Решение по дело №1459/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 94
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20227040701459
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 94                                     06.02.2023година                           гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас – трети състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Д.

при секретар И.Л. изслуша докладваното от съдията Д. административно дело № 1459 по описа за 2022г. на Административен съд - Бургас.

        

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124б, ал. 5 и чл. 215 и сл. Закон за устройство на територията (ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на Д.Ф. ***, кв. Банево срещу Заповед № 2261/14.07.2022г. на зам. кмета на община Бургас по Строителство, инвестиции и регионално развитие, с която е отказано издаване на разрешение за изработване на ПУП – ПЗ на поземлен имоти с идентификатор № 07079.13.413 по КККР с площ от 4041кв.м., находящ се в местност „До село“, землище на кв. Банево, гр. Бургас.

Жалбоподателят е съсобственик, инициирал производството със Заявление вх. № 94-01-1478/4/20.08.2021 г., поддържа, че отказът на зам. кмета на общината да разреши разработването на проект е необоснован и незаконосъобразен. Поддържа, че не са налице посочените в заповедта пречки за издаване на разрешението, напротив сочи се, че изложените аргументи противоречат на ОУП, одобрен с Решение № 51-1/21.07.2011г. на ОС Бургас, докато според жалбоподателят зададените в Заданието по чл.125 ЗУТ и в Работния проект параметри са съответни на ОУП. Счита се, че поради обстоятелството, че посоченият имот остава единствен с непроменено предназначение сред съседните такива, е налице необходимост за промяна на предназначението му именно с оглед постигане на устойчиво развитие, чрез хомогенност на предвижданията за имотите в целия квартал, съответстващо на предвижданията в ОУП. Поддържа, че заявлението е представено с необходимата документация, тя е съсобственик на имотите и няма основание да му бъде отказано разработването на проект за ПУП. Прави искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът – Зам. Кмет СИРР на община Бургас, чрез своя пълномощник в съдебно заседание оспорва жалбата.

            Заинтересованите страни: П. Радославова Ф., М.Д.Х., Д.Д.К., С.Д.Ф., Р.П.Ф., М.И.Ф. и Д.И.Ф., съсобственици на жалбоподателя, не изразяват изрично становище по спора.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема следното:

Процесното административно производство е започнало с подадено от Д.Ф.Ф., Заявление вх. № 94-01-1478/4/20.08.2021 г. до кмета на община Бургас, с искане да се разреши изработване на проект за ПУП – ПЗ по отношение на поземлен имот - с идентификатор № 07079.13.413 в местност "До село" по КККР на кв. Банево, гр. Бургас.

Към заявлението са приложени: Задание по чл.125 ЗУТ, ведно с приложено графично изображение, комбинирана скица на ВИК проводи и съоръжения, извлечение от ОУП , касателно приложимите намясто устройствени зони, скица на поземления имот от СГКК, писмо от РИОСВ за липсата на необходимост за провеждане на процедура по глава втора от Наредбата за ОС. Съгласувателно писмо от Електроразпределение Юг ЕАД, Удостоверениуе от Община Бургас за предвижданията за процесния имот по ОУП. Като доказателство за правото на собственост на заявителите е бил представен Договор за доброволна делба на недвижими имоти, от 23.03.2011г. , ведно с Н.А. за продажба на недвижим имот №165, том II, дело № 336/2015г. и удостоверение за наследници.   

По така подаденото заявление и приложени документи, няма данни по административната преписка да са предприемани процесуални действия преди издаването на оспорената в настоящото производство Заповед №2261/14.07.2022г. на зам. кмета на община Бургас, с която е отказано издаване на поисканото разрешение за изработване на ПУП – ПЗ за посочения имот. За да мотивира отказа си административният орган е посочил, че с предложения план за застрояване не се осигурява устойчиво развитие на територията като разширение на урбанизираната структура. Посочено е , че с предвидената нова тупикова улица значително се увеличава необходимата техническа инфраструктура за функционирането  на зоната. Сочи се, че предложената геометрия на тупиковата улица в значителна степен затруднява транспортното обслужване на територията и не отговаря на изискванията за минимален радиус на завой при връзката с уличната мрежа.

За изясняване на спорните по делото въпроси е изслушано и прието заключение на СТЕ. Вещото лице констатира, че със спорния проект са предложени четири нови УПИ-та и по-малка по площ и дължина тупик-улица, като на основание писмо изх.№94-01-1478 (2)/23.04.2021 год. на Главен експерт-архитект - арх.Десислава Евгениева, е предложено да се представи графично решение, с което да е осигурено минималния изискуем габарит на новата улица за достъп по цялата й дължина.

Предложените тупик-улици са проектирани в Поземлен имот с идентификатор 07079.13.1498  по КККР на гр.Бургас, с вид собственост „Стопанисвано от общината“, с вид територия-урбанизирана, с НТП „За второстепенна улица“, с площ 770 кв.м., която не попада в горе-посочената „Смесена устройствена зона с преобладаващи обслужващи функции“;

Експертът е констатирал, че територията на този поземлен имот обслужва като второстепенна улица няколко имота, като „джоб“ от север на улицата с идентификатор 07079.705.3071, наречена ул.“Първа“, с вид собственост-Общинска,публична, вид територия-урбанизирана, с предназначение „За второстепенна улица“, с площ 5405 кв.м. Обслужвани са всъщност следните три съществуващи урбанизирани поземлени имота с идентификатори 07079.13.407,07079.13.408 и 07079.13.409, отредени „за вилни сгради“ и вече застроени с такива сгради;

Отново според експерта с предложението и графичната част (е проектирана тупик-улица, тъй като по досегаодобрените подробни устройствени планове за този имот няма осигурен официален достъп и допир до улица в отговор на изискванията на чл.75 ал.1 ЗУТ, ирелевантно от предназначението на имота, като подхода с проектирания тупик е с ширина 4,00 м., колкото е отсечката на допира на процесния имот с горепосочения „за второстепенна улица;

-съгласно чл.77 ал.(1), т.2 ЗУТ проектирания тупик представлява VI-ти (шести) клас - обслужваща улица с обща дължина е 71,37 м. (седемдесет и едно цяло и тридесет и седем стотни метра), а заедно с протежението през ПИ 07079.13.1498 до началото на ул. “Първа“ е 87,27 м. и не е необходимо да се изпълнява разпоредбата на чл.81, ал.1, второ изречение да се проектира уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока.

Отново според констатациите на вещото лице ъгъла между осовата линия на ул.“Първа“ с проектираната нова осева линия за подход към процесния имот е 79,80 градуса, а ъгъла при вътрешната чупка на тупика е 95,44 градуса, като липсва норматив за това какъв трябва да е този ъгъл на осите при кръстовищата между две улици.

Според заключението на експерта, за процесния случай максималната стойност на радиуса следва да е 5,0 м. (пет метра), а проектирания при тротоара пред УПИ 1-10 в м.62 е три метра, а на западната извивка на тротоарния „остров“ е 3,30 м., като от изток на същия не е предвидено закръгляване, което се изисква и от правилата на фигура №9 от Приложение №26 към чл.111 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Според експертът спазването на тези правила на „Наредбата“ се отразяват с изготвянето и представянето за разглеждане и одобряване на самия ПУП-ПРЗ, а не с искането и приложеното „задание“ с графична част, т.е. предвижда се при разработването на самия ПУП-ПРЗ за процесния имот, като тези забележки обичайно практически се описват в самото разрешение за изготвяне на ПУП-ПРЗ.

Експертът счита за неправилно изложеното в оспорения адм. акт заключение, че с предвидената тупикова улица значително се увеличава необходимата техническа инфраструктура за функционирането на зоната, както и с това, че тупиковата улица в значителна степен затруднява транспортното обслужване на територията и не отговаря на изискванията за минимален радиус на завой при връзката с уличната мрежа. Според същият имотът е част от отредената „Смесена устройствена зона с преобладаващи обслужващи функции“, като заварените след отреждането с ОУП-а непроменени земеделски имоти в тази зона следва да се променят на основание на самото отреждане с изготвянето и одобряването на ПУП-ПРЗ т.е. без изготвяне и одобряване на ПУП-ПРЗ за процесния имот не може да се уеднакви сегашното му положение като бивш земеделски имот с отреждането на зоната, в която попада.

Според него, при съществуваща улична мрежа от 6194,82 кв.м./с включена площта на създаващата се тупик-улица за обслужване на предложените четири УПИ-та, която тупик-улица е на площ от 289,82 кв.м., това представлява общо 4,6784% (четири цяло и шест, седем, осем, четири десетохилядни процента) от общата площ на улиците в зоната тази нова тупик-улица не увеличава значително необходимата техническа инфраструктура за функционирането на зоната;

Други доказателства, относими за предмета на спора по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното:

При обжалване на административни актове по ЗУТ, съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността при условията и по реда на специалния закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс – чл. 213 ЗУТ.

Съгласно правомощията си по чл. 146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т. 1), в съответната форма (т. 2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т. 3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т. 4) и несъответствие с целта на закона (т. 5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл. 146 АПК.

Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл. 142, ал. 1 АПК).

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган на основание чл.124б, ал.5, вр. чл.124а, ал.2 ЗУТ и представено изрично пълномощно за възлагане на компетенции в полза на органа-ответник. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, изложени са и конкретни мотиви за постановяване на отказ, съгласно изискването на чл.124б, ал. 5 ЗУТ, с оглед на което и съдът намира, че са спазени изискванията за форма и валидност на административния акт. Съдът намира обаче, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и не са налице посочените в нея материалноправни предпоставки за постановяване на отказ по заявлението на Д.Ф.Ф..

Две са посочените в заповедта основания за отказа за издаване на разрешение за изработване на устройствения план – ПУП – ПЗ – На първо място е преценено, че предложения ПУП не осигурява устойчиво развитие на територията като разширение на урбанизираната структура, а на второ това, че с предвидената тупикова улица значително се увеличава необходимата техническа инфраструктура за функционирането на зоната, самата й геометрия значително затруднява транспортното обслужване на територията и не отговаря на изискванията за минимален радиус на завой при връзката с уличната мрежа.

            Самата заповед не съдържа мотиви, които да обосновават и доказват изводите на издалия я орган. Т.е. неизяснено остава как същият е достигнал до тях, поради което предвид служебната си задълженост да изследва спора изцяло по същество, съдебният състав е назначил описаната по-горе СТЕ, чиито заключения като обосновани и мотивирани съдът възприема изцяло. Проведеното административно производство намира своето основание в разпоредбата на чл.124а, ал.5 ЗУТ и касае надлежнодепозирано искане да бъде издадено разрешение за първоначално изработване на проект за ПУП – ПЗ по отношение на съсобствения на заявителите поземлен имот с идентификатор № 07079.13.413 в местност "До село" по КККР на кв. Банево, гр. Бургас. Искането е за разрешаване изработването на устройствения план, а не за одобряване на вече изработен план.

Производството по издаване на разрешението по чл. 124а ЗУТ е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП. Преценката на административния орган дали проектът за ПУП изцяло или в отделни негови части е в нарушение на строителните правила и норми, се прави на следващия етап, когато проектът бива изработен и е процедирано по реда на чл. 125 ЗУТ и следв., т. е. на етапа по одобряване на вече изработения проект, какъвто обаче не е настоящият случай.

За издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП при условията на чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, е необходимо компетентният орган да е сезиран с искане от легитимирани за това лица от кръга на посочените в чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, като искането следва да бъде придружено от задание по чл. 125 ЗУТ, на основание чл. 124а, ал. 7 ЗУТ. Заданието, съставено от възложителя, обосновава необходимостта от изработването на плана и съдържа изисквания относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработване и неговите общи параметри. Заданието се придружава от необходимата информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове.

В конкретния случай, искането за изработване на проект изхожда от съсобствениците на имота, предмет на плана, видно и от представените и цитирани по-горе договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт и договор за доброволна делба. Към искането е приложено задание за изготвяне на устройствен план, в което са посочени заложените изисквания, които бъдещият план следва да съобрази. От заключението на вещото лице се установява, че така представеното задание, не противоречи на правилата и нормите по устройство на територията, в частност на твърдени изисквания за минимален радиус на завой при връзката с уличната мрежа, доколкото в крайна сметка става ясно, че в същата част тупиковата улица вече съществува, като обслужва три други УПИ с реализирано в същите строителство.

От заключението на вещото лице се установява и това, че с предвиденото продължение на тупиковата улица не се увеличава необходимата техническа инфраструктура, а още по-малко то е значително. Напротив, при прибавяне площта на имота към урбанизираната територия, съотношението на общата площ на уличната територия в зоната, спрямо цялата територия на същата зона намалява от 13,33% на 12,81%, като добавения тупик представлява 4,68% от площта на уличнатра мрежа в зоната. Не без значение е и обстоятелството, че предложената тупикова улица с такаочертаната в заданието по чл.125 ЗУТ геометрия според вещото лице представлява единствено решение за подход към новопредлаганите 4бр. УПИ, като липсва друга техническа възможност, заради приемани множество частични ПУП за отделни части от зоната и липсата на общ устройствен план за нея. От съществено значение в крайна сметка е и обстоятелството, че такаобсъжданите слабости са предмет на преценка във фазата на одобряване на ПУП, поради което поставянето им на настоящия етап се явява преждевременно.

Отхвърляне на всеки от изложените два аргумента за допуснато нарушение на императивни норми на закона, обосновали решението за отказ за разрешаване изработването на ПУП – ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 07079.13.413 по КККР на гр. Бургас, сочи на невярност и на направения извод за липса на осигуряване устойчиво развитие на територията. Това обстоятелство бива оборено и от заключението за съответствие на посочените в заданието параметри на включения в процесния ПУП имот с одобрените такива за съответната зона в ОУП.

Ако се приеме обратната теза, а именно, че направената по-горе преценка за цялостно съответствие на заданието с императивните правила и нормативи за устройство на територията и с параметрите, одобрени в ОУП за съответната зона, е своевременна и уместна, то органът е следвало още на тази фаза да даде указания за отстраняване на сочените нередовности, което не е било сторено. Пропускът на административния орган да даде указания за отстраняване на нередовностите напрактика е довел до ограничаване правото на защита на заявителя в административното производство, който преди постановяването на акта по същество, е бил лишен от възможността да приведе представените документи в съответствие с нормативните изисквания и указанията на административния орган, което обстоятелство представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

По тези съображения съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

При този изход на делото, право на разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК има жалбоподателят. Претендира сумата от общо 1210 лева, от които 10 лв. – държ. такса, 300 лв. – разноски за вещо лице и 900 лева – платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.09.2022 г. (л.104).

 

Воден от горното, Административен съд Бургас, III-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Д.Ф. ***, кв. Банево Заповед № 2261/14.07.2022г. на зам. кмета на община Бургас по Строителство, инвестиции и регионално развитие, с която е отказано издаване на разрешение за изработване на ПУП – ПЗ на поземлен имот с идентификатор № 07079.13.413 по КККР с площ от 4041кв.м., находящ се в местност „До село“, землище на кв. Банево, гр. Бургас..

 

ОСЪЖДА Община Бургас, да заплати на Д.Ф. ***, кв. Банево, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, сумата от 1210 лева – съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: