№ 2886
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110163464 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес )
Производството е образувано по искова молба с вх. №
331534/20.11.2023 г., от Г. Г. Т. ЕГН ********** с местожителство и
постоянен адрес : гр. .............. чрез процесуален представител адв. Д С гр.
Добрич, ул. ........ № 6а, +359 ...... 95, e-mail: detelina.simeonova@abv.bg, срещу
1. „ю б АД ЕИК ............ със седалище и адрес на управление : гр.София .
Община Столична , район ,. Витоша „ , ул. .. № 2.60 представлявано от П Н Д
, Д Б Ш и А В Я и 2. Е М ЕООД, ЕИК .., гр. София, кв. Малинова долина, ул. .
№ 6, С... ет.6, представлявано от ТТ И В с която са предявени субективно
съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация
чл.439 ГПК, с които се иска да се признае за установено недължимост,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение с изтичане на
общата давност по ЗЗД на:
1. Сумата от 3 923.07 лв. главница по договор за потребителски кредит №
РЕ340669 сключен на 19.12.2007г. между ищеца и първият ответник
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение от 21.01.2013г. до
окончателното издължаване;
2. Сумата от 450.71лв. договорна лихва за периода от 19.05.2012г. до
17.12.2012 г.;
3. Сумата от 21.94лв. наказателна лихва за периода от 19.05.2012г. до
1
17.12.2012 г.;
4. Сумата от 87.91лв. разноски и 326,25 лв. адвокатско възнаграждение;
5. Сумата от 1 064.20 лв. сторени до момента съдебно - изпълнителни
разноски , съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , в
полза на ЧСИ с включена т.26
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е конституиран
като длъжник по изп.дело № 20237370400881 по описа на ЧСИ Л Т рег.№ 737
с район на действие Районен съд Добрич, образувано по молба на взискателя
"Е М" ЕООД. Излага твърдения, че за същото вземането срещу него е било
образувано друго изпълнително дело, преди посоченото, което през 2013
година е прекратено, поради перемпция, като взискател по първото
изпълнително дело е „ю б АД. Счита вземането, че е погасено по давност с
изтичането на пълната петгодишна, поради което предявява настоящия иск.
В срока за отговор, ответникът „ю б АД не подава отговор на искова
молба. В писмена молба, която не отговора на изискванията на чл.102, 131,
102з ГПК моли съда да прекрати производството като недопустимо, поради
липса на облигационни отношение спрямо ищеца и ответника. По
основателността заявява следните обстоятелства: Не оспорва следните
факти: задължението, произтича от договор за кредит между ищеца и „Ю Б"
АД, сключен на 19.12.2007г.; издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК №
29/23.01.2013г. по ч.гр.д. 273/2013г. на РС - Добрич и ИЛ от 23.01.2013г.;
образувано изпълнително дело № 95/2013 ДСК към РС – Добрич, което е
прекратено на 15.10.2020 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и последващо
образувано изпълнително дело № 881/2023 г. по описа на ЧСИ Л Т с рег. №
737, както и извършените от съдебните изпълнители действия. Не оспорва
извършената цесия и уведомяването на длъжника. Оспорва иска, като счита
че давност не е настъпила. Позовава се на ТР № 3/2020 на ВКС, съгласно
което давност не е текла до 26.06.2015 г., а извършените действия на ЧСИ
след перемцията ангажират дисциплинарна отговорност. Счита, че с
поисканите действия давността е прекъсвана и перемпцията няма значение за
давността. Моли да се изиска изп. д. № 95/2013 на ДСК към РС – Добрич и
изп. дело № 881/2023 на ЧСИ Л Т с рег. № 737. Моли съда да отхвърли иска.
Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК другият ответник „Е М“ ЕООД не подава
отговор на искова молба. В писмена молба, което не отговора на изискванията
на чл.102, 131, 102з ГПК, оспорва предявения иск. Не оспорва следните
факти: задължението, произтича от договор за кредит между ищеца и „Ю Б"
АД, сключен на 19.12.2007г.; издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК №
29/23.01.2013г. по ч.гр.д. 273/2013г. на РС - Добрич и ИЛ от 23.01.2013г.;
образувано изпълнително дело № 95/2013 ДСК към РС – Добрич, което е
прекратено на 15.10.2020 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и последващо
образувано изпълнително дело № 881/2023 г. по описа на ЧСИ Л Т с рег. №
737, както и извършените от съдебните изпълнители действия. Счита, че
2
давност не е настъпила, тъй като е прекъсвана с действия на кредитора или
ЧСИ. Копира дословно отговора на другия ответник, поради което е
безпредметно съдът да преповтаря същите възражения. Моли да се изиска
изп. д. № 95/2013 на ДСК към РС – Добрич и изп. дело № 881/2023 на ЧСИ Л
Т с рег. № 737. Моли съда да отхвърли иска. Моли делото да се гледа в
негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адв.
