Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр. С., 05.05.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, ВК, ІV - то „Д” отделение в закрито заседание на пети май през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Здравка
И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мария
Богданова
като разгледа докладваното от
съдия И. гр. д. № 12731 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
По делото е
постъпила молба с вх. № 44418/03.04.2017 г. от С.И.А., с която моли съдът да
допълни решението си като присъди
законната лихва върху сумата от 7029, 02 лв., присъдена в нейна полза на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗН.
Ответникът по
молбата Е.З.И., чрез адв. И. Т., оспорва молбата като неоснователна, като
счита, че законна лихва се дължи при
кумулативното наличието на две предпоставки, които в настоящия случай липсват,
а именно: влизане в сила на решението за възстановяване на запазената част от
наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН и длъжникът да е бил поканен от кредитора
След като се запозна с материалите по делото, съдът
намира за установено следното :
На основание чл. 250, ал. 2, изр. 2 съдът намира, че
не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание във връзка
с депозираната молба.
Молбата за
постановяване на допълнително решение е допустима, подадена в срок и от
легитимирана страна, а разгледана по същество се явява неоснователна, поради
следното:
С решение № 579/27.01.2017
г. по настоящото дело е намалено по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН,
предявен от С.И.А. срещу Е.З.И., дарението, извършено от И.И.В., починал на
16.04.2007 г и съпругата му С. П.В. в полза на Е.З.И. на 1/2 идеална част от описания
в решението недвижим имот, като на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН е постановено
имотът да се задържи от надарената, предвид което я е осъдил да заплати на С.И.А. сумата от 7 029, 92
лв., за възмездяване на накърняването.
Налице е
задължителна за съдилищата практика на ВКС, според която върху сумата за
възстановяване на запазена част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН се дължи
законна мораторна лихва, предвидена в чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, от деня, в
който длъжникът не е платил, след като е влязло в сила решението за
възстановяване на запазената част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН и
длъжникът е бил поканен от кредитора (В този смисъл : Решение № 166 от
11.07.2014 г. по гр. д. № 7030/2013 г., ГК., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 123
от 27.11.2015 г. по гр. д. № 2037/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).
Тъй като към
настоящия момент е налице все още висящност на спора, поради подадена от молителката
С.И.А. касационна жалба, решението не е
влязло в сила, нито длъжникът е поканен да плати, поради което молбата за
присъждане на законната лихва върху сумата за възмездяване на накърняването е
неоснователна.
Така
мотивиран, съдът намира, искането на ищцата за неоснователно и молбата ѝ
за допълване следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното, съдът на основание чл. 250 ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по молба с вх. № 44418/03.04.2017 г., подадена от С.И.А., за допълване на
решение № 579/27.01.2017 г., постановено по гр. д. № 12731 по описа за 2012 г.
на СГС, IV-Д
състав, чрез присъждане на законната лихва върху сумата от 7 029, 02 лв. присъдена
в нейна полза на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.