Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 21.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на двадесет и четвърти август две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1478 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 от и чл.149 , предявен от С.М.Б., ЕГН: **********,*** чрез адв. К.С.
против Р.Л.И., ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че с ответницата Р.Л.И., нямат сключен граждански брак.
От съвместното им съжителство имали едно родено дете – Д.С.Б., ЕГН **********,
родена на *** г., припозната от ищеца като негова дъщеря. В началото на
съвместния им живот между родителите съществувало разбирателство, но
впоследствие отношенията им се влошили. Ответницата започнала без какъвто и да
било повод и причина да се кара с ищеца. Показвала незаинтересованост към него
и малолетната им дъщеря, не полагала никакви грижи за нейното отглеждане. През
2018 г. година тя избягала и отишла да живее при някакъв мъж от гр. Р.. Детето
останало да живее при баща си. Ищецът твърди, че оттогава сам, с помощта на
своя баща, отглежда детето си. Въпреки непрекъснатите опити да установи контакт
с майката на детето, това не се случило. Ищецът разбрал, че през месец август
или септември 2019 г. тя родила друго дете от мъжа, с когото живеела в гр. Р..
Ищецът твърди, че в дома на родителите му, където живеели сега, имало
отлични жилищни и битови условия. Детето било силно привързано към него,
свикнало с обстановката в този дом, както и с децата от квартала. В момента
Д.била записана и посещавала детска градина „А.К.“ в гр. К..
Тъй като с ответницата нямали сключен граждански брак и живеели
разделени, ищецът нямал възможност да взема решения относно упражняването на
определени право на детето им, както и относно цялостното упражняване на
родителските права, което неудобство пряко засягало интересите на самото дете.
С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на ищеца упражняването на родителските права върху
роденото от съвместното им съжителство с ответницата малолетно дете Д.С.Б.,
ЕГН: **********, като постанови същото да живее при него;
- да определи режим на лични отношения между ответницата и детето, както
следва: всяка първа, трета и пета седмица от месеца, ако месецът има пета
седмица, в неделя от 10.00 ч. до 13.00 ч., в присъствието на бащата. След
навършване на петгодишна възраст от детето, майката да има право го вижда всяка
първа, трета и пета седмица от месеца, ако месецът има пета седмица, в неделния
ден от 10:00 ч. до 18.00 ч.
- да осъди ответницата да му заплаща, в качеството на баща и законен
представител на малолетното дете, месечна издръжка в размер на 140 лв., платима
до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.;
- да осъди ответницата да му заплати в качеството на баща и законен
представител на малолетното дете, издръжка за минало време в размер на 140 лева
за една година назад считано от датата на подаване на исковата молба –
07.10.2019 г., или общо 1680 лева.
Претендират се и разноските по делото.
Ответницата, чрез особения си представител адв. Р.Г., намира иска за
допустим. Заявява, че няма контакт с доверителката си и възразява срещу
поискания от ищеца режим на лични отношения между майката и детето. За да бъде
заздравена връзката между майката и детето предлага следния режим на лични
контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до
16 часа и неделя, с преспиване, без присъствието на бащата, както и един месец
през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на бащата. Прави
възражение и за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от 600 лева, като счита, че същият е прекалено завишен и не
кореспондира със сложността на делото.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че са родители на
малолетното дете Д.С.Б., ЕГН: **********, родена на *** г. Безспорно е също така, че
детето към датата на подаване на исковата молба живее заедно с бащата на адрес:
с. Р., ул. „К. и М.“ №**.
От представената служебна
бележка изх. №РД-21-3/26.09.2019 г., издадена от
Директора на ДГ „А.К.“ – К. е видно, че детето Д.С.Б. е записано в детската градина за учебната 2019/2020 г.
От изготвения от ДСП Карлово социален доклад се установява, че малолетната
Д.Б.живее с баща си и той полага грижите за нея. Майката е напуснала
семейството през 2019 г. и е заживяла с друг мъж в гр. Р.. Не контактува с
бащата на детето и двамата са със силно влошени взаимоотношения. Ищецът С.Б. е
осигурил на дъщеря си подходящи социално-битови условия за отглеждането и
възпитанието ѝ и успява да задоволи всички нейни потребности.
От показанията на свидетеля
М.А.Б. се установява, че е баща на
ищеца. Същият потвърждава, че синът му и ответницата са родители на малолетната
Д.Б. В периода от 2015 г. до 2018 г. тримата живели в дома на свидетеля в с.
Р.. През 2018 г. обаче ответницата започнала да се среща с чужди мъже и през
лятото на същата година напуснала семейството си. Сега живеела с друг мъж в гр.
Р. и напълно се дезинтересирала както от ищеца, така
и от детето си. Не отговаряла на телефонните обаждания, а когато отишли при нея
в гр. Р., за да я убедят да се върне, тя категорично отказала и заявила, че не
я интересува детето. От напускането на дома в с. Р. ответницата не била виждала
дъщеря си и по никакъв начин не участвала в отглеждането и възпитанието ѝ
, включително и финансово. За детето се грижел само от бащата, който плащал и
всички разходи, свързани с грижите за него.
При така установената фактическа
обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от
правна страна:
Относно родителските права и
местоживеенето на детето:
Основен критерий за решението
при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това
фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции
(материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази
връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните
качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и
по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които
определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по
гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде
постановено детето Д.С.Б. да живее при своя баща, на когото да се предоставят
родителските права. По този въпрос доказателствата по делото съответстват на
становището и желанието на родителите и напълно съвпадат и с преценката на
съда.
Относно режима на лични
отношения между майката и детето:
Упражняването на родителските
права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се
освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури
възможност да поддържа
лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на
родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено
най-добрият интерес на
детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче
са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради
което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е
ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Не е спорно, че
през последната една година връзката между детето и майката е прекъсната.
Отчитайки от една страна
това, че не се установява по време на съвместния живот на родителите майката по
някакъв начин да е навредила на детето или да го е застрашила, а от друга
страна липсващата към момента емоционална и доверителна връзка между тях, наред
с факта, че детето и майката живеят в различни населени места, отдалечени на
немалко разстояние, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични
отношения дете – майка да бъде сравнително ограничен. Понастоящем един стандартен
режим на лични контакти с преспиване на детето при майката в непозната среда и
обкръжение, в която***-годишната Д. не е подготвена да остава сама, още
по-малко за продължително време, би могъл да навреди на детето, поставяйки го в
стресова ситуация, която да породи у него напрежение и емоционален дискомфорт. Поради това на малолетната следва да се осигури
достатъчен период на адаптация, който да позволи свободното непринудено
общуване с майката, така че занапред детето да може да остава при нея с
преспиване и за по-продължително време. В тази връзка трябва да се отбележи, че
регламентирайки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда
основно от правата и интересите на детето, без да отчита неудобството за
родителя, който ще се възползва от правото си на лични отношения. Затова и с
оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав
намира за най-удачно да определи едновременно диференциран и близък до
предложения от ищеца режим, с първоначално по-ограничени по брой и
продължителност срещи между детето и майката. Според съда режимът за
осъществяване на лични контакти с майката следва да бъде: до
навършване на шестгодишна възраст на детето: всяка първа, трета и пета седмица от месеца, ако
месецът има пета седмица, в неделя за
времето от 10.00 часа до 17.00 часа на съответния ден, по местоживеене на
детето и в присъствие на бащата или друго определено от него лице; след навършване
на шестгодишна възраст на детето:
всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя с преспиване при майката, както и 20 дни през летния сезон, които да не
съвпадат с времето, през което бащата ползва платен годишен отпуск и по всяко
друго време, със съгласие на бащата.
По предявените искове с правно основание
чл. 143 и чл. 149 от :
В доказателствена тежест на
ищеца по предявените искове за издръжка е да докаже, че ответницата е майка на
малолетното дете, твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето,
които предпоставят необходимост от заплащането на
издръжка в претендирания размер. При доказването на
тези факти ответникът следва да докаже възраженията си за невъзможност да плаща
издръжка в претендирания размер, а по отношение на
иска за присъждане на издръжка за минало време, следва да докаже твърденията
си, че е заплащал такава.
Според разпоредбите на чл. 142 и
чл. 143 родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът ѝ се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на
¼ от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на
дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 152.50 лв.
месечно, арг. от чл. 142, ал. 2
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната, а дотогава минималната
месечна издръжка е била в размер на
140.00 лв. Следва
да се държи сметка, че в случая делото се води срещу родител на малолетно дете,
който го е напуснал и през последната повече от една година е преустановил
всякакви контакти с него. При този казус няма как да се докаже изобщо какви са
възможностите на изоставилия детето си родител да реализира определени
имуществени доходи и от там потенциала му да плаща определен размер издръжка
или не. Но от това недобросъвестно поведение на родителя същият не може да черпи
права за себе си изразени в приемане от съда на невъзможност за заплащане на
издръжка над законовия минимум, което е следствие от правния принцип, че никой
не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Освен това независимо
от липсата на доказателства в тази насока законът е категоричен – родителите
дължат издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и независимо от
имущественото си състояние /чл.143 ал.2 от /. Ето
защо при липса на доказателства за работоспособността на родителя дължащ
издръжка и за неговото имотно състояние при преценката на размера на дължимата
издръжка, водещ става критерия по чл.142 ал.1 от –
нуждата на детето. За безвестно изоставилия детето си родител съдът приема, че
може да реализира поне средните доходи за страната, поради което издръжка в
размер на 160.00 лева се явява съответна на неговите необходимости
за нормалното му отглеждане. С оглед изложените обстоятелства и предвид
възрастта на детето, съдът счита, че за ежемесечна му издръжка са необходими
около 350.00 лева, от които майката следва да плаща 160 лева, а останалата
част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от бащата. Съдът не е длъжен
да се съобразява с поисканата от ищеца издръжка, още повече, че съща е претендирана в размер под законовия минимум за настоящата
2020 г.
Основателна е претенцията за
заплащане на издръжка за минало време. Установи се по делото, че след
напускането на общото домакинство от страна на майката, детето е останало при
бащата и е било отглеждано от него. Ответницата не доказа да е давала издръжка
от м. октомври 2018 г. до предявяването на иска – 07.10.2019 г., което е в
нейна тежест. Доколкото издръжката по чл.143, ал.2
следва да се заплаща от датата на подаване на исковата молба, т. е. дължима е
занапред, считано от м. октомври 2019 г., включително, то издръжката за минало
време следва да се присъди за периода от м. октомври 2018 г. до м. септември
2019 г., включително, в претендирания от ищеца
минимален размер от 140.00 лв. или общо 1680 лева за една година назад.
По отношение на разноските –
такива се претендират от ищеца, но не следва да бъдат присъждани. Като определя
мерките за лични отношения на между родителя, на когото не са предоставени
родителските права и детето, съдът администрира граждански правоотношения.
Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения – относно
начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални
субективни права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им.
Видно от разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от , ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК,
спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна
администрация са част от уредените в ГПК
производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно характера
на производството, но при разглеждането им не следва автоматично приложението
на разпоредбите на чл. 78 от . Условно в случая е
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник,
както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи
като такава, на която иска е уважен. Ето
защо искането за разноски е неоснователно и те следва да се понесат от
страните, така, както са направени, независимо от изхода на спора.
По делото съдът е назначил особен
представител на разноски на ищеца, за което е внесен депозит в размер на 300.00
лева. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното
възнаграждение в полза на адвокат Р.Г..
На основание чл.78, ал.6 ответникът следва да заплати на съда държавна такса
върху присъдените издръжки по чл.143, ал.2 (4% върху 36-месечните платежи) и по чл.149 (4% върху 12-месечните
платежи) в размер на общо 297.60 лева.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Д.С.Б., ЕГН: ********** на бащата С.М.БАЛТОВ, ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
малолетното дете Д.С.Б., ЕГН: ********** при бащата С.М.Б., ЕГН: **********, на адрес:
*** или на друг адрес по местоживеенето на бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на майката Р.Л.И., ЕГН: **********,*** с малолетното дете С.М.Б., ЕГН:
**********, както следва:
– до навършване от детето на шестгодишна възраст – всяка първа, трета
и пета седмица от месеца, ако месецът има пета седмица, в неделя за времето от
10.00 часа до 17.00 часа на съответния ден, по местоживеене на детето и в
присъствие на бащата или друго определено от него лице;
- след навършване на шестгодишна възраст на детето: всяка първа и трета
седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване
при майката, както и 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето,
през което бащата ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със
съгласие на бащата.
ОСЪЖДА Р.Л.И., ЕГН: **********
да заплаща на детето Д.С.Б., ЕГН:
********** , чрез неговия баща и законен представител С.М.Б., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 160.00 лв. (сто и шестдесет лева),
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019 г., до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то
число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа ѝ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.Л.И., ЕГН: **********
да заплати на детето Д.С.Б., ЕГН:
**********, чрез неговия баща и законен представител С.М.Б., ЕГН:
********** издръжка за минало време
в
размер на 1400.00 лв. (сто и четиридесет лева) месечно за периода м. октомври 2018 г. – м. септември 2019 г.,
включително или общо 1680.00 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева), ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Р.Л.И., ЕГН:
********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавни такси върху
присъдените издръжки общо в размер на 297.60 лв. (двеста деветдесет и седем
лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА
Р.Л.И., ЕГН:
**********, да заплати по сметка на РС
Карлово, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 300.00
лв. (триста лева) – възнаграждение за особен представител, платено от бюджета
на съда.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р.Г.разходен касов ордер за сумата
от 300.00 лв. (триста лева) депозитни.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.