№ 138
гр. гр. Димитровград, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101378 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД- за връщане на недължимо
платена сума по недействителна клауза от договор за потребителски кредит.
Ищецът Н. В. Н. твърди в искова молба, че е страна по Договор за потребителски
кредит №30039315168, сключен с ответното дружество „Профи кредит България“ЕООД.
Съгласно този договор, тя трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1324,56 лева при
предоставени й 900 лева, като общо договорната лихва по погасителния план за срока на
договора била в размер на 424,56 лева. Между страните била постигната договореност в
полза на ответника да се заплати пакет от допълнителни услуги в размер на 1080 лева, който
бил ясно видим и в Погасителния план към договора. По този начин общото задължение по
кредита и по пакета за допълнителни услуги било в размер на 2404,56 лева. Счита, че
уговорката от Договора, която предвижда заплащането на пакет от допълнителни услуги в
размер на 1080 лева е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 и чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Счита, че в случая е накърнен принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
изгода за кредитора. Законът не допускал последният да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заплащането на
пакет допълнителни услуги в размер на 1080 лева по процесния договор по своето естество
били част от възнаграждението за предоставения заем, като водели до заобикаляне на
ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите,
като бил в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Предвиденото в Договора
заплащане на пакет от допълнителни услуги било нищожна клауза, като противоречала на
добрите нрави и била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Основната цел на така
уговорената клауза за допълнителни услуги в полза на кредитора е да доведе до неговото
1
неоснователно обогатяване за сметка на кредитополучателя. Събирането на разходи за
допълнителни услуги била част от дейността по управление на кредита, като трябвало те да
бъдат включени в годишния процент на разходите. Налице било заобикаляне на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на допълнителен разход
по допълнителната услуга се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Същевременно,
посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация
относно общите разходи по кредита и трябвало да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. На следващо място твърди, че в процесния договор била
посочена само абсолютната стойност на ГПР, а не се посочвало как е формиран този размер.
Иска, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът да постанови решение с което да осъди
ответното дружество да й заплати сумата от 1080 лева, недължимо платена по
недействителна клауза за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, регламентирана
в раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №30039315168.
Ответникът „Профи кредит България“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в
който заявява, че действително между него и ищеца има сключен Договор за потребителски
кредит №30039315168, но видно от същия е, че той не съдържа клауза уговаряща пакет от
услуги, нито такава, която да предвижда заплащане на сума в размер на 1080 лева.
Поддържа, че ищецът е извършвала плащания по договора, като кредитът бил погасен и към
настоящия момент ответника нямал каквито и да е искания към него във връзка с договора
за кредит. Посочва, че правното положение на ищеца по никакъв начин не би се променило
при евентуално уважаване на исковите претенции на същия, с изключение на генериране на
разноски за ответника. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че допълнителните
услуги се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като
възнаграждението за тези услуги трябвало да бъде включено в изчисляването на годишния
процент на разходите. Заявява, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следвало
да се отчитат при формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само
в случаите когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключване на договора за кредит, какъвто настоящия случай не бил. Дължимото по
процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлявало разход по
смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК и §1 т.1 от ДР на ЗПК, респ. не следвало да се включва при
изчисляването на ГПР. Неоснователни били и твърденията на ищеца, че поради
невключването на възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се
заобикаляла разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Това било така, тъй като заобикалянето на
закона според чл.26 ал.1 от ЗЗД е отделно основание за нищожност. За да има заобикаляне
на закона, страните трябвало да съзнават това, да искат една цел, която закона забранява и за
постигането на тази цел да използват друга сделка, която не е забранена. В процесния
случай, страните постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни
услуги, с което по искане на ищеца кредиторът се задължил да му предостави набор от
услуги, с които могат да се променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и
ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение
ищеца се е задължил да отговаря. Поради това ответникът счита, че твърденията на ищеца
че действителния размер на ГПР е различен от посочения и потребителя е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, са неоснователни. На следващо място
поддържа, че параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно
2
определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация, копие от която е
била предоставена на ищеца. Отделно от това в раздел 6 от Договора за потребителски
кредит, в т.15 от ОУ на Договора, детайлно и подробно били описани условията, размера на
възнаграждението и услугите, а клиента още от момента на кандидатстване за
потребителски кредит е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно
параметрите, както на кредита, така и на допълнителните услуги.
Във връзка с направеното от ищеца уточнение на исковата молба и преминаването от
установителен към осъдителен иск, ответникът поддържа, че Н. В. Н. лично била погасила
задължението си по процесния кредит на 20.02.2020г., като сключила друг договор с
ответника и с част от главницата по предоставения й нов кредит изплатила изцяло
задълженията си по Договор за потребителски кредит №30039315168. Предявения
осъдителен иск бил неоснователен, тъй като в процесния договор не се съдържала клауза,
уговаряща заплащането на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
1080 лева. Ищецът не бил ангажирал доказателства за доказване на основанието на искането
си, както и на неговия размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Във връзка с депозирана от пълномощника на ищеца Молба вх.№2179/30.03.2021г. по
описа на РС-Димитровград, съдът допусна на основание чл.214 от ГПК изменение на
предявения осъдителен иск, като намали размера на претендираната сума от 1080 лева на
217,75 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения от ответника препис от Искане за отпускане на потребителски
кредит Профи кредит Стандарт №30039315168 от 11.09.2019г., Н. В. Н. е поискала да
получи кредит от ответното дружество в размер на 900 лева за срок от 24 месеца. Наред с
това, поискала и допълнителни възможности: „Fast“- приоритетно разглеждане и „Flexy“-
гъвкав погасителен план.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт №30039315168, „Профи кредит България“ЕООД предоставило на
ищеца Н. В. Н. кредит в размер на 900 лева.Той трябвало да бъде върнат в срок от 24
месеца, като размера на вноската била 55,19 лева, ГПР е 48,87%, а ГЛП- 41%. Дължимата
сума по кредита, която ищеца трябвало да върне на ответника била в размер на 1324 лева. В
Договора е посочено, че кредитополучателя е поискала да закупи и допълнителни услуги
„Fast“- приоритетно разглеждане и „Flexy“-гъвкав погасителен план, които били подробно
описани в ОУ на „Профи кредит България“ЕООД към договорите за потребителски кредит
на физически лица. Договорено е, че възнаграждението за закупената услуга „Fast“ е 270
лева, а за допълнителната услуга „Flexy“ е 810 лева. Размерът на вноската по закупената
допълнителна услуга бил 45 лева и се дължал заедно с месечната погасителна вноска по
кредита. Посочено е, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни
услуги е 2404,50 лева, а общия размер на месечната вноска е 100,19 лева.
Съгласно чл.15.1 от Общите условия на „Профи кредит България“ЕООД към Договор
за потребителски кредит, всеки кредитополучател закупил услуга „Fast“ , получава
приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди
кредитополучател без закупена такава услуга.След одобрение отпусната сума се нарежда
към клиента по избрания от него начин на плащане до 24 часа.В чл.15.2 от ОУ се посочва, че
всеки клиент пожелал да закупи допълнителна услуга „Flexy“ получава право да променя
погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в
чл.15.2.1, чл.15.2.2 и чл.15.2.3.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, сумата
3
заплатена от Н.Н. по пакет от допълнителни услуги „Fast“ и „Flexy“, съдържащ се в раздел
VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№30039315168 е общо в размер на 217,75 лева, в т.ч.по допълнителна услуга „Fast“- 54,44
лева и по допълнителна услуга „Flexy“- 163,31 лева. От Приложение №1 към експертизата
се установява, че по процесния договор за кредит ищеца е направила общо 5бр.плащания,
като първото от тях е на 31.10.2019г., а последното на 20.02.2020г. Общо платената сума от
Н. е в размер на 1274,63 лева, като освен горепосочените допълнителни услуги тя е погасила
и задължения за главница в размер на 900 лева и лихва 134,46 лева, платила е лихва за
просрочие 2,43 лева и такса по тарифа 20 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 11.09.2019г. между страните е бил сключен
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №30039315168, съгласно който на
ищеца е бил предоставен кредит в размер на 900 лева, който тя е трябвало да върне на
ответника на 24 равни месечни вноски, в които освен дължимата главница са включени
възнаградителна лихва и такса за предоставени допълнителни услуги „Fast“ и „Flexy“. От
страна на Н. В. Н. не се оспорва, че е получила реално така договорената сума по кредита, а
от страна на „Профи кредит България“ЕООД е направено признание, потвърдено и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че кредитополучателя е заплатила до
настоящия момент сумата от 1274,63 лева, с която е погасила изцяло задължението си за
главница, както и частично задълженията си за възнаградителна лихва /134,46 лева/ и такса
за предоставени допълнителни услуги /217,75 лева/. Няма спор и относно това, че към
настоящия момент е настъпил падежът на всички вноски по договора за кредит.
Спорно по делото е дължи ли ищеца на ответното дружество по процесния Договор,
такса за предоставени допълнителни услуги, както и налице ли е нищожност на клаузата от
договора, уреждащ плащането на тази такса.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Договорът е сключен в предвидената в чл.10 ал.1 от ЗПК писмена форма, като
съдържа всички необходими реквизити. Същият попада в обсега на ЗПК, поради което
трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от
изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Съгласно разпоредба на чл. 10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Уговореното между страните възнаграждение за допълнителни услуги, разписани
детайлно и в т.15 от Общите условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. Тази разпоредба от
договора противоречи на посочената норма на закона – чл.10а от ЗПК, което означава, че е
неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като предвижда
получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на
насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за които да се дължи допълнителна
такса, да са предоставени реално на кредитополучателя.
Изброените допълнителни услуги не водят до някаква икономическа полза за ищеца,
която да е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на
възнаграждение за една възможност - възможността за предоставянето на услугите. В този
4
смисъл възнаграждението не съставлява цената на реално предоставени от кредитора
услуги, а е дължимо за възможността на длъжника да поиска промяна в договора му за
кредит във всеки един момент от живота на договора. По делото не бяха ангажирани
доказателства от страна на ответника, че той е предоставил на ищеца някоя от сочените в
договора услуги. Не на последно място следва да се има предвид, че възнаграждението,
което следва да се заплати от Н. за пакета от допълнителни услуги е в размер на 1080 лева, а
самия предоставен й кредита е в размер на 900 лева, т.е. цената на въпросните две услуги, за
които липсват данни да са реално предоставени на кредитополучателя надвишава
предоставената в заем сума. От това следва извода, че уговореното възнаграждение е
прекомерно и е в противоречие с принципите на справедливост.
В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита
за допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза.
Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за
които ответникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във
връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи
заплащане от кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а в случая е определено общо възнаграждение за всички посочени
допълнителни услуги, като от сключеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги може да бъде изведена единствено стойността на възнаграждение за
първата услуга, но не и на останалите такива.
Само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбите, уреждащи заплащането на
цената на допълнителните услуги се явяват и неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3
от ЗПК, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по договора
се изисква одобрение от кредитора, което означава, че той следва да плати предварително за
възможност, която е изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се въвежда
задължение на едната страна по договора да заплати за нещо, което има по силата на самия
закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им
да отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност
на същите.