Янков. Поддържа исковата молба срещу двамата ответници. Претендира
разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ю б АД, редовно призовано, не се явява и не се
представлява. С допълнителна молба преди о.с.з. моли делото да се гледа в
тяхно отсъствие. Не оспорва, че не е кредитор и моли делото да се прекрати.
Претендира разноски. Не представя списък.
Ответникът Е М ЕООД, редовно призовано, не се явява и не се
представлява. С допълнителна молба преди о.с.з. моли делото да се гледа в
негово отсъствие. Не оспорва, че е образувано изпълнително дело (ИД),
оспорва да е настъпила давността, а не перемпцията. Твърди, че давността
започва да тече от 26.06.2015 г. Претендира разноски. Моли да се отхвърли
иска.
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях.
Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги
конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде
доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че
не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. По въпроса за наличието на правен
интерес е налице противоречи практика.
Според едната, по-стара, практика такива обстоятелства за правен
интерес са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана
от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.
Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния
интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен
интерес като положителна (Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3448/2017 г., III г. о., ГК).
Според другата, страната, която претендира извънсъдебно дори
3
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 1.3.2008 г.,
защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието
(Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК).
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ищеца е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този
води дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя пет годишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
4
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
пет годишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е безправно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
5
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността,
но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не
е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е
осуетявал тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. “в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
6
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна
давност от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е.
преди 26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да
тече от перемпцията на изпълнителното дело.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност.
По давността
По делото се приети изпълнително дело (ИД) № 95/2013 г. по описа на
СИ на РС –Добрич и ИД № 881/2023 г. по описа на ЧСИ Л Т.
От първото по ред образувано изпълнително дело се установи, че е
образувано по молба на ответника - взискателя „ю б АД въз основа на
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 29/23.01.2013 г. по ч. гр. д.
№ 273/2013 на РС – Добрич. Въз основа на тази заповед е издаден
изпълнителен лист (ИЛ) 273/2023 г.
Но 15.07.2013 г. е образувано изпълнителното дело В молбата за
образувано взискателят е посочил налагане на запори и възбрани на
длъжника, справки за притежавано имущество. Давността не се прекъсва,
докато трае изпълнителния процес.
От приложеното ИД се вижда, че поканата за доброволно изпълнение е
връчена на 18.07.2013 г. (л.15 от ИД). Следователно от тази дата ищецът е
могъл да подаде възражение по чл.414 ГПК. С липсата на подаване на
възражение заповедта се стабилизира и влиза в сила. Единственият начин за
защита срещу сумите е искът по чл.439 ГПК. В този смисъл срокът по чл.414
ГПК изтича на 19.08.2013 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. По делото липсват
доказателства длъжникът да е подал възражение и да е образувано исковото
производство, поради което заповедта е влязла в сила на 20.08.2013 г.
На 18.09.2014 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца. Молбата е изпълнена съгласно
разпореждане на ДСИ от 26.09.2014 г. Молбата е в двугодишния срок от
7
15.07.2013 г., когато е предходната молба. Ето защо делото не е перемпирало.
Давността не се прекъсва, докато трае изпълнителния процес (л.27 от ИД).
На 26.09.2014 г. са наложени са запори върху възнаграждението на
ищеца. Извършеното действие е в двугодишния срок от 18.09.2014 г. Ето
защо делото не е перемпирало. Давността не се прекъсва, докато трае
изпълнителния процес (л.30-31 от ИД).
На 27.10.2014 г. е подадена нова молба от взискателя, който иска
насрочване на опис, оценка и публична продан. Молбата е в двугодишния
срок от 26.09.2014 г. Ето защо делото не е перемпирало. Давността не се
прекъсва, докато трае изпълнителния процес. Молбата е изпълнена, съгласно
разпореждане от 29.10.2014 г. (л.32-33 от ИД).
На 26.06.2015 г. започва да тече давност, съгласно т.12 от приетото по-
горе. От тази дата перемпцията е без правно значение. Същата щеше да бъде
от значение на делото, ако е настъпила преди 26.06.2015 г., за да може от
тогава да се брои давността. Следователно давността изтича на 26.06.2020 г.
