Решение по дело №305/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на „Май Бар Енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община – район „Витоша“, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. Б1, п.к. 1618, представлявано от Я. М. против Решение № 23/12.01.2024 г., постановено по АНД № 1349/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 13-2300231/22.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ като е НАМАЛЕН размерът на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което само по себе си е основание за отмяна. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява. Постъпило е писмено становище с вх. № 3324/10.04.2024 г. от процесуален представител юрисконсулт С., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд гр. Пазарджик е изменил наказателно постановление № 13-2300231/22.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ като е НАМАЛЕН размерът на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 24.03.2023 г. в ресторант „Резиденция Конака“, находящ се в гр. Пазарджик, [улица], стопанисван от жалбоподателя, при извършване на проверка от служители при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с Т. Й. Ч., [ЕГН], а е сключил граждански такъв. На същата дата Т. Ч. била заварена да работи в кухнята на обекта на контрол – да приготвя заготовки. На лицето е била предоставена за попълване декларация по чл. 402 от КТ, в която отразила, че е на работа за първи работен ден.

В резултат на това на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които са потвърдени констатациите на проверяващите служители. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съдът правилно е приел, че размерът на наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение. Правилно районният съд е коментирал, че целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, ще бъдат постигнати с налагане на санкция в предвидения в закона минимум. Посочено е, че нарушението е първо по своя характер, както и че не са налице отежняващи обстоятелства, поради което и правилно е изменил наказателното постановление като е намалил наложената санкция от 2000 лева на 1500 лева.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/12.01.2024 г., постановено по АНД № 1349/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА „Май Бар Енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община – район „Витоша“, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. Б1, п.к. 1618, представлявано от Я. М., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.