№ 107
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110128831 по описа за 2021 година
Ищецът „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ..., е предявил срещу ответника И. С. З., ЕГН
**********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл.
99, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 756,46 лв.,
представляваща непогасена главница за периода от 31.07.2016 г. до 03.02.2017 г. по договор
за паричен заем № 62871 сключен на 02.02.2016 г. между ответника и „С.К.“ ООД, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 24,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2016 г. до 23.09.2020 г., които
вземания са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 10.12.2019 г. и за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. №
45507/2020 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът подържа твърдения, че с посочения договор „С.К.“ ООД е предоставило на
ответника заем в размер на 1200,00 лв., като последният се е задължил да го върне на 12
броя равни месечни вноски, всяка в размер от 119,98 лв., ведно с уговорената
възнаградителна лихва от 239,76 лв., или сума в размер общо на 1439,76 лв. Сочи, че
първата погасителна вноска е с падеж 03.03.2016 г., а последната – 03.02.2017 г. Поддържа,
че ответникът е изпаднал в забава, поради което в негова тежест е възникнало и задължение
за плащане на мораторна лихва. Излага, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен
заем. Твърди, че вземанията са му прехвърлени от заемодателя с договор за цесия от
10.12.2019 г. Сочи, че за извършеното прехвърляне на вземането до ответника е изпратено
уведомително писмо, което се е върнало с отбелязване „непотърсена пратка“, поради което
към исковата молба е приложено такова, като ответникът следва да се счита уведомен за
1
прехвърлянето с исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „А.С.В.” ЕАД е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
23.09.2020 г. г. срещу И. С. З., по което е образувано ч. гр. дело № 45507/2020 г. на СРС, II
ГО, 178 състав и на 09.10.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и
възникнали на описаните основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, като в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК, ответницата е подала възражение по образец, поради което на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза
била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които
искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.
9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи, че между първоначалния цедент „С.К.“ ООД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит (заем), по което
заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за
забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен
договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Ищецът твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но това не се
установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо с обратна
разписка не са представени. Към исковата молба, обаче, е представено уведомление за цесия,
изходящо от цедента, както и пълномощни, които са връчени на длъжника заедно с преписа
на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде
съобразено по реда на чл. 235 от ГПК.
От представените и приети по делото писмени доказателства – молба за заем от
02.02.2016 г. и договор за паричен заем № 62871 към искане № SF 87030 от 02.02.2016 г.
(лист 6 и 10), подписани от ответницата, автентичността на които не е оспорена и оборена в
2
процеса, се установява, че страните са били обвързани от договорно правоотношение,
породено от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника кредит в размер на 1200 лева за срок от 12 месеца с падеж на последната вноска
на 03.02.2017 г. и при фиксирана лихва в размер на 2,92%, а ответникът е следвало да върне
сумата в общ размер на 1439,76 лева с включена възнаградителна лихва на 12 месечни
вноски съгласно погасителен план, приложен към договора. Според чл. 3, ал. 8 от договора
вноската е дължима ежемесечно до 3-то число на съответния месец.
В настоящия случай, предаването на заетата сума е удостоверено в договора за
паричен заем № 62871 от 02.02.2016 г., който служи за разписка за получаване на описаната
в него сума, на основание чл. 4, ал. 1, поради което ищецът е доказал предаване на заетата
сума. От друга страна падежът на задълженията по договора е настъпил, а длъжникът е
изпаднал в забава за плащане на всяка конкретна вноска от деня следващ съответната дата,
на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо на ЗЗД.
Ответникът от своя страна не е ангажирал доказателства за плащане или реализиране
на друг способ за погасяване на възникналото парично задължение, поради което искът за
главница е основателен до претендирания размер от 756,46 лева и за периода от 31.07.2016
г. до 03.02.2017 г.
Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД върху сумата дължима по договора, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК върху всяка
вноска с помощта на онлайн лихвен калкулатор и с оглед заявения от ищеца период на
забава, възлиза на 24,88 лева, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен в пълен
размер и за заявения период от 31.07.2016 г. до 23.09.2020 г.
С оглед основателност на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски за заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Заявителят в заповедното производство е сторил разноски в общ размер на 75 лева,
които следва да му бъдат присъдени.
В исковото производство ищецът е сторил разноски от 50 лева за държавна такса (л.
29). Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за
тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
3
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Ето защо на ищеца
следва да бъдат присъдени и 150 лева - разноски в исковото производство или общо за двете
производства – 225 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, че
ответникът И. С. З., ЕГН **********, с адрес в ..., дължи на ищеца „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в ..., сумата от 756,46 лева, представляваща непогасена
главница по договор за паричен заем № 62871, сключен на 02.02.2016 г. между ответника и
„С.К.“ ООД, за периода от 31.07.2016 г. до 03.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 24,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 31.07.2016 г. до 23.09.2020 г., които вземания са прехвърлени на „А.С.В.” ЕАД по силата
на договор за цесия от 10.12.2019 г. и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 45507/2020 г. по описа на СРС, 178
състав.
ОСЪЖДА И. С. З., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на „А.С.В.” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 225 лева - разноски, от които 150 лева разноски в исковото производство и 75
лева разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4