На 27.08.2015 г. е извършен опис на имущество. Действието е
извършено преди 26.06.2020 г. и прекъсва давността. Новата давност изтича
на 27.08.2020 г. (л.37 от ИД).
На 15.10.2015 г. е извършен друг опис на имущество. Действието е
извършено преди 27.08.2020 г. и прекъсва давността. Новата давност изтича
на 15.10.2020 г. (л.57 от ИД).
На 30.06.2017 г. е подадена молба от Е М ЕООД, с която искат да бъдат
конституирани като взискател, въз основа на договор за цесия (л.67 от ИД).
С постановление от 15.01.2020 г. изпълнителното дело е прекратено.
Същото е влязло в законна сила на 10.02.2020 г. (л.76 от ИД).
На 01.09.2023 г. е образувано изпълнително дело № 881/2023 по описа
на ЧСИ Л Т, въз основа на същия изпълнителен лист. В молбата са посочени
конкретни действия по изпълнение – запори, описи и други, която молба е
изпълнена от ЧСИ с разпореждане от 01.09.2023 г. Следователно последното
действие, които прекъсва давността е на 01.09.2023 г. Същото е осъществено
след изтичане на петгодишната давност на 15.10.2020 г.
Новото искане от взискателя, което прекъсва давността, е осъществено
след петгодишния давностен период от последното изпълнително действие
15.10.2015 г. или по друг начин казано след настъпване на давността на
15.10.2020 г. Ето защо вземането е погасено по давност.
На това основание искът се явява основателен.
По отношение на ответниците
Между страните не се спори, че на 18.01.2016 г. е осъществена цесия, с
което вземането на първоначалния кредитор „ю б АД е прехвърлено на Е М
ЕООД. Длъжникът е уведомен за тази цесия. Следователно от тази дата
първоначалният кредит няма никакво вземане срещу ищеца. Липсата на
8
облигационна връзка определя неоснователност на иска, тъй като няма
вземане, което да бъде погасено по давност. Липсата на вземането определя и
липса на легитимация по материалното право, т.е. липса на задължение, което
да бъде признато, че не съществува, поради погасяване по давност. Липсва
материална легитимация на този ответник. Ето защо искът спрямо него
следва да се отхвърли.
Следователно материално легитимиран по иска е новият кредитор, а не
старият. От тази дата 18.01.2016 г. кредитор е Е М ЕООД, поради което той е
страна в облигационното правоотношение между страните. Той е материално
легитимиран да отговаря на иска.
Ето защо следва да бъде признато за установено, че Г. Г. Т. ЕГН
********** с местожителство и постоянен адрес: гр. .............. не дължи на Е
М ЕООД, ЕИК .., гр. София, кв. Малинова долина, ул. . № 6, С... ет.6,
представлявано от Т И В сумите:
1. 3 923.07 лв. главница по договор за потребителски кредит №
РЕ340669 сключен на 19.12.2007г. между ищеца и първият ответник
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение от 21.01.2013г. до
окончателното издължаване;
2. 450.71лв. договорна лихва за периода от 19.05.2012г. до 17.12.2012 г.;
3. 21.94лв. наказателна лихва за периода от 19.05.2012г. до 17.12.2012 г.;
4. 87.91лв. разноски и 326,25 лв. адвокатско възнаграждение;
5. 1 064.20 лв. сторени до момента съдебно - изпълнителни разноски ,
съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , в полза на ЧСИ с
включена т.26
поради настъпила давност по чл.117, ал.2 ЗЗД по време на
изпълнителното дело, на основание чл.439 ГПК.
Следва да се отхвърли изцяло предявения от Г. Г. Т. ЕГН ********** с
местожителство и постоянен адрес : гр. .............. срещу „ю б АД ЕИК ............
със седалище и адрес на управление : гр.София . Община Столична , район ,.