На следващо място, съдът счита, че таксите за предоставяне на каквито и да било
допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по
самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин,
заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. В
договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и таксата за допълнителни услуги, която е сигурна
печалба за кредитора. Налага се извод, че при сключването на договора не се дава
възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги,
доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите
условия на дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за
възнаграждение за допълнителни услуги ще възникне в сферата на кредитора. Същото е
уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска. След като това е така, налага се извод, че договорът за кредит
противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи
чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Следователно
5
годишният лихвен процент няма да е 41%, както е записано, а следва да е по-голяма число,
ако в него участва и вземането от 1080 лева, формално уговорено като допълнително
възнаграждение. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и
друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата
от 1080 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. С включването й, размера на ГПР става многократно по-висок от законовия
максимум- 50 % /чл.19, ал.4 ЗПК/. По изложените съображения, доколкото са налице
нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за кредит следва да бъде приет за
недействителен – чл.22 ЗПК.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни
части не влече нищожност на целия договор, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези- нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР
да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР,
тъй като той е въведен като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в
настоящия случай не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор, като
това обстоятелство следва да бъде прогласено с настоящото решение.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящият случай, по делото безспорно установено е, че ищеца е заплатила на
ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от 1274 лева, с която е
погасила изцяло задължението си за главница от 900 лева. С част от така платената сума е
погасено и задължение за предоставена услуга „Fast“ в размер на 54,44 лева и услуга „Flexy“
в размер на 163,31 лева или общо за двете услуги 217,75 лева.
С предявения от ищеца иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД се иска
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на Н.Н. сумата от 217,75 лева, недължимо
платена по недействителна клауза за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги,
регламентирани в раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт №30039315168 от 11.09.2019г.
Първото предложение на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт. В процесния случай е безспорно между страните, че ищцата е заплатила в полза на
ответника сума в общ размер 1274,63 лева, като ответникът от тази сума е отнесъл сума в
размер на 217,75 лева за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. В хипотезата на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно
плащането на паричната сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че
предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание.
Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на
ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи
полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. В рамките на производството
по делото ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от 900 - чистата
стойност на недействителния на основание чл. 23 от ЗПК Договор за потребителски кредит.
Дори и да се приеме, че договорът за потребителски кредит не е недействителен на
6
основание чл. 23 от ЗПК, то недействителна е клаузата, възлагаща в тежест на ищцата
заплащане на възнаграждение на допълнителни услуги на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Същата клауза се явява нищожна и като като противоречаща на добрите нрави поради
изложените по-горе съображения по общите правила на ЗЗД. С оглед на това, сумата от
217,75 лева е заплатена от кредитополучателя без основание- по нищожна договорна клауза.
Доколкото се установява, че тази сумата е платена при начална липса на
основание, то предявения иск следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за
законната лихва върху даденото без основание, считано от предявяване на иска –
01.09.2021г., до окончателното плащане.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. Видно от представеното по делото адвокатско пълномощно
е, че ищеца Н.Н. е упълномощила адв.М. да я представлява в настоящото производство, като
от Договора за правна помощ и съдействие от 15.08.2021г. се установява, че адвокатската
правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради
това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати в полза на адвокат М.
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Димитровград държавна такса за производството в размер на 50 лева, както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 160 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт 30039315168 от 11.09.2019г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
*****************************, представлявано от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч.,
и Н. В. Н., с ЕГН **********, от Димитровград, *****************************, на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от
ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и на чл.21 ЗПК вр.чл.10а ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, *****************************, представлявано от
управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., по предявения насрещен иск с правно основание чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Н., с ЕГН **********, от Димитровград,
*****************************, сумата от 217,75 лева /двеста и седемнадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, недължимо платена на ответното дружество по недействителна
клауза за възнаграждение по пакет за допълнителни услуги, регламентирани в раздел VІ
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №30039315168 от
11.09.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.09.2021г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
7
на адв.М.В. М., пълномощник на ищеца Н. В. Н., сумата в размер на 300 лева /триста лева/–
деловодни разноски.
Горепосочените суми може да бъдат платени от ответното дружество по банкова
сметка с IBAN BG86UNCR70001521514235, BIC UNCRBGSF н „Уникредит Булбанк“АД.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на държавата, по сметка на РС-Димитровград, държавна такса за производството в
размер на 50 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 160 /сто и шестдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8