Определение по дело №372/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260007
Дата: 19 август 2020 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20203001000372
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____________

гр. Варна, ___.08.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията М.Христова

в.т.д.№372 по описа за 2020г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1/ от „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, чрез адв.Д., срещу постановеното решение №133/28.10.2019г. по т.д.№349//2018г. на ОС – Добрич, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу К.Г.К. и М.Д.К. иск за солидарното им осъждане с ЕТ „Емоция – К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич да заплатят сумата от 40 000лв., дължима въз основа на подписаното между страните, на 17.06.2018г., Споразумение към анекс от 09.05.2018г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и движими вещи от 09.05.2018г.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства. От същите се установява, че между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е прекратен по общото им съгласие с подписаните Анекс и Споразумение към него. Изрично в същия страните са предвидили, че предмета на договора е кумулативен, а именно недвижимият имот и интериорното и екстериорното обзавеждане и оборудване на имота, като нито една от тях няма право да иска прехвърляне на собствеността или заплащането само на част от общо уговорения предмет. В Анекса към договора е предвидено, че цената по сделката се увеличава със 100 000лв., от които „40 000лв. са заплатени от купувача на продавачите при подписване на настоящото споразумение, а остатъкът от 60 000лв. е платим в срок до 15.06.2018г…“. Договорено е още, че ако предварителния договор бъде развален, платената по този анекс сума се връща от продавача на купувача в срок до 40 дни от прекратяване на договора.

Уговорката за общо плащане по целия предмет на договора остава непроменена, като е прието, че с прекратяване на договора продажната цена е платена общо на всички продавачи, при което връщането ѝ се дължи по същия начин – солидарно от всички ответници.

При това и съобразно текстовете на споразумението, отговорността за връщане на платеното по договора е обща и солидарна от всички продавачи така, както е предявен иска. По силата на предварителния договор извършеното плащане следва да се приеме като извършено общо за всички продавачи. Нещо повече – съществува изрична клауза, че получената част от цената се разпределя по дължимото по целия договор, т.е. общо.

По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и да уважи предявения иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят процесната сума. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни ЕТ „Емоция – К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич, К.Г.К. и М.Д.К. с писмен отговор, чрез адв.В., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Сочат, че доколкото договорът е такъв с отделни продавачи, притежаващи отделно имущество, то отговорността на продавачите към купувача би била солидарна само, ако е уговорена изрично. Това следва и от разпоредбата на чл.121 от ЗЗД, установяваща солидарността като изключение при гражданскоправните сделки. Солидарността в задълженията може да съществува само в определените от закона случаи или по договорка между страните. В конкретния случай ищецът не се е позовал на законов текст, а между страните няма постигнато подобно споразумение, за да може да се изведе извод, че е налице солидарно задължение за връщане на платеното по договора. Не е налице и получено от ответниците общо плащане, както се твърди в жалбата. Единственото плащане по договора е на част от продажната цена на собствения на ЕТ недвижим имот.

Нещо повече, приложимата норма е на чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.87 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да върне това, което е получил в изпълнение на договор. Всеки от продавачите отговаря само за платената нему сума.

По изложените съображения предявеният иск за солидарно осъждане на К.К. и М.К. е неоснователен. Още повече, че в чл.2 от анекса от 09.05.2018г. страните са уговорили, че отговорността за връщане от продавача на купувача на платената по анекса сума се поема изцяло от ЕТ, поради което и физическите лица не отговарят за връщане на задатъка. В този смисъл е и постигнатото съгласие в споразумението от 17.06.2018г.

Твърди се още, че в процесния договор са обективирани две сделки за получаване от купувача на две отделни престации от различни продавачи, с уговорена индивидуална цена на всяка от тях и начин на плащането ѝ. Несъстоятелен е аргументът, че тъй като предмета на сделката е общ и плащането е общо, е налице солидарно задължение за връщане на даденото по договора. Още повече, че физическите лица - продавачи не са получавали никакъв задатък, за да са носители на задължение за връщането му.

По същество молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.

2/ от ЕТ „Емоция – К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич, чрез адв.В., срещу постановеното решение №133/28.10.2019г. по т.д.№349/2018г. на ОС –Добрич в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, сумата от 40 000лв., дължима въз основа на подписаното между страните, на 17.06.2018г., Споразумение към анекс от 09.05.2018г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и движими вещи от 09.05.2018г.

В жалбата се твърди, че оспореното решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Плащането на процесната сума, като елемент от фактическия състав на предявения иск следва да бъде установено от ищеца по делото. В хода на производството не са представени никакви доказателства, от които да се установява този факт.В чл.1, ал.4 от предварителния договор е уговорено, че всички плащания се осъществяват по банков път, а изменения на договора са допустими само в писмена форма. С анекса страните не са уговаряли различен начин за плащане, независимо от увеличаване на цената по сделката. По делото липсват каквито и да са доказателства за плащане на исковата сума по банков път или в брой.

Изводът на съда, че анексът представлява признание за получена сума е неверен и в противоречие със събраните доказателства. От последните е видно, че със споразумението страните са се договорили, че продавачите са изрядна страна по договора, както и са заявили, че с връщане на платената от купувача сума от 60 000лв., страните уреждат по окончателен начин последиците от прекратяването на договора. От представените по делото копия от документи е видно, че купувачът е заявил ползването на по-голям кредит и е имал нужда от по-висока цена по сделката. Декларираното пред банката самоучастие в придобиване на имота е само в размер на 60 000лв., колкото е платеният в полза на едноличния търговец задатък. Посочените обстоятелства не са обсъждани от съда при постановяване на решението. По делото липсват доказателства за извършено плащане на суми по анекса. Още в отговора на исковата молба е посочено, че подписването му е единствено с цел ищецът – купувач да получи кредит в по-голям размер.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан, заявява, че поддържа въведеното с отговора правопогасяващо възражение, че продавачът изначално не дължи връщане на задатъка, съгласно чл.6 от договора.

По същество моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК.

Настоящият състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото производство отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на _______.2020г. от _______часа, за която дата и час да се призоват страните.

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: