№ 384
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503743 по описа за 2021 година
при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответника
в първоинстанционното производство „Бул инс“ АД срещу решение 277 от 30.07.2021 г. на
ОС Перник по гр.д. 674/2020 г., с което е уважен осъдителен иск на К. В. К. на основание
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата от 20 000 лв. – застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП на
26.08.2016 г., около 01,35 часа в с. Стефаново, общ. Радомир, причинено от А. С. С. при
управление на л.а. “Фолксваген Пасат”, рег. № ***, застрахован по риска задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно
със законната лихва сумата, считано от 15.03.2018 г. – датата на завеждане на доброволната
претенция пред ответника, до окончателното плащане, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като е
отхвърлен искът неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания размер
от 30 000 лв.
Решението е обжалвано за разликата над дължимите според ответника 10000 (десет
хиляди) лева до присъдените от ОС Перник 20 000 (двадесет хиляди) лева. Във въззивната
жалба са изложени оплаквания за неправилност и противоречие със събраните
доказателства. Обезщетението е прекомерно, а приносът на пострадалата се установява
категорично по делото и следва да бъде съобразен от съда. Решението се обжалва и в частта,
в която е присъдена мораторна лихва, тъй като при заявяване на извънсъдебната претенция
при застрахователя не е посочена банкова сметка, а съгласно чл. 380, ал. 2 КЗ непосочването
на банкова сметка е забава на кредитора.
Не е подаден е отговор на жалбата от страна на ищцата или на В. Н. А. и С. С. С. като
трети лица помагачи на страната на ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание главните страни поддържат доводите си. Третото лице С. С. С. се
1
явява и представя удостоверение за вписан преди завеждане на иска в регистъра на РС
Радомир отказ от наследство от него и от В. Н. А., поради което и предвид изричното
изявление на жалбоподателя – ответник съдът е отменил определението за конституиране на
трети лица – помагачи на „Бул инс“ АД. Ето защо, решението следва да се обезсили в
частта, в която е посочено, че е постановено при участието на В. Н. А. и С. С. С. като трети
лица-помагачи на страната на „Бул инс“ АД.
В останалата му част обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на
родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно
основание чл. 432 КЗ, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което
е валиден и допустим.
Решението е обжалвано в осъдителната му част между 10 000 и 20 000 лева, поради
което следва да се приеме, че предпоставките за отговорността на застрахователя са налице:
непозволено увреждане и застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
гражданска отговорност. Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, налице ли е принос на пострадалата за инцидента и
вредите поради непоставяне на предпазен колан и качване при алкохолно повлиян водач,
както и началната дата на дължимост на законната лихва.
За определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид изслушаното заключение на КСМЕ, СПЕ, представените
медицински документи и събраните свидетелски показания.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищцата е получила следните увреждания: Мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма. Повърхностна травма на главата. Разкъсно-контузни рани в лява челна
и лява долночелюстна област. Проведено е 4 дневно стационарно лечение с последващо 30
дневно проследяване в домашни условия. Болките от разкъсно-контузионните кожни и
мекотьканни увреждания са с продължителност 20-30дни. Главоболието и астенизагщя;
световиене са с продължителност около 30-40 дни. Състоянието на пълно възстановяване
след подобен инцидент с комоционна симптоматика е в продължение на 30-60 до 90 дни от
инцидента.
Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза ищцата е претърпяла
силен стрес, загубила е съзнание, претърпяла е много физически и психични травми;
налично е и посттравматично стресово разстройство и има смущаващи мисли, чувства и
сънища, свързани с инцидента. При всяка по-екстремна ситуация би могло да се очаква
отново проява на повишена тревожност, стрес или депресия; налице са физически,
когнитивни, поведенчески и емоционални симптоми на тревожност от преживяната травма.
Показанията на св. В. К., майка на ищцата, доколкото са в синхрон с приетите
заключения и медицински документи, съдът кредитира. Според нея К. имала силно
главоболие, световъртеж и дразнене от светлина, освободили са я от физическо възпитание
в училище за около година. Правили ЯМР една година след ПТП, на което се установило, че
няма влошаване. Към момента все още не е преживяла събитието.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид
установените увреждания, болничния престой от четири дни, възстановителния период до
90 дни, както и посттравматичното стресово разстройство. От значение, че инцидентът е бил
особено тежък, като двама от участниците в него са починали.
Въззивният съд намира, че определеният от първата инстанция размер на
обезщетението от 20 000 лева е справедлив. Това обезщетение отчита всички фактори от
значение за случая, както и съдебната практика по сходни случаи и застрахователните
лимити към деня на настъпване на вредите. Неоснователни са оплакванията за завишен
размер на обезщетението, като се вземат предвид психическите последици от инцидента,
преценени с оглед младата възраст на ищцата – 17 години към деня на инцидента.
По повод възражението за принос въззивният съд излага следните съображения.
2
Възражението за принос поради непоставен предпазен колан е неоснователно. От една
страна, свидетелски показания за липсата или поставянето му не са събрани. От друга
страна, ВЛ З. в с.з. е категоричен, че при механизма на пътния инцидент и при високата
скорост от 130 км/ч и приплъзващ удар в дърво е възможно уврежданията да се получат
независимо от предпазния колан. Съдът споделя този извод, тъй като е известно, че
предпазните колани са ефективни при много по-ниска скорост на движение.
Основателно е обаче възражението за принос на пострадалата поради знание, че се
качва при водач, употребил алкохол. Не е спорно пред въззивната инстанция предвид
липсата на доводи в този смисъл, че водачът е бил със съдържание на алкохол в кръвта –
2,15 промила. Независимо че пред първата инстанция св. С. П. В. е отговорила, че не е
забелязала някой да е консумирал алкохол, самата тя на разпита си в досъдебното
производство е разказала, че всички от компанията са пили бира. Ето защо, съдът не
кредитира показанията й в настоящото производство. В разпит пред разследващия полицай
ищцата е заявила, че водачът на автомобила Антонио е пил бира ( л. 71 от досъдебно
производство 70/2016 ОД МВР Перник, пр.пр. 25052016 г. на ОП Перник , приложено към
настоящото дело). Изявлението на К.К. съдът цени като признание пред държавен орган на
неизгодни за ищеца факти. Отговорността на водача е по-голяма от тази на пътника и това
съотношение следва да намери отражение при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
приносът на ищцата следва да се определи на 20 %.
Ето защо, определеното по справедливост възнаграждение от 20 000 лева следва да
бъде намалено с този процент и на ищцата се дължат 16 000 (шестнадесет хиляди) лева.
По повод началото на дължимост на законната лихва въззивният съд споделя мотивите
на първоинстанционния. Законната лихва се дължи от деня на сезиране на застрахователя –
15.03.2018 г.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта над
дължимите 16 000 (шестнадесет хиляди) лева до присъдените 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Съобразно изхода на спора разноските за първата инстанция следва да се променят. На
ищцата се дължат 181, 33 лв. и решението следва да бъде отменено над тази сума до 226,67
лева. (226,67х16000/20000). Дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение е
762, 66 лева и решението следва да се отмени над тази сума до 953,33 лева
(953,33х16000/20000 лв.)
На ответника се дължат 1260 лева, поради което ищцата следва да бъде осъдена да
заплати още 360 лева към присъдените от ОС Перник 900 лева. (900х14000/10000 лв.)
Решението следва да бъде отменено в частта, в която застрахователното дружество е
осъдено да заплати в полза на бюджета на ОС Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
разликата от 640 лева до 800 лева
С решението в полза на жалбоподателя за въззивната инстанция следва да се присъдят
512 лева (1280х4000/10000). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като
хонорарът от 1080 лева надвишава незначително минималния хонорар от 996 лева с ДДС за
материален интерес от 10 000 лева. В полза на ответника по жалбата следва да се присъди
съответната част от поисканите и доказани разноски за въззивната инстанция в размер на
900 лева за адвокатски хонорар (1500х6000/10000).
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 277 от 30.07.2021 г. на ОС Перник по гр.д. 674/2020 г. в
частта, в която е посочено, че е постановено при участието на В. Н. А. и С. С. С. като трети
лица-помагачи на страната на „Бул инс“ АД.
3
ОТМЕНЯ решение № 277 от 30.07.2021 г. на ОС Перник по гр.д. 674/2020 г. в
следните части:
в частта, в която „Бул инс“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на К. В. К. ЕГН
********** за разликата между дължимото на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1
от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 26.08.2016 г., от 16 000
(шестнадесет хиляди) лева до присъденото обезщетение от 20 000 (двадесет хиляди)
лева ведно със законната лихва от 15.03.2018 г. до плащането
в частта, в която „Бул инс“ АД ЕИК ********* е да заплати на К. В. К. ЕГН
********** разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разликата от 181, 33 лева до
226,67 лева
в частта, в която „Бул инс“ АД ЕИК ********* е да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв на адв. Г.Й. Й. от САК адвокатски хонорар за разликата от 762, 66 лева до 953,33
лева
в частта, в която „Бул инс“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК разликата от 640 лева до 800 лева държавна такса
и вместо него
ОТХВЪРЛЯ иска на К. В. К. ЕГН ********** с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу „Бул инс“ АД ЕИК ********* за обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 26.08.2016 г. в размер на 4000 (четири хиляди) лева ведно със законната
лихва от 15.03.2018 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 277 от 30.07.2021 г. на ОС Перник по гр.д. 674/2020 г. в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА К. В. К. ЕГН ********** да заплати на „Бул инс“ АД ЕИК *********
разноски за първата инстанция в размер на 360 (триста и шестдесет) лева и за въззивната
инстанция в размер на 512 (петстотин и дванадесет) лева.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. В. К. разноски
за въззивната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4