Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1599 / 27.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар И. Г., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1669/2021г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът ЦУ на НАП –
гр. София, чрез представител по пълномощия юрисконсулт М.С., е оспорила решение
№260696/17.05.2021г., постановено по АНД № 1173/2021г. по описа на Районен съд
Бургас, с което е отменено наказателно постановление №522644-F554616/07.07.2020г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП.
С наказателното постановление на „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г. на Министерство на финансите, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора - да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители
и не изразяват становище.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД
е санкционирано за това, на 22.05.2020г. е допуснало издаване на служебен бон №
0000896/22.05.2020г., с което е нарушило разпоредбите на чл.7а, ал.2 от Наредба
№ Н-18/2006г.
Установените от
органа факти са вследствие извършена проверка на 10.06.2020г. в 11:30 часа в
търговския обект, експлоатиран от дружеството - бирария „Върбата“, находяща се
в гр.Бургас, ж.к.„Славейков“ бл.46, при която е разпечатан КЛЕН (контролна
лента на електронен носител) за периода 12.05.2020г.-29.05.2020г. от наличното
в търговския обект инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с
изградена дистанционна връзка с НАП, модел DATECS
DP-150 с ИН на ФУ №DT834168 и ФП № 02834168. За извършената
проверка е бил съставен протокол КД78 №0357703/10.06.2020г. и протокол КД73,
серия АА №1440231/15.06.2020г.
С обжалваното решение
районният съд е приел, че при постановяване на атакуваното наказателно
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
регламентирани в ЗАНН, както и нарушение на материалния закон. Според съда
нарушението не е доказано, защото не са установени всички негови обективни
елементи. Според съда налице е несъответствие между фактически описаното
нарушение и подвеждането му под приложимата административнонаказателна
разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като се твърди, че субектът е допуснал
издаване на служебен бон, а е санкциониран за това, че не е издал фискален бон.
На следващо място
съдът е счел, че нарушението е останало недоказано, тъй като разпоредбата на
чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. не забранява изцяло и във всички случаи
издаването на служебни бонове, а въвежда такава забрана само тогава когато тези
бонове се отнасят до извършване на продажби и за направени клиентски поръчки, а
в случая такива категорични доказателства не са ангажирани.
Друг мотив, с който
съдът е подкрепил извода си за незаконосъобразност на наказателното
постановление, е обстоятелството, че в АУАН, въз основа на който е издадено
процесното наказателно постановление, са описани множество служебни бонове,
между които и процесният, а с наказателното постановление е наложена санкция
само за издаване на един от всички посочени в АУАН служебни бонове. В акта
посочените служебни бонове не са констатирани като самостоятелни деяния, а са
съотнесени като обща деятелност към една и съща дата. Според съда с издаването
на множество наказателни постановления за първи път са вменени отделни
нарушения на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г., а всяко нарушение, за което
е наложено отделно наказание с наказателното постановление, макар и идентично
като начин на осъществяване, е следвало да бъде обосновано от фактическа и
правна страна в АУАН при спазване изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН. Затова съдът е приел, че описаната констатация също води до извода за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до отмяна на
наказателното постановление, защото АУАН не отговаря на законовите изисквания
за съставянето му, като му липсва съдържание за повече от едно нарушение от
съответните дати. С тези мотиви районният съд е отменил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Този съдебен състав
споделя изцяло изложените в него мотиви, касаещи допуснати нарушения при
съставяне на АУАН, като се съгласява принципно със становището на районния
съдия по този въпрос, счита за нужно да конкретизира следното:
Няма процесуална
пречка множество нарушения да са описани в един материален носител, т.е.
отсъства нарушение на процесуалните норми, ако в един АУАН са описани повече от
едно нарушения, без значение от броя им. Няма пречка в едно наказателно
постановление също да са описани повече от едно нарушения и да са наложени
наказания за всяко едно от тях. Според този съдебен състав не би била налице и
процесуална пречка, ако в АУАН са описани множество нарушения, а
санкционирането им е извършено с отделни наказателни постановления. В този
смисъл нарушението при съставяне на процесния АУАН не се изразява в това, че
той съдържа в себе си множество нарушения, а се изразява в обстоятелството, че
от АУАН не може да се установи намерението на органа да санкционира лицето за
множество нарушения. Затова съдът правилно е приел, че при съставяне на АУАН е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които са довели до
нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. От начина, по който фактически са описани нарушенията в АУАН,
се оставя впечатление, че за всички посочени там служебни бонове ще бъде
наложена една обща санкция, т.е. че органът е описал едно нарушение, тъй като
никъде в акта няма изрично отбелязване, че издаването на всеки служебен бон
поотделно води до налагане на самостоятелно наказание, т.е. представлява
отделно нарушение, независимо от факта, че всички изброени в АУАН служебни
бонове са издадени на една и съща дата.
На следващо място,
според описаните в АУАН и в наказателното постановление факти отговорността е
ангажирана за това, че на конкретна дата търговското дружество е допуснало
издаване на конкретен служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от наредбата,
според който не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби
и за направени клиентски поръчки. Същевременно за така описаното нарушение е
приложена санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, според която на
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000
лв. Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС регламентира, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
С други думи
наказващият орган твърди, че лицето е извършило нарушение на чл.7а, ал.2 от
наредбата, като въпреки забраната, съдържаща се в този текст, е допуснало да
бъде издаден конкретен служебен бон, но наказанието му е наложено, защото не е
издал фискален бон. В този смисъл е налице противоречие между описанието на
нарушението и нормата, въз основа на която е наложено наказанието.
Очевидно наказаното
дружество е осъществило нарушение, различно от това, за което се налага
наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Тази констатация сама по себе си е
друго основание за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка
неоснователно е възражението на касатора, според което законодателят изисква в
наказателното постановление да е посочена и нарушената норма, но не изисква
наказващият орган да посочи санкционната. При регламентирането на
административните наказания много често правилото за поведение, което следва да
се съблюдава, е записано в една законова разпоредба, а санкцията, която се
следва ако бъде нарушено – в друга законова разпоредба. В практиката е
възприето първата да се нарича „нарушена норма“, а втората – „санкционна
норма“, но всъщност съставът на нарушението представлява съвкупността от двете
норми. Често част от обективните елементи на състава се съдържат и в т. нар.
„санкционна норма“. Затова правилното посочване в наказателното постановление
на двете норми и абсолютно задължително, а тълкуването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, направено от касатора в жалбата, не е съответно на целта на закона, нито
на принципите, вложени в него и е твърде формалистично.
На следващо място при
описание на нарушението в наказателното постановление изрично е посочено, че то
е при условията на допустителство. Съгласно чл.10 от ЗАНН при административните
нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се
наказват само в случаите предвидени в съответния закон или указ. Така, както
наказващият орган в случая е приложил закона, като за нарушена е посочил нормата
на чл.7а, ал.2 от наредбата, а за санкционна – нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС,
той сам е изключил възможността за процесното деяние да се носи отговорност,
тъй като нито в чл.7а, ал.2 от наредбата, нито в чл.185, ал.1 от ЗДДС е
предвидена възможност за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на допустителите. Такава възможност е регламентирана в хипотезата,
уредена в чл.185, ал.2 от ЗДДС, която в случая е правилната санкционна норма.
Наказващият орган обаче нито е посочил тази норма в наказателното
постановление, нито е съобразил размера на наказанието с предвиденото в чл.185,
ал.2 от ЗДДС.
В процесния случай не
се касае за допустителство относно издаване на служебен бон, а за издаване на
„междинна сметка“, която отразява етап от клиентската поръчка. Издаването на
такъв междинен документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяваща
визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон, е забранено
с разпоредбата на чл.7а, ал.1 от наредбата, което означава, че в АУАН и в
наказателното постановление е допуснато нарушение и при квалифициране на
деянието, защото е посочено, че е нарушен чл.7а, ал.2 от наредбата, която
изрично забранява издаването на служебен бон, а всъщност фактите сочат, че е
издадена междинна сметка, чието издаване не се допуска съобразно друга норма.
В издадения общ АУАН
няма анализ за колко клиентски поръчки е издаден служебен бон и за колко
междинна сметка, както и дали някои междинни сметки не са издадени за същите
клиентски поръчки, за които по-късно е издаден служебен бон. Изследване и
преценка на тези обстоятелства не са извършени и от наказващия орган по реда на
чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, поради което неправилно е ангажирана отговорността
на дружеството многократно на едно и също правно основание както за служебни
бонове, така и за междинни сметки в рамките на една клиентска поръчка.
На последно място, в
хода на административнонаказателното производство не са събрани никакви
доказателства, от които да се установява, че процесният служебен бон (междинна
сметка) е бил разпечатан, т.е. издаден и предоставен на клиентите, тъй като
наказващият орган се е сдобил с него в хода на проверката при разпечатване на
КЛЕН запис. За да е осъществен съставът на нарушението е нужно да се докаже, че
такъв служебен бон е бил предоставен на клиентите, защото в това се изразява
издаването му по смисъла на чл.7а, ал.2 от наредбата. В процесния случай
наказващият орган се е задоволил с констатацията, че съществува запис на
служебен бон във фискалната памет ФУ без да ангажира доказателства, че този
служебен бон действително е бил издаден. В този смисъл обоснован е и изводът,
че нарушението е недоказано.
Въз основа на горните
мотиви правилен е изводът на районния съд, че отговорността на търговското
дружество е ангажирана въз основа на едно незаконосъобразно наказателно
постановление.
Поради
неоснователност на касационните възражения, обжалваното решение на Районен съд
Бургас следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221,
ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260696/17.05.2021г., постановено по
АНД № 1173/2021г. по описа на Районен
съд Бургас.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: