Решение по дело №1478/2019 на Районен съд - Карлово

Ищецът твърди, че с ответницата Р.Л.И., нямат сключен граждански брак. От съвместното им съжителство имали едно родено дете – Д.С.Б., ЕГН **********, родена на *** г., припозната от ищеца като негова дъщеря. В началото на съвместния им живот между родителите съществувало разбирателство, но впоследствие отношенията им се влошили. Ответницата започнала без какъвто и да било повод и причина да се кара с ищеца. Показвала незаинтересованост към него и малолетната им дъщеря, не полагала никакви грижи за нейното отглеждане. През 2018 г. година тя избягала и отишла да живее при някакъв мъж от гр. Р.. Детето останало да живее при баща си. Ищецът твърди, че оттогава сам, с помощта на своя баща, отглежда детето си. Въпреки непрекъснатите опити да установи контакт с майката на детето, това не се случило. Ищецът разбрал, че през месец август или септември 2019 г. тя родила друго дете от мъжа, с когото живеела в гр. Р..

Ищецът твърди, че в дома на родителите му, където живеели сега, имало отлични жилищни и битови условия. Детето било силно привързано към него, свикнало с обстановката в този дом, както и с децата от квартала. В момента Д.била записана и посещавала детска градина „А.К.“ в гр. К..

Тъй като с ответницата нямали сключен граждански брак и живеели разделени, ищецът нямал възможност да взема решения относно упражняването на определени право на детето им, както и относно цялостното упражняване на родителските права, което неудобство пряко засягало интересите на самото дете. С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което:

- да предостави на ищеца упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответницата малолетно дете Д.С.Б., ЕГН: **********, като постанови същото да живее при него;

- да определи режим на лични отношения между ответницата и детето, както следва: всяка първа, трета и пета седмица от месеца, ако месецът има пета седмица, в неделя от 10.00 ч. до 13.00 ч., в присъствието на бащата. След навършване на петгодишна възраст от детето, майката да има право го вижда всяка първа, трета и пета седмица от месеца, ако месецът има пета седмица, в неделния ден от 10:00 ч. до 18.00 ч.

- да осъди ответницата да му заплаща, в качеството на баща и законен представител на малолетното дете, месечна издръжка в размер на 140 лв., платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.;

- да осъди ответницата да му заплати в качеството на баща и законен представител на малолетното дете, издръжка за минало време в размер на 140 лева за една година назад считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019 г.,  или общо 1680 лева.

Претендират се и разноските по делото.

Ответницата, чрез особения си представител адв. Р.Г., намира иска за допустим. Заявява, че няма контакт с доверителката си и възразява срещу поискания от ищеца режим на лични отношения между майката и детето. За да бъде заздравена връзката между майката и детето предлага следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 16 часа и неделя, с преспиване, без присъствието на бащата, както и един месец през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на бащата. Прави възражение и за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 600 лева, като счита, че същият е прекалено завишен и не кореспондира със сложността на делото.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от представеното удостоверение за раждане, че са родители на малолетното дете Д.С.Б., ЕГН: **********, родена на *** г. Безспорно е също така, че детето към датата на подаване на исковата молба живее заедно с бащата на адрес: с. Р., ул. „К. и М.“ №**.

От представената служебна бележка изх. №РД-21-3/26.09.2019 г., издадена от Директора на ДГ „А.К.“ – К. е видно, че детето Д.С.Б. е записано в детската градина за учебната 2019/2020 г.

От изготвения от ДСП Карлово социален доклад се установява, че малолетната Д.Б.живее с баща си и той полага грижите за нея. Майката е напуснала семейството през 2019 г. и е заживяла с друг мъж в гр. Р.. Не контактува с бащата на детето и двамата са със силно влошени взаимоотношения. Ищецът С.Б. е осигурил на дъщеря си подходящи социално-битови условия за отглеждането и възпитанието ѝ и успява да задоволи всички нейни потребности.

От показанията на свидетеля М.А.Б.  се установява, че е баща на ищеца. Същият потвърждава, че синът му и ответницата са родители на малолетната Д.Б. В периода от 2015 г. до 2018 г. тримата живели в дома на свидетеля в с. Р.. През 2018 г. обаче ответницата започнала да се среща с чужди мъже и през лятото на същата година напуснала семейството си. Сега живеела с друг мъж в гр. Р. и напълно се дезинтересирала както от ищеца, така и от детето си. Не отговаряла на телефонните обаждания, а когато отишли при нея в гр. Р., за да я убедят да се върне, тя категорично отказала и заявила, че не я интересува детето. От напускането на дома в с. Р. ответницата не била виждала дъщеря си и по никакъв начин не участвала в отглеждането и възпитанието ѝ , включително и финансово. За детето се грижел само от бащата, който плащал и всички разходи, свързани с грижите за него.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Относно родителските права и местоживеенето на детето:

Основен критерий за решението при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.

В случая следва да бъде постановено детето Д.С.Б. да живее при своя баща, на когото да се предоставят родителските права. По този въпрос доказателствата по делото съответстват на становището и желанието на родителите и напълно съвпадат и с преценката на съда.

Относно режима на лични отношения между майката и детето:

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Не е спорно, че през последната една година връзката между детето и майката е прекъсната. Отчитайки от една страна това, че не се установява по време на съвместния живот на родителите майката по някакъв начин да е навредила на детето или да го е застрашила, а от друга страна липсващата към момента емоционална и доверителна връзка между тях, наред с факта, че детето и майката живеят в различни населени места, отдалечени на немалко разстояние, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения дете – майка да бъде сравнително ограничен. Понастоящем един стандартен режим на лични контакти с преспиване на детето при майката в непозната среда и обкръжение, в която***-годишната Д. не е подготвена да остава сама, още по-малко за продължително време, би могъл да навреди на детето, поставяйки го в стресова ситуация, която да породи у него напрежение и емоционален дискомфорт. Поради това на малолетната следва да се осигури достатъчен период на адаптация, който да позволи свободното непринудено общуване с майката, така че занапред детето да може да остава при нея с преспиване и за по-продължително време. В тази връзка трябва да се отбележи, че регламентирайки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се възползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачно да определи едновременно диференциран и близък до предложения от ищеца режим, с първоначално по-ограничени по брой и продължителност срещи между детето и майката. Според съда режимът за осъществяване на лични контакти с майката следва да бъде: до навършване на шестгодишна възраст на детето: всяка първа, трета и пета седмица от месеца, ако месецът има пета седмица, в неделя за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на съответния ден, по местоживеене на детето и в присъствие на бащата или друго определено от него лице; след навършване на шестгодишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване при майката, както и 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което бащата ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на бащата.

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за издръжка е да докаже, че ответницата е майка на малолетното дете, твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето, които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже възраженията си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания размер, а по отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време, следва да докаже твърденията си, че е заплащал такава.

По делото съдът е назначил особен представител на разноски на ищеца, за което е внесен депозит в размер на 300.00 лева. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното възнаграждение в полза на адвокат Р.Г..

Водим от горното, съдът:

Р      Е      Ш      И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.С.Б., ЕГН: ********** на бащата С.М.БАЛТОВ, ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Д.С.Б., ЕГН: **********  при бащата С.М.Б., ЕГН: **********, на адрес: *** или на друг адрес по местоживеенето на бащата.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Р.Л.И., ЕГН: **********,*** с малолетното дете С.М.Б., ЕГН: **********, както следва:

– до навършване от детето на шестгодишна възраст – всяка първа, трета и пета седмица от месеца, ако месецът има пета седмица, в неделя за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на съответния ден, по местоживеене на детето и в присъствие на бащата или друго определено от него лице;

- след навършване на шестгодишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване при майката, както и 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което бащата ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на бащата.

ОСЪЖДА Р.Л.И., ЕГН: ********** да заплаща на детето Д.С.Б., ЕГН: ********** , чрез неговия баща и законен представител С.М.Б., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 160.00 лв. (сто и шестдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Р.Л.И., ЕГН: ********** да заплати на детето Д.С.Б., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител С.М.Б., ЕГН: ********** издръжка за минало време в размер на 1400.00 лв. (сто и четиридесет лева) месечно за периода м.  октомври 2018 г. – м. септември 2019 г., включително или общо 1680.00 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева), ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Р.Л.И., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавни такси върху присъдените издръжки общо в размер на 297.60 лв. (двеста деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки).

ОСЪЖДА Р.Л.И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Карлово, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 300.00 лв. (триста лева) – възнаграждение за особен представител, платено от бюджета на съда.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р.Г.разходен касов ордер за сумата от 300.00 лв. (триста лева) депозитни.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.