Решение по дело №11449/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3709
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20171100111449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

                                     Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 22.05.2019 г.

 

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 11449/17 г., за да се произнесе взе пред вид:

 

Предявени са искове от М.К.М., ЕГН **********, чрез адв. П.К. - САК, със съдебен адрес: *** против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, София, ул. “*******, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 180 615, 57 лв., от която 150 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя и 30 615,57 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.10.2015 г. до окончателното изплащане и сторените разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38 ЗА.

 

В исковата молба се твърди, че на 05.10.2015 г., около 17,30 часа в гр. Петрич, по ул. „Рокфелер“ се движил л.а. Мерцедес 319Д с рег.№ *******, управляван от В.Ф.Б., който в района на кръстовището образувано с ул. „Рокфелер“ и ул. „Цар Симеон“ нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване маневра „ляв завой“ за навлизане към ул. „Цар Симеон“, отнел предимство на насрещно движещия се в права посока по ул. „Рокфелер“ мотоциклет Ямаха, управляван от водача М.К.М.. В резултат на реализираното ПТП са причинени телесни повреди на ищеца, изразяващи с в счупена бедрена кост и пръст на лявата ръка.

         По случая е внесен обвинителен акт в РС – Петрич срещу виновния водач Б., като с допълнителна молба от 09.02.2018 г. е представено копие от влязло в сила решение № 655/21.11.2017 г. по НОХД № 57/2017 по описа на РС – гр. Петрич.

За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищеца твърди да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 2311500049147, валидна за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.

Ищецът моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.

Ангажира устни доказателства и експертизи.

В хода по същество поддържа предявения иск.

Претендира разноски по списък.

 

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на причинно следствена връзка между твърдените вреди и механизма на ПТП. Оспорва вината на водача В.Б..

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, без поставена защитна каска и подходяща екипировка за управление на мотор. На отделно основание твърди, че мотоциклетът е бил технически негоден.

Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност.

Отделно от това, оспорва размера на предявената претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.

Оспорва претенцията за имуществени вреди.

Оспорва акцесорната претенция за лихви, както и момента от който се дължи.

Ангажира експертизи и свидетелски показания.

 

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск.

Претендира присъждане на разноски по списък.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 30 615, 57 лв., ведно със законните последици - лихва, считано от завеждане на делото,  и сторените разноски.

По делото не се спори, че 05.10.2015 г., около 17,30 часа в гр. Петрич е станало ПТП, като водачът на л.а. Мерцедес 319Д с рег.№ ******* В.Ф.Б., в района на кръстовището с ул. „Рокфелер“ и ул. „Цар Симеон“ нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване маневра „ляв завой“ за навлизане към ул. „Цар Симеон“, отнел предимство на насрещно движещия се в права посока по ул. „Рокфелер“ мотоциклет Ямаха, управляван от ищеца М.К.М..

 

Вследствие катастрофата е пострадал М., като са му причинени множество телесни увреждания.

 

От представените по делото доказателства се установява, че влязло в сила решение № 655/21.11.2017 г. по НОХД № 57/2017 по описа на РС – гр. Петрич водачът на л.а. Мерцедес е признат за виновен за станалото ПТП, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на ищеца М.М. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, пр. 2-ро, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл.342, ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложенаглоба в размер 1 000 лв.

В хода на делото между страните бе прието за безспорно обстоятелството, че към момента на ПТП – 05.10.2015 г., е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 2311500049147, валидна за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.

Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички описани в исковата молба телесни повреди у пострадалата наследодателка на ищеца и причинноследствената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от нейна страна, както и до размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.

 

По искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.

 

От приетата съдебно - автотехническа експертиза се установява, следният механизъм на станалото ПТП:  На 05.10. 2015 г. около 17,30 ч.,  специален автомобил марка „Мерцедес” модел „319 DСпринтер, рег. № ******* с водач В.Ф.Б. се движи по ул. „Рокфелер” в гр. Петрич с посока от центъра към ул. „Цар Симеон”. Пътната настилка – асфалтова суха. Време ясно, слънчево.Непосредствено преди кръстовището с ул. „Цар Симеон”,  водачът е престроил автомобила в средната лента за движение, за завиване наляво по ул. „Цар Симеон”. В същото време по ул. „Рокфелер” в обратна посока се е движил мотоциклет „Ямаха  модел „ХТ 660”, без регистрационен номер, управляван от М.М.. Разположението на мотоциклета е в крайна дясна лента , посока от изхода на гр. Петрич към центъра. Кръстовището е било регулирано със светофарна уредба, която по време на произшествието е работела и е била със зелен сигнал за движение на двете превозни средства. Водачът на автомобила „Мерцедес” е продължил маневрата си завиване наляво, не е пропуснал движещият се направо мотоциклет „Ямаха”, при което в кръстовището е настъпил удар между двете превозни средства. Вследствие на удара мотоциклетът се завъртял и паднал на платното за движение, на около 5 м. от мястото на удара, а линейката се спира в началото на ул. „Цар Симеон”. Скоростта на движение на линейката към момента на удара е около 18 км/ч а на мотоциклета около 55 км/ч. Ударът е челен за мотоциклета и дясно страничен в областта на предната дясна гума за линейката.

Мястото на удара е в кръстовището образувано от ул. „Рокфелер” и ул. Цар Симеон”  на около 3метра  след пресечната точка на първия бордюр на ул. „Цар Симеон” и десния край на ул. „Цар Симеон” за посоката на движение на мотоциклета, в дясната лента за същата посока и на около 14 метра от ориентира.

Установено е, че в участъка на кръстовище ул. „Рокфелер” и ул. „Цар Симеон” няма поставени пътни знаци за ограничение на скоростта, където максималната скорост на движение на МПС е съгласно чл. 21ал.2 от ЗДвП.

 

         Пътният участък в района на произшествието е прав с добра видимост  и, следователно, мотоциклетистът е имал обективна възможност да забележи наличието на насрещно движещия се автомобил. Вероятно ако е допускал или знаел, че водачът на линейката няма да го пропусне, той би зпочнал да намалява скоростта си в един по-ранен момент да спре или пропусне специалния автомобил.

         В експертната практика при произшествия с такъв характер, обикновено се изследва дали мотоциклетистът би могъл да предотврати удара от момента, в който със сигурност може да възприеме като опасност автомобила. От техническа гледна точка това е моментът в който автомобилът започне да навлиза в лентата за движение на мотоциклета. Именно от този момент ударът е непредотвратим за водача на мотоциклета.

 

Материалите по делото показват, че преди настъпване на ПТП, водачът на специалния автомобил „Мерцедес” е предприел маневрата завиване наляво. Водачът на мотоциклета е могъл да възприеме извършващия маневрата ляв завой автомобил.

 

         Ударът е бил челен за мотоциклета и дясно страничен за специалния автомобил и  е настъпил с предното колело на мотоциклета в дясната предна странична част на автомобила около предно дясно колело.

         Вещото лице, след преглед на материалите по делото, заявявя, че скоростта на движение на автомобила към момента на удара е била около 18 км/ч, а на мотоциклета - към 55 км/ч.

         Като се вземе пред вид, че разрешената скорост на движение в района на произшествието за двете МПС е била 50км/ч., а пътната настилка е била суха асфалтова, времето слънчево и ясно, може да се приеме, че скоростта до 50 км/ч е била съобразена с мястото, пътната обстановка, настилката и осветлението към момента на процесното ПТП

 

         Би могло да се приеме също, че двете превозни средства биха се разминали, ако мотоциклетът се е движил със скорост, която би дала възможност на линейката да измине малко повече от една дължина разстояние – около 6 метра и да отмине мястото на удара. 6 м. при скорост около 18 км/ч се изминават за време Т =  = 1,2 сек. т.е. мотоциклетът е следвало да се движи с такава скорост, че да дойде до мястото на удара 1,2 секунди по-късно, което се получава при скорост  37 км/ч. При тази скорост на движение на мотоциклета двете превозни средства биха се разминали. Следва да се подчертае, че тази скорост на мотоциклета е могла да бъде изпълнена само при условие, че мотоциклетистът би знаел предварително, че водачът на линейката ще изпълни маневрата ляв завой без да пропусне мотоциклета.        

         По делото няма данни пострадалият да е използвал спирачната система.

 

          Разстоянието между двете МПС – лекия автомобил и мотоциклета в момента, в който водачът на автомобила е навлязъл в кръстовището, е било около 36,5 метра.

 

         Широчината на пътното платно е позволявала по принцип водачът на мотора да заобиколи автомобила. Следва да се има предвид,обаче, че лентата за движение на мотоциклета е била една и всяко излизане от нея би довело до навлизане в лентите, предназначени за насрещно движение, а широчината на лентата, по която се е движил мотоциклетът, не е позволявала заобикаляне на линейката.

 

         По нататък в експертизата вещото лице заявява, че опасната зона за спиране на мотоциклета ”Ямаха” за конкретните пътни условия и скорост 55км/ч  е около 40 м.

 

Експертът е изследвал и въпроса дали мотоциклетистът е използвал защитна каска и протектори към момента на настъпване на ПТП и е стигнал до извода, че може да се приеме, че пострадалият по време на катастрофата е бил с каска, но, все пак следва да се има предвид, че отговорът на този въпрос е комплексен и има, и медицински характер. Няма данни Мерзелиев да е бил под въздействието на алкохол, наркотици и/или други упойващи вещества.

         Мотоциклет „Ямаха” модел „ХТ 660” не е бил с регистрационни табели към момента на ПТП.

         Вещото лице прави извода, че причините за настъпване на ПТП са извършване на маневра ляв завой от водача на специализирания автомобил „Мерцедес”, при наличие на насрещно движещо се превозно средство. Произшествие не би настъпило, при условие, че водачът на специализирания автомобил „Мерцедес” е извършил маневра ляв завой след преминаването на мотоциклета „Ямаха”.

 

От ответната страна по делото бяха приети и неоспорени от ищеца документите, съдържащи се в НОХД № 57/2017 г. на РС, гр. Петрич, 4-ти с-в, които съдът прие за сведение.

 

От приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че, вследствие претърпяното ПТП на 05.10.2015 г., ищецът е получил следните травматични увреждания:

-         Открито счупване на дясната бедрена кост в дисталната/ долната й част (супракондилно), което реализира критериите за медико- биологичния признак трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни;;

-         Счупване на шийката на бедрената кост (базицервикално) в дясно, което реализира критериите за медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни;

-         Счупване на основната фаланга на V пръст на лявата ръка, което е довело до медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни.

По отношение счупването в дисталната част на дясната бедрена кост (супракондилното счупване), при правилно протекъл оздравителен период възстановяването трябва да стане за 6 - 9 месеца. При ищеца оздравителният период е протекъл протрахирано, с варусна деформация в дисталната част на бедрената кост, със значително дефектиране в областта на супракондилната фрактура и псевдоартроза, които са наложили втора оперативна намеса. Фрактурата е зарастнала към момента, но има скъсяване с 2 см. на десния крак, както и ограничен обем на движение в колянната става - до 90гр. за флексия, което прави клякането невъзможно.

По отношение счупването на шийката на бедрената кост зарастването и възстановителния период след проведеното оперативно лечение е 6 шест месеца. Импланта е свален през м.март 2018г. По отношение счупването на основната фаланга на V-ти пръст на лявата ръка, оздравителния период е бил за около 30 -45 дни.

Във връзка със счупването в дисталната част на дясната бедрена кост (супракондилното счупване) на 06.10.2015г. М. е опериран. Намерена е дислоцирана фрактура в супракондилната област с множество по-малки фрагменти от двете страни на фрактурата, някои от които свободни и са отстранени. Поставена е заключваща плака за дистална част на бедрото и остеосинтеза със 7 винта под и 6 над фрактурата., а един от по- големите фрагменти е фиксиран с 1 бр. кортикален винт. Следоперативния период е протекъл сравнително гладко по отношение на раната, но поради настъпването на варусна деформация в дисталната част на бедрената кост, със значително дефектиране в областта на супракондилната фрактура и псевдоартроза се е наложило на 02.03.2016г. нова оперативна намеса - ревизия на псевдоартрозата, отстраняване на плаката, повторна остеосинтеза с LISS плака с 9 отвора и LCP голямофрагментна плака с б отвора (медиално), автоостеоприсадка и открита артролиза на колянната става. Проведено е от 13.05.2016г. - 20.05.2016г. лечение в Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация - криотерапия, масаж, гимнастика, суспенсионна терапия. По отношение счупването на шийката на бедрената кост на 20.10.2015г. ищецът е опериран като е извършена мануална репозиция и метална остеосинтеза с DHS плака. През м.март 2018г. оперативно е отстранен импланта.          Счупването на основната фаланга на V пръст на лявата ръка е наложило операция на 06.10.2015г. - извършено е метална остеосинтеза на основната фаланга на пръста с 1бр. Киршнерова игла.

Провеждано му е медикаментозно лечение с антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи.

                  Според заключението на лекаря, ищецът се оплаква от липса на движение в дясната колянна става и има болка в нея при по-продължително ходене и натоварване, както и при промяна на времето. Съобщава, че накуцва с десния крак и при по-продължително ходене получава болки в кръста. Поради накуцващата походка носи подложки в дясната обувка с които да компенсира скъсяването на десния крак. Обективно - леко накуцваща походка в дясно. Десният долен крайник е скъсен с 2 см. По външната му страна в горната част на бедрото се вижда оперативен белег с дължина 18 см., на нивото на кожата, спокоен. В средната и долната част на бедрото, както и в областта над и под коляното, от външната страна се вижда оперативен белег с дължина 40 см., който е на нивото на кожата и е спокоен. Движенията в дясната тазобедрена става се извършват в пълен обем, а в областта на дясната колянна става сгъването, разгъването и вътрешното завъртане са болезнени и се установява ограничаване на обема на сгъване до 90гр., което води до невъзможност за клякане. Обиколката на дясното бедро на 15 см. над пателата е 56 см., а същата в ляво е 58 см. (известна хипотрофия на мускулатурата). Обиколката на дясната подбедрица на 15 см под пателата за дясно и ляво е 41 см.

В съдебно заседание вещото лице заяви още, че на практика съществува оляма вероятност крайникът на ищеца да остане скъсен. Правят се понастоящем операции за удължаване на крайник, но те не винаги са успешни, понякога съществува вероятност положението да се влоши и, след като е извършена толкова активна рехабилитация и не се е стигнало до пълно възстановяване обема на движение, най – вероятно такова възстановяване няма да настъпи.. Хипотрофията на мускула е възстановима и би трябвало това да стане с течение на времето.

За установяване на претърпените неимуществени вреди съдът допусна до разпит свидетелката М.М., сестра на ищеца.

В показанията си тя заяви, че е видяла брат си след катастрофата в болницата, лежал е на носилка и е бил в кръв.  Викал е от болка, имал е отворена фрактура на дясното коляно и бедрената му кост е стърчала, имал е и охлузвания по лицето. След рентген е бил изпратен с линейка по спешност в Болницата в Благоевград. Бил е в тежък шок, дезориентиран, много блед, на обезболяващи системи. Цяла нощ е бил с много силни болки. Операцията са му направили на следващия ден, като са поставили на дясното коляно имплант със седем пирона. След пет дни престой е бил изписан. Постоянно след изписването е имал силни болки в таза и крака, имал е нужда от постоянни грижи, майка му и баща му са се грижили за него. На 19.10.2015 г. е трябвало да отиде да му махнат конците, но, поради силните болки, се е наложила нова снимка в болницата в Сандански и е установено счупване на таза. Приет е в болница и на 20.10.2015 г. по спешност отново е опериран в болницата в Благоевград, този път на таза. Бил е обездвижен, с много силни болки. На 25.10.2015 г. е бил изписан и цялото семейство е помагало в тледането му, защото не е можел да се обслужва сам.

