№ 2060
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513163 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15067 от 01.08.2024 г. по гр.д. № 32768/2023 г. по описа на СРС,
154 с-в, е осъдена М. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на основание чл.79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 197,60 лева -
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в
размер на 46,22 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. - 18.05.2023 г., сума в размер на 29,32 лева,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
14.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 7,65
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.06.2020 г. - 18.05.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот -
апартамент 45, находящ се в гр. София, ж.к. “****, с аб. № 147143, като е отхвърлен
иска за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия над сумата от
197,60 лева до пълния предявен размер от 316,22 лева и за периода 01.05.2019 г. до
31.01.2020 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
1
енергия над сумата от 46,22 лева до пълния предявен размер от 73,96 лева.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Директ“ ЕООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника М. Д.
А., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал наличие на
облигационна обвързаност във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди, както и че
ответника е собственик на топлоснабдения имот. Поради това и не следва да бъде
ангажирана отговорността й за заплащането им на ищеца. Жалбоподателят отправя
искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за
отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „Директ“ ЕООД не изразява становище
по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на
постановеното решение е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот,
2
представляващ апартамент 45, находящ се в гр. София, ж.к. “****, с аб. № 147143е
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за
който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия;
че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи
разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност е
определена въз основа на представените по делото документи за измереното, отчетено
и разпределено количество ТЕ, както и такса за дялово разпределение на потребената в
имота ТЕ, които стойности са признати от ответника с подадения писмен отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл. 150 и сл. ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума – за потребена ТЕ и за такса за дялово разпределение и по
исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната
лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
В случая, с подадения писмен отговор и в проведеното с.з. на 12.06.2024 г.
ответникът е признал вземанията по основание и размер. Не е оспорил
обстоятелството, че е наследник по закон на В.Г.С. и Р.Д.С., както и че е придобил по
наследствено правоприемство от тях собствеността върху топлоснабдения имот
представляващ апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Изложените едва
пред въззивната инстанция оплаквания от страна на ответника, че не е собственик на
имота се явяват от една страна преклудирани с оглед указанията на разпоредбите на
чл.131, чл.133, чл.147 и чл.266, ал.1 ГПК. От друга, същите се явяват неоснователни с
оглед ангажираните по делото доказателства. Както правилно е посочил в своето
решение СРС и настоящия състав формира по идентичен начин като констатация по
фактите и като правен извод, чрез ангажираните доказателства се установява, че
ответникът е собственик на описания имот. Така, чрез представената пред първата
инстанция Заповед на Благоевски районен народен съвет от 22.11.1974 г. се
установява, че апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е определен в
обезщетение на И. Й. И. в съсобственост с неговия син - Р.Д.С.. Съответно, от
3
служебно извършената от съда справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се
установява, че Д.П.С. е починал на 28.12.2005 г., за което е съставен смъртен акт №
1112/29.12.2005 г. от СО, район „Младост“, като същия е оставил наследници по закон
съпруга - В.Г.С. /починала/, син - Р.Д.С. /починал/ и дъщеря - М. Д. С.- ответник в
производството. При така посоченото се установява, че единствен наследник по закон
на лицата - В.Г.С. и Р.Д.С., е ответницата по делото М. Д. С..
Чрез представеното пред първата инстанция писмо от Столична община - район
„Младост“ се установява, че жилищен блок със строителен номер 215, вх. 1, 2, 3, 4, 5,
6 и 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ има граждански номер 238, вх. 1, 2, 3, 4,
5, 6 и 7, гр. София, ж.к. „Младост-2“.
Доводите на ответника, че с посочените и обсъдени по-горе документи не се
установява поддържаното от ищеца твърдение, че е собственик на имота, съдът намира
за неоснователни. Посочените документи не са оспорени своевременно, като
неистински от ответника. Същевременно, както бе посочено същите при съвкупната
им преценка установяват по несъмнен и категоричен начин твърдяното обстоятелство.
С оглед това, настоящият състав намира че ответникът се явява битов клиент на
ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в обратен смисъл изложени
във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
4
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период а именно от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., Топлофикация
София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала
дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата
законодателна уредба.
Чрез представените пред първата инстанция от страна на ищеца и
подпомагащата страна фактури за измерена, отчетена и начислена топлоенергия и
индивидуални справки за потребената в имота ТЕ за исковия период се установява, че
исковете срещу ответницата за заплащане на потребената в имота ТЕ са доказани по
основание. Техния размер възлиза на сумата 316,22 лева за периода 01.05.2019 г.-
30.04.2021 г. Съответно, установява се, че вземането за такса за дялово разпределение
възлиза на сумата 29,32 лева, представляваща цена за извършено дялово
разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г.
При съобразяване като основателно в една част правопогасяващото възражение
на ответника за част от вземанията, правилно съдът е приел, че вземанията за
потребена в имота ТЕ са основателни за сумата 118,62 лева за периода от м.02.2020 г.
до м.04.2021 г. при съобразяване, че давността за вземанията е била прекъсната с
подаване на искова молба на 14.06.2023 г. Както е посочил правилно в своето решение
СРС, с разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. За определяне на този момент с разпоредбата на чл.33 от ОУ е фиксиран
падеж на задълженията с оглед указанията на чл.84, ал.1 ЗЗД- 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за периода преди м.02.2020 г.
се явяват погасени по давност, както правилно е приел СРС и настоящия състав
възприема изцяло.
Следователно дължимата от ответника цена на доставената топлинна енергия за
имота е в размер на сбора от прогнозно начислената стойност на потребление и сумата
за доплащане съобразно резултата от изравняването или 118,62 лева за периода от
м.02.2020 г. до м.04.2021 г., както и 29,32 лева, представляваща стойност на услугата
за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г.
5
Поради това, правилно са били уважени от СРС исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ за сумите до тези размери.
При липса на изложени доводи срещу решението в частта на уважаване на
претенциите за заплащане на лихва за забава в размер на законната върху главните
претенции, съдът намира че не следва да се произнася в тази част.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15067 от 01.08.2024 г. по гр.д. № 32768/2023 г. по
описа на СРС, 154 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъдена М. Д. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
*********, на основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и
чл.86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 197,60 лева - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 14.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 46,22 лева - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 18.05.2023 г.,
сума в размер на 29,32 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение
за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сума в размер на 7,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.06.2020 г. - 18.05.2023 г., които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент 45, находящ се в гр. София, ж.к. “****, с аб. №
147143.
ОСЪЖДА М. Д. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Директ“ ЕООД.
6
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7