Витоша „ , ул. .. № 2.60 представлявано от П Н Д , Д Б Ш и А В Я
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК , с
който се иска да се признае, че Г. Г. Т. не дължи на „ю б АД, поради
погасяване на правото на принудително изпълнение с изтичане на общата
давност по ЗЗД, както следва на:
1. Сумата от 3 923.07 лв. главница по договор за потребителски кредит №
РЕ340669 сключен на 19.12.2007г. между ищеца и първият ответник
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение от 21.01.2013г. до
окончателното издължаване;
2. Сумата от 450.71лв. договорна лихва за периода от 19.05.2012г. до
17.12.2012 г.;
3. Сумата от 21.94лв. наказателна лихва за периода от 19.05.2012г. до
9
17.12.2012 г.;
4. Сумата от 87.91лв. разноски и 326,25 лв. адвокатско възнаграждение;
5. Сумата от 1 064.20 лв. сторени до момента съдебно - изпълнителни
разноски , съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , в
полза на ЧСИ с включена т.26
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Представя списък с разноски по чл.80 ГПК, съгласно който
претендира сумите: 235.00 (л.5 от делото) и 600.00 лева адвокатско
възнаграждение (л.6, 49 от делото). Ответникът Е М ЕООД е направил
възражение за прекомерност. Съдът приема възражението за неоснователно.
Делото е сложно от правна страна с оглед приложението на различните
обхвати за давността преди 2015 г. и приетото ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д.
№ 3/2020 на ОСГТК на ВКС за приложението на Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС. Налице са различни
хипотези кога се прекъсва давността и от кога започва да се брои.
Възнаграждение в размер на 600.00 лева не е прекомерно с оглед и факта на
образувани две изпълнителни дела. Разноските, които следва да се присъдят в
полза на ищеца са 835.00 лева.
Ето защо Е М ЕООД, ЕИК .., гр. София, кв. Малинова долина, ул. . № 6,
С... ет.6, представлявано от Т И В следва да бъде осъдено да заплати на Г. Г.
Т. ЕГН ********** с местожителство и постоянен адрес : гр. .............. сумата
от 835.00 лева (осемстотин тридесет и пет лева), представляващи разноски в
настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът „ю б АД също има право на
разноски. Но не претендира нито с ОИМ, нито с допълнителната молба.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Г. Т. ЕГН ********** с
местожителство и постоянен адрес: гр. .............. не дължи на Е М ЕООД,
ЕИК .., гр. София, кв. Малинова долина, ул. . № 6, С... ет.6, представлявано от
ТТ И В сумите:
1. 3 923.07 лв. главница по договор за потребителски кредит №
РЕ340669 сключен на 19.12.2007г. между ищеца и първият ответник
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение от 21.01.2013г. до
окончателното издължаване;
2. 450.71лв. договорна лихва за периода от 19.05.2012г. до 17.12.2012 г.;
3. 21.94лв. наказателна лихва за периода от 19.05.2012г. до 17.12.2012 г.;
4. 87.91лв. разноски и 326,25 лв. адвокатско възнаграждение;
10
5. 1 064.20 лв. сторени до момента съдебно - изпълнителни разноски ,
съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , в полза на ЧСИ с
включена т.26
поради настъпила давност по чл.117, ал.2 ЗЗД по време на
изпълнителното дело, на основание чл.439 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Г. Г. Т. ЕГН ********** с
местожителство и постоянен адрес : гр. .............. чрез процесуален
представител адв. Д С гр. Добрич, ул. ........ № 6а, +359 ...... 95, e-mail:
detelina.simeonova@abv.bg, срещу „ю б АД ЕИК ............ със седалище и адрес
на управление : гр.София . Община Столична , район ,. Витоша „ , ул. .. №
2.60 представлявано от П Н Д , Д Б Ш и А В Я, отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да се признае, че
Г. Г. Т. не дължи на „ю б АД, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение с изтичане на общата давност по ЗЗД, както следва на:
1. Сумата от 3 923.07 лв. главница по договор за потребителски кредит №
РЕ340669 сключен на 19.12.2007г. между ищеца и първият ответник
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение от 21.01.2013г. до
окончателното издължаване;
2. Сумата от 450.71лв. договорна лихва за периода от 19.05.2012г. до
17.12.2012 г.;
3. Сумата от 21.94лв. наказателна лихва за периода от 19.05.2012г. до
17.12.2012 г.;
4. Сумата от 87.91лв. разноски и 326,25 лв. адвокатско възнаграждение;
5. Сумата от 1 064.20 лв. сторени до момента съдебно - изпълнителни
разноски , съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , в
полза на ЧСИ с включена т.26
ОСЪЖДА Е М ЕООД, ЕИК .., гр. София, кв. Малинова долина, ул. . №
6, С... ет.6, представлявано от Т И В да заплати на Г. Г. Т. ЕГН ********** с
местожителство и постоянен адрес: гр. .............. сумата от 835.00 лева
(осемстотин тридесет и пет лева), представляващи разноски в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11