Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 10.02.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа т.д. № 153/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано
е по жалба на Г.Й.К.- наследник на едноличния собственик на капитала на „К.Ф.“ ЕООД, срещу отказ № 20210107163359/08.01.2021
г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър
прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация поради настъпилата на 17.06.2020 г. смърт
на Й.Н.К.. Отказът е
мотивиран с обстоятелството, че в заявлението не били вписани срок на
ликвидацията и конкретен ликвидатор, който да я извърши, не били представени
доказателства относно действителната самоличност на наследника, а упълномощаването
на адвоката, подал заявлението, и декларацията по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ за
истинност на заявените обстоятелства не изхождали от оправомощено лице.
Жалбоподателят
твърди, че със смъртта
на наследодателя му Й. К. е настъпило прекратяване на дружеството по закон съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Поддържа, че като единствен непълнолетен наследник на едноличния собственик не
можел нито сам, нито чрез законния си представител да участва в търговското
дружество, да е едноличен собственик на капитала му и да приема решения за
продължаване дейността му или за неговата ликвидация. Ето защо счита, че следва
да бъде обявено настъпилото прекратяване на търговското дружество съобразно
подаденото заявление, а след това да бъде извършена ликвидация.
Агенция
по вписванията е подала отговор, в който сочи, че отказът е законосъобразен по
съображения, идентични с изложените от длъжностното лице, както и заявява, че
дружеството подлежи на принудително прекратяване със съдебно решение по иск на
прокурора.
Съдът
намира следното:
От
вписванията в търговския регистър по партидата на „К.Ф.“ ЕООД се установява, че
считано от 09.06.2020 г. до момента като едноличен собственик на дружеството е
вписано лицето Й.Н.К. с ЕГН **********. На 07.01.2021 г. е подадено процесното
заявление обр. Б6 за вписване на прекратяване на дружеството поради смъртта на К.,
настъпила на 17.06.2020 г. Заявлението е подписано от адвокат, упълномощен от Ю.К.,
действаща в качеството й на законен представител на Г. К., ЕГН **********. От
представените към заявлението документи се установява, че единствен наследник
по закон на едноличния собственик е Г. К., който към настоящия момент е
малолетен. В обявения в търговския регистър учредителен акт на дружеството
липсва клауза, дерогираща нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
При
тези факти жалбата е основателна.
Прекратяването
на търговското дружество е факт, подлежащ на вписване – арг. чл. 140, ал. 3 ТЗ.
Прекратителните основания са императивно уредени в закона и могат да се
разделят на три групи: основания, при които не е необходимо допълнително
изявление (напр. изтичане на срока съгласно чл. 154, ал. 1, т. 1 ТЗ);
основания, при които е необходимо решение на съдружниците (чл. 154, ал. 1, т. 2
и т. 3 ТЗ); основания, при които прекратяването е в резултат от съдебна намеса
(чл. 154, ал. 1, т. 4 и т. 5 ТЗ).
Смъртта
на едноличния собственик е прекратително основание, уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ
– дружеството се прекратява със смъртта на съдружника, освен ако в дружествения
договор е предвидено друго или ако наследниците поискат да продължат дейността.
От съдържанието на разпоредбата е видно, че за настъпване на прекратителния
ефект не е необходимо изявление – нито на съда, нито на наследниците. Напротив,
изявление е необходимо за продължаване на дружеството, ако наследниците желаят
да станат съдружници в него.
Изложеното
сочи, е със смъртта на едноличния собственик се е осъществило едно
прекратително основание и този факт следва да бъде вписан. Кой
е легитимиран да поиска вписването му, е фактически въпрос и е обусловен от
доказване на правен интерес. Няма съмнение обаче, че наследникът на едноличния
собственик има интерес да поиска вписване на прекратяването, тъй като то ще
бъде последвано от ликвидация и разпределяне на имуществото след
удовлетворяване на кредиторите.
Ето
защо според настоящия състав в описаната фактическа обстановка е налице надлежна
легитимация за наследника на Й. К. да поиска вписване на прекратяването
на търговското дружество. За тази цел е подадено заявление по образец, като
същото е подписано от адвокат, упълномощен от законния
представител на Г. К.. Това е съобразено с разпоредбата на чл. 3, ал. 2
ЗЛС, съгласно която от името на малолетните лица действия извършват техните
законни представители. Че при подписване на пълномощното Ю.К. е действала като
законен представител на наследника на Й. К. е видно от съвпадането на ЕГН на
лицата по пълномощното с ЕГН на лицата, посочени в акта за раждане и в удостоверението
за наследници. Поради това съдът приема, че погрешното изписване на фамилното
име на наследника в пълномощното е резултат от техническа грешка.
Неоснователно
е изискването, поставено от длъжностното лице, да бъде посочен ликвидатор и срок
на ликвидацията. В случая в заявлението тези данни са попълнени с
израза „неопределен“, което означава, че не е избиран ликвидатор и не е определян
срок. Това следва от характера на прекратителното основание – то не
настъпва по решение на съдружниците, които са овластени да решат и въпросите
относно последващата прекратяването ликвидация, а по силата на юридическия факт
на смъртта. Тъй като наследникът няма качеството на съдружник, нито е овластен
от закона без да има това качество да избира ликвидатор и да определя срок за
ликвидацията, то той не би и могъл валидно да осъществи такива действия. Налице
е хипотеза, при която и при приложение по аналогия на закона въпросите относно
ликвидацията ще се решат служебно от Агенцията (вж. Решение № 73/21.06.2019
г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о.)
Неоснователно
е и възражението, направено в отговора, относно необходимостта от прекратяване
на дружеството по съдебен ред. Смъртта на едноличния собственик не е
сред предвидените в закона случаи, в които съдът може да бъде надлежно сезиран
и съответно да постанови конститутивно съдебно решение. Такава хипотеза би била
налице при смърт на управителя (чл. 155, т. 3 ТЗ) и в настоящия случай тя също
е налице поради съвпадане на личността на управителя и едноличния собственик.
Но въпреки това се касае до две отделни прекратителни основания
и тезата, изложена от държавния орган, не би могла да намери опора в онези
случаи на смърт на едноличния собственик, когато управителят е различно лице.
Осъществили са се следователно фактите, от които произтичат заявените за вписване обстоятелства, и поради това същите следва да бъдат вписани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20210107163359/08.01.2021
г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър
по партидата на „К.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, прекратяване на дружеството поради
настъпилата на 17.06.2020 г. смърт на едноличния собственик и управител Й.Н.К.,
EГН **********,
и УКАЗВА на Агенция по вписванията
да впише заявените със заявление вх. № 20210107163359/07.01.2021 г. обстоятелства.
Решението може
да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в седемдневен срок от връчването
му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.
СЪДИЯ: