Р Е Ш Е Н И
Е № I-208
град Бургас
,12.08. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................пети август …………..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1261 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на особения представител на В.С.В. от гр. Варна –ответник по гр.д. № 4660/2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 687/24.02.2020 год. постановено по същото дело в частта ,с която е прието за установено по отношение на въззивника вземането на ищеца „Първа инвестиционна банка“АД за част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на докупемент № 9286/09.11.2017 г. по ч.гр.д. № 16976/2017 г. по описа на Варненския районен съд и издаден изп.лист от 09.11.2017 г.,а именно : сумата от 2440 лв. –дължима главница по рамков договор за издаване и обслужване на кредитна карта с предоставен кредитен лимит на „МКБ Юнионбанк „ АД;112,53 лв. просрочени такси годишно управление и 147,60 лв. –разноски за събиране на вземането ,ведно със законната лихва върху главницата от 11.10.2017 г. до изплащането й.
Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място се поддържа възражението ,че с изтичане на срока ,посочен в рамковия договор не е имало основание за неговото автоматично подновяване .Още повече ,че въпросната банкова карта ,която материализира процесния договор ,има срок на валидност и с неговото изтичане същата става невалидна ,с нея не може да се прави каквото и да е ,без да бъде подновена , а това не е било направено.Затова се счита и че договорът не е бил продължен .
Още веднъж се прави и възражението ,че не е доказано по какъвто и да е начин въпросната банкова карта да е предадена на ответника /липсва приемо-предавателен протокол /,поради което не е установено кой е бил картодържателят и кой се е ползвал от притежаването на процесната карта
Счита се ,че съдът не е отговорил нна основния договор ,направен в писмения отговор –че съгл.чл. 22 ЗПК с изтичането на срока на 25.012013 г. договорът е станал недействителен и няма как да порагда отношения между банката и криента В тази връзка според въззивника е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда –от една страна приема ,че има подновяване на срока на договора автоматична ,а от друга ,че това подновяване не касае уговория краен падеж –защото страните са уговорили краен падеж на посочената дата.Но това се отнася и до самия договор ,който също има краен срок – 27 месеца от подписването .
Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на решение по същество с отхвърляне на изсовете изцяло
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК ищецата-въззиваем чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното .чрез преиздаванена кредитната карта-по взаимно изрично съгласие на страните ,инкорпорирано в анекс .За разлика от срока за усвояване ,срокът за погасяване на кредита се удължава автоматично ,при условие ,че която и да е от страните направи изрично изявление за прекратяването му .Затова неоснователно е възражението на ответната страна в тази връзка,доколкото страните са постигнали тава уговорка.
Оспорва се възражението за недоказаност ,че именно ответникът е получил въпросната кредитна карта ,като се счита ,че доказателство за получаването е фактът ,че по сметката са извършвани вноски и погасявания по кредитния лимит ,което според въззиваемия е извънсъдебно признание за дължилмост на усвоените с картата суми.
Излагат се и аргументи относно възражението ,че договорът е недействителен поради изтичане на срока .Подчертава се ,че срокът за ползване на кредита се подновява чрез преиздаване на кредитната карта и съвпада със срока на валидност на самата карта..Срокът са погасяване на кредита е съвсем друг и той се подновява автоматично ,при условията на чл. 13.1 от рамковия договор
Моли се за потвърждаване на решението изцяло . И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.11.2017 г. по ч.гр.д. № 16976/2017 г. по описа на Варненския районен съд е разпоредено ответникът да заплати на ищеца паричните суми –предмет на установяване в настоящото производство ,които суми са дължими въз основа на сключен между страните рамков договор от 25.10.2011 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с предоставен кредитен лимит на „МКБ Юнионбанк“АД/чийто правоприемник е ищцовата „Първа инвестиционна банка „АД/,с който банката е отпуснала на ответника-кредитополучател кредитен лимит в размер на 2440 лв. ,при годишен лихвен процент съгласно чл.7.3 и т.8 от рамковия договор .
Няма спор ,че съгласно цитирания рамков договор от 25.10.2011 година банката е открила обслужваща сметка на името на ответника и му е издала кредитна карта /Visa Gold с предоставен кредитен лимит,с която се задължава да извършва по нареждане на кредитополучателя операции като теглене на пари в брой от терминални устройства АТМ/банкомати / и плащане на продажна цена на стоки и услуги в интернет и търговски обекти посредством картата .За тази цел банката се задължава да предостави на титуляра на сметката паричен кредит в размер на 2440 лв.,която сума представлява кредитния лимит/т.7 вр.т.5 .1 вр. т.1 от договора/. Ежемесечно на датата на падежя ,определена за месечен сетълмент -15-то число на месеца ,следва да постъпват средства за погасяване на формираните задължения от извършени плащания ,но не по-малко от 5% от сумата на трансакциите,плюс всички лихви,такси и комисионни ,дължими за отчетния период /т.7.2;т.7.6 вр.т.7.4 от договора /.Според т. 7.10 от договора ,крайният срок за издължаване на всички парични задължения на титуляра на картовата разплащателна сметка е 27 месеца ,считано от датата на подписването му ,но не по-късно от 31.01.2014г.-крайната падежна дата .Според т.14.3 вр.т.13 от договора съглашението се прекратява след изтичане на срока му от 2 г. и 3 м. ,като договорът влиза в сила от подписването му .Уговорено е ,че ако до изтичането на срока никоя страна не е възразила писмено ,договорът се продължава автоматично за същия срок /т.13.1/.
Установено е било по делото ,че с издадената на ответника кредитна карта е усвоен целият кредитен лимит от 2440 лв. чрез извършени разплащания и тегления от банкомат..Извършени са и вноски в общ размер от 641 лв./подробно псочени в приложение 1 към заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза/,като последното плащане от 45 лв. е извършено на 04.07.2012 г. ,с което са погасени 42,16лв.-такси и 2,84 лв.-лихви..Последната усвоена сума от кредитополучателя е от 18.01.2012 г.-чрез безкасово плащане .Банковата карта ,която съгласно т.2.5 от договора се издава за срок от две години не е била подновявана .
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че с оглед на правното си естество настоящият договор е вид договор за потребителски кредит и същият е валидно сключен ,като са неоснователни възраженията за нарушение на разпоредбите на ЗПК пли сключването на договора .Независимо от това с оглед уговорките по договора съдът е приел,че вземанията за лихви –договорна /възнаградителна / и наказателна ,са погасени по давност ,тъй като уговорената крайна дата на падежа е 31.01.2014 г. ,а заявлението по чл. 417 ГПК е входирано на 11.10.2017 г. ,т.е. след като е изтикъл приложимият тригодишен давностен срок по чл. 11 б.“в“ ЗЗД .Затова е охвърлил претенциите за установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата от 933,05 лв.-просрочена договорна лихва за периода от 16.01.2012 г. до 31.01.2014 г. включително и за 2446,08 лв. –дължима наказателна лихва за периода от 16.01.2012 г. до 10.10.2017 г. вкл.В тази част решението е влязло в сила и вземането за тези суми не е предмет на настоящото производство .
Спорно е останало вземането за сумата от 2440 лв.-дължима главница по договора ;112,53 лв.-просрочени такси годишно управление и 147,60 лв. –разноски за събиране на вземането ,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.10.2017 г. до окончателното й изплащане .
Твърди се от въззивника ,че от една страна с изтичането на срока ,посочен в рамковия договор не е имало основание за неговото автоматично продължаване .Освен това –подчертава се ,че банковата карта ,която се издава на кредитополучателя ,има срок на валидност и с неговото изтичане същата става невалидна .Поддържа се възражението ,че ищецът не е доказал по категоричен начин предаването на въпросната банкова карта на лицето ,на чието име е издадена –ответника .Твърди се и че след изтичането на срока на 25.01.2013 г. договорът е станал недействителен и нямало как да поражда отношения между банката и клиента .
Доводите ,изтъкнати във въззивната жалба ,са неоснователни и настоящият съдебен състав споделя изложените от районния съд мотиви ,към които изцяло препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
При подобен вид договори за предоставен потребителски кредит чрез кредитна карта ежемесечно се определя минимална сума за погасяване ,която се формира в зависимост от усвоената сума за съответния период .Кредитната карта се издава само веднъж ,при сключване на договора и чрез нея е извършено условяването на сумите по така предоставения кредитен лимит.Срокът на действие на кредитната карта е срокът ,през който длъжникът има право да усвоява суми от кредита ,т.е. чрез кредитната карта се определя срокът за усвояване на сумите от кредита ,който срок е различен от срока за погасяване –падежа.Затова и в договора за кредит е предвидено удължаването на срока за усвояването да се прави чрез преиздаване на кредитната карта ,по взаимно изрично съгласие на страните ,инкорпорирано в анекс . За разлика от срока за усвояване ,срокът за погасяване на кредита се удължава автоматично –при условие че която и да е от страните не направи изрично изявление за прекратяването му –и тази клауза е абсолютно валидно .Страните са постигнали такава уговорка и твърдението във въззивната жалба ,че това било недопустимо са несъстоятелни .В тази връзка и твърдението ,че не било установено по делото поради липса на приемо-предавателен протокол ,че кредитната карта е предадена на ответника и че липсват доказателства ,че ответникът е усвоил процесните суми ,също е несъстоятелно. От една страна ,както правилно е подчертал и районният съд ,към момента на подписването на договора не е имало нормативно изискване за подписване на такъв протокол . От друга страна установено е било по делото /включая и от заключението на счетоводната експертиза /,че кредитополучателят е извършвал вноски и погасявания по кредитния лимит ,което само по себе си представлява извънсъдебно признание ,ме дължи усвоената сума по кредитната карта и опровергава твърденията на особения представител на ответника ,че картата може да е била получена от друго лице и друго лице да е усвоило лимита /тогава защо ответникът е извършвал вноски и погасявания по кредита/.
Що се касае до твърдението ,че след изтичане срокът на договора той е станал недействителен ,то следва да се подчертае ,че в случая се смесват срока на валидността на кредитната карта и срока за погасяване на кредита.Срокът за ползване на кредитната карта се подновява /чрез преиздаване на такава / и съвпада със срока на валидността на картата.Срокът за погасяване на кредита е съвсем друг срок и се подновава автоматично –при условията на т.13.1 от рамковия договор ,както стана дума по-горе .За разлика от срока за погасяване на кредитния лимит ,срокът за усвояване на лимита се удължава с подписването на анекс към рамковия договор ,на базата на който се извършва преиздаване на кредитна карта –т.13.3 от рамковия договор .Всъщност в конкретния случай обстоятелството ,че е налице уговорка за автоматично подновяване на срока на договора ,намя отношение към уговорената крайна падежна дата досежно вземанията,възникнали в първоначалния срок на действието на договора – в периода от 27 месеца след сключването му.Страните изрично са уговорили дата на крайния падеж и с подновяването на срока на договора не се подновява и уговорения падеж.
Независимо от всичко казано ,следва да се подчертае следното :
Изразеното от въззивната страна становище по въпроса за погасителната давност за главницата по договор за кредит е в противоречие със закона и съдебната практика. В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд, /напр.решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о. и решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV г. о /е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
С оглед уговорения в чл. 13. от процесния договор краен срок за издължаване на кредита – 2 години и три месеца след сключването му- т.е. 25.01.2013 /но не по-късно от 31.01.2014 г./, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –02.11.2017 г., общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Следователно, вземането на банката - ищец за невърнатата част от главницата по този договор не е погасено по давност, погасени на основание чл. 119 ЗЗД са само вземанията за лихви, за които е изтекла 3-годишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Затова и спорът ,въведен повторно и във въззивната жалба – коя е датата на крайния срок за издължаване ,е ирелевантен – доколкото ,дори и да приемем ,че това е 25.01.2014 г. ,както се настоява от въззивника , то вземането за главницата и просрочените такси не е погасено по давност .
Затова атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 687/24.02.2020 г. постановено по гр.д. № 4660/2019 г. по описа на Бургаския районен съд в обжалваната част .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.