Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 2022 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Наталия
Дичева
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2733 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище гр. Варна на Комисия за защита на потребителите
срещу Решение № 745/26.10.2021 г. на Варненски районен съд, VІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 1801 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено
Наказателно постановление № В-0051057/10.02.2021 г. на Директора на
Регионалната дирекция.
В жалбата се твърди, че решението на съда
е постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане
на материалноправните и процесуалните норми и в противоречие със събраните по
делото доказателства. По-конкретно касаторът намира за неправилен извода на
районния съд относно датата на извършване на нарушението, довел до отмяна на
наказателното постановление поради съществени процесуални нарушения. Касаторът
иска отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното
постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията
на евентуалност, ако съдът отхвърли жалбата, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.
Ответникът в касационното производство,
„Мото-Пфое“ ЕООД не изразява становище по спора.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по
чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на контрол във въззивното производство
е било Наказателно постановление№ В-0051057/10.02.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище гр. Варна на Комисия за защита на потребителите, с което
на „Мото-Пфое“ ЕООД – гр. София за нарушение на чл. 127, ал. 3 от Закона за
защита на потребителите и на основание чл. 222 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
От доказателствата, представени в
административнонаказателната преписка и събрани в съдебното производство,
районният съд е приел от фактическа страна, че между Г. Б. и „Мото-Пфое Лизинг“
ЕООД е действал договор за отдаване на автомобили при условията на финансово-обвързан
лизинг от 22.11.2019 г. относно л.а. „Форд Мондео“ ДК № СВ **** РК.
В средата на месец септември Б. пътувал с
автомобила до гр. София, като по време на движението установил технически
проблеми и посетил сервиз на „Мото-Пфое“ ЕООД в гр. София. След преглед на автомобила
му било съобщено, че съединителят е за смяна, но това нямало да се покрие от
гаранцията. Б. провел разговор по телефона с управителя на Варненския клон на
„Мото-Пфое“ ЕООД, съобщил му че от сервиза в София са му казали, че вероятно
съединителят е за смяна и поискал това да бъде сторено по гаранция. Последният
му казал да закара автомобила в сервиза в гр. Варна както и че евентуално може
повредата да бъде отстранена гаранционно. На 16.09.2020 г. Б. закарал
автомобила в сервиз на „Мото-пфое“ ЕООД в гр. Варна и го оставил. След няколко
дни получил обаждане от сервиза, че съединителят е за смяна, но не се обхваща
от гаранцията. Въпреки, че не бил съгласен, Б. оставил автомобила, който бил
приет за ремонт след пристигане на съответните части на 02.10.2020 г., за което
били съставени протокол за поръчка и контролен лист за директно приемане. На
06.10.2020 г. Б. получил автомобила си ремонтиран, за ремонта била издадена
фактура на стойност 1703.65лв., която заплатил. На 19.10.2020 г., недоволен от
това, че повредата не е била отстранена гаранционно, Б. подал жалба по електронна
поща в КЗП. В жалбата посочил, че не са изпълнени гаранционните условия и не е
поет ремонтът от гаранционния сервиз. На 22.10.2020 г. служители на комисията
извършили проверка в сервиза, находящ се в гр. Аксаково, м. „Варненски път“, стопанисван
от „Мото-Пфое“ ЕООД и запознали представител на търговеца с постъпилата жалба
на потребителя. Определили дата за документална проверка и посочили документи,
които искат да им бъдат представени – становище по жалбата на потребителя,
регистър за рекламации, гаранционна поръчка и сервизна поръчка. При проверката
на документите било преценено, че Б. бил направил рекламация на 02.10.2020 г., но
не била отразена в регистъра за рекламации. Предвид това на 03.11.2020 г. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0051057, в който обстоятелствата
били квалифицирани като нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, тъй като на
02.10.2020 г. дружеството не било изпълнило задължението си да опише предявена
на 02.10.2020 г. рекламация в регистъра за рекламации. Актът бил надлежно
предявен и връчен на упълномощено от управителя на въззивното дружество, което
го подписало с възражения. На 05.11.2020 г. от страна на въззивното дружество
били подадени и писмени възражения срещу акта. На 10.02.2021 г. въз основа на
акта административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, като възприел изцяло констатациите и правната квалификация на
деянието, и на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите наложил
на дружеството административно наказание имуществена санкция в размер на 500
лева.
При така установените обстоятелства, от
правна страна районният съд приема, че актът и постановлението са издадени от компетентните
длъжностни лица и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, но в тях липсва описание на обстоятелствата и фактите относно
вмененото нарушение. Районният съд приема, че описанието на фактическата
обстановка е лаконично, без посочване на обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението. Липсват данни относно връзката на санкционираното
дружество с вмененото нарушение, както и анализ за отношенията продавач,
сервиз, потребител, което е нарушило правото на защита на наказаното лице.
Според съда това е лишило санкционираното дружество от възможността да разбере
в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си, тъй като в обстоятелствената
част на акта и постановлението задължително трябва да са изложени всички
съставомерни обстоятелства и факти, които подлежат на установяване и доказване
и определят рамките, в които ще се реализира защитата.
Освен констатираните съществени процесуални
нарушения, съдът приема и че наказателното постановление е издадено в нарушение
на материалния закон.
В мотивите си съдът посочва, че
рекламацията се отнася за несъответствие на стоката с договора за продажба и
потребителят може да предяви такава устно или писмено пред търговеца съгласно
чл. 125, ал. 1 и 2 от ЗЗП. Съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗЗП при предявяване на
рекламацията потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от
него начин за удовлетворяване, размер на претендираната сума и данни за
контакт. При предявяването на рекламация възниква задължението за търговеца по
чл. 127, ал. 3 от ЗЗП да я впише в регистъра за рекламации. От свидетелските
показания пред районния съд, последният е установил, че наказаното дружество е упълномощено
от търговеца да извършва гаранционен или извънгаранционен сервиз и пред него
могат да се предявяват рекламации. Такава рекламация от Б. е направена, но няма
вписана в регистъра. Според показанията на Б. обаче, рекламацията е направена
през м. септември, когато е оставил автомобила за ремонт, но не и на 02.10.2020
г., когато е посочено в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление. Съдът приема, че тези данни се потвърждават и от
писмените доказателства от дружеството, а именно, протокол за приемане на
автомобил от 16.09.2020 г. Предвид това, районният съд счита, че от страна на
дружеството по отношение на рекламацията на Б. е извършено нарушение по чл.
127, ал. 3 от ЗЗП, но не и на 02.10.2020 г., за каквото е санкционирано, което
налага отмяна на наказателното постановление поради неправилно приложение на
материалния закон.
Настоящият състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира
касационната жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал всички релевантни
за решаване на правния спор доказателства. Направените въз основа на тях изводи
са изложени логично и последователно и съответстват на приложимия материален
закон. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е обсъдил всички
възражения на страните, като същите се споделят изцяло от настоящата касационна
инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да се
излагат повторно и в мотивите към настоящото решение.
Във връзка с датата на предявяване на
рекламацията и датата на извършване на нарушението, изразяващо се в
невписването й в регистъра за рекламации при „Мото-Пфое“ ЕООД, касационният
състав отбелязва, че още в хода на проверката на служителите на комисията са
събрани достатъчно данни за момента на предаване на автомобила за ремонт, за
момента на установяване на необходимостта от ремонт и поръчката за части, за
момента на връщане на ремонтирания автомобил и издаването на фактура за
извършения ремонт. При това положение липсва логическа и житейска причина
датата на сервизната поръчка – 02.10.2020 г. – да бъде приета за дата на
извършване на нарушението (тоест представяне на устно възражение от потребителя
за несъответствието на стоката с договора за продажба и съответното му
невписване в регистъра). Несъответствието на датата на предявяване на
рекламацията с датата на нарушението, посочена в акта и постановлението, е
изрично потвърдено и в съдебното производство от самото подало сигнала до КЗП
лице. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко
административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен
елемент от съдържанието на наказателното постановление. Тя е от значение за
определяне на приложимия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН закон, за
преценката дали актът за установяване на административно нарушение е съставен
при спазване на срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН, но
най-вече за индивидуализиране на нарушението и неправилното й определяне води
до налагане на административно наказание за нарушение, каквото не е извършено.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, жалбата срещу който е
неоснователна.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 745/26.10.2021 г.
на Варненски районен съд, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 1801 по описа на
съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.