РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502770 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от А. В. Р. чрез адв. С. П. против решение
№3041/09.09.2022 г., постановено по гр. д.№3537/2021 г. на РС Пловдив, 10
гр. състав, с което, с което е отхвърлен предявения установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК да се признае за установено, че договорът за
кредит „Бяла карта“, сключен на 15.11.2018 г. с АКСЕС ФАЙНАНС ООД, ЕИК
***** с АУ гр.***** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1
т. 9, т. 10 ЗПК и е осъдена ищцата да заплати деловодните разноски пред
ПдРС. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се
уважи предявения установителен иск. Претендират се разноските по делото в
двете инстанции. Конкретно, във въззивната жалба се излагат доводи, че нямало
погасителен план както и разпределение на вноските -не е посочено какава част от
погасителтата вноска е гланица и каква лихва и такси, липсват условията за прилагане
на възнаградителната лихва,индекса или референтния лихвен процент,липсвала ясна
методика за формиране на ГПР,поради което счита, че договорът за кредит е нищожен,
1
тъй като не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.
Счита, че неправилно РС е приел, че не е налице пасивна процесуална
легитимация спрямо дружеството „Аксес Файнанс“, което се явява страна по
договора за кредит „Бяла карта“, тъй като по делото липсват доказателства,
че вземането на ответника е прехвърлено на трето лице с представения
договор за цесия преди завеждане на делото. Липсват доказателства, че
цесията е съобщена на длъжника преди предявяване на иска, поради което на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията не можела да има действие спрямо
ищцата.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззИ.емия
АКСЕС ФАЙНАНС ООД чрез юрк.И. Н., с който се оспорва ВЖ като
неоснователна. Претендират се разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Излагат се доводи, че съгласно приложение №1/25.09.2019 г.
кнредиторат на ищцата е цесионера –Агения за контрол на просрочени
задължения“ЕООД тъйкато вземенето е цедирано.В т.4.5 от Рамковия
договор за прехвъляне на парични задържения/цесия/ от 11.11.2016
г.ответникът е упълномощил цесионера от негово име да уведоми длъжнкиа
по симсъла на чл.99,ал.3 ЗЗД; дори ако цесията не бъде съобщена на
длъжника към датата на подаване на исковата молба, то той следва са се
счита уведомен с подаване на отговора на ИМ, който е връчен на ищеца на
07.01.2022 г., поради което счита за неоснователен довода на ищеца, че щом
цесията не му е съобщена, няма действие срещу него; съобщаването на
цесията е от значение само занадлежно изпълнение на надлежния кредитор,
вследтвие на което длъжникът може да възрази, че не е уведомен само ако е
изпълнил на стария кредитор, за което не се твърди, нито има данни по
делото.
По отношение на твърдението за нарушене на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК-
неупоменаване на условията заприложение на лихвения процент счита, че в
договора ясно е уговорен фиксирания годишния лихвен процент -43,2%,
който е в рамките на максимално допустимия, условията за прилагане на
лихвения процент са ясно изложени; при фиксиран лихвен процент не е
необходимо да се посочват условията за прилагането му,нито се посочва
индекс или референтен лихвен процент, тъй като основата върху която се
начислява лихвения процент е дневен лихвен процент от 0,12% върху
усвоената и непогасена главница от кредита;липсата на отделно записване на
2
общия размер на договората лихва и каква част от пог.вноска е
главница,лихва или такса не води до недействителност на договора, тъй като
не е предвидено в чл.11 от ЗПК поради това, че продуктъ „Бяла карта“ е
револвиращ, т.е. намя как да има предварително изготвен погасителен план и
погасителни вноски, т.к. с подписването на договора кредиторът няма как да
знае кога кредотополучателят ще реши да усвоява суми от кредитния лемит, в
какви размери и дали изобщо ще усвои суми; по отношение на додова за
нарушеие на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК счита, че ЗПК не съдържа изискване като
условие за валидност на договора за кредит да бъде описана методиката за
формиране на ГПР – такова изискване има само по отношение на
референтния лихвен % /чл.11,т.9а ЗПК, като основа за изчисляване на
приложимия към договора за кредит променлив лихвен %,съгл.§1,т.6 от ДР на
ЗПК; счита, че договорения размер на ГПР от 45,9% е в границите на
определения в чл.19,ал.4 от ЗПК е спазен чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, където
изрично е казано, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват
разходите, които потребителят да заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, както и че кредиторът
трябва да посочи всички разходи, дължими по просрочени плащания,
начисляването на тези разходи зависи единствено и само от поведението на
кредитополучателя, свързано с неизпълнение. Чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК изисква
посочване на ГПК, което е спазено; изискването за посочване поотделно на
конкретните разходи, произтичащи от договора за кредит се съдържа в
чл.11,ал.1,т.14 ГПК, като съгласно чл.22 ЗПК неспазването му не води до
недействителност на договора за кредит.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съгласно чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и
обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Предмет на ВЖ е предявеният установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД , вр. с чл.22 ЗПК.
По делото не се спори, че по силата на договор за за потребителски кредит
3
„Бяла карта“ от 15.11.2018 г. между АКСЕС ФАЙНАНС ООД и А. В. Р. , на
последната е отпуснат револвиращ кредит с максимален размер от 500 лв., със срок 6
содини, при фиксиран ГЛП 43,20% годишно върху усвоения размер на кредита, 0,12%
дневен лихвен процент и ГПР – 45,9%.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.09.2019 г.
„Агенцията за контрол на просрочени задължения”ООД ЕАД е придобило от „Аксес
Файнанс“ООД вземането срещу посочения длъжник, за което е представен по делото
рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и
приложение №1/25.09.2019 г. към него. Цесионерът с пълномощно от „Аксес
Файнанс“ООД е оторизиран да изпрати от името на цедента уведомително писмо за
прехвърлянето на вземането, а ако същото не е достигнало до него, ПОС намира, че
длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия с получаване на отговора на
ИМ. Освен това , жалбоподателят не навежда твърдения, че вече е изпълнил на стария
кредитор, които евентуално биха имали значение в случая – след вкато бъде известен
за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцияа на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване. След получаване на отговора на
ИМ, ищецът е могъл да замени ответникът – цедент с ответникът-цесионер.
След като вземането на ответника по делото е цедирано преди завеждане на
делото, „Аксес Файнанс“ООД не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като
стария кредитор по сключения договор за кредит е заместен от нов кредитор. Липсата
на пасивна материалноправна легитимация води до отхвърляне на иска спрямо
ответника „Аксес Файнанс“ООД, тъй като същият не е надлежна страна по спора тъй
като друго лице е носител на спорното материално право. В този смисъл и правната
теория – Живко Сталев – БГПП, 8 доп. и пр.издание, 2006 г., стр.166,167, където е
казано, че липсата на материалноправна легитимация води до отхвърляне на иска като
неоснователен.
До същите изводи е достигнал и РС, поради което първостепенното
решение ще бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По разноските с оглед изхода на спора: на въззИ.емият се дължи
присъждане на разноските по делото за юрисконсулско възнаграждение – 150
лв. за настоящето поризводство.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1, предложение второ ГПК, в който смисъл е Определение №
479 от 22.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2364/2018 г., I т. о., ТК.
Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3041/09.09.2022 г., постановено по гр. д.
№3537/2021 г. на РС Пловдив, 10 гр. състав.
ОСЪЖДА А. В. Р., ЕГН:********** от гр.***** да заплати на АКСЕС ФАЙНАНС
ООД, ЕИК ***** с АУ гр.***** разноските по делото пред ПОС в размер на 150
лв.- юрисконсулско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5