Р Е Ш Е Н И Е
№
05.02.2021г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание
двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
при секретаря Донка
Табакова, като разгледа докладваното от
съдия Пенчева а. н. дело № 376 по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващите ЗАНН
Образувано е по жалба
на К.В.Д.,***, против Наказателно
постановление № 82 от 19.01.2018г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв., на основание
чл. 81, ал.2, т. 2 ЗБЛД.
С жалбата се излагат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че към датата на извършване на деянието жалбоподателят
е бил непълнолетен, но актосъставителят и административнонаказващият орган не извършили
преценка дали е годен субект на административнонаказателна
отговорност. Не било обсъдено дали деянието не съставлява маловажен случай.
Наказателното постановление било постановено в нарушение на чл. 15, ал. 2 ЗАНН.
В съдебно заседание
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик - не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание. Не взема становище по правния спор.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е
връчено на жалбоподателя на 26.08.2018г., а жалбата е подадена на 31.08.2020г.,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
При преценка на
представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за
установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2018г.
служителите на РУ Велинград, към ОДМВР Пазарджик, актосъставителят-
мл. полицейски инспектор А.И.Л. и свидетеля по акта-Т.Н.М. извършили полицейска
проверка на жалбоподателя К.Д.. При проверката установили, че представения от
него документ за самоличност-лична карта е повредена.
На жалбоподателя бил
съставен АУАН № 82/15.01.2018г., за това, че 14.01.2018г., около 21,10 часа, на
горски пункт в кв. Каменица, при извършена полицейска проверка, К.Д., представя
документ за самоличност-лична карта № *********-повредена /счупена/. Прието е,
че с това е осъществен състав на нарушение по чл. 7, ал. 1 ЗБЛД.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. С него на Д.,
на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв., за това, че на
14,01.2018г., около 21,10 часа в гр. Велинград, при извършена полицейска
проверка е установено, че лицето не е пазило личната си карта от повреждане.
Описаната фактическа
обстановка, съдът установи от показанията на свидетелите А.Л. и Т.М., която не
се оспорва от жалбоподателя. Макар свидетелите да заявяват, че не помнят
конкретния случай отпреди повече от две години, потвърждават отразените факти в
акта за установяване на административното нарушение. А те са за наличие на
повреди в документа за самоличност, който следва да се носи и съхранява от
всеки български гражданин.
При така установената фактическа обстановка,
съдът счита следното от правна страна
Акт за установяване на
административно нарушение № 82 от 15.01.2018г. и Наказателно постановление № 82
от 19.01.2019г. са съставени от компетентни органи, съгласно т.1.1 и т.2.18 от
Заповед № 8121з-493/01.09.2014г., във вр. 84, ал.1 ЗБЛД,
в рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, б. „в“ и ал. 3 ЗАНН.
В хода на
административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, съставляващо самостоятелно основание за
отмяна.
В обжалваното
наказателно постановление липсва описание на нарушението, а лаконичното посочване, че лицето не е опазило
личната си карта от повреждане, не изпълва критериите на закона, след като не
са посочени конкретните повреди на документа за самоличност. Липсата на
описание на нарушението води до неяснота кои факти от обективната действителност
административнонаказващият орган е приел за
осъществили се и въз основа на кои от тях е изградил решаващите правни изводи за съставомерност на нарушението. Този пропуск ограничава
правото на жалбоподателя да узнае
обективните признаци от неговия състав и го поставя в невъзможност да релевира възражения и да представя доказателства в своя
защита. Същото препятства съда да осъществи съдебен контрол по отношение на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като го изправя
пред необходимостта да тълкува волята на административнонаказващия
орган, което е недопустимо. Нарушението не може да бъде преодоляно по реда на
чл. 53, ал. 2 ЗАНН, чрез препращане към съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение, предвид различната им правна природа и изискването
за идентитет на описанието на нарушението в двата документа.
В допълнение, допуснато
е и друго съществено нарушение, като е наложено административно наказание,
различно от предвиденото в закона.
Към момента на
извършване на нарушението К.Д. е непълнолетен и дори да се приеме, че същият е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си, административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 15,
ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че по отношение на непълнолетните административното наказание
глоба се заменя с обществено порицание. Същата има императивен характер и го
задължава за установените административни нарушения, за които специалният закон
предвижда налагане на наказанието "глоба", след като констатира, че
извършителят е непълнолетно лице, да замени глобата, т.е. - да му наложи
наказанието "обществено порицание". В случая наказанието е наложено
на основание и в съответствие с чл. 81, ал.2, т. 2 ЗБЛД и представлява
"глоба" в размер от 50 лв. Но
тъй като нарушителят е бил непълнолетен, както към момента на извършване на
нарушението, така и по време на налагане на наказанието, то е следвало да не
бъде налагана "глоба", а - наказанието "обществено
порицание". Като не е направил това административнонаказващият
орган е допуснал съществено нарушение при определяне на вида на
административното наказание, което не може да бъде отстранено в производството
по обжалване пред съд, тъй като определянето му е изключително от негова компетентност.
Ето защо съдът счита
жалбата за основателна, поради което наказателното постановление следва да се
отмени.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателят се
дължат разноски за процесуално представителство, на осн.
чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Законът предвижда
заплащане на възнаграждение за процесуално представителство, но не и платени от
жалбоподателя разходи за пътуване на процесуалния представител, поради което
претенцията за заплащането им следва да бъде оставена без уважение.
В случая предвид че е
осъществена безплатна правна помощ на осн. чл. 38,
ал.1т. 2 ЗА възнаграждението се определя съобразно минималните размери по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и се присъжда в полза на
процесуалния представител.
Минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в производство от административнонаказателен характер, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г., с оглед размера на наложеното наказание е 300,00
лв., в който размер претенцията за разноски следва да бъде уважена.
По изложените
съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 82/19.01.2018г. на Началника на РУ Велинград при ОДМВР
Пазарджик, с което на К. Велев Д., ЕГН: **********,***, за извършено нарушение
по чл.7, ал. 1 ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
лв. петдесет лева/, на осн. чл. 81, ал.2, т. 2 ЗБЛД
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да
заплати, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК, в полза на адвокат Станислав Станев -АК Пловдив разноски за
процесуално представителство в производството по а.н.дело 376/2020г. на Районен
съд Велинград, размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от връчване на
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева