№ 8
Гр. Силистра, 15 февруари 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 216 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 3 от
Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) и чл. 38, ал. 1, т. 21
от Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова
помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства
и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г. (Наредба № 14 / 28. 05. 2015 г.).
Производството по делото е
образувано по жалба на Б.С.Ф. с ЕГН – ********** ***, срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/06/1/0/01281/2/01/04/01 с изх. №
01-17006500 / 367#10 от 03.12. 2018 г. издаден от директор на Областна
дирекция ДФ "Земеделие", гр. Разград. С посочения АУПДВ на
жалбоподателя е отказано изплащането на финансовата помощ, съставляваща второ
плащане по Договор № 19/06/1/0/01281 от 10. 06. 2016 г. по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и му е вменено задължение за възстановяване
на публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лева, представляващо първо получено плащане
по цитирания договор заради констатирано от ДФЗ нарушение на чл. 38, ал. 1, т.
21 във вр. с чл. 20, т. 1 от Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г. за прилагане на
подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., респ. заради нарушение на посочения договор,
ведно със законната лихва, считано от 25. 06. 2018 г. (съгласно решение за
поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № 01-17006500 / 367#11 от 17.12. 2018 г. в частта
относно датата, от която се начислява лихва).
Според жалбоподателя
административният орган е издал своя акт при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, свързани и с неправилна преценка на
фактите. На първо място изтъква, че заложеният резултат в бизнес плана му е
постигнат в пъти повече от предвиденото, дори без да се взема предвид разхода
за земеделската земя от 23 дка, която е закупил от роднини, в това число и от
роднина по права линия, какъвто се явява баща му. Счита, че административният
орган не е изпълнил задължението си да му окаже необходимото съдействие като му
посочи своевременно недостатъците в
документацията към заявлението за подпомагане и му даде възможност да ги
изправи и че е бил подведен от некомпетентни служители на служба „Съвети в
земеделието“ да включи покупката на 23 дка земеделска земя от роднини в бизнес
плана си. Счита, че обжалваният акт противоречи на целта на закона да поощрява
развитието на земеделието. Моли съдът да отмени обжалвания АУПДВ №
19/06/1/0/01281/2/01/04/01 с изх. № 01-17006500 / 367#10 от 03.12. 2018 г., издаден от
директор на Областна дирекция ДФ "Земеделие", гр. Разград, в частта,
в която му е определено задължение за възстановяване на публично държавно
вземане в размер на 24337. 50 лева, представляващо
неправомерно получено първо плащане по сключения договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ №
19/06/1/0/01281 от 10. 06. 2016 г. В условията на евентуалност моли актът в
обжалваната част да се отмени за разликата над 6620 лева, колкото е стойността
на инвестицията, извършена от него в нарушение на чл. 20, т. 1 от Наредба № 14 / 28. 05. 2015 г.
Ответникът - Директор на Областна дирекция
ДФ "Земеделие", гр. Разград, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 20. 07. 2015 г. Б. С.Ф. е подал Заявление за подпомагане по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“, регистрирано
с Уникален идентификационен номер (УИН) 19/06/1/0/01281, с приложен Бизнес план
(л. 215-237 от делото). След извършване на необходимите проверки е било прието,
че подпомагането е допустимо и в тази връзка на 10. 06. 2016 г. между Б.Ф. и
ДФЗ е бил сключен Договор №
19/06/1/0/01281 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер 48 895. 00
лв., платима на два етапа- първо плащане в размер на 50 % от сумата, платима в
срок от два месеца от подписване на договора, и второ плащане – остатъкът от
сумата, платима в тримесечен срок след получаване на УИН и одобрение на
заявката за второ плащане (л. 120-141 от делото). Не е спорно между страните и
е видно от Уведомително писмо за одобрение с изх. № 01-170-6500/439 от 04. 07.
2016 г. , че е осъществено първо плащане по договора на сумата от 24 447.
50 лв. (л. 238). В изпълнение на задължението си по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 14
/ 28. 05. 2015 г. на 14. 03. 2017 г. Б.Ф.
е представил доказателства пред ДФЗ – Разград, че е започнал изпълнение по всички точки на бизнес плана си.
На 25. 06. 2018 г. Б. С.Ф. подава заявка
за второ плащане с № 19/06/1/0/01281/301
(л. 239-243 от делото). Към заявката са приложени изискуемите документи, в това
число и доказателства за изпълнение на целите и резултатите, заложени в бизнес плана,
и по конкретно нотариален акт № 23, т. 2, рег. № 1077, дело № 196 / 2016 г. на
нотариус, вписан в регистъра на НК под № 648 (л. 267 – 271), нотариален акт №
16, т. 1, рег. № 121, дело № 14 / 2018 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК
под № 648 (л. л. 272-273), договор за покупко-продажба на употребяван
малогабаритен земеделски трактор, ведно с доказателства за плащането и
предаването на владението върху вещта, доказателства за закупуването на
посадъчен материал, а също и доказателства, че е наел на работа едно лице и е
завършил обучение „Агроекология и климат-опазване на околната среда“ . Във
връзка със заявката и на основание чл. 36, ал. 1 от Наредба № 14/ 28. 05. 2015
г. са извършени проверка на място, при
която не са констатирани нарушения, видно от приложения контролен лист (л. 337
– 346), както административна проверка
на приложените към заявката документи. При проверката на документите е
констатирано, че закупеният с нотариален акт № 23 / 2016 г. дълготраен
материален актив, съставляващ имот с № 050123
в землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, с площ от 23. 000 дка, е придобит
при условията на чл. 20, т. 1 от Наредба № 14 / 28. 05. 2015 г., и
по-конкретно, че 5 / 6 ид. ч. от имота, равняващи се на 19,167 дка, са закупени
от бащата и сестрата на Б.Ф. с посочения нотариален акт, а останалата 1 / 6 ид.
ч. е придобита от него по наследство от майка му Ф.Р.И.. Във връзка с
констатациите с писмо с изх. № 01-170-6500/367 / 03. 10. 2018 г. (л. 89) Б.Ф. е
бил уведомен, че се открива производство по издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане. Подал е възражения, но същите са били счетени за
неоснователни. На 03. 12. 2018 г. е бил издаден и обжалваният акт за
установяване на публично държавно вземане. Мотивите на органа са, че на
основание чл. 38, ал. 1, т. 21, във вр. с чл. 20, т. 1 от Наредба № 14 / 28.
05. 2015 г., във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 18 и ал. 2, т. 5, б. „а“ от подписания
между страните договор не могат да се
признаят за инвестиция в дълготрайни материални активи идеалните части
от имот № 050123 в землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, с площ от 23. 000
дка, които Б.Ф. е закупил от баща си и придобил по наследство от майка си.
Посочено е, че закупената от сестрата му част от имота се признава за
инвестиция, но същата не покрива цялата площ от земеделска земя, която се е
задължил да закупи по приложение № 2 от Договор
№ 19/06/1/0/01281 от 10. 06. 2016 г.
Оспорването на посочения АУПДВ е станало
повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Процесният АУПДВ е издаден на основание
чл. 38, ал. 1, т. 21 във вр. с чл. 20, т. 1 от Наредба № 14 / 28. 05. 2015 г. и
във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК.
В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е
предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.
Мерките за финансово
стимулиране на млади земеделски стопани, обективирани като стартова помощ,
каквато е процесната, попадат в хипотезата на чл. 19 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета, респ. в обхвата на чл. 9б т. 2 от ЗПЗП. Според чл. 30, ал. 3 от Наредба № 4 от
30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП за установяване дължимостта на подлежащата
на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент
или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2 (финансови
корекции по чл. 70 от ЗУСЕСИФ), изпълнителният директор на ДФЗ–РА, или лице, на
което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166,
ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От приложената по делото Заповед № 03-РД/286
от 01. 02. 2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л. 94) е видно, че на директорите на
областните дирекции на ДФ "Земеделие" в съответствие с териториалната им
компетентност са делегирани правомощия да издават АУПДВ по повод установени
неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите на финансова
помощ по няколко мерки за подпомагане, в това число и по мярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“, какъвто е и настоящия случай. В чл. 44 от Устройствения правилник на
ДФ "Земеделие" изрично са
изброени областните дирекции, които осъществяват функции във връзка с
финансирането на проекти по програмата за развитие на селските райони. За
рамките на Силистренска област тези функции се осъществяват от Областна
дирекция на ДФ "Земеделие" – Разград. Следователно по силата на посочената
заповед и на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 и чл. 44 от
Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" директорът на Областна
дирекция ДФ "Земеделие" гр. Разград е разполагал с материална и
териториална компетентност за издаването на оспорения АУПДВ.
Оспореният АУПДВ е обективиран в писмена
форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно
изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. Не се установява в производството по
издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл.
36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и
анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая.
Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в
съответствие с изискването на чл. 26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност
да направи възражение и да представи доказателства.
Като правно основание за издаване на
обжалвания акт са посочени разпоредбите на
чл. 38, ал. 1, т. 21, във вр. с чл. 20, т. 1 от Наредба № 14 / 28. 05.
2015 г. Разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т. 21 от наредбата предвижда, че ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнес плана,
са придобити при някое от условията, посочени в чл. 20. Разпоредбата на чл. 20,
т. 1 от наредбата предвижда, че за спазване на изискването по чл. 15, ал. 6 не
се признават дълготрайни материални и нематериални активи, които кандидатът
физическо лице (…) е придобил от своя съпруг и/или от роднини по права линия –
без ограничения (…). Препратката към чл. 15, ал. 6 от наредбата предвижда, че бизнес
планът задължително включва поне една
инвестиция в дълготрайни материални и/или нематериални активи. При анализиране
на трите посочени разпоредби в съвкупност за съда се налага извода, че
неблагоприятните последици за ползвателя на помощта, разписани в. чл. 38, ал.
1, т. 21 от наредбата, следва да се приложат само когато в бизнес плана е
предвидена само една инвестиция в материални и/или нематериални активи, която
е придобита при условията на чл. 20, респ., ако са предвидени повече
инвестиции, всички те да са придобити
при условията на чл. 20. Изводите в тази насока произтичат както от
граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбите. В граматически
аспект използването в т. 21 на чл. 38, ал. 1 от наредбата на думата „инвестиция“
в множествено число и членувана означава препратка към цялостното съдържание на
инвестициите, съдържащи се в бизнес плана. По съвсем различен начин биха изглеждали нещата, ако законодателят беше
използвал думата в единствено число или нечленувана – тогава поради
неопределеността на препратката, всяка една от инвестициите, придобита при
условията на чл. 20, би била основание за приложение на неблагоприятните
последици по чл. 38, ал. 1 от наредбата.
Освен това безвъзмездната финансова помощ по подмярка 6.1 не е за
финансиране на определени активи, а
за цялостно улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и
устойчиви земеделски стопанства и насърчаването на заетостта - чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата. Възприетият
подход от административния орган при приложението на правомощията по чл. 38,
ал. 1, т. 21 е в логическо противоречие с посочените цели на подмярката, тъй
като прилага неблагоприятни последици във връзка с конкретен актив, предвиден
за придобиване, без да държи сметка за цялостното изпълнение на бизнес плана. В
този ред на мисли и при условие, че съгласно бизнес плана на кандидата и
приложение № 2 към договора между него и ДФ „Земеделие“ са били предвидени три
инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи (закупуване на
трактор, създаване на трайно насаждение и закупуване на 23 дка земя), като по
отношение само на една от тях и то частично е налице придобиване при условията
на чл. 20, т. 1 от наредбата, разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 21 не би могла
да се приложи.
Освен гореизложеното следва да се
коментират и оплакванията на жалбоподателя, че е бил подведен от служители на
Националната служба за съвети в земеделието да включи придобиването на
въпросните 23 дка в бизнес плана си. Не се спори, че жалбоподателят е ползвал
консултантски пакет от услуги, предоставен от НССЗ, и последната е изготвила безплатно
бизнес плана и заявлението му за кандидатстване по подмярка 6.1. "Стартова
помощ за млади земеделски стопани". Неоспорено е и твърдението, че още към
момента на изготвянето на бизнес плана на служителите на НССЗ е било обяснено
коя точно нива от 23 дка смята да придобие кандидата и от кого. В тази връзка
включването на конкретния имот като предстояща инвестиция в бизнес плана се явява
следствие на непрецизната работа на служителите на НССЗ. Не може да се счете,
че тази непрецизност е била очевидна за кандидата както поради неумението му да
работи с нормативни документи, поради което е потърсил съдействие на специално
създадената служба, така и поради факта, че не целият имот е бил притежание на
неговия баща. При така създалата се ситуация е налице хипотезата на §3 от чл. 7
на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за
определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране
и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие,
съгласно която задължението за възстановяване от бенефициера на извършено
неправомерно плащане не се прилага,
ако плащането е извършено поради грешка
на компетентния орган или друг орган
и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.
В заключение на гореизложеното съдът
счита, че обжалваният АУПДВ противоречи на материалноправните разпоредби на чл.
38, ал. 1, т. 21 от Наредба № 14 / 28. 05. 2015 г., както и на чл. 7 на
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014. Същият е и
в противоречие с целите на подмярка 6.1.
"Стартова помощ за млади земеделски стопани", регламентирани в чл. 1,
ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 14 / 28. 05. 2015 г. Ето защо същият е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен в обжалваната част. Тъй като
оспореният акт е влязъл в сила досежно отказа за изплащане на втората част от
финансовата помощ, а с произнасянето на съда въпросът относно дължимостта на
първата част от 24 447. 50 лева от Б.Ф. се решава по същество, не е
необходимо преписката да се изпраща на решаващия орган съобразно правилото на
чл. 173, ал. 2 от АПК.
Тъй като жалбоподателят не е направил
искане за присъждане на разноски в производството, съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане №
19/06/1/0/01281/2/01/04/01 с изх. № 01-17006500/ 367#10 от 03.12. 2018 г. издаден от директор на Областна дирекция ДФ
"Земеделие", гр. Разград, В
ЧАСТТА, в която на Б.С.Ф. с ЕГН – ********** ***, е вменено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в
размер на 24 447. 50 (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева, представляващо първо получено плащане по Договор №
19/06/1/0/01281 от 10. 06. 2016 г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма
за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 25. 06. 2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: