Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 23.03.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.02.
2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
в.т.д. № 1609 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „(фирма)”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –
гр. (адрес),представлявано от М.М.Д.и Ж.С.против Решение №260219/22.10.2020г.
по гр.д. № 5492/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля
предявения от „(фирма)”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.
(адрес),представлявано от М.М.Д.и Жанет Стойчева, против В.Т.З., ЕГН **********,***,
установителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК за признаване за установено по
отношение на В.З., че дължи на „(фирма)”ЕАД, сумата от 600.72 лв. - главница,
дължима за доставена електрическа енергия за периода 02.02.2017г. –
03.05.2017г. по партида с кл. № **********, отнасяща се за обект на потребление
в (адрес), с ИТН ***, по издадена фактура № **********/08.06.2017г., за сумата
от 90.94 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 20.06.2017г. –
16.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3657/18.12.2018
г. по ч.гр. дело № 6436/2018г., по описа на СтРС
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде отменено в
обжалваната част, като бъдат отхвърлени предявените искове.
Въззиваемият В.З.,
чрез особения представител адв.М. е
депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение
и неоснователност на въззивната жалба. Моли
да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение.
Съдът
като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу неизгодно като резултат за нея решение.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предявените
по делото искове са с квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, като предметът им е установяване дължимостта от страна на
ответника на стойността на доставена в негов обект ел. енергия, както и на
обезщетение за забавено плащане на задължението.
Във
въззивната жалба се поддържа, че е безспорно установено, че процесният
електромер е манипулиран и вследствие това не е измервал изобщо консумацията на
ел. енергия, също, че е проведена законосъбразно процедура по корекция на
сметката на абоната и че е без значение дали от страна на последния е налице
виновно поведение, респ. че по делото не е небходимо доказването на такова,
за да се извърши преизчисление на сметката му за процесния минал период.
По
делото не е спорно, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, както и че
помежду им през процесния период, за който е извършена корекцията, е
съществувало валидно облигационно правоотношение по продажба/доставка на ел.
енергия от ищеца, като краен снабдител.
Видно
е от представения с ИМ констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 350863/03.05.2017г., че при извършена на
03.05.2017г. проверка на електромера на адреса на ответника, в присъствието на
двама свидетели, се установява, че потребителят полза немерена ел. енергия,
като са налице данни за неплатен ток.
Установява
се също, че електроснабдителното дружество е издало фактура №
**********/08.06.2017г., на стойност 600,72 лв., с падеж 19.06.2017г., с която
на ответника са начислени допълнително 4140 kWh за периода 02.02.2017г. - 03.05.2017г., съгласно
съставена справка за коригиране сметката за електроенергия. Няма спор, че
сумата не е платена, както и доказателства за противното.
По
делото е изслушано заключение на съдебно техническа експертиза, неоспорено от
страните. Съгласно същото, схемата на свързване на процесния еднофазен,
двутарифен, статичен електромер е променена, като към фазова клема преди
електромера е свързана захранващ апартамента на ответника меден проводник със
сечение 6 кв.мм. Така електромерът е изолиран от захранващата верига. Според
СТЕ, касае се за случай на пълно неизмерване на консумираната ел. енергия, като
методът за изчисляване на прогнозната неизмерена ел.енергия и методиката за
остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с
чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ.
Общоизвестно
е, а също и служебно известно на съда, че с Решение № 1500 от 6 февруари 2017
г. по адм. д. № 2385/2016 г., ВАС, I кол., петчленен състав, (обн., ДВ, бр.
15/2017 г.), се отменя ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013г.), с изключение на чл. 48,
49, 50 и 51 от този акт.
Съгласно
чл. 48., ал.1 ПИКЕЕ, „При липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът
на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване, до датата
на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 (деветдесет) дни, както следва:
1. За
битови клиенти:
А) При
наличие на точен измерител, количеството преминала електрическа енергия се изчислява
като функция на измерителя, като се отчита класа на точност на средството
затърговско измерване;
Б) При липса на точен измерител количеството електрическа енергия се
изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване
при всекидневно осем часово ползване на електрическа енергия от клиента,
а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на
базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с
разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Въззивният
съд намира, че доколкото от доказателствата по делото се установява безспорно,
че процесният електромер не е измервал изобщо консумацията на ел. енергия за
обекта на ответника в (адрес), с ИТН ***, което е установено при извършената на
03.05.2017г. проверка на адреса му, е била приложима хипотезата на чл.48, ал.1,
т.1, б.“Б“, предл.1 ПИКЕЕ, допускаща извършване на корекция на сметката на
абоната до 90 назад от датата на проверката. Съответно, на основание чл. 51,
ал.1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа е предоставил на крайния
снабдител и доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от ответника,
вследствие на установеното неизмерване, определена на база коригираните
количества ел. енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната
мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Касае се за действащи към
момента на извършената корекция норми, които регламентират основанието и реда
за извършване на корекцията на сметка на на абоната за минал период в хипотеза
на установено неизмерване на ел. енергия, какъвто безспорно е настоящия случай.
В
съдебната практика, вкл. на ВКС, трайно се приема, че по силата на чл.83, ал.1,
т.6 и чл. 98а, ал.2, т.5 ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, за
периода след влизане в сила на ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013г.), е предвидено законово основание за доставчика
на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася
за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.48, ал.1/; при които при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване
/чл.48, ал.2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния
превключвател /чл.49/. Следователно, с изменението на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г.,
в сила от 17.07.2012г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./ е предвидена възможност за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по
този ред данни, да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия, с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима
на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия обаче, правото на доставчика на електрическа енергия
да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели въстановяване
на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. При наличие на
предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената
или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на
ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./, не намира приложение
създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по
чл.290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна
уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване
на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период.
По
отношение на поддържаното от особения представител на ответника (в отговор на
Им и отговора на въззивната жалба) възражение за липсата на приет в общите
условия на ред за уведомяване на клиента за извършването на корекция на
сметките, съдът намира същото за неоснователно. В съдебната практика на ВКС се
приема, че ако в общите условия, в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
С
оглед горното, съдът намира, че процедурата по корекцията на сметката на
ответника е била извършена правомерно, при наличие на нормативни основания за
това, поради което и ответникът дължи на ищеца сумата от 600,72 лв по фактура №
**********/08.06.2017г., с падеж 19.06.2017г., с която на ответника са
начислени допълнително 4140 kWh за периода 02.02.2017г. - 03.05.2017г., съгласно
съставена справка за коригиране сметката за електроенергия, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г., до окончателното
изплащане на сумата.
С
оглед основателността на главния иск, основателен се явява й акцесорния такъв
за сумата от 90.94 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
20.06.2017г. – 16.12.2018г.
Ето
защо, ще се признае за установено по иска на „(фирма)”ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – гр. (адрес), представлявано от М.М.Д.и Жанет
Стойчева, че В.Т.З., ЕГН **********,***, дължи на „(фирма)”ЕАД, сумата от
600.72 лв. - главница, дължима за доставена електрическа енергия за периода
02.02.2017г. – 03.05.2017г. по партида с кл. № **********, отнасяща се за обект
на потребление в (адрес), с ИТН ***,по издадена фактура №
**********/08.06.2017г., за сумата от 90.94 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 20.06.2017г. – 16.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 3657/18.12.2018 г. по ч.гр. дело № 6436/2018г., по описа на Старозагорския
районен съд.
Тъй
като районният съд е стигнал до противоположен извод и е отхвърлил предявените
искове, решението му ще се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца
разноските пред двете инстанции, както следва: разноски пред районния съд - 75
лв държавна такса, 300 лв за особен представител, 220 лв за експертиза, 100 лв
юрисконсултско възнаграждение; разноски във въззивното производство - 25 лв за
държавна така, 300 лв за особен представител и 100 лв юрисконсултско
възнаграждение. На ищеца ще се присъдят и разноските по заповедното
производство от 25 лв за държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение №260219/22.10.2020г. по гр.д. № 5492/2019г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „(фирма)”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – гр. (адрес), представлявано от М.М.Д.и Жанет Стойчева, че В.Т.З.,
ЕГН **********,***, дължи на „(фирма)”ЕАД, сумата от 600.72 лв. - главница,
дължима за доставена електрическа енергия за периода 02.02.2017г. –
03.05.2017г. по партида с кл. № **********, отнасяща се за обект на потребление
в (адрес), с ИТН ***,по издадена фактура № **********/08.06.2017г., за сумата
от 90.94 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 20.06.2017г. –
16.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3657/18.12.2018
г. по ч.гр. дело № 6436/2018г., по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
В.Т.З., ЕГН **********,*** да заплати на „(фирма)”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр. (адрес), представлявано от М.М.Д.и Ж.С.разноските
по делото пред районния съд - 75 лв държавна такса, 300 лв за особен
представител, 220 лв за експертиза, 100 лв юрисконсултско възнаграждение,
разноските във въззивното производство - 25 лв за държавна така, 300 лв за
особен представител и 100 лв юрисконсултско възнаграждение и разноските по
заповедното производство - 25 лв за държавна такса и 50 лв юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.