РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Варна, 26.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110114775 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на АЛ. К. АЛ., ЕГН: ********** срещу „***с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1657,82 лв. /
съобразно допуснато изменение на иска в о.с.з на 11.02.2022 г./- неплатено месечно нетно
трудово възнаграждение за периода от 01.08.2021 г.-31.08.2021 за изпълняваната длъжност
„шофьор на товарен автомобил“ по трудово правоотношение, въз основа на трудов договор
0036/01.02.2021 г.
В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с
ответника, като заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ и по което
работодателят не е изпълнил задължението си да му заплати уговореното в сключения
между тях трудов договор от 01.02.2021 г. трудово възнаграждение за м.08.2021 г. През
исковия период ищецът престирал труд, но не получил трудовото възнаграждение,
заплащането на което било уговорено. Сочи, че трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 01.09.2021 г. Иска уважаване на предявения иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че иска е
неоснователен.Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните по трудов
договор от 0036/01.02.2021 г. Сочи, че на 17.08.2021 г. ищецът е подал молба за
прекратяване на правоотношението, считано от 01.09.2021 г. и на същата дата е поискал да
ползва 3 дни платен годишен отпуск / от 18.08.-20.08.2021 г./, който му бил разрешен.
Твърди се, че след разрешаване на отпуска ищецът не се е явил повече на работа, а е бил
забелязван да полага труд като шофьор на камион, вероятно за друг работодател. Сочи се, че
реално ищецът е полагал труд при ответника до 17.08.2021 г., за периода до 20.08.2021 г. е
бил в платен годишен отпуск, а за периода от 21.08.2021 г.-31.08.2021 г. не се е явявал на
работа. Поддържа, че съгласно чл.14 от трудовия договор работникът се е съгласил при
прекратяване на трудовия договор по негова инициатива, неспазеният срок на предизвестие
да му бъде удържан от дължимото трудово възнаграждение, като в случая е удържана
пропорционална сума от трудовото възнаграждение. Иска се отхвърляне на исковата
претенция. С уточнителна молба от 22.11.2021 г. ответникът пояснява, че от ищецът е
постъпила молба за прекратяване на трудовия договор считано от 01.09.2021 г., като с оглед
сключения трудов договор е дължал едномесечно предизвестие за прекратяване на договора,
1
което не е спазил с 16 дни, 11 от които работни, за които е направено удръжка в общ размер
на 1638,78 лв., която е удържана от начислената на А.А. за периода от 01.08.2021 г.-
19.08.2021 г. заплата в размер на 1657,82 лв.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 КТ
С определението по чл.140 ГПК като безспорно обстоятелства и такива, които не се
нуждаят от доказване е отделено наличието на страните за периода от 01.08.2021 г.-
31.08.2021 г. на трудово правоотношение по силата на трудов договор от 0036/01.02.2021 г.
по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил“.
В представения по делото трудовия договор е уговорено основно месечно
възнаграждение в размер на 1281,00 лв. платими до 30-то число на следващия месец.
По делото е представена заповед 30/01.09.2021 г. на управителя на ответника за
прекратяване на основание чл.326, ал.1 КТ на трудовото правоотношение с ищеца, считано
от 01.09.2021 г.
По делото са представени доказателства за наличие на висящ спор за
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение.
Към отговора на исковата молба е представено заявление от А.А. от 17.08.2021 г. до
„*** ООД за прекратяване на съществуващото между страните трудово правоотношение,
считано от 01.09.2021 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ /по взаимно съгласие/, Върху
заявлението, ръкописно е поставен текста „Да“, след който следва подписа, а под подписа е
записано „С предизвестие. Да се удържи неспазено предизвестие съгл. чл.14 от трудовия
договор“.
От ответника е представено заявление до него от ищеца за ползване на три работни
дни платен годишен отпуск в периода от 18.08.2021 г.-20.08.2021 г., както и заповед за
разрешаване на същия.
Представени са кантарни справки от „Поддържане чистотата на морските води“ АД –
Варна видно от които ищецът е регистриран да посещава с цел товаро-разтоватни операции
Терминал за базови масла в гр. Варна, като представител на спедитор „****“.
По делото е представена справка за актуалното състояние на действащите трудово
договори на ищеца, видно от която на 01.02.2021 г. е сключен договора му с ответника, а от
20.08.2021 г. е вписано правоотношение с друго дружество – „***“ ЕООД.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че по ведомост за м.08,2021 г. на А.А. е начислено нетно трудово
възнаграждение в размер на 1657,82 лв., от която сума е удържано обезщетение по чл.220
КТ / за неспазено предизвестие в размер на 1638,5 лв. В откритото съдебно заседание
вещото лице е изложило, че посочената сума от 1657,82 лв. е получена като сбор от трудово
възнаграждение за 19 работни дни през м.август/1523,88 лв./ и 3 дни платен годишен отпуск
/133,94 лв./. Вещото лице е посочило, че при така начислените суми дневното
възнаграждение на ищеца е в размер на 80,20 лв. Съдът дава вяра на така даденото
експертно заключение като обосновано и компетентно дадено. Съдът не кредитира изводите
на експерта за дневно трудово възнаграждение в размер на 69,27 лв. за 22 работни дни през
м. август, с оглед метода на извършване на това изчисление, а именно разделянето на
начисленото трудово възнаграждение за отработени 19 дни на общия брой на всички
работни дни през месеца – 22, доколкото размера на трудовото възнаграждение, ако бяха
отработени всички работни дни през месеца, би било по-високо, докато начисления размер е
относим при отработени 19 дни и именно при разделянето му на реалния броя отработени
дни се получава размера на дневното възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже 1.
наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е 2. престирал труд,
както и 3. размера на уговореното трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащане на възнаграждението.
С оглед събраните доказателства съдът намира за безспорно доказано, че между тях в
периода от 01.08.2021 г.-31.08.2021 г. е съществувало трудово правоотношение. С оглед
събраните в производството доказателства не се установява, в периода от 21.08.2021 г.-
31.08.2021 г. ищецът да е престирал труд в ползва на ответника. С определението по чл.140
ГПК на ищецът е указано, че не сочи доказателства в оспорвания от ответника период да е
2
престирал труд, като въпреки така дадените указания ищецът не е ангажирал доказателства.
Напротив, от представената справка за регистрирани трудови договори на ищеца
категорично се установява, че след 20.08.2021 г. същият е бил в трудови отношения с друго
търговско дружество. При така събраните доказателства съдът намира, че на ищеца се
дължи трудово възнаграждение за периода от 01.08.2021 г.-20.08.2021 г.
Извод за недължимост на възнаграждението не може да се обуслови от приложимост
на чл. 14 от трудовия договор, сключен между страните, противно на твърденията на
ответника. В чл.13 от трудовия договор е предвидена възможност за прекратяване на
договора с 30 дневно предизвестие от работния, а в чл.14 от трудовия договор е уговорено,
че работникът дава съгласието си, че ако прекрати договора си без да спази предизвестието,
обезщетението за неспазено предизвестие ще се удържи от трудовото му възнаграждение. В
конкретния случай е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в
която е вписано основание – чл.326, ал.1 КТ / с предизвестие/, въпреки това обаче е
представено заявлението на ищеца за прекратяване на правоотношение от 17.08.2021 г.,
което по същността си е изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие на основание чл.325, ал.1 КТ без да се съдържа изявление, ако това желание на
работника не бъде прието, същото да се счита като предизвестие. Върху молбата на А.А. е
написан ръкописен текст „Да“, който представлява съгласие за прекратяване на трудовия
договор на исканото от ищеца основание и на сочената от последния дата – 01.09.2021 г., с
оглед на което съдът намира, че ищецът не дължи обезщетение за неспазено предизвестие,
т.е. за дружеството не е възникнало вземане, за което да направи удръжка съобразно
уговорката в трудовия договор от възнаграждението на ищеца. В допълнение, съдът отчита,
че в самата прекратителна заповед не се сочи, че е налице неспазено предизвестие от ищеца,
както и че той дължи обезщетение за такова, а текста в този смисъл изписан върху
заявлението на ищеца за прекратяване на трудовия договор е под подписа на лицето, което е
изразило съгласие за прекратяване на трудовия договор съобразно искането на ищеца. С
прекратяване на трудовия договор от 01.09.2021 г. от работодателя напрактика е изразено
съгласие за прекратяване на договора съобразно желанието на ищеца, а в настоящото
производство са изложени противоречиви твърдения от ответник, а именно, че ищецът не е
престирал труд от 21.08.2021 г., но дължи обезщетение за неспазено предизвестие едва от
01.09.2021 г., което съдът възприема като защитна теза. Ако работодателят е считал, че
правоотношението следва да се прекрати с предизвестие следва да е удържал от ищеца
обезщетение в размер на дължимото му възнаграждение за 26 дни / 21.08.2021 г.-16.09.201
г./, доколкото ищецът е преустановил престирането на труд именно от 21.08.2021 г.
При изложените доводи, съдът достига до извод, че на А.А. се дължи трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2021 г.-20.08.2021 г., в който периода е съществувало
трудово правоотношение между страните и той е престирал труд в полза на работодателя
или е бил в разрешен му от последния платен годишен отпуск. Както бе посочено, съдът
дава вяра на писмено даденото заключение на експерта по ССчЕ и на уточнението, че
дневния размер на нетното трудово възнаграждение за месец август 2021 г. на ищеца е в
размер на 80,20 лв. В периода от 01.08.2021 г.-20.08.2021 г. има 15 работни дни, в три от
които ищецът е използвал платен годишен отпуск и за които му се дължи сума от 175,73 лв.
/приложение 1 към експертизата/, за останалите 12 дни съобразно дневния дължим размер се
дължи нетно трудово възнаграждение в размер на 962,40 лв. или общо дължимо нетно
трудово възнаграждение за периода 01.08.2021 г.-20.08.2021 г. е в размер на 1138,13 лв., до
който размер предявения иск следва да се уважи. Искът следва да се отхвърли за разликата
над сумата 1138,13 лв. до предявения размер от 1657,82 лв, както и за периода от 21.08.2021
г. до 31.08.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Същият е направил искане за
присъждане на адвокатско взънаграждение в размер на 400 лв., като е представил
доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение –договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г. Съразмерно с уважената част от иска Агроин Транс“ ООД
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца 274,61 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите
3
разноски за държавна такса и съдебно-счетоводната експертиза по сметка на ВРС, съобразно
уважения размер на иска. Общо дължимата държавна такса е в размер на 66,31 лв., а на
вещото лице в изплатено възнаграждение в размер на 150,00 лв., а съразмерно с уважената
част от иска „Агроин Транс“ ООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВРС
сумата от 148,50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “****, адрес; гр. Варна, **** да заплати на АЛ. К. АЛ., ЕГН:**********
сумата от 1138,13 лв. - неплатено месечно нетно трудово възнаграждение за периода от
01.08.2021 г.-20.08.2021 за изпълняваната длъжност „шофьор на товарен автомобил“ по
трудово правоотношение, въз основа на трудов договор 0036/01.02.2021 г., на основание чл.
128, т.2 КТ КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1138,13 лв. до
пълния претендиран размер от 1657,82 лв, както и за периода от 21.08.2021 г. до 31.08.2021
г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, “***, адрес; гр. **** да заплати на АЛ. К.
АЛ., ЕГН:**********, съдене адрес: гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски“ 17 сумата от 274,61
лв.– разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, “***адрес; гр. Варна***да заплати по
сметка на Районен съд- Варна сумата от 148,50 лв./ сто четиридесет и осем лева и 50
стотинки/ - разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4