№ 55
гр.Л., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20244410200111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд Левски е постъпила жалба от В. А. Л. от ***** против
НП № 24-0293-000228/29.04.2024 г. на Началник РУ Левски при ОДМВР
Плевен.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че в хода
на административно наказателното производство са допуснати груби
нарушения на процесуалния закон, че жалбоподателя не е извършил
нарушението, което му вменено в НП.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание, дал е
обяснения идентични с посоченото в жалбата.
Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата и прави искане съдът
да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – административно-наказващия орган –
Началника на РУ Левски при ОД на МВР Плевен – редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не се представлява. В придружителното писмо, с
което е изпратена жалбата, ведно с преписката е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и недоказана и е направено искане да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения АУАН е, че на 17.04.2024 г. е съставен акт против
жалбоподателя В. А. Л. затова, че на 17.04.2024 г. в 08:35 часа в гр.Л. на
кръстовището на ул. ***** и ул. ***** с посока на движение към улица *****,
като водач управлява лек автомобил ***** с регистрационен номер *****,
собственост на М.Т.Е., като извършва следното: На горепосоченото
кръстовище подава умишлено рязко газ на автомобила, в следствие на което
превъртат многократно предните задвижващи колела, като задната част на
автомобила преминава в лентата за насрещно движение върху пешеходна
пътека „М 8.1 /тип Зебра“ в непосредствена близост до *****, като с това си
действие застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението /водачи, пътници и пешеходци/ и не използва пътищата отворени
за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение, за превоз
на хора и товари. В акта е посочено, че водача пътува сам в автомобила и че
виновно е нарушил чл. 104Б т.2 от ЗДП.
Видно от акта е, че акта е подписан от лицето, посочено като нарушител
на 17.04.2024 г.
Към делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че
в същото е посочена фактическа обстановка идентична с тази посочена в акта,
посочено е конкретно извършеното нарушение /идентично с това посочено в
акта/ и за същото нарушение на жалбоподателя е наложено съответно
наказание, а именно глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани С. П. и Г. Г.
- служители в РУ Левски. От показанията на тези свидетели се установява, че
си спомнят случая, но не помнят датата, като заявяват, че е същата, която е
посочена в акта. Свидетелят С. П. заявява, че за времето от 7.30 часа до 8.30,
девет без нещо, се намират пред училище *****, във връзка с контрол на
пътното движение относно лицата, които посещават училището. Заявява, че
както седели, чул въртене на гуми, и като се огледал, на кръстовището видял
един автомобил, който свил бързо по ул. *****, че веднага последвали
автомобила и в последствие го застигнали и водача бил спрян, след което му
бил съставен акт. Свидетелят Г. заявява, че седели до училище ***** както
всяка сутрин по това време, тъй като има доста деца и други хора по това
време, и че кръстовището е едно от най-възловите в гр.Л.. Обяснява, че това
което е видял е автомобилът, който приближавал откъм улица, която първо е
*****, после *****, че автомобилът в момента в който водачът ги възприел,
2
подал изключително рязко газ на автомобила, че задвижващите се колелета на
автомобила превъртяли многократно и заявява, че по цяло чудо и не знае как
водача е овладял автомобила и успял да влезе в кръстовището и се отправил
към ул. *****. Свидетеля обяснява, че по най-бързия начин се отправили след
него, защото първото което му минало през главата, е че водачът може да е под
въздействието на някакви вещества, за да извършва това нещо, на това място,
дето има поток от доста хора в този часови диапазон. Обяснява, че последвали
водача и той свил в първата пресечка вляво, след което го спрели и той отишъл
при водача, като го попитал на какво се дължи това агресивно шофиране, а
водача отговорил, че е нормално и не е направил нищо. Свидетеля обяснява,
че водача не е казал да има някакъв технически проблем по автомобила или
нещо да се е случило и че по никакъв начин водача не е разбрал , че нещо се е
случило и че нещо не е както трябва. Обяснява, че водача бил поканен да
последва полицейските служители в районното управление, където бил
проверен за употреба на алкохол и наркотици, че пробите били отрицателни и
за установеното агресивно шофиране на водача бил съставен акт. Свидетелят
обяснява, че просто не иска да си помисля, какво може да се случи, ако в
същия момент е имало някое дете, което да пресича улицата и че водача
абсолютно е нямало да може да реагира в тази ситуация. Обяснява, че
въртенето на гуми е непосредствено още в момента преди да направи завоя.
В качеството на свидетел е разпитана и М.Е. – майка на жалбоподателя,
която обяснява, че въпросната сутрин били двамата на работа, че отива малко
по-късно от сина си, но не му видяла колата никъде и му звъннала, след което
той й казал, че го е спряла патрулка и са го помолили да отиде с тях в
полицията и след това разбрала, че са му написали акт за дрифт. Свидетелката
заявява, че полицаите твърдят, че имало превъртане на гуми или звук от гуми,
обаче колата е нейна и заявява, че гумите си свирят на завоите, без значение от
скоростта. Обяснява, че на магазина, в който работи – магазин ***** в гр.Л.
има камери и тя е прегледала записите, но понеже няма право да ги сваля и да
ги предава на трети лица, не е свалила записите и не ги е предала на
полицията, но казала на полицаите, че могат да изискат записите, че ги е
видяла и там не е видяла нищо нередно, че е видяла, че просто минава В. и
след него минава патрулката. Свидетелката заявява, че когато са писали акт на
сина й, полицаят го попитал с какво предаване е колата и затова предполага,
че не са го видели, а са предположили, от гледна точка на това, че са го
попитали с какво задвижване е колата. Относно твърдението в акта, че задната
част на колата навлиза в лентата за насрещно движение, заявява, че там дори
няма осева линия и не знае как се е видяло, че колата преминава същата и
навлиза в другата лента.
По искане на страните към делото са изискани и приложени копия от
записите направени от видеокамерите на служебния полицейски лек
3
автомобил и записи направени от видеокамерите на магазин „Абсолют +“ в
гр.Л. /представени от процесуалния представител на жалбоподателя/. Същите
са прегледани в съдебно заседание, след което е извършен допълнителен
разпит на свидетеля Г. К. Г.. Свидетелят заявява, че няма съмнение, че тези
записи, които са възпроизведени в съдебно заседание са от същата дата и час,
които са предмет на съставения от него акт, че и от трите записа, няма никаква
видимост от положението на камерите в момента, в който водачът подава
рязко газ, което става реално при извършване на самата маневра – завой
надясно, обяснява, че обектива на камерата трябва да бъде доста по-близо, за
да се види това, а и от камерите обективно не вижда колелата на автомобилите
от нито един запис на всички автомобили, обяснява, че това, което е видял
било на самия завой при извършване на маневрата, че там го е чул и го е
видял, и затова им е привлякло вниманието.
По разпореждане на съда са изискани и записите от видеокамерите на
магазин ***** в гр.Л., но такива не са предоставени, като съдът е уведомен, че
не могат да представят поисканите записи от камерите за наблюдение от
17.04.2024 г. в периода от 9.30 часа до 8.45 часа, тъй като записите от камерите
за наблюдение се пазят до тридесет дни, след което се изтриват. Писмото е
изпратено в РС Левски на 10.09.2024 г. – т.е. след изтичане 30 дневния срок, в
който дружеството съхранява записите от камерите си за видеонаблюдение.
Посочените факти от свидетелите Г. К. Г. и С. Б. П. съответстват изцяло
на посоченото в акта. Твърденията им са безпротиворечиви и излагат
възприетите от тях факти без емоционална или друга ангажираност със
случилото се. Същите са без родствени, приятелски или каквито и да било
връзки с жалбоподателя, и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от
изхода на настоящото дело, поради което съдът им дава вяра.
По отношение на показанията на свидетелката М.Е. съдът приема, че тя
не излага факти, които да е възприела лично. Същата се опитва да помогне на
своя син, търсейки причина за звука от колела, който са чули полицаите, като
заявява, че това най-вероятно се дължи на това, че гумите на автомобила така
си „свирят в завоите“. Свидетелката Е. заявява, че е видяла на видеозаписите
от камерите как преминава автомобила, управляван от сина й, а след него е
видяла и полицейския автомобил.
Както бе посочено по-горе, съдът дава вяра на показанията на
свидетелите относно възприетите от тях факти. Показанията им са
еднопосочни, последователни, логични и безпротиворечиви. Свидетелите към
момента на извършване на нарушението са били на непосредствено близко
разстояние от случващото се, лично са възприели случилото се,
непосредствено след което полицейските служители са предприели действия
по настигане и спиране на нарушителя и документиране на установеното
нарушение. Както бе посочено по-горе свидетелката Е. също е възприела
4
факта, че служебния полицейски автомобил следва автомобила управляван от
сина й. И двамата полицейски служители, в качеството си на свидетеля
обясняват, че не се касае за нормално използване на пътя по предназначение, и
са категорични, че на посоченото място са възприели „въртене на гуми“ след
което са предприели последователни и логични действия като последвали
автомобила управляван от жалбоподателя. Свидетелят Г. заявява, че е
възприел рязкото подаване на газ на автомобила, превъртането на колелетата
на автомобила и заявява, че „по цяло чудо водачът, не знам даже как успя да го
овладее този автомобил“. Самите полицейски служители заявяват, че мястото
и времето в което се е случило това е непосредствено до училище, във време,
в което там преминава значителен брой от хора /включително и деца/ и
продължават, че именно обезпокоени от това, не случайно по най-бързия
начин се отправили след водача, осъзнавайки опасността на ситуацията, а и
опасявайки се, че такова поведение, в това време евентуално може да е
повлияно от въздействието на „някакви вещества“. Действително при
извършената проверка полицейските служители не са установили водача да е
употребил наркотици или алкохол, но това само по себе си не омаловажава
опасността от действията на шофьора да подаде рязко газ на автомобила, да
превърти задвижващите колелета и едва да овладее автомобила в
непосредствена близост до входа на училище и върху пешеходна пътека.
Както бе посочено по-горе и двамата свидетели /полицейски служители/ са
били в непосредствена близост именно, за съблюдаване безопасността на
движещите се на „възлово място“ в центъра на града, непосредствено до
училище, в момент, в който работещите отиват на работа, а децата отиват на
училище. Свидетелите са възприели ясно и еднозначно случващото се.
Двамата свидетели не са нито в родствени връзки, нито в приятелски връзки
било помежду си, било с жалбоподателя, и не са заинтересовани от изхода на
делото. Същите са възприели факти, които възпроизвеждат логично и
последователно и с оглед професионалния си и житейски опит правят изводи
относно опасното поведение на водача.
Възприетото от свидетелите поведение от водача е било по-скоро
демонстративно управление на МПС, по начин широко известен и
разпространен сред младите хора, които желаят да покажат т.н. „майсторство“
при управление на МПС. Без съмнение е, че ефекта на „форсиране на
двигателя“ и „въртене на гуми“ в общоговоримия език, не може да настъпи
при нормално управление на автомобила и същото в никакъв случай не е
използване на пътя в съответствие с неговото предназначение.
Предвид изложеното, по горе, съдът приема, че по делото по един
безспорен и категоричен начин се установява отразената в акта и НП
фактическа обстановка. Няма спор, че пътя на който е възприето и извършено
нарушението /на улица в населено място/ представлява път, както и че този
5
път е отворен за обществено ползване. Няма спор и относно предназначението
на пътищата, а именно „за превоз на пътници и товари“. Умишленото и
съзнателно опасно шофиране посредством подаването рязко на газ на
автомобила, превъртането на задвижващите колелета и унасянето на задната
част на автомобила, при което автомобила преминава в лентата за насрещно
движение и то върху пешеходна пътека е възприето от свидетелите Г. и Б. и в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора
и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП
както актосъставителя, така и наказващия орган, ясно са описали в АУАН и в
НП всички елементи от обективната страна на нарушението. От външно
проявените действия може да се направи извода, че е налице умишлено и
съзнателно опасно шофиране, демонстриране на „майсторство“, че
автомобила може да бъде овладян от водача, въпреки превъртането на гумите
и въпреки обстоятелството, че се намира на улица в населено място – в
близост до магазин и училище, където обичайно има повече хора,
включително и деца, при което водача вместо да шофира внимателно, рязко е
подал газ и е увеличил скоростта на движение, в резултат на което задната част
на автомобила е поднесла и е преминала в лентата за насрещно движение и то
върху пешеходна пътека в никакъв случай не представлява използване на пътя
за обществено ползване с основната цел на пътищата.
Съдът не констатира в хода на административно наказателното
производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното НП на това основание.
Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат
необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени
по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай
няма доказателства, които да оборват съставения акт.
При това положение, съдът приема, че жалбоподателя е извършил от
обективна и субективна страна нарушението по чл. 104б т.2 от ЗДвП, за което
е издадено НП и му е наложено наказание по чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДП.
Що се касае до размера на определените от наказващия орган
административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
на управление на МПС за срок от 12 месеца, съдът намира, че доколкото
размерът им е определен съобразно фиксирания от законодателя размер, то е
безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на
конкретното нарушение.
Съдът приема, че по отношение на това нарушение не може да се
приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не
6
случайно законодателя, съобразявайки, че всяко неовладяване на автомобила
и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС, би могло да има
фатални последици, е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на
2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в
цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри“
по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин
застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От
тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и
тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а ал.1 от ЗДвП
наказание глоба от 3000 лв., както и кумулативно предвиденото „лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да потвърди атакуваното
НП като законосъобразно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0293-
000228 от 29.04.2024 г. на Началник РУ в ОД МВР Плевен, РУ ЛЕВСКИ, с
което на В. А. Л. от с. *****, *****, ЕГН ********** на основание чл. 175А
ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по
чл. 104б т.2 от ЗДвП – за нарушение допуснато на 17.04.2024 г., за което е
съставен АУАН серия GA № 1012135 от 17.04.2024г., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7