На практика свидетелката заяви, че от катастрофата до края на м. януари 2016 г. ищецът е бил обездвижен, трудно подвижен, почти не е можел да става, дори до тоалетната. Дори с инвалаидна количка му е било много трудно, защото кракът му не се е свивал. Въпреки започнатата рехабилитация подобрение не е имало, болките са продължавали, винаги е имало необходимост до него да има човек, дори не е можел да спи от болка, имал е видимо изкривяване на крака и не е можел да стъпва на него. Посетил е няколко болници – София Мед, Сердика, ВМА. В края на м. януари 2016 г. е заминал за Германия и, след направени изследвания в болница във Франкфурт, е установено, че няма зарастване, а и наличие на бактерия, която инфектира костната тъкан и не позволява зарастването

На 3 март 2016 г. му е направена операция в Германия, която е продължила осем часа, извършена е ревизия на стария имплант и е бил поставен нов помощен вдясно. В болницата в Германия ищецът е престоял 21 дни, след това е останал при майка си, която живее в Германия, отново е започнал рехабилитация и този път е почувствал подобрение. Започнал е да се придвижва първо с инвалидна количка, после с патерици и след около два месеца е започнал да стъпва на крака.  Според свидетелката, в Германия ищецът е претърпял три или четири операции. През месец март 2019 г. са му направили операция отново – този път за да извадят импланта.

Според показанията по – нататък,  М. все още има болки, не може да кляка, не може да свива крака си, а е работел като автомонтьор преди катастрофата, трябва да носи постоянно по няколко стелки на единия крак, за да прикрие скъсяването, отделно има огромен белег на крака и се чувства изключително дискомфортно. Все още се стряска при звука на мотор. На практика възстановяването му е продължило от м. октомври 2015 г. до м. май 2016 г. .

Някъде след Нова година започнала да стъпва на крака си,  ключицата също  не я боляла, можела да става, до тоалетната ходела с проходилка. От понесената травма в главата е губела представа,  не можела да вижда часовника, не можела  да гледа телевизия. Изпитвала  ужас от всичко. През месец март  започнала  полека да се съвзема и почнали да идват нейни приятелки, благодарение на които се възстановила. Лятото била по-добре, започнала  да излиза,  но много се страхувала. Имала дни,  в които била по- добре, имала и по – лоши дни. Продължила да халюцинира и  да вижда фигурите, това бил големият кошмар.Есента болките се влошили.

 

С оглед тези свидетелски показания съдът допусна по искане на ищеца допълнителна съдебно – медицинска експертиза, която даде заключение след извършен на 17.09.2018г. преглед на ищеца. Според експерта, ищецът съобщава, че през м. март 2018г. отново е лекуван в клиниката във Франкфурт като е извършено оперативно отстраняване на импланта от бедрената шийка. Не представя епикриза, тъй като до този момент не е изпратена от клиниката където е бил лекуван. Ищецът се оплаква от липса на движение в дясната колянна става и има болка в нея при по-продължително ходене и натоварване, както и при промяна на времето. Съобщава, че накуцва с десния крак и при по- продължително ходене получава болки в кръста. Поради накуцващата походка носи подложки в дясната обувка с които да компенсира скъсяването на десния крак. Обективно - леко накуцваща походка в дясно. Десният долен крайник е скъсен с 2 см. По външната му страна в горната част на бедрото се вижда оперативен белег с дължина 18 см., на нивото на кожата, спокоен. В средната и долната част на бедрото, както и в областта над и под коляното, от външната страна се вижда оперативен белег с дължина 40 см., който е на нивото на кожата и е спокоен. Движенията в дясната тазобедрена става се извършват в пълен обем, а в областта на дясната колянна става сгъването, разгъването и вътрешното завъртане са болезнени и се установява ограничаване на обема на сгъване до 90гр., което води до невъзможност за клякане. Обиколката на дясното бедро на 15 см. над пателата е 56см., а същата в ляво е 58 см. (известна хипотрофия на мускулатурата). Обиколката на дясната подбедрица на 15 см под пателата за дясно и ляво е 41см.

Няма налична медицинска документация, която да отразява предишни заболявания при М., а в приложената по делото медицинска документация е отбелязано, че няма придружаващи заболявания.

При хоспитализация по спешност на пациент, не се взема потребителска такса само за деня на постъпването, както и за всички консултации и манипулации извършени за същия ден. За преглед при специалист в извънболничната медицинска помощ, който е изпратен с направление (бланка №3) отличния лекар, от пациента се заплаща само потребителска такса.

Вещото лице заявява, че приложените по делото фактури за закупуване на DHS система - комплект, остеосинтезни средства - комплект, потребителска такса - стационар НЗОК и извършен преглед в СИМП са свързани с проведеното лечение на М. М.по повод получените от него травматични увреди при ПТП-то от 05.10.2015г. Цената на остеосинтезните средства се определя от фирмата, която ги доставя/продава, а стойността на потребителските такси и прегледи са определени в Националния рамков договор за съответната година. Приложените преводи на финансови документи за лечение на стр. 39 - 44 от делото също са свързани с провеждане на лечение по повод травматичните увреждания, но следва да се отбележи, че реда за заплащане на лечението е съгласно НАРЕДБА № 12 от 22 декември 2011 г. издадена от Министъра на Здравеопазването за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от закона за здравето. Лечението на пациента в чужбина следва да бъде преценено от

Комисията за лечение на български граждани в чужбина, след подаване на съответните документи и/или извършване на преглед. В заключението си вещото лице заявява, че всички приложени по делото документи са свързани с проведеното лечение – в България и в Германия по повод травматичните увреждания.

 

 

Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и експертизи.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

         Предявените искове по чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./  и чл. 86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 05.10.2015 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.

 

В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.

Съдът съобразява влязлото в сила решение на наказателния съд по реда на чл. 300 ГПК досежно обстоятелството, че деянието е извършено от водача на лекия автомобил, неговата противоправност и виновността на дееца, по отношение на която, отделно от това, е налице и законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

 

         В резултат на станалото ПТП пострадалият е получил подробно описаните по – горе травматични увреди и е претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна връзка с катастрофата.

 

Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане  се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.

         Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния. В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на пострадалата са причинени сериозни телесни увреждания, които и понастоящем не са отшумели изцяло и не подлежат на пълно възстановяване, понесъл е силни и продължителни болки и страдания.

Пострадалият е млад човек и през целия си живот ще търпи последиците от получените травми.

Съдът дължи произнасяне, пред вид възражението за съпричиняване на ответната страна и го намира за основателно, базирайки се на експертизата на вещото лице – авто - инженер, според която скоростта на мотоциклетиста /ищеца/ е била 55 км/ч – при разрешена скорост 50 км/ч, поради което счита, че следва да се приеме наличие на съпричиняване 10 % по отношение на вредоносния резултат. Твърдение на ответника за липса на поставена каска бе опровергано от доказателствата по делото.

 

         С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а техният размер следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗДпо справедливост от съда, при отчитане съпричиняване от ищеца 10 %.

 

Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта на пострадалото лице и пр.

 

Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, както и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на пострадалия, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта му и приложи принципа за справедливост, при наличие на съпричиняване 10 %, съдът намира, че обезщетението за адекватната обезвреда на претърпените и доказани в производството вреди е, както следва: 135 000 лв. за неимуществените и 27 554 лв. – за имуществените вреди.

 

По тези съображения съдът приема, че искът за присъждане на неимуществени вреди е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата 135 000 лв. и за тази сума следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните 150 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, а този за имуществените вреди е основателен и доказан за сумата 27 554 лв. и за нея следва да се уважи, като за разликата до 30 615, 57 лв. се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

 

По отношение на претендираната законна лихва върху цитираното обезщетение, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница така, както е поискана, а именносчитано от датата на деликта – 05.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от иска, на адвоката – повереник на ищеца адв. адв. П.К. - САК, със съдебен адрес: ***, следва да бъдат присъдени разноски в размер 5 407 лв.с ДДС  на основание чл. 38 ЗА.

 

В полза на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер  242 лв., съгласно представения по делото списък с разноски.

 

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС сумата 6 502 лв. д.т.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, София, ул. “******* да заплати на М.К.М., ЕГН **********, чрез адв. П.К. - САК, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./  и чл. 86 ЗЗД, сумата 135 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за разликата до 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД сумата 27 554 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи за лечение и медикаменти вследствие получени травми от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане, като в останалата част за разликата до 30 615, 57 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на адв. П.К. - САК, със съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер 5 407 лв. с ДДС  на основание чл. 38 ЗА.

 

         ОСЪЖДА М.К.М., да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съобразно уважената част от иска в размер 242 лв..

 

ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати по сметка на СГС сумата 6 502 лв. д.т. по иска.

        

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: