Присъда по дело №622/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 22
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Красимира Дончева Стоянова
Дело: 20225500200622
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Стара Загора, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Дончева Стоянова
СъдебниЖивка Г. Чертоянова

заседатели:Иванка К. Петкова
при участието на секретаря К.Д.Ц.
и прокурора П. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Наказателно
дело от общ характер № 20225500200622 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. С. К. – родена на *** г. в гр. Казанлък,
с българско гражданство, с основно образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 22.10.2021 г. по
четвъртоклА. път 55024, км. 3+278, в землището на гр. Николаево, обл. Стара
Загора, при управление на МПС - лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СТ
3731 РМ , в посока юг - север, е нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно:
чл.21, ал.1 от ЗДвП - „при избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч. - за ППС категория В - 90 км/ч. извън
населено място“, като е управлявала лекия автомобил със скорост 118 км/ч.,
превишаваща разрешената скорост за конкретния пътен участък от 90 км/ч. и
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират
1
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като след десен
завой по посоката си на движение е загубила контрол върху управлението на
лекия автомобил
и в резултат на това по непредпазливост причинила смъртта на А. Р.
А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.
чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК Я ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК ЛИШАВА подсъдимата В. С. К., с п. с., от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимата В. С. К., с п.с., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора сумата от 1320,43 лв. /хиляда триста и двадесет лева, 43
стотинки/ – разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство.
ОСЪЖДА подсъдимата В. С. К., с п. с., ДА ЗАПЛАТИ на частните
обвинители: Г. А. И. , ЕГН **********, лично и като баща и законен
представител на малолетната Г. Г. А., от гр. ***, А. Г. А., ЕГН ********** от
гр. ***, М. Г. А., ЕГН ********** от гр. ***, Н. А. Р., ЕГН **********, от
гр. ***, Р. А. А., ЕГН ********** от с. ***, Е. Д. А., ЕГН ********** от гр.
***, направените от тях разноски по делото в размер на 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 1 бр. дръг тест
5000 и 1 бр. флаш памет ДА СЕ УНИЩОЖАТ като малоценни, след
влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото лек автомобил
„Пежо 206“ с рег.№ СТ 3731 РМ - на съхранение в КАТ Казанлък ДА СЕ
ВЪРНЕ на собственика С. А. К., ЕГН ********** от гр. ***.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране в 15-
2
дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 22 от 19.09.2022 г.
по НОХД № 622 по описа за 2022 г. на Окръжен съд –
Стара Загора

Обвинението против подсъдимата В. С. К., ЕГН ********** е в
това, че на 22.10.2021 г. по четвъртокласен път 55024, км. 3+278, в
землището на гр. Николаево, обл. Стара Загора, при управление на МПС - лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № СТ 3731 РМ , в посока юг - север, е нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като след десен
завой по посоката си на движение е загубила контрол върху управлението на
управлявания автомобил и
чл.21, ал.1 от ЗДвП - „при избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч. - за ППС категория В - 90 км/ч. извън
населено място“, като е управлявала лекия автомобил със скорост 118 км/ч.,
превишаваща разрешената скорост за конкретния пътен участък от 90 км/ч.,
и в резултат на това по непредпазливост причинила смъртта на А. Р. А. –
престъпление по чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
В проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване
становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК подсъдимата К. и
защитника й направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимата К. направи
изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да
индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства към минималния
размер, а именно – 3 години, което след приложение на императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде
намалено с една трета и да бъде наложено в размер на две години. Пледира за
приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от четири години. Предлага подсъдимата К. на
основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишена от право да
управлява МПС за срок от три години.
1
Частните обвинители Г. А. И., лично и като баща и законен
представител на Г. Г. А., А. Г. А., Н. А. Р., М. Г. А., Р. А. А. и Е. Д. А. и
преупълномощеният им повереник адвокат Д.С. се явяват в съдебно
заседание. Заемат становище за доказаност на обвинението срещу
подсъдимата К., като повереника и частните обвинители Р. А. и Е. А.
претендират за определяне на наказание лишаване от свобода около средния
размер предвиден в закона, което да се редуцира с 1/3 с оглед направеното от
подсъдимата самопризнание, като по отношение на изтърпяването му
предоставвят на съда. Частните обвинители Г. А. И., лично и като баща и
законен представител на Г. Г. А., А. Г. А., Н. А. Р. и М. Г. А. претендират за
това на подсъдимата К. да бъде наложено максималното предвидено в закона
наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно, без да излагат
съображения за това. Иска се и налагането на кумулативното наказание
ЛПУМПС за срок от три години. Претендират се направините от частните
обвинители разноски по делото – възнаграждение на адвокат, в хода на
досъдебното и съдебно производство.
Защитникът на подсъдимата К. – адв. Д. М. от АК – Стара Загора, в
хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието. Моли съдът при индивидуализацията на
наказанието „лишаване от свобода“, което следва да се наложи на
подзащитната му да отчете превеса на смекчаващи отговорността й
обстоятелства и да бъде определено към минималния предвиден в закона
размер, което да бъде редуцирано с 1/3 заради направеното самопризнание.
Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на
наказанието лишаване от свобода. По отношение на наказанието лишаване от
право да управлява МПС, моли да бъде определено за срока на наказанието
лишаване от свобода.
Подсъдимата В. С. К. в съдебно заседание изрази искреното си
разкаяние за извършеното деяние и за причинения тежък резултат, като
изказа своите съболезнования на близките на починалата А. А.. В хода на
съдебните прения поддържа пледоарията на защитника си.
В последната си дума моли съдът за справедлива присъда.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В. К. е родена на *** г. в гр. К., с българско
гражданство, неомъжена, с основно образование, безработна, неосъждана, с
постоянен адрес гр. Николаево, обл. Стара Загора.
Подсъдимата К. била правоспособен водач, категория „М“ и „В“,
като притежавала валидно СУМПС № *********.
Пострадалата А. Р. А., с ЕГН ********** живеела в гр. Николаево
на семейни начала със свидетеля Г. А. И. и заедно отглеждали децата си - Н.
2
Р., А. А., М. А., Г. А. и Г. А..
В гр. Николаево живеела и свидетелката С.А., която била етърва на
пострадалата А. А. и леля на подсъдимата В. К..
В семейството на пострадалата А. предстояло сватбено тържество и
последната изразила желание да отидат до гр. Нова Загора да напазаруват.
Тъй като били повече хора, решили да тръгнат с два автомобила, като
свидетелката А. помолила племенницата си - подсъдимата К. да ги закара с
нейния автомобил.
На 22.10.2021 г. подсъдимата К. тръгнала от гр. Николаево за гр.
Нова Загора. Заедно с нея, в управлявания от нея автомобил – „Пежо 206“ с
рег. № СТ 3731 РМ пътували свидетелката А., внука й - Б, пострадалата А. и
малолетната й дъщеря - Г. А..
В ранният следобед компанията тръгнали да се прибират от гр.
Нова Загора към гр. Николаево. Първо се движел автомобил „Фолксваген
Пасат“, управляван от свидетеля А., а след него лекия автомобил „Пежо 206“
с рег. № СТ 3731 РМ, управляван от подсъдимата К..
В управлявания от подсъдимата К. автомобил на предна дясна
седалка пътувал Б, а отзад, в ляво свидетелката А., по средата малолетното
дете на пострадалата, а пострадалата пътувала на задната дясна седалка.
Около 14.20 ч., на излизане от с. Едрево, пострадалата К.
изпреварила движещия се пред нея автомобил „Фолкваген Пасат“, като се
движела с управлявания от нея автомобил по четвъртокласен път 55024, със
скорост 118 км/ч., при разрешена за извън населено място - 90 км/ч., в посока
от с. Едрево към гр. Николаево, в условията на дневна светлина, ясно и
слънчево време, по прав и равнинен пътен участък.
На км. 3+278, южно от гр. Николаево и след десен завой по посоката
си на движение, подсъдимата К. заради избраната от нея скорост на движение
с 118 км/ч, която е надвишавалаща разрешената от 90 км/ч за категорията на
превозното средство и конкретния пътен участък –извън населено място, а
така също се е явявала и несъобразена с радиуса на десния завой през котйто е
преминала /възлизащ на 165 м./ е загубила контрол върху управлението на
автомобила, при което левите състави на автомобила са започнали да се
приплъзват по асфалтовото покритие. В опит да овладее автомобила
подсъдимата е задействала рязко кормилното управление в посока на дясно и
последвал удар в източната предпазна мантинела с предната част на
автомобила, след което задната му част е ротирала в посока по часовниковата
стрелка и последвал втори удар в източната мантинела със задната част на
автомобила. След този удар автомобила се установил до западната мантинела
с предната си част в посока юг.
По това време свидетелят Г. И., фактически съжител на пострадалата
А. бил в близост до местопроизшествието, като я очаквал да се прибере
заедно с малолетното им дете Г. Г. А.. Чул силен удар и се затичал към моста
на изхода на града, където видял катастрофиралия автомобил на подсъдимата
К.. Дъщеря му Г. била извън автомобила и плачела, а пострадалата лежала на
3
асфалта по гръб и пъшкала.
В това време на местопроизшествието пристигнал и свидетеля А.,
който се движил след автомобила на пострадалата. Свидетелят И. взел на
ръце съпругата си – пострадалата А., качил я в автомобила на свидетеля А. и
незабавно тръгнали към гр. Гурково за да бъде оказана медицинска помощ на
пострадалата.
С оглед тежкото състояние, в което била пострадалата,
медицинският екип в гр. Гурково предприел незабавни действия за
транспортирането й със специализиран автомобил до ЦСМП гр. Стара Загора.
По пътя за гр. Стара Загора пострадалата починала.
От заключението на назначената в хода на ДП Съдебномедицинска
експертиза на труп № 201/2021 г., изготвена от д-р Тодор Пасев, което се
възприема от съда като компетентно изготвено и обосновано, при огледа и
аутопсията на А. Р. А. е установено следното: „Черепно-мозъчна травма –
разкъсно-контузна рана по лява теменна област на главата. Кръвоизлив под
паежиновидната обвивка на мозъка. Оток на мозъка. Гръдна травма –
контузия на сърцето; контузия на белите дробове; счупване на ребра в лява и
дясна гръдна половина; счупване на ХІІ гръден прешлен с контузия на
гръбначния мозък; кръвонасядане на меките тъкани около счупванията;
счупване на гръдната кост. Свободен излив на кръв в коремната кухина.
Разкъсване капсулата на черния дроб. Разкъсно-контузна рана по лява ушна
мида. Охлузване по лява подбедрица. Стар оперативен белег по коремната
стена.“.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза,
непосредствената причина за смъртта на А. Р. А. е тежка гръдна травма,
изразяваща се в контузия на сърцето и белия дроб, като неминуема роля в
генезата на смъртта е изиграла и получената черепно-мозъчна травма.
Всички травматични увреждания добре отговарят да са от удари с
или върху твърди тъпи предмети и са получени при настъпилото ПТП.
На мястопроизшествието подсъдимата К. била тествана за употреба
на алкохол и наркотични вещества, като и двата теста отчели отрицателна
проба.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването
Автотехническа експертиза /л.87–99 от ДП/, произшествието е настъпило на
прав и равнинен пътен участък, в светлата част на денонощието, при
условията на нормална видимост, след десен завой, при движение. Платното
за движение е ориентирано в посока юг-север. Покрито е с гладък
дребнозърнест асфалт без неравности. Платното се състои от две
разнопосочни ленти за движение, с разделителна линиа М1 между тях и
широчина 6,6 м.
Произшествието е настъпило непосредствено след десен завой по
посоката на движение на автомобила.
Подсъдимата К. е управлявала автомобила със скорост 118 км/ч.,
4
надвишаваща максимално разрешената за конкретния участък - 90 км/ч..
Определената скорост на автомобила, управляван от подсъдимата К. не е била
съобразена с радиуса на десния завой, възлизащ на 165 м., който можел да
бъде преминат безопасно при скорост по-малка от 97 км./ч. Подсъдимата К. е
имала техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, като за целта е следвало да се движи в конкретната крива
със скорост с около 10% по-ниска от така определенната критична скорост 97
км/ч – в случия със 90 км/ч.. Вещото лице е дало заключение, че при
движение на подсъдимата с управлявания автомобил в зоната на кривата на
завоя с 90 км/ч не би се появила напречна неустойчивост и не би изгубила
контрола върху автомобила.
Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направените от подсъдимата К.
самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.374, вр. с чл.283 от
НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на
които се установява по несъмнен начин приетата от съда фактическа
обстановка са, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум /л.14-20 от ДП/; протоколи за разпит на свидетелите С. Р. А. / л.59
от ДП/, К. Р. А. /л.60 от ДП/, Е. Д. А. /л.61/, Н. А. Р. /л.62 от ДП/, Г. А. И. /л.63
от ДП/, А. Г. И. /л.64 от ДП/, В. А. М. /л.65 от ДП/, С. С. А. /л.66 от ДП/, С. А.
К. /л.67 от ДП/, А. А. А. /л.68 от ДП/; Съдебномедицинска експертиза на труп
№ 201/2021 г. /л.76-80 от ДП/; Протокол за извършена химическа експертиза
№ А230/2021 г. /л.84 от ДП/; Автотехническа експертиза /л.87-99 от ДП/;
Протокол за извършена техническа експертиза № 71/2021 г. /л.104-113 от
ДП/; справка за съдимост на подсъдимата /л.116 от ДП/; характеристична
справка на подсъдимата /л.118 от ДП/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние /л.120 от ДП/; справка за нарушител на В. С.
К. /л.123 от ДП/; протокол за тестване с техническо средство за алкохол
/л.129-130 от ДП/; протокол за тестване с техническо средство за наркотични
вещества /л.135-136 от ДП/; удостоверение за наследници и за родствени
връзки /л.143-146 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л.154 от ДП/,
както и от приетите в хода на съкратеното съдебно следствие актуалната
сравка за съдимост на подсъдимата и справки по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. относно родствените връзки на А. Р. А. и Н. А. Р..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието
си подсъдимата В. С. К. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", вр. чл.342, ал.1 от НК, като на
22.10.2021 г. по четвъртокласен път 55024, км. 3+278, в землището на гр.
Николаево, обл. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил
5
„Пежо 206“ с рег. № СТ 3731 РМ , в посока юг - север, е нарушила правилата
за движение по пътищата, а именно:
чл.21, ал.1 от ЗДвП - „при избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч. - за ППС категория В - 90 км/ч. извън
населено място“, като е управлявала лекия автомобил със скорост 118 км/ч.,
превишаваща разрешената скорост за конкретния пътен участък от 90 км/ч.,
и
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като след десен
завой по посоката си на движение е загубила контрол върху управлението на
лекия автомобил и в резултат на това по непредпазливост причинила смъртта
на пострадалата А. Р. А..
Съдът намира, че и двете нарушения на правилата за движение по
пътищата, включени в обвинението срещу подсъдимата К. за попълване на
бланкетната норма на чл.342, ал.1 от НК са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат - причинената смърт на пострадалата А. Р.
А..
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при
форма на вина несъзнавана непредпазливост – небрежност по смисъла на
чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за
извършеното от подсъдимата В. С. К. престъпление по чл.343, ал.1, б.“в”, вр.
чл.342, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до
шест години.
При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете
направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и
анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата К. обстоятелства
съдът отчете: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за
личността й, младата й възраст, това, че е майка на две малолетни деца, които
отглежда сама, изразеното искреното разкаяние за извършеното деяние и за
причинения тежък вредоносен резултат, както и изказаните съболезнования
на близките на загиналата пострадала.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимата К.
обстоятелство това, че въпреки липсата на опит като водач /млад шофьор/ си
6
е позволила да управлява катастрофиралия автомобил със скорост значително
надвишаваща / с 28 км/ч./ допустимата от 90 км/ч.
Съдът не приема като отегчаващо отговорността обстоятелство
допуснатото от подсъдимата К. едно единствено предишно нарушение на
правилата за движение по пътищата - по чл.70, ал.3 от ЗДвП - за управление
на автомобил през деня без включени светлини, тъй като същото не може да
се приема за тежко нарушение имащо отношение към отговорността й.
Ниска степен на обществена опасност разкрива подсъдимата като
извършител, тъй като настоящото престъпление, извършено от нея по
непредпазливост, е изолиран случай в житейския й път. Конкретното деяние
също се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за
този вид престъпление, тъй като допуснатите от последната нарушения на
ЗДвП не може да се приеме, че имат характеристиката на множество и груби
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от
НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от
свобода при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер на три години, което като намали с една трета наложи
на подсъдимата К. наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е
изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за
приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките, визирани в чл.66, ал.1 от
НК и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде
изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на
изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение
към личността на подсъдимата и очертават личната й обществена опасност. В
случая личната обществена опасност на подсъдимата К., както се посочи, е
ниска. Тя не е осъждана, с добра характеристика е, самотна майка на две
малолетни деца, осъзнава вината си и се разкайва. Очевидно причиненото
ПТП е трагичен инцидент в живота й, чиито последици тя напълно осъзнава,
видно от процесуалното й поведение. Съдът не намери пречки за отлагане
изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание
на подсъдимата е започнал и не се налага тя да бъде изолирана от обществото
в затворнически условия.
Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на
подсъдимата не е наложително тя да изтърпи наказанието, което следва да
бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на
подсъдимата К. и наказание лишаване от право да управлява моторно
7
превозно средство, като при определяне срока на това наказание отчете
изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/ смекчаващи и
отегчаващо отговорността й обстоятелства, но отчете и това, че въпреки
липсата на опит си е позволила значително да превиши допустимата скорост
за движение в конкретния пътен участък. При липсата на опит се изисква от
водачите още по-стриктно спазване на правилата за движение по пътищата, а
не обратното. Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че срок от три
години на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство е достатъчен, за да се постигнат целите както на специалната, така и
на генералната превенция.
Съдът се произнесе по веществените доказателства по делото - 1 бр.
дръг тест 5000 и 1 бр. флаш пА., които постанови да се унищожат като
малоценни предмети, а лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СТ 3731 РМ, който
се намира на съхранение в КАТ – К., поставнови да се върне на собственика
С. А. К., ЕГН ********** от гр. ***.
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата
бяха възложени направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 1320,43 лв., като съдът я осъди да ги заплати в
полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД
на МВР – Стара Загора.
Съдът постанови подсъдимата В. С. К. да заплати на частните
обвинители: Г. А. И., лично и като баща и законен представител на
малолетната Г. Г. А., А. Г. А., М. Г. А., Н. А. Р., Р. А. А. и Е. Д. А.,
направените от тях в хода на досъдебното и съдебно производство разноски
по делото в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева – възнаграждение за
адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни