертава личност,
която е в широките граници на нормата и се отличава със завишена личностна
самооценка, оптимистичност, висока активност, леснота при взимане на
решения, съпровождани от известна безцеремонност в поведението и
снизходително отношение към своите пропуски и недостатъци.“ „Открива се
и нарцистична компонента в това негово желание да упражнява пълноценно
родителската си власт, без да се съобрази с майката.“
От СППЕ се установява, че липсват данни от изследването, че при
майката и бащата са налице дефицити на родителски умения. Липсват данни
от изследването, както и от делото, че майката и бащата с поведението си
могат да доведат до развитие на родителско отчуждение. Липсват данни за
наличие на агресивни тенденции у бащата спрямо детето, които биха
13
поставили детето в риск. Установения психичен статус при Н. Ц. е в границите
на психичната норма и позволява да полага самостоятелно грижи за детето в
дни за личен контакт, което не би поставило детето в риск.
От изготвените по делото социални доклади, както и разпита на
социалния работник в о.с.з. се установява, че майката живее в жилище-
апартамент, съсобствен между нея и сестра й. Живее заедно с майка си на
адрес: гр. В., ул. "У. Г.", №*, вх.*, ап.**. Жилището се състои от кухня, хол,
спалня, санитарни помещения, обзаведено е с всички необходими за едно
съвременно домакинство уреди и мебели. Навсякъде в дома има играчки и
вещи на детето, осигурени са всички удобства, съобразени с потребностите и
възрастта му. Г-жа Л. работи в митническа агенция СПЕД - КОНСУЛТ, като
технически сътрудник. Работи на петдневна работна седмица на четири часа с
мотив и възможност да полага грижи за детето си.
Жилището, в което живее г-н Н. Ц., е находящо се на адрес: гр. С., ул.
"Р." № *, ет. *, ап. **. Г-н Н. Ц. информира, че жилището е негова собственост.
То представлява мезонет, състоящ се от просторен хол, всекидневна и кухня в
едно, спалня, тераса и тоалетна, а на второто ниво в мезонета е разположена
детската стая на детето, баня и тоалетна, малък коридор и детски кът за игра с
палатка. При посещение на жилището се установява, че то разполага с всички
необходими за едно домакинство мебели и електроуреди. В детската стая на Н.
е осигурено легло, гардероб, шкафове, играчки, дрехи и лични вещи,
съобразени с възрастта му. Г-н Ц. информира, че е собственик на фирма "Н."
ЕООД, както и на две дружества - "Ц.К." ЕООД и Ц.Г." ЕООД, като месечния
му доход е над средния за страната. Г-н Ц. споделя, че годишния доход от
фирмите му е в размер на около 3 милиона евро. Не е споделял да има
подкрепяща среда. Твърди, че сам полага грижи и се стреми да обръща
достатъчно време и внимание на детето. Трудовата му ангажираност е
гъвкава.
От разпита на св. С. Д. Д.а - майка на С. Л., се установява, че тя живеела
във В., но се наложило да се премести в апартамента, който е на С. и на сестра
й, за да помага в отглеждането на детето. Тя е пенсионер и разполага с
времето си. Има възможност и помага на С. за отглеждане на детето Н.
ежедневно. Детето посещава детска градина „Ж.“. Родителите живеели първо
в С., а след това в А., където имало много тежки битови условия. Н. отсъствал
14
много често и тя била сама там. След това се преместили във В.. От начало
той нямал претенции къде да живее детето и бил съгласен то да живее във В..
Осъществявал контакти с детето. След това било заведено производството по
ЗЗДН. Като свършил периода, в който бил ограничен да се въздържа от
домашното насилие, той започнал заповеднически и агресивно да се отнася
към дъщеря й. Юли месец взел малкия Н. за една седмица и го водил в Г.. Края
на август взел детето отново за личен контакт, а С. ходила на 17 или на 15.09
да вземе детето от С.. През цялото време обаче имало охранител с нея и С. не
успяла да вземе детето. Свидетелката по телефона попитала бащата кога ще се
върне детето, но той казал, че няма да го върне. Не й отговорил какво се
налага да има охранa. На 20 септември, на рождения ден на детето също
дошъл с охранител, който следял малкия Н. постоянно. След рождения ден
отново взел детето, като казал, че там било по-добре за него и че С. трябвало
да се премести да живее в С.. Детето се страхува от баща си, защото той много
пъти му е посягал пред свидетелката. Преди рождения му ден малкия слязъл с
асансьора сам в 6 часа сутринта и портиера се обадил на баща, че детето е при
него. Тогава баща му държал свидетелката половин час на телефона /не на
видеовръзка/, за да слуша как малкият плаче. Той го бил наказал и тя чула
детето да казва: „Тате ,моля ти се, искам да седна на мекичко“. В други случаи
детето казвало: „Няма да ме шляпкаш“, а бащата отговарял: „Не съм те
шляпкал от два месеца“. Когато намерил детето долу в паркинга в 6 часа
сутринта, Н. казал на свидетелката: „Така го засилих, че изхвърча на два
метра“. От детето знае, че през нощта то се е събудило, слязло при баща си и
поискало да го гушне, но той отказал, след което то слязло с асансьора. На
рождения ден бащата Н. показал на свидетелката снимка, как детето в 1 часа
през нощта е слязло, а той намерил детето в 6 сутринта, след като гледал
охранителните камери, легнало в палатка, където детето лежало и спало цяла
нощ. На бащата няма кой да му помага, тъй като неговата майчица през месец
март по неизвестни причини починала внезапно. С брата на майка му бил в
лоши отношения, с братовчедката на майка му също и нямал роднини, на
които да разчита или близки приятели. Оставял детето при други хора,
непознати. Свидетелката сочи, че тя е присъствала когато бащата е идвал да
вземе детето три пъти /преди постановяване на определението по
привременните мерки/, като тогава винаги бил с охрана. Те не можели да
откажат да дадат детето, защото охраната бил с оръжие. Тя видяла под ризата
15
очертанието на кобур или пистолет. Следващия път лицето с бащата
извършвал такива движения все едно оглежда и охранява. Оглеждал около
колата и в страни покрай блока, където има паркинг с коли. Ц. сам й казал
лично на нея, че има заплаха за живота му. Когато живеели заедно и
свидетелката ги е посещавала, той сам си карал колата. Когато дошли
последния път той казал, че има нова жена и тя била с него в колата. От
постановяване на привременните мерки за контакта на детето с бащата през
следващите 7 месеца, бащата бил идвал само два пъти и то във връзка с
експертизите по делото. Не е търсил детето да прекарва време с него. Рядко,
но се обаждал по телефона. Издръжката се заплащала чрез съдия-изпълнител.
Сочи, че детето се страхува да отиде само до тоалетната, както и да остава да
спи само в стаята си. Преди да отиде при баща си за този дълъг период, нямал
такива страхове. Сам се обслужвал в тоалета, сам си лягал и заспивал. Сега се
страхува от полицаи, а преди това ходел и ги прегръщал на улицата.
От разпита на св. А. Г. А. - без родство и дела със страните, приятелка на
С. се установява, че С. живее с детето във В. приблизително от две години.
Детето посещава детска градина във В.. Познава бащата и детето и последно
ги видяла на рождения ден на детето. Бащата дошъл на рождения ден с
уговорката, че ще остави детето, но решил, че ще го вземе пак. С. искала
детето да остане, но той обещал, че ще го върне след две седмици. Н. сам
решил да вземе детето и просто С. не искала да се кара и да спори с него. Н.
дошъл с малкия Н. и с охраната си, който се казва М..
От показанията на свидетелката А. Е. С.-Е., без родство и дела със
страните по делото, майка на бивша интимна приятелка на бащата, се
установява, че двете често са гостували при Н. за по няколко дни, поради това
имат впечатления от начина на отглеждане на детето. Наблюдавала нормални
отношения баща-син. Детето било записано в училище в гр. С. - английско
частно училище, в което се говорело само на английски. Той го водел сутрин,
ставал, пускал пералня, обгрижвал детето, приготвял му вечеря и любимите
неща. Понякога, когато се налагало, му повишавал тон, примерно когато
детето прави бели или спори или се опитва да се тръшка, но не е минавана
някаква граница в това отношение. Детето го слушало. Имало режим в колко
часа детето трябва да е в леглото. Имало грижа, любов, обучение. Детето
имало собствена масичка, но когато искало, сядало и при тях на масата.
Правело му се така нареченото негово „кафе“, което е чай сутрин. Единия път
16
детето било настинало, имало хрема и бащата го завел на лекар. Той не ходел
никъде без детето, нямал детегледачка, гледал си го сам. Отивал по-късно на
работа, след това си го вземал от училище и го водел на обяд. За времето, за
което познава Н. /година и половина/, той не е избухвал или повишавал тон
пред нея, нито е проявявал агресия. Бил спокоен, добронамерен, усмихнат.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният по делото главен иск намира правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК. Производството е спорна съдебна
администрация и при решаването на делото съдът се ръководи от интереса на
детето.
Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум
на ВС, обстоятелствата /в тяхната съвкупност/, които имат правно значение за
определяне мерките по отношение на децата, са както следва: възпитателски
качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на
родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към
родителите, полът на децата, възраст на децата, помощта на трети лица и др.
Родителските качества имат най-голямо значение за правилното
отглеждане и възпитание на децата... Правилното възпитание на децата зависи
преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Поради
това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам
родителските права при развод са образованието, културата, мирогледът и
другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не
тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя
авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение
е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
По отношение на възпитателските качества на родителите съдът
кредитира приетата по делото СППЕ. Съгласно заключението и двамата
родители на детето Н. притежават необходимия родителски капацитет, за да се
грижат за него и да задоволяват потребностите му. От мотивите и изводите на
СПЕ обаче се установява, че съгласно особеностите на личностовата
характеристика на бащата, същият е склонен към авторитарност, налагане
на своя стил на отглеждане, съответно възпитание на детето. Неговите
17
действия са съпровождани от известна безцеремонност в поведението и
снизходително отношение към своите пропуски и недостатъци. Открива се и
нарцистична компонента в това негово желание да упражнява пълноценно
родителската си власт, без да се съобрази с майката. Същият не осъзнава
дълбоката потребност на детето в тази ранна детска възраст от сигурност,
изразена чрез връзката му с неговата майка. Действията на ответника по
лишаване на детето от неговата майка през втората половина на 2023г. сочат
на недостатъчно осъзнаване на потребностите и интересите на детето,
съответно този му дефицит занижава неговия родителски капацитет.
От анализа на СПЕ се установява, че макар вещите лице в заключение да
сочат, че и двамата родители притежават родителски капацитет да се грижат
за детето, то това не означава еднакъв родителски капацитет, а само наличие
на базова годност да задоволяват основните потребности на детето.
Установените от експертизата разлики в структурата на личността на двамата
родители и на поведението им сочат на превес на качествата на майката пред
тези на бащата. Поради това и в заключението си същите твърдят, че въпреки
проявата на обич и грижа към детето, бащата би бил склонен да налага
неговите принципи, несъобразени с истинските потребности на детето, което
би могло да доведе до състояние на обърканост, появата на конфликт на
лоялност, тревожност и невротичност у детето за в бъдеще. Затова и
заключават, че установеният психичен статус при Н. Ц. му позволява да
полага самостоятелно грижи за детето в дни за личен контакт.
Що се отнася до моралния облик на родителите, съдът намира, че не се
доказаха твърдените факти и обстоятелства и на двете страни, които се
домогват да установят накърняване на моралния облик на всеки един от тях.
Не се събраха доказателства за виновността на родителите по нито едно от
наведените твърдения за извършени престъпления, поради което съдът
намира, че и двамата родители са с ненакърнен морален облик.
Съобразно критериите: „грижи и отношение на родителите към децата“,
съдът счита за релевантно на първо място обстоятелството, че детето се
отглежда към настоящия момент от майката. Същата е отглеждала
преимуществено детето от неговото раждане до задържането му от бащата без
съгласието на майката в гр. С., за което липсва спор по делото /налице е и
признание на този факт от ответника в СППЕ/. Съгласно заключението на
18
вещите лица по СППЕ, майката е запозната с необходимите потребности на
детето и показва, че полага адекватни грижи, подпомагана от своята майка.
Адекватността на грижите се установява по състоянието на детето, което е с
нормално физическо, психическо, интелектуално и социално развитие,
съответно за календарната възраст.
Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум
на ВС, децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага
най-големи грижи за тях. В конкретния случай това се явява майката. Макар
бащата в определен период от време да е полагал сам грижите за детето, това е
било направено без съгласието на майката и въпреки противопоставянето й.
Освен това през останалата част от времето и понастоящем майката е тази,
която полага непосредствените грижи за детето, които са съобразени с
потребностите му.
Към настоящия момент е налице желание и у двамата родители да
отглеждат детето, както и двамата разполагат с материална и фактическа
възможност да осигурят на детето подходящи условия за живот.
По отношение на привързаност на децата към родителите, вещите лица
по СППЕ сочат, че детето е привързано и към двамата си родители, но е
налице по-голяма привързаност към майката. От една страна
предпочитанието е обусловено от онтогенетичната връзка с майката - у децата
по време на вътреутробното развитие и кърмаческия период се развива
симбиотична връзка с майката, която се явява еволюционен механизъм за
оцеляване и развитие. В ранна детска възраст децата изграждат силна връзка с
майката, и до около 2-3 годишна възраст възприемат външния свят
опосредствано чрез майката. Затова ниската възраст на детето по принцип
обуславя предпочитание към майката. Отделно от това се отчита и известно
дистанциране на детето от бащата, което се дължи на действията на ответника,
с които той е лишил детето Н. от връзка с майката за продължителен период от
време. Детето оценява негативно тази раздяла, което обяснява известната
дистанция от бащата.
По отношение на пола на децата, по принцип се приема, че майката е по-
пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно
да отглежда и възпитава момчетата.
Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства
19
детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст
(пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от
непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от
бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към
пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен
надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното
значение се определя от нуждата от определени родителски грижи.
В конкретния случай макар полът на детето да е мъжки, то възрастта му
/предучилищна, т.е. далеч от пълнолетие/ предполага необходимост от повече
майчини грижи.
По критерия помощ от страна на трети лица (близки - баба, дядо, леля и
др.) се установява, че майката има по-широка подкрепяща среда. На първо
място нейната майка /баба на детето/ я подпомага постоянно в грижите за
детето, живее с тях в едно домакинство, не работи. Освен това С. има и
сестра, на която евентуално би могла да разчита. От своя страна бащата Н.
няма близки и роднини, с които да поддържа отношения, поради което на него
му липсва подкрепяща среда.
Социалната среда, в която предстои да живеят децата при развод на
родителите, е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се
предостави упражнението на родителските права. Под обкръжение се разбират
членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител
с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. В
тази насока съдилищата трябва да преценяват това обстоятелство не
изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата,
които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е допълнителен към
възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той определя
възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се
осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно
върху изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и
изобщо добро поведение в обществото и в семейството.
В настоящия случай съдът съобрази и доказания по делото факт, че за
известен период от време бащата е имал необходимост да се движи с охрана,
съответно охранявани са били и детето, както и майката при контакта й с
детето. Необходимостта от охрана безспорно е възможно да възникне и по
20
независещи от поведението на бащата причини, но факт е, че сигурността на
детето е била застрашена. Отделно то е било подложено на стрес в случай, че
осъзнава положението, или на една изкривена нормалност в случай, че то не
осъзнава опасността. Неподходящата социална среда се явява допълнителен
критерий за предпочитание на майката за преимуществено отглеждащ
родител.
По критерия жилищно-битови и други материални условия на живот,
съдът намира, че и двамата родители са в състояние да задоволят жилищните,
битовите и другите материални условия на живот за отглеждането и
възпитанието на детето Н.. Съгласно твърденията на страните, бащата
разполага с по-добри материални условия за живот. Същите обаче не са
доказани при условията на пълно и главно доказване - не са представени
доказателства за получавания от ответника доход в размер на три милиона
евро годишно. Отделно от това критерият жилищно-битови и други
материални условия на живот е поставен на последно място по важност, т.е.
сам по себе си той не може да обоснове предоставянето на родителските
права.
Въз основа на обобщения анализ на горепосочените факти, съобразно
критериите на Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум
на ВС, въззивният съд споделя виждането на първата инстанция, че към
настоящия момент в интерес на детето е родителските права по отношение на
него да бъдат предоставени на неговата майка, както и местоживеенето му да
бъде определено при нея. Не са налице конкретни оплаквания по режима на
личен контакт, поради което съдът следва да потвърди и решението в тази му
част.
По отношение на издръжката:
На основание чл. 143 ал.1 от СК всеки от родителите има безусловно
задължение да участва в издръжката на ненавършилите си пълнолетие деца,
като съобразно собственото си материално състояние, осигури условия на
живот, необходими за развитието на детето.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
21
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато
правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл.
чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите
умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
Съгласно чл. 142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2025г. е
в размер на 1077лв., т.е. минималната издръжка към настоящия момент е
равна на 269.25лв. месечно. Съгласно проекта на Постановление на
Министерския съвет, който е публикуван за обществено обсъждане,
минималната работна заплата за страната за 2026г. се очаква да бъде 1213 лв.
(620,20 евро) от 1 януари 2026 г. С оглед на това, считано от 1 януари 2026 г.
минималната издръжка се очаква да бъде 303,25лв. (155,05евро)
Следва да бъде отчетен факта, че посоченият минимум на издръжката
посочва само долната граница, под която съдът не следва да слиза, независимо
от доказателствата, т.е. съобразени са само базовите нужди на детето, без
оглед на възраст и пол, като възможността на родителите да дават издръжка се
съобразява едва при размер над посочения минимум.
Конвенцията за правата на детето обаче задължава съда да отчита и
останалите нужди на децата, извън базовите им потребности, като преценката
е за всеки конкретен случай.
Съгласно т.4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
За изчисляване на „обикновените условия на живот“ - нормалните
разходи за едно малолетно/непълнолетно дете, съдът взима за база средните
22
разходи за едно лице в едно домакинство /съгласно статистическите данни на
НСИ/, като изключва разходите, нехарактерни за малолетните и непълнолетни
лица /алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и
поддържане на дома, данъци и социални осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/. С оглед на
посоченото средният разход за малолетно или непълнолетно лице за 2024г.,
съгласно статистическите данни на НСИ е в размер на 8938лв. на година или
744.83лв. на месец /храна и безалкохолни напитки – 3357лв., облекло и обувки
– 435лв., жилища, вода, електроенергия и горива – 1260лв., здравеопазване -
716лв., транспорт – 839лв., съобщения – 480лв., свободно време, културен
отдих и образование – 780лв., разнообразни стоки и услуги – 577лв., други
разходи - 494лв./
В исковата молба не се твърди детето Н. да има особени нужди,
свързани със здравословното му състояние или някаква друга необходимост.
Във въззивната жалба са наведени твърдения за нови обстоятелства, а
именно, че считано от октомври месец 2024г. детето е било записано по
взаимно съгласие на родителите, да тренира тенис на корт в спортен клуб. За
всеки месец са предвидени по осем на брой тренировки, за които се заплаща
по 70лв. за всяка, т.е. 560 лв. месечно. Представено е и доказателство за
заплатена такса в размер на 490лв. за наем на спортна площадка на
21.11.2024г. Тези нови обстоятелства, както и представеното по делото
доказателство, не са оспорени от насрещната страна.
Тези разходи отразяват плащания, свързани с развитието на детето,
доколкото спортът подпомага физическото му развитие, а дори и
психическото му такова, доколкото учи на постоянство. Тези ежемесечни
разходи следва да бъдат прибавени към необходимите обичайно за
отглеждането на едно дете средства в размер на 744.83лв. месечно /съгласно
НСИ/ или месечния разход за детето Н. е в размер на
744.83лв.+560лв.=1304,83лв.
С оглед факта, че в случая майката упражнява непосредствената грижа за
детето, в практиката на съдилищата се приема, че другият родител следва да
поеме по-големия дял от издръжката му. Съгласно т. 7. от Постановление № 5
от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
23
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Равностойността на грижите е основанието за заплащане
на по-голям размер от дължимата в полза на детето издръжка от
неотглеждащия родител.
С оглед на горното съдът намира, че на бащата следва да бъде
определена частта от издръжката в размер на 1000лв., а за майката, полагаща
непосредствените грижи – сумата от 304,83лв.
Не е допустимо само един от родителите да поема цялата издръжка за
детето, още повече - един от родителите да заплаща размер над дължимата
обща издръжка за детето /т.е. да заплаща част от личната издръжка на другия
родител/. Поради това, въпреки признанието на ответника за огромния размер
на доходите му, същият няма как да бъде осъден да заплаща издръжка в
размер на 1500лв., при условие, че цялата доказана издръжка за детето е в
размер на 1304,83лв.
Въз основа на съвпадащите изводи на двете инстанции, решение №
3621/17.10.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г.
по описа на Районен съд – Варна и решение № 3948/07.11.2024г., постановено
по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд –
Варна, следва да бъдат потвърдени.
С оглед съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, съдът намира следното по разноските:
Доколкото е оставена без уважение въззивна жалба вх. №
87612/31.10.2024г. от Н. М. Ц. срещу решението в частта му по чл. 127 ал. 2 от
СК, то в полза на насрещната страна С. О. Л. се дължат разноски.
Процесуалния представител на същата адв. В. претендира разноски по реда на
чл. 38 ал. 2 от ЗА. Доколкото в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.) няма
предвидени възнаграждения за дела спорна съдебна администрация, съдът
намира, че следва да бъде приложена хипотезата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от
Наредбата и възнаграждението на адв. В. следва да бъде в размер на 1000лв.
Тъй като не е уважена подадената от С. О. Л. въззивна жалба вх. №
95608/27.11.2024г., то по иска с правно основание чл. 143 от СК не се дължи
възнаграждение на процесуалния й представител адв. В.. Н. М. Ц. не е
24
претендирал разноски за въззивна инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3621/17.10.2024г., постановено по гр. д.
№ 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд – Варна и
решение № 3948/07.11.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по
описа за 2023г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Н. М. Ц. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ №*, ап.**, ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. С. В. В., л.н. *********, АК - В., сумата от 1000лв.
/хиляда лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
въззивното производство за защита по отхвърлената въззивна жалба вх. №
87612/31.10.2024г., на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка по реда на чл. 280 от
ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез съда,
който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25